Съветският съюз не умря през 1991 г., той умира сега – в Донбас

Нищо няма да върне руско-украинските отношения към онзи формат на особена братска любов, култивиран от държавата в продължение на няколко столетия 

Andrey Okara

Андрей Окара

Политологът Андрей Окара разсъждава върху настроенията на руските власти по отношение на войната в Донбас, настроенията в руското общество и бъдещето на руско-украинските отношения. С него разговаря журналистът Ян Пругло от интернет изданието „Полтавщина“.

Андрей Окара е политолог, политически философ, експерт, коментатор, кандидат на юридическите науки и директор на Центъра за източноевропейски изследвания в Москва. Етнически украинец, роден и работещ в Москва.

— Андрей, как се променя с времето отношението на руските политици и руското общество към събитията в Украйна - в контекста на конфликта с така наречения Запад?

— Украйна е една досадна грешка на историята, която всеки момент ще бъде поправена. Украйна бе измислена от враговете на Русия (немци, поляци, австрийци, католици, американци, евреи, масони, англосаксонци, „световното правителство“) с цел да се разпокъса великата руска държавност.

Украинците нямат собствена идентичност, затова цялата „украинска идея“ се базира на отричането на „руското“. Ненапразно книгата на Леонид Кучма е озаглавена „Украйна не е Русия“.

Украйна избяга от „руския свят“ и трябва незабавно да бъде върната и наказана, за да послужи за урок на останалите (Беларус, Казахстан, Армения) …

Тези и други подобни твърдения звучат в руското информационно пространство непрекъснато, гръмогласно и от дълго време.

Със самия факт на съществуването си Украйна не само дразни последователите на „руския свят“, но поставя пред Кремъл неприятни и непреодолими предизвикателства, с които е невъзможно да се живее нормално. Независима и свободна Украйна е нещо, които винаги ще дразни руския империализъм и ще го предизвиква към война.

Все пак трябва да се отбележи, че през изминалата година настъпиха колосални промени не само в украинската, но и в руската идентичност: през цялата изминала година руската пропаганда твърдеше, че „Русия не е Украйна“.

И, разбира се, приказките за „украински фашизъм“, „бендеровски нацизъм“ и прочее дебели лъжи се лееха в един безкраен поток. Естествено, телевизионните водещи от руските федерални канали не говорят за расова или културна непълноценност на украинците и Украйна, но с целия си вид, с всичките си думи, с всичките си нелепи шеги те изпращат на зрителите точно такива послания: украинците са втора ръка хора, неспособни да изградят държава и генетично склонни към предателство.

— Не преувеличавате ли?

— Мисля, че меко, нежно и обтекаемо описвам телевизионния фашизъм, който може да се види по всеки федерален канал. Руският политически елит има екзистенциален страх от Майдана и отвореното общество само по себе си.

Към руското общество текат послания, че Русия е последната крепост на истинската вяра, а Украйна – това е вероотстъпничество, отстъпление от истината и нравствените идеали. Украйна е част от „руския свят“, която е предала руското: първо под влиянието на Полша и Литва, а сега под влиянието на САЩ.

По принцип, отношението към Украйна в Русия е многопластово: на битово ниво мотивът е следният: „дядо ми, баба ми, чичо ми, леля ми, жена ми са от Украйна“, обичаме украински песни, сланина, вареники. С две думи: „Разпрягайте конете, момчета“ (известна украинска песен – б. ред.).

В този контекст Украйна е една такава палячовска, забавна имперска провинция.  Както е написал Пушкин за Гогол: „племе пеещо и танцуващо“.

Същевременно има и още едно, концептуално ниво на това отношение: Украйна е слабото звено на „руския свят“, Украйна е несамостоятелна отломка, отцепила се от някаква абсолютна същност, и тази отломка се е поддала на изкушение под влиянието първо на Полша и Ватикана, а след това на Америка. Трябва също така да се добави, че наред с всичко това Русия е заобиколена от врагове като вече споменатата последна крепост.

— Този негативизъм се отнася само за „хунтата“ или за целия украински народ?

— Хунтата я хулят и проклинат, а що се отнася до Украйна като цяло, информационната политика е малко по-сложна: по принцип, украинският народ е добър, но само до степен, до която той е „малкият брат“ на Русия, остава част от „общото политическо пространство“ и продължава да е верен на „общата история“. Мазепа, Петлюра, Бандера — това са страшни ругатни.

През последните години социолозите правят паралелни изследвания – питат руснаците: „Как се отнасяте към Украйна и украинците?“, а украинците: „Как се отнасяте към Русия и руснаците?“.  Тенденцията е ярко изразена: руснаците се отнасят към Украйна много по-лошо, отколкото украинците към Русия.

А през 2014 г. в руското информационно пространство Украйна бе представяна като някакъв полюс на абсолютното метафизично зло: там има фашисти, бандеровци, за говорене на руски език разстрелват, Украйна е почти родината на Хитлер и на дявола.

Всички тези неща имат абсолютно конкретна мотивация: злото, тоест ето тази „фашистка Украйна“ трябва да бъде унищожена без оглед на каквито и да било правни или политически ограничения.

— Трябват ли му на Кремъл „републиките“ в Донбас в качеството им на бъдещи административно-териториални единици на РФ (по подобие на Крим и Севастопол)?

— Разбира се, че не. За това много пъти са говорили или давали да се разбере всички тези хора начело с Путин.

Първоначално се разглеждаше сценарий за създаването на Новорусия — от Одеса до Харков. Това щеше да бъде един своеобразен буфер, сателит — независима държава, но изцяло под контрола на Кремъл: изпълнява поръчки на руския военно-промишлен комплекс, не влиза в НАТО (за разлика от останалата част на Украйна), всячески се противопоставя на „бендеровците“ и т.н.

Само че кремълските стратези не отчетоха един фактор, който се оказа решаващ: те смятаха, че населението на Украйна е едно покорно стадо, човешки материал, статисти, които не трябва да бъдат вземани под внимание.

Същият този „човешки материал“, обаче, се оказа едно умно, напреднало, мислещо, зряло гражданско общество, способно да се самоорганизира: никъде и никога в историята на човечеството не е имало такова доброволческо движение като това в Украйна през 2013–2015 г.

Гражданското общество замести болната, корумпирана и изключително неефективна държава. Както казват, в Украйна още няма ядрено оръжие, защото не са поръчали на доброволците да го доставят.

Относно Донбас: Кремъл вече не разглежда кримския сценарий за окупация и последваща анексия. Нещо повече – тези, които се занимаваха със самодейност в Донбас (спомнете си Бородай и Стрелков-Гиркин), са отстранени и наказани.

Например, наскоро на един от известните руски олигарси, приятел на Янукович и активен поддръжник на войната в Донбас, по пряко нареждане на властта бяха отнети големите петролни активи.

— Но Русия не се е отказала напълно от подкрепата си за Донбас?

— Не, разбира се. Тлеещият конфликт в Донбас е ефективен механизъм за влияние върху Украйна. След информационно-психологическата война идва икономическата: както е известно, икономиката на Донбас е здраво свързана с руската икономика.

През последната година Русия в максимална степен лиши Донбас от поръчки и прекъсна икономическите връзки. Мои добри познати живеят в Мариупол. Чакаха в града им да дойдат руските „освободители“ и заводът им отново да заработи. Четат сайта „Русская весна“, молят се на Путин и псуват Порошенко за това, че няма поръчки, а следователно работа и заплати.

Когато им кажеш, че конкретно с техния завод връзките бяха прекъснати заради кремълската политика, отговарят нещо от сорта на – той Путин правилно направи, че прекрати връзките с нашия завод. Защо така го клевети Порошенко?

Като цяло информационно-психологическата война ни позволи внимателно да наблюдаваме един процес, при който мислителните способности на много хора в Русия и Украйна атрофират, а мозъците им се превръщат я във вата, я в стърготини.

— Тогава какви събития, вътрешни и външни, могат поне в бъдеще да доведат до нормализиране на украинско-руските отношения?

— Няма такива. Нищо няма да върне руско-украинските отношения към онзи формат на братска любов, който бе култивиран от държавата в продължение на няколко столетия.

Анексирането на Крим и войната в Донбас, както и свирепата информационно-психологическа война от страна на руските медии доведоха до разтрогване на неформалния руско-украинския пакт, просъществувал от средата на 17-ти век.

Събитията в Украйна разделиха и руското общество — примерно 15% на 85% и това разделение се задълбочава все повече. Съветският съюз не се разпадна през 1991 г., а през 2014 г. и то в Донбас.

Принципно не виждам предпоставки за нормализиране на отношенията.

Първо, това не е етническа, а етична война – война на различни смисли, война на Доброто и Злото, ако щете. Нито етническата принадлежност, нито езикът тук играят особена роля. Вижте Захарченко или Мозговой — те са си едни украински и украинскоговорящи хора.

Второ, ако Русия и Украйна преди се допълваха взаимно, днес те взаимно се изключват.

Ако Русия не унищожи и не разчлени Украйна, то една успешна и модернизираща се Украйна ще унищожи Русия. Не в смисъл, че ще си върне Крим, а в смисъл, че една успешна Украйна ще стане такова голямо предизвикателство за Русия, че тя едва ли ще успее да го издържи.

Естествено, не става дума за агресия – било то военна, икономическа или политическа. Става дума за това, че в днешния свят откритите общества печелят, а закритите губят.

Ако Украйна успее да се превърне в успешна държава, то тя, а не Русия ще стане неформален център на Източна Европа.

А иначе в най-близко време Русия и Украйна ще се опитват да се анулират една друга, но по различен начин: Русия – активно, а Украйна – пасивно. Какъв ще бъде резултатът ще разберем през 2015 г. Това прави годината интересна.

 

Източник: http://poltava.to/news

 


Руска следа в подготвяните за "Евро 2016" атентати.
След появилите се вчера, 5 юни, във френски медии съобщения за заловения при опит да пренесе през границата на Украйна оръжие и боеприпас...
Надежда Савченко излетя за Украйна
Пленената от руските власти украинска гражданка Надежда Савченкко излетя от Ростов-на-Дон за Украйна на борда на президентския самолет...
До часове Надежда Савченко може да е освободена
Самолетът на президента на Украйна Порошенко в момента е на път за руския Ростов-на-Дон, където е доставена и пленената украинка Надеж...
Какво ни разказва песента на Джамала „1944“
Музикалният конкурс „Евровизия-2016“ бе спечелен от представителката на Украйна – Джамала, която е украинка с кримскотатарски произх...
Украйна обстрелвана над 300 пъти от територията на Руската федерация - "ARD"
Екипът на международната група Bellingcat е установила по безспорен начин, че украинската армия е била нееднократно обстрелвана с установки ...
Украинска фирма-млекопроизводител с първата си доставка в България
Групата компании „Млечен Алианс“ е доставила на своите български партньори млечна продукция – предава Інтерфакс-Україна.