Холандски журналист: предстои дело в ЕСПЧ срещу Путин за свалянето на МН-17

Отломки на Малайзисйкия "Боинг"
Malaysia-Boeing-777-shutdown-crash-fuselage

Експертно-журналистическата група Bellingcat, разследваща свалянето над Украйна на самолета, извършващ полет МН-17 през юли 2014 година заяви, че е съставен списък на лицата, причастни към катастрофата, включващ около 20 руски военнослужещи. В ексклузивно интервю за УНИАН основателят на Вellingcat разкрива някои подробности от разследването.

Докладът, включващ имената и фотографиите на руските военнослужещи, които, според групата, са причастни към свалянето на МН-17, беше предоставен на холандската прокуратура преди две седмици. По-рано, през миналата година, екипът от дигитални изследователи Bellingcat успя да установи, че причастен към свалянето на Боинга е 53-ти батальон за въздушна защита от Курск.

– Приключихте ли своето разследване за причастността на руски военни към трагедията с рейс МН-17?
– В продължение на една година изучавахме профили на военните от 53-та бригада (бел. УНИАН: 53 зенитно-военна бригада на ПВО на Русия, базирана в Курск), които успяхме да намерим във всички социални мрежи и както и профили на свързани с този случай. Трудно е да се каже, какво още може да се изследва, изчерпахме тази тема. Ако се появи друга информация, ще разгледаме и нея.

– Планирате ли да публикувате на сайта си доклада, който предоставихте на Нидерландия?
– Планираме на 25 януари да публикуваме редактирана версия на доклада, в която ще се съдържа по-голямата част от събраната информация, но без имена и без конкретно да посочваме персони. Докладът е от 123 страници, в които се съдържа достатъчно много съответстваща информация. Също така разполагаме и с хора, които работят над рускоезичните публикации. Понастоящем търсим финансиране за руската версия на сайта ни, тъй като има значителен интерес от страна на рускоезични организации, а също и от отделни лица. Говорим за 50-60 хил. фунта, които са необходими за заплащане на превода на материалите. Разполагаме с доброволци, но е по-добре да имаме постоянно назначени сътрудници.

Елиът Хигинс, група Bellingcat
Елиът Хигинс, хоноруван изследовател в Департамента по военни науки в лондонския King’s College. създател на Bellingcat

– Много ли бяха фотографиите, които прегледахте?
– Проучихме стотици, даже хиляди фотографии и профили, сравнявахме дали информацията съвпада. Намерихме имената на военни от 53-та бригада, разглеждахме приятелите им, роднините им в социалните мрежи.
Много хора считат, че снимките в интернет са просто снимки и не се замислят как тези снимки предоставят информация. Т.е., имаме снимка на войник, не просто мъж, който стои насред полето. Ние намираме неговата страница в социалната мрежа, разглеждаме какво публикува, кои са приятелите му, виждаме, че част от тях са членове на същия екипаж (взел участие в атаката над МН-17). Това, което правим е да изградим информационна мрежа около конкретни изображения. А това е важна част от процеса.

– Във вашия списък са включени 20 имена. Възможно ли е сред тях да бъде посочено името на онзи, който действително е натиснал пусковия бутон или е дал командата?
– Казахме, че сме открили 20 души, виновни за катастрофата на МН-17). Но това са двадесет от онези, които са в командната структура – командири на бригадата и батальона. Това са хората, даващи командите. Но има и лица, които по всяка вероятност, са част от конвоя. Проследихме конвоя на 53-та бригада на 24 и 25 юни. Това са голям брой войници, автомобили, транспортни подразделения. Тези хора са се придвижвали заедно по целия си път в Украйна. Говорим за около стотина души. И те са част от едно подразделение. Видяли са какво се прави, знаят, че са се придвижвали заедно като подразделение и на място са разгърнали системата. Даже и някой да не е част от списъка на двадесетте, би могъл да свидетелстват за случилото се в базовия лагер – разговаряли са един с друг, а след това може да бъде установено и кой е пресякъл границата и кой не.

– Мислите ли, че Русия ще допусне виновните да се явят пред съда?
– Изпитвам големи съмнения. Съмнявам се, че ще бъдат разпитани, но ако това все пак се случи, то ще бъдат инструктирани какво да кажат и какво – не. Много трудно е да си представим сценарий, в който те дават показания в съда. Сега адвокат Джери Скинър, един от адвокатите, представляващи жертвите на катастрофата в Локърби, за която Либия пое отговорност (бел.ред.: рейс на авиолинии PanAm, бе взривен на 21.12.1988 г. и загинаха 243 пътници и 16 члена на екипажа) ще заведе в Европейския съд по правата на човека дело срещу РФ и лично срещу Путин за свалянето на МН-17 и нахлуването на руски военни в Украйна. Също така публично трябва да бъдат огласени действията и постоянните лъжи на Русия по отношение на рейс МН-17.

– Има ли признаци за причастност на високопоставени руски военни към случилото се?
– Можем само да предположим, че войниците, които са преминали границата и са свалили МН-17 са действали по заповед. И тази заповед би следвало да мине през различни нива. Кой е дал заповедта? Мисля, че тя идва от много високо място и офицери с различен ранг са били наясно какво се случва…

– Говорейки за това престъпление, какво е вашето мнение – какво се е случило?
– Възможно е целта да са били украински самолети – транспортен и военен и от неразбиране, че това всъщност е МН-17 да са го свалили по погрешка. До този момент вече имаше свален един украински транспортен самолет и има вероятност това да е било опит да се повтори същото.

Интервюто за УНИАН взе Ирина Сомер, Брюксел

Военна хроника – 01.04.2015 г.

тимчук
Дмитрий Тимчук

 

Дмитрий Тимчук, военен кореспондент
8.17 часа, 01.04.2015 г.

Оперативни данни от организацията „Информационна съпротива“ (ИС):
През последното денонощие е налице рязко увеличаване на бойната активност на руско-терористичните войски в зоната на АТО. Екстремистите използваха активно стволна артилерия и 120-мм минохвъргачки, опитаха и да атакуват украинските подразделения, включително с използването на бронирана техника.

Рязко увеличаване на бойната активност от страна на руско-терористичните войски е регистрирано на  Донецкото, Луганското и Приморското направления.

Терористите бяха особено активни в района на Авдеевка. На 31.03. до обед група танкове на противника обстрелваха украинската армия от предварително подготвена огнева позиция (след обстрела танковете се изтеглиха в дълбочина на бойните си позиции), а след това екстремистите на два пъти нанесоха удари с 122-мм стволна артилерия, която трябваше да бъде изтеглена съгласно Минското споразумение към демаркационната линия (обстрелваха и с батарея гаубици Д-30 от позиции в района на Ясиноватая).

6726

 

Формированията на руско-терористичните войски два пъти нанесоха със 120-мм минохвъргачки огневи удари по позициите на украинските войски в района на Опитное. Същевременно към позициите на украинската армия в района на Пески се придвижи бронирана група на терористите – три БМП-2, които обстреляха украинските позиции с 30-мм автоматични оръдия.

На Луганското направление, в района на Станица Луганская по време на придвижването си към демаркационната линия патрулна група на въздушно-десантна част на украинската армия  е атакувана от две „пехотни“ групи на терористите. При сблъсъка противникът е използвал стрелково оръжие, гранатомети, голямокалибрени картечници. Огневата група на екстремистите е заела предварително огневи позиции на линията на придвижване на украинските десантчици, а друга прикриваща група е заела позиции за заградителен огън. Двете групи са действали съгласувано и прикрито (Такава схема на действие е описана в сборника със стандартни тактически задачи, разработени преди няколко години от Генералния щаб на ВС на РФ за общевойсковите съединения „от нов тип“). При сблъсъка в резултат на контраатаката на украинските десантчици терористите са били отблъснати отвъд разграничителната линия между страните.

На Приморското направление екстремистите обстрелваха опорен пункт на силите на АТО в района на Пионерское със 120-мм минохвъргачки, с многократно коригиране и изместване на огъня. След този отвличащ огън, опитващ да блокира нашите резерви в този район, противникът на два пъти нанесе удари по Широкино със 120-мм минохвъргачки и 122-мм стволна артилерия. След артилерийската подготовка в района на Широкино започна сблъсък, при който екстремистите атакуваха позициите на украинските войски с бронирана техника (отбелязано е действието на 3-4 танка и щурмова група на „пехотата“).

Освен увеличаването на бойната активност, терористите продължиха активното усилване на ударните си тактически групи на определени направления. През Лутугино – Перевалск – Алчевск („северния“ маршрут) е регистрирано прехвърлянето на няколко колони с доставки (общо 27 транспортни единици) с различно предназначение, включително камиони, цистерни с гориво, специални автомобили (предимно мобилни сервизи и автомобили със специално инженерно оборудване). Освен това, край Дебалцево са разтоварени 3 вагона с боеприпаси – главно 122-мм НУРС /неуправляеми ракетни снаряди/за РСЗО „Град“ (боеприпасите са откарани в района на Чернухино).

По „южния“ маршрут също продължава прехвърлянето на материално-технически ресурси, снабдителни доставки и военна техника в района на Донецк и южно от него. Общо са регистрирани 34 единици техника (от тях 24 единици – снабдителни доставки).

На Артемовското направление е регистрирано пристигането от Донецк на 2 тактически роти, разгърнати на фланговите позиции в района на Луганское и Светлодарск. В момента северно от Дебалцево са съсредоточени 22 – 24 танка на терористите, 38 ББМ и около 1 500 души в три основни тактически батальонни групи и в по-малки формирования. Поддържащата ги артилерия е изтеглена зад шосето Луганск – Донецк (северно от него действат само малки артилерийски групи с по 3 -4 оръдия).

В района на Донецк, Горловка и Докучаевск е регистрирана работата на 3 центъра за радиотехническо разузнаване (РТР) на руско-терористичните войски.

В района на Старобешево е изградена нова радиомрежа, въпреки че противникът се опитва да поддържа постоянна радио маскировка в този район, като се опитва да скрие пристигането тук на свежа БТГ, за която по-рано бе съобщено от организацията ИС.

Дмитрий Тимчук

Ръководител на Център за военно-политически изследвания

 

Кога, защо и как „Хрушчов подари Крим на Украйна” – ІІ част

Крим - Лястовиче гнездо
Крим – Лястовиче гнездо

Първа част

Макар че е в състава на РСФСР, Кримска област остава в украинското икономическо пространство. Горивно-енергийният комплекс, металургията, машиностроенето и леката промишленост, железопътният транспорт на Украйна и Крим фактически са единни.

Украйна още преди 1954 г. е предоставяла на Кримска област голяма помощ за възстановяването на градовете, заводите и фабриките, както и за решаване на въпроси, свързани с водоснабдяването.

„Кримска правда” от 17 януари 1954 г.: „…Украинците… дейно помагат на жителите на Крим да строят прекрасни градове и курорти, да развиват промишленото производство. Към строежите в града-герой Севастопол и курортна Ялта не прекъсва потокът от мощни механизми и оборудване, идващ от Украйна. Столицата на Украйна – Киев изпраща мощни механични товарачи, устройства за автоматично дозиране за бетонови възли; Харков дава кулокранове и електрически мостови кранове, трактори; Николаев – транспортьори за бетонови възли, булдозери; Днепропетровск и Дебалцево – промивни корита за заводите за производство на флюсов варовик; Осипенко (Бердянск) – пътни машини; Кременчук – асфалто-бетонни смесители; Прилуки – механизми за зидаро-мазачески дейности; Мелитопол изпраща компресори най-ново производство”.

След проучването на наличните материали стигаме до извода, че решението за предаването на Кримска област на Украйна съзрява в средите на висшето ръководство на СССР в края на 1953 г. – началото на 1954 г. Това е период на напрегната подготвителна работа. Провеждала се е също така и интензивна идеологическа работа, която да подготви кримчани за промените.

Точно по това време страниците на кримската преса се изпъстрят с материали на украинска тема. Само през януари 1954 година в „Кримска правда” се появяват статии като „Тържество на дружбата на народите във великата ни Родина”, „Нерушимо братство”, „Навеки заедно”, „Съветският Киев” ….

За съществуването на определена програма на висшето ръководство на страната свидетелства и справка с гриф „Секретно”: „За състоянието на селското стопанство в Кримска област” от 4 януари 1954 г., изготвена за първия секретар на ЦК на Компартията на Украйна О.И. Кириченко и открита сравнително наскоро в Централния държавен архив на гражданските организации на Украйна (ЦДАГО на Украйна. Ф-1-ОПЗО. Д. 3590. Л. 109-110).

Самото наименование и още повече съдържанието на този извънредно ценен документ убедително свидетелстват за истинската причина за промяната на статуса на Крим.

Датата на изготвянето на докладната записка до първото лице в републиката е доказателство за сериозния подход на ръководството на СССР към решаването на икономическите проблеми на Крим. Затова не може да става дума за някакви спонтанни решения на една личност, дори и заемаща доста висок държавен пост.

Жалко, че този важен документ остава малко известен. Можем да зададем на сегашните заблудени кримски политически кресльовци и разпространяващите мита за „подаръка на Хрушчов” въпроса: за какво му е притрябвало на първия секретар на ЦК Хрушчовна КПУ да си пълни главата с информация за позорното състояние на селското стопанство в Кримска област, след като тя е в състава на Руската СФСР?

Защо Олексий Кириченко трябва да се занимава с чуждите проблеми, след като си има достатъчно проблеми в собствения двор? В посочената справка в концентриран вид и без идеологически локуми е отразено истинското катастрофално състояние на селското стопанство и дълбоката занемареност на социалната сфера в Крим в навечерието на предаването на областта на  Украйна.

Като цяло справката потвърждава всички формулирани по-рано кризисни проблеми на кримската икономика.

Така че въз основа на този документ имаме възможност да си изясним какво е „подарила”, а по-точно, какво е стоварила на Украйна кремълската власт…

От справката става ясно, че… реколтата на всички главни селскостопански култури в областта през 1953 г. не е достигнала нивото на предвоенните години.

Към 1 януари 1954 г. площта на овощните градини е едва 87%, а на лозята – 79% от тези през 1940 година.

Животновъдните ферми в повечето кримски колхози и совхози в началото на зима 1953/54 са осигурени само с 37% от необходимата храна за животните. Областта е изпълнила 35,6% от плана за строителство на краварници и телчарници през 1953 г., а на птицеферми –43%.

В областта има недостиг от повече от 1 100 трактора. Селското стопанство на Крим страда от остра липса на вода. Към началото на 1954 г. поливните площи в Крим възлизат едва на 40,9 хиляди хектара. През 1953 г. областта не е изпълнила плана за събиране на данъците с 6 млн. 60 хил. карбованци.

Крайно занемарени са леката и хранителната промишленост. През 1953 г. нито едно предприятие от тези отрасли не е изпълнило годишния план. Областта се оказва неспособна да усвои огромните средства, които държавата отделя за капитално строителство. Поради това през 1953 г. Министерският съвет на РСФСР само за Ялта е принуден да намали капиталовложенията с 5,2 млн. крб.

Дълбока криза преживява и социалната сфера в областта.

Днес никой не може да повярва, че в края на 1953 г. в Крим е имало само 3 магазина за хляб, 18 – за месо, 8 – за мляко, 2 – за платове, 9 – за обувки, 5 – за строителни материали и 28 книжарници.

Напълно е спряна търговията със зеленчуци и картофи в държавния сектор” (ЦДАГО: Ф-1-ОП 52. Д. 490. Л. 9). Безпокойство и отчаяние звучат дори от трибуните на партийните конференции.

„Минаха десет години от края на войната – казва от трибуната на Кримската областна партийна конференция (1954 година) секретарят на Феодосийския градски партиен комитет Мойсеев, – трудещите се ни предявяват законни искания – кога ще бъде възстановен града и ще бъдат създадени минимални битови условия? В града няма вода, няма достатъчно електроенергия, няма градска баня и пералня… През войната са разрушени 40% от жилищния фонд, а със силите на градския изпълнителен комитет е възстановен само един блок с 8 апартамента… Много от тези въпроси не веднъж сме ги поставяли пред висшите органи – Министерския съвет на РСФСР и министерствата. Но…” (ЦДАГОУ: Ф.1. – Оп. 52. – Д. 4990. – Л. 125).

„Кой ще възстанови Кировския район на Керч – централната част на града? – пита от същата трибуна секретарят на градския комитет Смородин и сам си отговаря: – Никой! Няма такава строителна организация… С такива темпове и за 100 години няма да възстановим града…”. Съответни решения (докладчикът привежда конкретни примери) са били приети от правителствата на РСФСР и СССР още през 1952-1953 г., но ето „вече е 1954 година”, а строителството на много обекти, в частност „морската гара, млекозавода и др. така и не е започнато” (Пак там, Л. 115-116)….

Предаването на Кримска област в състава на УССР „щедър подарък” ли е или нахлузен икономически ярем?

Опитните политически мошеници и интриганти, преминали многогодишна школовка в „сталинските университети”, добре са разбирали, че предаването на Крим трябва да бъде солидно обосновано идеологически. За това служи изгодния и разбираем за съветските маси юбилей – 300-годишнината от сключването на Переяславския договор, който пропагандистката машина както в царската, така и в болшевишката империя представя като акт на съединението на Украйна с Русия.

Решено е тази дата да бъде отбелязана широко и гръмко на държавно ниво. Предаването на Кримска област в състава на Украйна в навечерието на грандиозния празник на „вечната дружба на двата братски народа” чудесно се вписва в добре подготовения кремълски сценарий.

По-нататъшните събития показват, че такова гръмко пропагандистко шоу като това в Крим през втората половина на май 1954 г. по случай 300-годишнината от съединението, май не е имало в никоя друга украинска област, даже в Переяслав.

На 16 май 1954 г., съгласно постановление на изпълнителния комитет на Кримския областен съвет и Симферополския градски съвет на депутатите на трудещите се, се провежда юбилейна сесия, посветена на 300-годишнината от съединението на Украйна с Русия.

Заседанието се провежда в областния театър „М. Горки”…. На неговата сцена през май и юни с голям успех върви пиесата на О. Корнийчук „Богдан Хмелницький”. На 23 май на централния плщад на Симферопол се провежда многохиляден митинг.

След това грандиозният спектакъл се пренася на стадион „Харчовик”. За мащабите му може да се съди по това, че само сборният хор на гр. Симферопол и Таврийския военен окръг наброява 1000 души.

Не по-малко тържествено отбелязват празника и в други кримски градове и селища, в това число и в Севастопол. Несъмнено тържествата, проведени на полуострова с такъв размах, едновременно отбелязват и официалното предаване на Крим на Украйна.

Както е известно, от правна гледна точка  преминаването на Крим от състава на РСФСР в състава на УССР е осъществено ​​безупречно. Днес въз основа на наличните материали може да бъде проследена процедурата по решаването на този въпрос, който някои росийски политици, лишени от историческа памет, и досега подлагат на съмнение.

След като „кримският въпрос” по надлежния ред минава през всички инстанции в РСФСР и в УССР и след задълбочено обсъждане на заседание на Върховния съвет на СССР, на 19 февруари 1954 г. Президиумът на Върховния съвет на СССР единодушно одобрява Указ „За предаването на Кримска област от състава на РСФСР в състава на Украинската ССР”. 5337424c983ff „Взимайки предвид икономическата обвързаност, териториалната близост и тесните стопански и културни връзки между Кримска област и Украинска ССР, Президиумът на Върховния съвет на Съюза на съветските социалистически републики постановява: одобрява представеното съвместно предложение на Президиума на Върховния съвет на РСФСР и Президиума на Върховния съвет на УССР за предаването на Кримска област от състава на Руската съветска федеративна социалистическа република в състава на Украинската съветска социалистическа република”.

Окончателното правно утвърждаване на Указа за предаването на Крим на Украйна става факт едва след два месеца, на 26 април 1954 г. Съгласно действащото законодателство, само Върховният съвет на СССР може да вземе решение за промяна на съществуващите граници между републиките с тяхно съгласие.

Законът е приет в следната редакция: „За предаването на Кримска област от състава на РСФСР в състава на Украинската ССР. ЗАКОН НА ВЪРХОВНИЯ СЪВЕТ НА СССР Върховният съвет на Съюза на съветските социалистически републики постановява: 1. Одобрява Указа на Президиума на Върховния съвет на СССР от 19 февруари 1954 година за предаването на Кримска област от състава на РСФСР в състава на Украинската съветска социалистическа република. 2. Внася съответните изменения в член 22 и 23 от Конституцията на СССР”.

В края на март 1954 г. в Киев се провежда XVIII конгрес на КПУ. В доклада си първият секретар на Кримския областен комитет Д. С. Полянский отбелязва:

„Днес на конгреса бих искал накратко да ви докладвам за най-младата област на Украинската република – Крим. Решението на Върховния съвет на СССР за предаването на Кримска област в състава на Украинската република е свидетелство за по-нататъшното укрепване на единството и нерушимата дружба на руския и украинския народ във великото и могъщо семейство на народите на Съветския съюз. Крим и Украйна ги сродява, освен обвързаността на икономиката, териториалната  близост, тесните стопански и културни връзки, още и общото в многовековното им историческо развитие.

Предаването на Крим в състава на Украинската република безусловно ще се отрази положително върху всестранното и по-бързо развитие на Кримска област и ще съдейства за по-нататъшното развитие на украинската икономика.

Трудещите се от Кримска област с изключително удовлетворение посрещнаха заявлението на секретаря на Централния комитет на Комунистическата партия на Украйна др. Кириченко за това, че от страна на правителството на Украинската рспублика и Централния комитет на Комунистическата партия на Украйна ще бъде отделено нужното внимание за по-нататъшното развитие на народното стопанство на Крим и увеличаването на материалното благосъстояние на  трудящите се от областта. Трудещите се от Кримска област са убедени в това”.

Несъмнено, Дмитрий Полянский не е сгрешил, като се е надявал на икономическа помощ за  Кримска област от страна на Украйна. Трябва да се отбележи, че тази помощ, за сметка на намаляването на финансирането на други области, както и на капиталовложения в други региони на Украйна, е огромна и всестранна.

Образно казано, през 1954 г. на разрушената от войната Украйна Кремъл нахлузва, пак повтарям, още един икономически ярем, принуждавайки я да възстановява крайно занемарения от Руската СФСР Крим.

Бързият икономически възход на всички отрасли на производството още през първите десетилетия след предаването на Крим на Украйна е най-сериозното доказателство за решаващата роля на украинския народ в следвоенното възраждане на полуострова.

Така че той става истински „орден на гърдите на планетата”, според думите на Пабло Неруда, вече в състава на Украйна.

Автор: Петро Волвач

Старши научен сътрудник на Всеукраински информационно-културен център, гр. Симферопол

Председател на Кримския филиал на Научно дружество „Тарас Шевченко”

Академик на Украинска екологична академия на науките, заслужил деятел на науката и техниката на АР Крим

 

a5d0aee-krtrol.jpg.pagespeed.ce.6f81Lbk9EZ

През октомври 1958 г. Министерският съвет на Украйна взима решение за строителството на най-дългата в света тролейбусна линия Симферопол – Алушта – Ялта. Първият етап на линията, Симферопол – Алушта, с дължина 52 км, е построен и предаден за експлоатация за рекорден срок – 11 месеца. В строителството участват специалисти от над 80 предприятия от 10 града на Украйна. На снимката – откриване на линията Симферопол – Алушта.

f04d030-kanal.jpg.pagespeed.ce.-RJDFcnD4iШлюзовете на Северокримския канал (1960-те години). Гигантско напоително съоръжение, построено през 1961-1971 г. По канала Крим получава вода от р. Днепър за степните райони и градовете Симферопол, Феодосия, Керч, Судак и др.

 

Превод от украински: Ваня Георгиева

Статията е преведена със съкращения /главно подробни статистически данни и цитати от в. „Кримска правда“/. Източник: http://www.istpravda.com.ua/articles/4d61ab91438ae/

Българският обичай „Сурва“ в украинския град Николаев

Девойки в български носии

Българската общност в Николаев пази и почита българските народни традиции.

На 10 януари в културния дом на микрорайон Терновка българите отбелязаха началото на новата година с представянето на българския обичай „Сурва“. На празника дойдоха представители на българската общност, бяха поканени и много гости.

На прага девойки с национални носии посрещаха гостите с пита и сурвачки.

„Сурва е български празник, по време на който се пеят сурвакарски песни, децата обикалят с дрянови клонки – сурвачки и сурвакат, удрят с тези клонки за късмет, здраве, щастие и пари. Готвят се определени ястия.

Днес определени блюда ще бъдат представени, ще има парад на българската кухня, всичко ще може да се опита. Такъв празник провеждаме за втори път и смятаме да стане постоянно събитие.

Ще има и концерт, имаме български групи, танци, хор. За съжаление, във връзка с неблагоприятните метеорологични условия, не успяха да дойдат българи от Херсон, Кировоград, Первомайск, Одеса, а отделно трябваше да има и техни номера. Затова пък ще посрещнем българския консул в Одеса – господин Горчивкин“ – съобщи Наталия, заместник-директор на музея на българската култура.

Сурвя в Николаево

Празникът започна с българска народна песен. След това мероприятието беше благословено от настоятеля на храма „Успение на Пресвета Богородица“, протоиерей Валерий, който беше дошъл с двамата си по-малки братя.

„Днес е празничен ден и аз сърдечно ви поздравявам със светлия празник Рождество Христово. Желая Божие благословение на всички, които прославят святото име на Исус и вярват в Бога. На всички ви желая милост Божия“ – каза отец Валерий.

Сурвя в НиколаевоБратята изпълниха коледарски песни.

След това за гостите имаше народни песни и танци, които ги запознаха с българския език и култура.

После думата бе дадена на председателя на районната администрация на Централния район на гр. Николаев В. Рижик, който пожела разцвет на Терновка, щастие и мир на нейните жители.

Султан Мурат Каймаразов поздрави гостите с празника и почете с медал човека с огромен принос за възраждането на българските традиции – Анатолий Волчо.

„Прекрасно е да виждаме, че новото поколение запазва етническата култура. Николаевският край е едно многонационално семейство. Ние винаги носим със себе си своя край, който ни храни и пои. Днес е велик празник за народа и света. Съветът на националните дружества от Николаевска област прави много за това да има мир, в който има частичка от всеки от вас. Ние награждаваме най-добрите си представители, които съхраняват етническите традиции. Донесъл съм медал „Шевченко“. Анатолий Волчо съвсем отскоро се занимава с въпроса за българската култура, но той е заслужил този медал.

v-nikolaeve

 

Анатолий Волчо благодари за медала на български език.

Сурва в НиколаевУченици от общообразователно училище №16 представиха в театрализирана форма българските традиции и как българите празнуват „Сурва“.

v-nikolaeve1

 

Сурва в НиколаевМариана Михайлова Хлибова, която работи в централната библиотека в Терновка, разказа как българите се подготвят за празника „Сурва“ и как правилно се изработват сурвачките.

Главният организатор на мероприятието Анатолий Волчо награди с благодарствени писма жителите на Терновка, помогнали за организирането на празника:

  • Началника на  териториалното управление на микрорайон Терновка В.Д. Груз;
  • Директорката на фирма «Златен клас» Надежда Валериевна Иванова, която помага на музея, реставрирала е кладенеца и редовно подпомага Терновка и нейните жители;
  • Директора на училището по изкуствата;
  • Директорката на библиотеката  г-жа М.М. Хлибова и др.

„Благодаря ви, че обичате и не забравяте народните си корени. Който не помни своето минало, няма бъдеще. Огромна благодарност и поклон. Благодарни сме за оценката на нашата работа – това означава, че не работим напразно“ – каза Анатолий Волчо.

Сурва в Николаев

 

Заместник-председателят на Централния район Владимир Власенко връчи на културния център грамота за възраждането на българските традиции и култура.

Сурва в НиколаевСлед концерта на всички присъстващи имаха възможност да опитат български национални ястия и да научат как се приготвят.

Кореспондент на Nikolaev-Сity говори с директора на фирмата „Златен клас“ Надежда Иванова, която посети днешния празник.

Какви са впечатленията ви от концерта?

-Винаги е приятно, когато се тачат традициите в нашата българска общност тук. Терновка е една малка България, която тачи много своята култура и своята история. Имаме музей, а тази година ще открием изложба на българската култура. Приятно е, когато българите организират и такива празници наред с всички другите празници, не забравят своите традиции и ги предават на децата си.

Вие подарихте ли им нещо?

– Тъй като поддържам тясно сътрудничество с българската общност във връзка с музея, възстановяването на историческия кладенец и много други неща, аз участвах финансово в организирането на този празник, за да могат да бъдат закупени продуктите, с които беше представена българската кухня.

Снимки: nikolaev-city.net

 

Какво ни разказва песента на Джамала „1944“

Джамала - Евровизия-2016

Музикалният конкурс „Евровизия-2016“ бе спечелен от представителката на Украйна – Джамала, която е украинка с кримскотатарски произход.

Композицията ѝ „1944“ разказва за трагедията на кримскотатарския народ, който през  1944 година преживява депортация. Десетки хиляди са изгонени от родните  домове, от тях значителна част умират,измъчени от глад и болести по време на войната.

Историята касае пряко и българския народ, тъй като с разпоредбите на Сталин са прокудени от домовете и родните им земи в Крим много народности – кримските татари, българи, арменци, гърци и още много други.

За Джамала песента е израз на болезнен и незабравим семеен спомен, тя препраща към история на прабаба ѝ, която загубва едно от децата си в онези страшни дни.

Веднага след  разпоредбите на Сталин, в късните вечерни часове на входните врати започнали да се появяват униформени хора, които със сила принуждавали  семействата – мъже, жени, деца, бебета, старци, здрави, болни, бременни – до 15 минути да напуснат жилищата си само с най-необходимите за тях неща. В случая с крисмските татари в операцията са били задействани 32000 лица от НКВД.

"Изход и завръщане" - паметник на пострадалите от депортацията
„Изход и завръщане“ – паметник на пострадалите от депортацията

След това изселваните са били извозвани към гарите, където са били натъпквани в товарни вагони без прозорци и вентилация и извозвани в различни посоки – Урал, Башкирия, Северен Казахстан и целия Сибир – на хиляди километри от родните им места, в друг климат, без средства за  преживяване.

Жилищата им, заедно с цялата покъщнина, били раздавани на неизселените им съседи от други народности , както и на преселници руснаци.

Пътят в товарните, неприспособени за пътници вагони, е отнемал много седмици. Вода, храна и лекарства не са били предоставяни, хората са утолявали жаждата си по време на кратки спирки на влаковете от езера, локви,  блата. Много хора, особено деца, се заразяват и умират.

Една от неизброимите жертви сред децата, неиздържала мъчителното пътуване, е невръстното дете на любимата баба на Джамала. По думите й, заради плъзването на зарази в претъпканите вагони, телата на умрелите са били изхвърляни от вратите на вагона в движение. Така е станало и с рожбата на баба й.

Фрагмент от филма "Хайтърма"
Фрагмент от филма „Хайтърма“

При пристигането на пустите земи възрастните били принудени да подпишат документ, в който се казва, че ако напуснат териториите, ще бъдат подложени на 20 години каторжен труд.

Като резултат от нечовешките решения на съветското правителство, по данни на изследователите, от над 188 хиляди изселени кримски татари само през първата година умират до 46%.

От 12 хиляди българи, живели в Крим преди депортацията, след 1989 година се завръщат само 2000 души.

В края на „перестройката“ народите – кримските татари, българи, гърци – най-накрая успяват да се върнат в родните места, включително в Крим. Завръщат се и започват всичко наново – без жилища, без контакти. Но успяват – построяват къщи, адаптират се, живеят като всички, имат съседи. Но усещането за възтържествувалата справедливост остава за по-малко от тридесетилетия – след руската окупация на Крим през 2014 г. татарите, заявили патриотичната си позиция, отново стават жертви на гонения на руските власти – този път окупационни. За периода от март 2014 г. досега на много татари отново им е отнето правото да живеят в родните домове (в момента пребиват в Украйна, без право да се върнат Крим, други са вкарани в затвори, някои са убити). Националният орган на татарите Меджлис, съществувал през целия период на свободна Украйна, преди две седмици е забранен от руските окупационни власти като терористична организация.

Притеснени от възникващи от само себе си сравнения, преди началото на тазгодишното издание на „Евровизия“, руските отговорни лица полагат максимум усилия песента „1944“ да не бъде допусната до конкурса. Организаторите, обаче,след проучване излизат с позицията, че съдържанието на композицията не противоречи на условията на събитието.

Песента на Джамала, преведена на български, звучи не по-малко драматично от оригинала:

Джамала, „1944“, превод – Албена Стаменова

Когато дойдат чужди хора…

идват в дома ти,

избиват всички ви

и казват:

„Не сме виновни …

не сме“.

 

Къде ви е разумът?

Човечеството плаче.

Мислите се за богове,

но всички сме смъртни.

Не поглъщайте моята душа,

нашите души.

 

Не можах да преживея младостта си там,

защото ми отнехте моя свят.

Можехме да изградим

бъдеще,

където хората живеят

свободни и обичат, щастливо време…

 

Къде са ви сърцата?

Човечество, събуди се!

Мислите се за богове,

но всички сме смъртни.

Не поглъщайте моята душа,

нашите души.

Не можах да преживея младостта си там,

защото ми отнехте моя свят.