Летището в Донецк – кървава смес от лъжи и героизъм

Вече месец в донецкото летище се водят едни от най-ожесточените боеве. Двете страни проявяват масов героизъм – едните защитават, другите изграждат път от трупове. Героите са скрити зад плътна завеса, изтъкана от лъжи, митове и популизъм. В памет на падналите защитници решихме да пролеем поне малко светлина върху истината за събитията и да развенчаем митовете, създадени в Москва и Киев.

ЛЕТИЩЕ „С. С. ПРОКОФИЕВ“ В ДОНЕЦК

Летището в гр. Сталино (едно от предишните наименования на Донецк – бел. прев.) е построено върху кръв. През 1933 г. – най-гладната година в историята на Украйна – първите булдозери започват да изравняват площадката под полосата за излитане. Даже руските историци, които спорят за вината на Сталин, не отричат самия факт за царящия в Украйна глад. Първите пътнически полети са от Донецк „чак“ до Старобелск – град в Луганска област, разположен на 160 км от самото летище.

Прокофиев
През юли 2011 г., в навечерието на „Евро-2012“ е построена нова полоса, а през май 2012 – нов терминал с пропускателна способност 3 100 пътници в час. Проектантите са хървати, които – както показва времето – са си свършили работата отлично. Не напразно министърът на транспорта Колесников е похарчил почти 7 млрд. гривни държавни пари (875 млн. долара). Терминалът стои и издържа на ударите на „ГРАД“-овете. Много средства са и откраднати, но кой ли ще си спомни…

Но строителството не приключва след футболния шампионат. Донецките олигарси като истински феодали не могат да ползват общия терминал. За тях обикновените дончани се делят на 2 категории – прислуга и крепостни. Затова и замислят изграждането на VIP терминал – за сметка на данъкоплатците, т.е. за наша сметка.

Зала в летищетото в Донецк
Зала в донецкото летище

 

Сергей Прокофиев, чието име носи летището, е известен композитор от миналия век, роден в Донецка област. Бил е любимец на Сталин, а неговите опери „Война и мир“ и “Огненият ангел“ са особено сполучлива алегория на съвременните събития.

АЕРОДРУМЪТ

Може да приема самолети от всякакъв клас. През 2013 г. през него са минали 1 100 500 пътници. Освен чартърните компании на Ахметов и Ко. обслужва около десетина авиопревозвача. Главните маршрути са до Киев и Москва. Почти всички останали – до турските курорти. За Европа и по-далече има само един рейс, за Мюнхен. За донецките феодали от средна ръка, които още не са си купили личен самолет, има полети за Гърция и Емирствата. Всичко останало са „дреболии“ – за Кутаиси, Сургут, Ашхабад, Израел. Обработват се и товари.

ПЪРВИЯТ ЩУРМ НА ДОНЕЦКОТО ЛЕТИЩЕ

След завземането на Славянск в летището пристига отряд от 3-ти Полк със специално предназначение на ВС на Украйна. Спецназовците се разполагат в стария терминал, летището продължава на приема и изпраща полети. През май в Донецк се появява отрядът на Ходаковски под названието „батальон Изток“ . В него има много бивши граждани на кавказките републики – Ичкерия, Дагестан и др.

Така започва всичко в летището на Донецк
Така започва всичко в летището на Донецк

 

На 26 май Ходаковски, който по информация от няколко източника е бивш служител на подразделение „Алфа“, провежда преговори с командира на украинския спецназ. Разговорът е бил примерно следният:
– Хайде ние да заемем новия терминал. Без стрелби и никому ненужни жертви. Вие си оставате в стария терминал, можете да рапортувате на началството, че не сте отстъпили позициите. Кому е нужно кръвопролитие? Ние ще влезем в работещия, в новия терминал, ще дойдат журналисти от Русия, ще поснимат… Летището ще продължи да работи.
– Ами опитайте. Ние сме полагали клетва и нямаме намерение да ставаме предатели като някои.

След този разговор няколко КАМАЗ-а с военизирани терористи се отправят към летището. Влизат в новия терминал, в който има пътници и летищен персонал. Спецназовците не им се противопоставят, за да се избегнат жертви сред мирното население. Откриват предупредителен огън, който да разгони мирните. В това време екстремистите заемат отбранителни позиции и се приготвят за отразяване на атака. След което и започва боят.

...а така завършва
…а така завършва

 

Терористите успяват да излязат на покрива и да монтират преносимите средства за ПВО. Украинските сили задействат авиацията – поне 2 хеликоптера Ми-24 и един щурмовик Су-25. Под прикритието на димни гранати бойците на Ходаковски предприемат маневра (по-късно използвана и от Стрелков-Гиркин в Славянск) под кодовото название „Стремглаво бягство“.

Бягат така стремително, че минимум един КАМАЗ с ранени попада под приятелския огън на своите – терористите помислили, че украинският спецназ е решил заедно с летището да освободи и целия Донецк. През това време в Донецк са събрани много журналисти, главно руски. Извикани са, за да заснемат „безкръвното предаване на украинския спецназ“. По-голямата част от тях знаят само, че в летището предстои събитие, което трябва да бъде широко осветено, но не знаят нищо в детайли.

И така, поражението на батальон „Изток“ е увековечено на хиляди фотографии и видео клипове. Широкият резонанс на събитието принуждава Ходаковски да изпрати в Русия фургон с „Товар 200“ – един вид, вижте, връщаме телата на “доброволците“ в Родината, за да бъдат разпознати и погребани у дома.

Груз-200, Донецк, летище Прокофиев
Товар-200, Донецк, летище Прокофиев

 

МЕЖДУ МАЙ И СЕПТЕМВРИ

След този щурм летището преустановява работа по прякото си предназначение. Терористите разбират, че не са в категорията на украинския спецназ и не предприемат сериозни опити за щурм. Епизодичните атаки, които инициират, с лекота се неутрализират от кировоградчани (едни от главните защитници на летището са десантчици от бригадата, разположена в Кировоград – бел.ред.).

Инфографика на общия план на Донецкото летище. 1 – в/ч А1428ПВО; 2 – Завода и базата на компанията, построила новия терминал; 3 – в/ч А1402 също ПВО. Маркирани са населените пунктове и пътищата между тях. Всички те, с изключение на Горловка, се контролират от украинската армия.
Инфографика на общия план на Донецкото летище.

 1 – в/п А1428 на ПВО; 2 – Заводът и базата на компанията, построила новия терминал; 3 – в/п А1402 също ПВО. Маркирани са населените пунктове и пътищата между тях. Всички с изключение на Горловка се контролират от украинската армия.

 

Всичко дотук е последвано от още едно знаменателно събитие – въплъщение на вековните тежнения на любителите на “руския свят“. Напълно разграбен е хипермаркет „Метро“, който се намира на уж неутрална територия. След този епизод поддръжката на ДНР от страна на местното население рязко се увеличава. Мечтите се превръщат в реалност.

Но на спецназовците не всичко им е по вода – от време на време възникват проблеми със снабдяването и извеждането на ранените – против тях работят снайперисти.

РУСКОТО НАХЛУВАНЕ И СИТУАЦИЯТА В ДОНЕЦКОТО ЛЕТИЩЕ

Активността на бойните действия рязко нараства непосредствено преди началото на нахлуването на Русия в Украйна. То започва на 10 август и се разгръща с пълна сила сутринта на 24 август. Следват предложения украинците да се предадат, както и нередовни обстрели. Специалните части отговарят с плътен прицелен огън и с най-популярните думи в руския език. Кировоградската групировка е подсилена с други подразделения.

Инфографика на детайлен план на Донецкото летище. 1 – Манастир; 2 – Хипермаркет „Метро“; 3 – Автоцентър Тойота/Лексус; 4 – Новият терминал; 5 – Автопусна спирка; 6 – Петролна база; 7 – Гробище за стари самолети; 8 – Строящият се VIP-терминал; 9 – Хангари; 10 – Диспечерска кула (попада извън пределите наплана); 11 – Старият терминал; 12 – Действащия VIP-терминал; 13 – Центърът за управление „Донбасаеро“; 14 – Хотел „Полет“; 15 – Щаба на гражданската авиация; 16 – Авиационно-ремонтен център; 17 – Котелно; 18 – Командно-диспечерския пункт. Обектите, нямащи отношение към инфраструктурата на летището, са очертани със син контур.
Инфографика на подробен план на Донецкото летище. 1 – Манастир; 2 – Хипермаркет „Метро“; 3 – Автоцентър Тойота/Лексус; 4 – Новият терминал; 5 – Автобусна спирка; 6 – Петролна база; 7 – Гробище за стари самолети; 8 – Строящият се VIP терминал; 9 – Хангари; 10 – Диспечерска кула (попада извън границите на плана); 11 – Старият терминал; 12 – Действащия VIP терминал; 13 – Центърът за управление „Донбасаеро“; 14 – Хотел „Полет“; 15 – Щаб на гражданската авиация; 16 – Авиационно-ремонтен център; 17 – Котелно; 18 – Командно-диспечерския пункт. Обектите, които нямат отношение към инфраструктурата на летището, са очертани със син контур.

 

На 20 август „опълченците“ от ДНР започват обстрел на летището с артилерийски оръдия. До тази дата огънят се води по Маринка и Авдеевка – най-големите населени пунктове до Донецк, контролирани от украинските войски. След тази дата обстрелът става непрекъснат.

ПЪРВИЯТ ПЪЛНОМАЩАБЕН ЩУРМ

Първият сериозен щурм на летището започва в нощта срещу 1 септември едновременно с атаката на летището в Луганск. Украинските военни изоставят летището в Луганск, по-точно руините, останали от него. Този обект се оказва в тила на врага и става абсолютно безсмислено да се удържат разрушените до основи здания.

Така виждат това в Москва
Схема на противостоянието на армията на ДНР и силите на АТО

Така виждат това в Москва.

Щурмуват редовни руски военни части, подсилени от екстремистите от ДНР. Обстрелът се води с артилерия, миномети, реактивни установки. Участват танкове и друга бронетехника. Но защитниците успяват да отбият този опит, както и всички останали.

ДРУГИТЕ ОПИТИ

ДНР оповестява опитите си да щурмува Донецкото летище на 28 септември, 2, 3 и 6 октомври. След което обявява, че летището е превзето. Фактически опити за щурм са предприемани всеки ден, като се започне от 1 септември и до 7 октомври, когато се пише тази статия. Датите, назовани от екстремистите, са частично верни. Именно на 28 септември те предприемат първия си опит за шурм, в който не участват руски военни.

Приблизителна линия на фронта
Приблизителна линия на фронта

 

Променя се тактика, привличат се все нови и нови подразделения, но резултатът винаги е един и същ – планини от трупове. Загубите на атакуващия винаги са по-големи от загубите на защитаващия се – особено ако позициите са подготвени, има артилерийска подкрепа и работи разузнаването.

ГЕРОИТЕ ОТ ДОНЕЦКОТО ЛЕТИЩЕ

И двете страни демонстрират масов героизъм. Всеки ден има нови убити и ранени, но никой няма намерение да отстъпи. Тези, които мислят, че героите са само от едната страна – без значение коя, си струва да се замислят. Ако омаловажаваш силата и героизма на врага си, омаловажаваш цената на собствената си победа или поражение.

ЗАЩИТНИЦИТЕ

В началото летището е защитавано само от специални части. През август те са подкрепени от частите на 93 ОМБР, 17 ТБР, ДУК „Десен сектор“. В Пески (най-близкото населено място до летището – бел.ред.) е батальон „Днепр-1“, а някои негови бойци се намират в летището. На 3 октомври е проведена ротация и тези части са сменени от 79 АБ и други части от вече задействаните бригади, но много от героите отказват ротация.

3-ТИ ПОЛК СЪС СПЕЦИАЛНО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ

Елитна част на украинската армия. Край Кировоград се намира главният център за подготовка на спецназа на СССР. Подразбира се, че местната част 10 обр СпН е била най-добрата в целия Съветски съюз. Нейната история е покрита с такава неувяхваща слава, че даже Путин се пробва да я открадне. Той приписа всички заслуги на 10-та отделна бригада на своето си подразделение с идентично название, сформирано на съвсем друго място и от хора, нямащи никакво отношение към съветската бригада.

Трети полк със специално предназначение
Трети полк със специално предназначение

Ще приведем само един факт, който говори красноречиво за фанатичната преданост на тези хора към делото им. Съпругата на един от загиналите офицери и досега изплаща кредит. Още по времето на Янукович мъжът ѝ купува не хладилник, не телевизор, а качествен парашут. Крадците на хазната са му зачислили старо снаряжение и му плащат мизерна заплата. Но дори и тези жълти стотинки героят харчи за повишаване на отбранителната способност на страната си.
В момента, в който вече ще може да се говори за някои факти, ще посветим на това славно подразделение една голяма статия. Това е най-малкото, което можем да направим за тези герои.

„ДЕСЕН СЕКТОР“

„Откачения“ – това е позивната на един от бойците на Доброволческия украински корпус „Десен сектор“. Но това определение важи и за всеки друг от бойците. Тези хора са могли да се включат в Националната гвардия, да служат в армията, да изберат който поискат доброволчески батальон, но те съзнателно са избрали да станат „смъртници“.

Да сте чували поне за един пленен представител на „Десен сектор“? Да сте чували боец от този корпус да е обменен за сепаратист? Ако не, то си представете какво правят с тях и дали те биха се предали живи в плен, даже и в най-безизходната ситуация.

Бойци от „Десен сектор“ има и в самото летище, и в Пески, но главната им задача е снабдяването. Да играеш „руска рулетка“ с пет патрона в барабана на револвера е къде-къде по-безопасно, отколкото да минаваш с БТР или джип през открита, добре наблюдавана и обстрелвана местност.

93-та ОТДЕЛНА МЕХАНИЗИРАНА БРИГАДА

Именно това съединение обезпечава техниката и тежкото въоръжение на защитниците на Донецкото летище. Командирът на бригадата Олег Михайлович Микац ръководи отбраната. Бойците се сражават рамо до рамо със спецназа и „Десен сектор“.

17-та ТАНКОВА БРИГАДА

Към момента на започване на войната най-добрите украински танкисти служат в две танкови бригади. Затова роти и даже взводове от тези бригади са разхвърляни навсякъде по фронта. Част от тях попада на летището в Донецк.

Селфи с трофеен танк
Пред трофеен танк

 

79-та АЕРОМОБИЛНА БРИГАДА

След понесените тежки загуби под Зеленополие е изпратена за превъоръжаване и попълване на личния състав. Тогава с бригадата се заема знаменития Юрий „Крилата на Феникса“ Бирюков (доброволец, който събира помощ за армията и доброволческите батальони – бел. прев.). Благодарение на бригадните офицери, на Бирюков, на други доброволци и донякъде и на Министерство на отбраната, 79 АМБ се превръща в най-добре екипираната част от цялата украинска армия. Техниката и оръжието на десантчиците са обикновени, но снаряжението… И бойният дух… Бойците смятат, че след Зеленополие имат неизплатен дълг към армията на РФ и са напълно готови да си го върнат. С висока лихва.

снайперист, Донецк, летище Прокофиев
Снайперист, Донецк, летище Прокофиев

 

БАТАЛЬОН ДНЕПР-1

Един от първите доброволчески батальони, сформиран след началото на войната. Именно тези бойци са наречени от руската пропаганда „батальоните на Коломойски“. Това негативно отношение от страна на врага говори единствено за високата боеспособност и издръжливост на съединението. Официално не е влизал в летището, държи село Пески, но някои от бойците сами са поискали да бъдат пратени на летището.

ЩУРМОВАЦИТЕ

Първоначално Русия хвърля срещу донецкото летище руски спецназ, подсилен от терористи от ДНР. След това увеличава числеността на спецназа. После към него се присъединяват и редовни армейски части. Накрая – и части на терористите.

Гиви и Моторола
Гиви и Моторола

 

Предполагаме, че руските военни са се сражавали геройски (ако гледаме ситуацията с очите на руснаците). Но не успяват да завземат летището, като понасят доста големи загуби. При следващите щурмове броят на войниците от редовната руска армия започва да намалява, а броят на терористичните елементи – да се увеличава. Като се започне от 28 септември, в редовете на щурмуващите не са забелязани руски войници, но и до сега операциите се командват от руски офицери. Напълно е възможно руските специални части, морски пехотинци и мотострелковаци да участват или да бъдат задействани във всеки един момент. Вече писахме за руските части, които воюват в Украйна.

През тази касапница са минали практически всички части на редовната армия на РФ, въведени на територията на Украйна. Не всеки войник е участвал в атаките, но представители от всяка част е имало. Разбира се, артилеристите не участват в атаките, а само поддържат артилерийския огън.

Същото може да се каже и за отрядите на терористите. Даже специално за тази работа от ЛНР докарват казаци. Ето защо е безсмислено да се описва всяко участвало подразделение – назовете кое да е и няма да сгрешите. Защо се прави всичко това? – Отговорът е в края на статията.

Руските телевизии популяризираха полевите „командири“ – Гиви и Моторола, но ролята им е силно преувеличена. Това са телевизионни звезди, които в случай на победа ще получат всички лаври, но в никакъв случай не са ключови фигури и даже не са и командири на което и да е значимо подразделение. Редом с тях са военните съветници от РФ, които всъщност вземат всички решения.

МИТОВЕТЕ ЗА ДОНЕЦКОТО ЛЕТИЩЕ

Струва си да се отбележи, че създаването на митовете е в интерес на всички страни в конфликта. Лъжата се лее от всички страни – и от Путин, и от Порошенко. Но нито един от митовете не се отнася за героите, които стоят там на живот и смърт.

МИТ № 1 – ДОНЕЦКОТО ЛЕТИЩЕ „ПРОКОФИЕВ“

Някъде в средата на септември понятието „Донецко летище С.С. Прокофиев“ просто престана да съществува. То не може да обслужва пътници – терминалите заедно с цялата инфраструктура са почти разрушени. Не може да обслужва самолети – навигационното и радарното оборудване практически са унищожени, както и петролната база, ремонтните и другите необходими за авиацията мощности.

летище Донецк

Част от авиационното оборудване се намира далеч извън аеродрума и днес никой не знае какво се случва с него. Състоянието на полосата за излитане и приземяване е под голям въпрос. Възстановяването на даже минималната работоспособност на летището би отнело много месеци. Проблемът е и в това, че ремонтирането на полуразрушени обекти не е безопасно. Най-добре ще е всичко да се разруши и да се построи отново. Така ще е дори и по-евтино.
Затова по-логично е да се употребява фразата „територията на бившето летище „Прокофиев““.

МИТ № 2 – ДОНЕЦКОТО ЛЕТИЩЕ Е ПРЕВЗЕТО

Ако някой ви каже, че е превзел летището, смело го пратете по… при путин. Площта на летището е повече от 400 ха, 99% от които са напълно открита местност. Цялата тази територия се наблюдава не само с дронове, но и с обикновени стационарни прибори. Артилерията на двете страни държи под прицел тази площ, затова просто е невъзможно тя да бъде контролирана. Нито от Украйна, нито от ДНР. Всичко, появило се там, моментално попада под плътен и точен артилерийски огън.

Летището в Луганск - пролет-есен 2014
Летището в Луганск – пролет-есен 2014

 

Под летището има множество подземни комуникации, като се започне от тунела, който съединява зенитните части и се завърши с бомбоубежището и подземните части на терминалите. Десетки постройки – малки и големи, позволяват да се прикриеш от обстрел.

Може да се говори само за контрол на конкретни здания. Главният опорен пункт на украинските сили е новият терминал. Артилерията, с която разполагат екстремистите, може напълно да унищожи всички постройки на територията на летището – така, както беше направено в Луганск. Украинската артилерия може да направи същото. Но страните се стараят да запазят поне нещо, което би могло, дори и условно, да се нарече „завзето летище“.

Но дори ако терористите завладеят всички здания, няма да може да се говори за пълен контрол. Спецназът би могъл да се появи във всеки един момент, направо изпод земята. Така, че дори и ако терористите успеят да изместят украинските сили от сградите, би им било доста страшничко да нощуват в тези огромни пусти, гигантски постройки.

Командирите на терористите няма да се осмелят да оставят за през нощта гарнизон от няколкостотин души (а по-малко няма как да стане – прекалено голяма площ трябва да се държи под контрол). На украинските войници няма дори да им се наложи да ги изтласкват. Ще се събудят сутринта любителите на „руския свят“ и няма да намерят 10-20 от другарите си. А и не всички тела ще се намерят. И така всяка нощ. Как мислите – дали всички тези Гивита и Мотороли ще се решат на такава пирова победа?!
За да се завземе донецкото летище, трябва да бъдат завзети всички населени пунктове в радиус 10 км около него.

МИТ № 3 – СИТУАЦИЯТА В ДОНЕЦКОТО ЛЕТИЩЕ

Ако говорим за ситуацията в донецкото летище, то трябва да се посочва точното време и да се изброяват всички обекти, за които става дума. Например: „Към 16:21 ч. на 07.10.2014 г. украинските военни контролират обекти А, Б, В и два етажа от обект Г. Екстремистите контролират наземните части на обекти Д и Е, а в обекти Ж, З и И се водят боеве.“ След 5 минути всичко може рязко да се промени.

ГЛАВНИЯТ МИТ – СТРАТЕГИЧЕСКОТО ЗНАЧЕНИЕ НА ДОНЕЦКОТО ЛЕТИЩЕ

Двете страни в конфликта определят летището като „стратегически“ обект. Но това не е така. Ситуацията около летището е описана най-добре от известния доброволец Роман Доник на страницата му във Фейсбук и в няколко интервюта. И за двете страни цената му е висока, но е в областта на психологията, на високия боен дух, а стратегията вече се поражда от тези причини. Ние ще развенчаем лъжата (или непълната истина), която звучи от устата на политиците и от двете страни.

АВИАЦИЯТА НА ДНР

Сепаратистите ще кажат, че вече имат авиация. Това ще послужи за оправдание на Путин при използването на руската авиация от руските, защитени летища.

Обломки от сваления в района на луганското летище, украински Ил-76
Обломки от сваления в района на луганското летище украински Ил-76

 

Такова нещо можеше да се каже през юни месец, максимум – в началото на юли. След нахлуването на руските войски в Украйна всички цивилизовани страни вече наричат нещата с истинските им имена – срещу украинската армия воюва руската армия. Или – Русия нападна Украйна, макар и с „ограничен контингент“. Така че подобни прикрития загубиха смисъл.

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ПОЛОСАТА ЗА ИЗЛИТАНЕ И ПРИЗЕМЯВАНЕ ЗА ВОЕННИ ЦЕЛИ

Това е невъзможно по принцип. Самолетите ще прелитат точно над главите на украинските войници, отбраняващи се в Пески, Авдеевка и други населени пунктове. Те ще могат да свалят какъвто и да е въздушен обект даже и без ПЗРК, а направо с автоматите. По време на излитане или приземяване самолетът е практически беззащитен и даже най-малките повреди биха могли да доведат до катастрофа.

Пример: сваленият в района на летището в Луганск украински Ил-76 с десантчици на борда. В Донецк ситуацията е аналогична, само че двете армии са си сменили местата. Терористите ще трябва да освободят всичко в радиус минимум 10 км и да ремонтират полосата. А след това и да измислят какво да правят с всички украински „БУК“, „С-300“ и други зенитни системи.

ОБМЯНА НА ГРАДОВЕ

Примирието в Минск е подписано не от Порошенко, а от Кучма, който е полуофициално лице. Законът за специалния статус на местното самоуправление в отделни райони на Донецка и Луганска области все още не е преминал всички процедури по приемането му. Но и в него Донбас се третира като украинска територия.

Територията, контролирана от ДНР и ЛНР след подписването на примирието, се увеличи само по една причина. Украинското командване изтегли всичките си части на такова разстояние, на което Русия не може да ги обстрелва от своя територия. Към днешна дата личният състав и техника на ДНР/ЛНР (даже и към него да се включат частите на руската редовна армия) са недостатъчни, за да контролира цялата територия, напусната от украинските военни.

Затова „обмяната на летището за друга територия“ е най-фантастичната версия. От украинска страна тази лъжа разпространява Тарута (областният управител на Донецка област – бел. ред.). Той има кръвен интерес от това – в негова власт ще останат само тези райони, които няма да имат „специален статус на местната власт“.

ПЛАЦДАРМ ЗА НАСТЪПЛЕНИЕ КЪМ ДОНЕЦК

Ако си мислите, че тясна ивица гола земя може да реши нещо в съвременната война, то си струва поне малко да почетете макар и най-простичката военна литература. Това е версия за най-малките.

ГРАЖДАНСКАТА АВИАЦИЯ НА ДНР

Още една ненаучна фантастика. Непризнатите държави нямат собствени самолети. Ако от Донецкото летище без разрешение на Украйна излети самолет, той може да кацне само в РФ. Ако след това напусне границите на Русия, може автоматически да бъде конфискуван. А, да – и кого или какво ще вози? Според Путин в „новорусия“ още не се е появил човек, който трябва да бъде каран в Москва със самолет.

ЗАЩО РЕАЛНО Е НУЖНО ДОНЕЦКОТО ЛЕТИЩЕ

И на двете страни летището им трябва, за да демонстрират победи в условията на примирие. Запомня се винаги последната дума, всяка страна желае последната военна победа да бъде нейна. Това е много важно за народните маси, а летището ще влезе в историята за векове. Само този факт сам по себе си оправдава всички жертви на героите. Всички останали причини са само мръсотия, за която по-добре да не се знае.

И в Украйна, и във фейковите „държави“ трябва да се проведат избори. Затова никой не желае напълно да прекрати бойните действия. Та нали войната така добре отвлича вниманието от другите проблеми и даже една малка военна победа вдига рейтингите по-ефективно, отколкото хиляди билбордове и рекламни спотове?! Тук мненията на страните са сходни – за всички летището е един малък театър, където се играе войната, която влиза в Новините.

ГЛАВНАТА ЦЕЛ НА ДНР/ЛНР/новорусия

В момента, в който приключат бойните действия и се прекрати стрелбата, съдбата на фейковите „държавички“ ще се окаже под една голяма въпросителна. Едва ли местните жители ще се съгласят да живеят в разрушени домове, без газ, без ток, без вода и отопление, да гладуват и да останат без работа заради митичния „руски свят“. Единият от авторите на тази статия свободно общува на руски в самото леговище на бандеровците – Лвов. Той няма нужда да призовава Путин да въведе войска, за да говори на родния си език във всяка жизнена ситуация.

Затова ДНР/ЛНР/новорусия ще воюват поне до 2 ноември – денят на „изборите“ за своя куклен парламент. Даже и ако по някаква причина боевете за донецкото летище спрат, то войната моментално ще избухне на друго място. И въобще не е сигурно, че там ще има по-малко жертви както сред военните, така и сред мирното население. ДНР = война. Това е аксиома.

БОНУС ЗА ПУТИН

Рано или късно войната ще свърши. Хиляди „руски доброволци“, които през всичките тези месеци безнаказано грабиха и убиваха хора, грабеха автомобили и друго имущество, насилваха и измъчваха, отвличаха и продаваха, стреляха по всички наред просто за удоволствие, нарушаваха всички мислими и немислими закони, ще останат без работа. Те са пристигнали от най-различни региони на РФ и няма да останат в Донбас, а ще се върнат у дома. И какво да прави Путин с тази шайка разбойници?

Правилният отговор е – да бъдат утилизирани в Донецкото летище, докато не са поискали да се завърнат у дома си.

Източник: http://vdv-ua.com

Украинският Генерален щаб: „В Донбас има 33 000 терористи и към 10 000 войници от ВС на РФ“

ordinovich_01
Полковник Андрей Ординович

Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна, коментирайки новините от зоната на АТО, съобщава, че в районите край границата с Украйна има 53-54-хилядна армия на Руската федерация.

В окупирания от екстремистите Донбас има 10 000 войници от руската армия плюс бронирана техника.

Това заяви в програмата „Свобода на словото“ на украинската телевизия ICTV заместник-началникът на главното управление за военно сътрудничество и миротворчески операции на Генералния щаб на ВС на Украйна Андрей Ординович, предава Зеркало недели.

„Наблюдаваме значително присъствие на руски войски в близост до границата с Украйна. Това се отнася и за Приднестровието и Крим, както и за североизточната и югоизточната граница на Украйна.

По наша преценка общия брой на военнослужещите на Руската федерация е около 53-54 000 души. Освен това се наблюдава значително присъствие и на украинска територия, във временно окупираните райони на Донбас – 8-9 000 войници. Като се имат предвид и около 32–33 хил. „бойци“ от така наречените незаконни военни формирования, това представлява доста сериозен риск за дестабилизиране на ситуацията в Украйна“ – каза Ординович.

139617

 

Той отбеляза също, че в зоната на АТО украински сили продължават да бъдат обстрелвани и че Русия продължава да попълва запасите на противника през тази част от границата, която Украйна временно не контролира.

„Всички тези фактори са свидетелство за това, че оперативната ситуация може да се промени в непредвидима посока. Както отбеляза началникът на Генералния щаб в едно свое неотдавнашно изявление, ситуацията е стабилна, но с елементи на изостряне“, посочи полк. Ординович.

 

В Националната академия на СБУ беше открит паметник на загиналите на Майдана

В Киев на територията на Националната академия на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) беше открит паметник на героите от Небесната сотня.

SBU_2

„Достойнството на всеки украинец, на цялата държава започна да се проявява там, на Майдана, и това продължава и днес и в Луганск, и в Донецк“, каза председателят на СБУ Валентин Наливайченко при откриването на паметника днес.

SBU_4

Той подчерта: „Чествайки паметта на героите от Небесната сотня, ние твърдо заявяваме: героите всъщност не умират, героите правят всеки от нас още по-силен. И наше задължение и наше призвание е да сме достойни за тази памет и да сме силни в борбата, убедени, че това е нашата земя, нашата държава и ние сме нейни защитници“.

SBU_3

SBU1
Валентин Наливайченко

Пред журналистите, присъствали на събитието, В. Наливайченко отбеляза, че СБУ е събирала всички документи, свързани с разследването на престъпленията, извършени на Майдана.

„Ние изцяло разсекретихме всички материали, включително тези с подписа на бившия ръководител наСБУ, който е извършвал незаконно антитерористична операция, арест на хора“, подчерта Наливайченко.

Той добави, че съществува и друг аспект на работата на СБУ в тази насока – разследване дейността на руски генерали от ФСБ през декември 2013 – януари 2014 година.

„Имаме основателни подозрения, че те са имали непосредствено отношение към престъпленията, които предишната украинска власт извърши на Майдана в Киев и в другите области“, обяви председателят на СБУ.

В. Наливайченко съобщи, че всички събрани от СБУ материали са предадени на Главната прокуратура.

В дните около 20 февруари 2014 година по време на протестите на площад „Независимост“ (Майдан Незалежности) в центъра на Киев бяха убити с огнестрелно оръжие 104 протестиращи, които украинският народ нарече „герои от Небесната сотня (отряд)“ или просто „Небесна сотня“.

С президентски указ 20 февруари е определен за ежегоден Ден за отбелязване паметта на Небесната сотня.

interfax.com.ua

Снимки: novostimira.com.ua

Кой има изгода Киев да се превърне в Донецк?

Buzina3
Мястото на убийството на Олес Бузина

Известно е, че ако искаш да откриеш кой е извършил едно престъпление, най-напред си задаваш въпроса „Кой има изгода от това?”. Ако приложим това просто правило за последните резонансни убийства в Киев /на бившия депутат от „Партия на регионите” Олег Калашников на 15 април и писателя-журналист с антиукраински възгледи Олес Бузина на 16 април – б. ред./, се получава приблизително следното.

Версия №1 Украинските националисти или „киевската хунта”

Версията, която, естествено, усилено разпространяват руските медии. И която се надпреварват да съобщават привържениците на Кремъл. Украинското правителство беше обвинено за смъртта на Бузина, например, от украинската партия „Русский блок”, в чиито списъци през 2012 г. писателят беше кандидат за народен представител,  но получи незначителен брой гласове.

„Неговото убийство е процес на физическо елиминиране  на другомислещите от страна на украинското правителство. Олес Алексеевич многократно заявяваше, че украинските служби за сигурност изучават прецизно къде и как се придвижва и го следят”, заяви лидерът на вече забранения „Русский блок” Генадий Басов.

В същия дух бяха изказванията и на други членове на „клуба на украинофобите”. Престъплението беше безапелационно приписано на „кървавата хунта” минути след като се появи новината за убийството, като че ли просто са чакали смъртта на Бузина.

Но дали властта наистина има изгода от това убийство?

Първо – в страната и без Бузина има доста другомислещи, които причиняват на правителството много по-големи главоболия от журналиста с неговите статии от рода на „Травестит с украинска носия” или „Страшилищата на киевския майдан”. За какво опозиционно мислене говорим изобщо, ако в момента президентът и премиерът са във взаимна опозиция?

Buzina1
Олес Бузина

Второ – покойният, меко казано, не беше авторитетна фигура в Украйна. Разбира се, сред руските националисти и реакционери Бузина се котираше несъмнено високо. Но точно там е въпросът – че това беше само стока за износ. Олес Бузина пишеше за пламенните патриоти на Русия, за руския читател, който винаги възприемаше с удоволствие всяка нова порция гадости за „хохлите”. Но в Украйна, чието очерняне беше в основата на цялото творчество на писателя, към текстовете на Бузина се отнасяха предимно с една лесно обяснима погнуса. Затова версията за разправа на властта с този другомислещ е лишена от смисъл.

В Украйна нападките на Бузина имаха по-скоро обратен ефект – когато скандалният писател се гавреше с някого в своите пасквили, това предизвикваше преди всичко неприязън към самия писател и неволно съчувствие към неговите „жертви”. Нека да Buzina2бъдем честни – човек, който редовно се кипреше с бутафорна белогвардейска униформа и екстравагантни мустачки, едва ли е представлявал сериозна заплаха за властта.

Колкото и цинично да звучи, мъртвият Бузина нанася на властите много по-голяма вреда от живия. Още повече, че напоследък неговата популярност намаляваше,  престанаха и да го канят за участия в телевизионни предавания.

По-реалистична изглежда версията за някаква радикална групировка, причастна към убийството. Украинският политолог, председател на управителния съвет на Центъра за приложни политически изследвания „Пента” Владимир Фесенко съобщи във Фейсбук, че е получил в електронната си поща писмо от украинска националистическа групировка, наречена УПА, която твърди, че е извършила убийствата на Калашников, Бузина, Чечетов, Мелник и Пеклушенко /последните трима – влиятелни фигури в „Партия на регионите”, самоубили се през последния месец – б. ред./.

Фесенко цитира откъси от полученото писмо и споделя, че писмото свидетелства по-скоро за причастност на руските специални служби, отколкото за някаква националистическа следа. Посланието е съчинено твърде бездарно, като в някакъв лош сериал. Преди всичко, твърде е съмнително, че украински националисти биха избрали названието УПА за своята организация. То е въздействащо по-скоро за средностатистическия руснак. Освен това, ако убийствата на Калашников и Бузина определено са извършени по сходен начин, то убийството на Чечетов е съвсем друга история. Нямало е никакъв смисъл националистите да го маскират като самоубийство,  ако са имали намерение да признаят, че е извършено от тях. /Междувременно анализът на писмото, извършен от СБУ, показа, че то е било изпратено от Германия, като е използван анонимизатор, вероятно TOR, с транзитни IP-адреси във Великобритания и САЩ – б. ред./

Олес Бузина винаги е живял и работил в Киев. Първата му книга – пасквил за поета Тарас Шевченко – излезе още през 2000 година. По-късно Бузина издаде още няколко провокативни произведения, спокойно даваше пресконференции, срещаше се с читатели. Никогда не е имал никакви проблеми, ако не се смята тортата, която метна в него през 2009 г. една активистка от „Фемен”.

Бузина беше много популярен до преди няколко години. Ако около първите му книги наистина се вдигна много шум, то следващите оставаха почти незабелязани и нямаха предишния успех. Ако Олес Бузина наистина играеше по нервите на някого в Киев, изстрелите срещу него определено щяха да прозвучат много по-рано.

Версия №2 Кремъл

В дадения случай „Кремъл” е събирателно понятие, което включва и Кадиров, и „ДНР”, и „ЛНР”, и всички останали кремълски пипала. Мотивите на Кремъл са неизброими: дестабилизиране на ситуацията в Украйна, поръчкови политически убийства като огледална ситуация на тази в самата Русия, очерняне на ръководството на страната, поддържане на пропагандния мит за страшните киевски фашисти… А най-вероятно – всичко това накуп.

Гневните обвинения по адрес на киевската власт, които изглеждат като предварително подготвени,  само засилват подозренията. Изказа се дори  Захарченко от „ДНР”. „Там няма да се спрат след убийството на журналиста Олес Бузина и ще продължат да унищожават другомислещите”, обеща той и добави, че ще има още не една жертва. Напълно логично е, когато един кремълски терорист уверено прогнозира нови убийства, неволно да се замислиш: а не се ли кани самият той да приложи на практика казаното от него?

Очевидно е, че Русия не се е отказала от плановете си да дестабилизира политическата ситуация в Украйна. И проявите на насилие в центъра на столицата явно не увеличават стабилността в страната. Политическите убийства се извършват с цел повишаване на градуса на омразата в обществото, предизвикване на ответна реакция и ескалиране на въоръженото насилие. Кремъл явно няма нищо против да организира в Украйна нещо от рода на „оловното време” в Италия през 70-години на миналия век. А за целта някой, както казваше терористът Стрелков, „трябва да натисне спусъка на войната”. Изглежда, че сега се опитват да започнат реализирането именно на този сценарий.

Kalashnikov1
Олег Калашников

По руските телевизии толкова много и толкова дълго лъгаха за тормоза на руснаците в Украйна, че в края на краищата това трябваше да бъде потвърдено. Разбира се, убийствата на писателя Бузина и скандалния мошеник Калашников /замесен в афери с пари от партийната каса на „Партия на регионите” за заплащането на участия в антиукраински митинги – б. ред./ са много подходящи за онагледяване на ужасните репресии, за които от толкова време говореха в Русия. Явно на някой много му се иска да превърне Киев в Донецк – град, в който убийствата по улиците станаха нещо обичайно, а страхът кара хората да се крият по къщите си. И този някой явно не живее в Киев, защото донецките обичаи със сигурност не са по вкуса на столичаните.

Версия №3 „Партия на регионите”

Това е най-екзотичната от всички версии, но и тя има право да съществува. Смъртта на Бузина и Калашников, които изобщо не бяха сред най-влиятелните фигури,  но бяха ярки и скандални проруски глашатаи, може да повиши рейтинга на прокремълските сили в Украйна и да мобилизира техния електорат за тазгодишните местни избори.

Резонансните убийства могат да бъдат използвани от представители на „Опозиционния блок” /„наследник” на вече несъществуващата „Партия на регионите” на Янукович – б. ред./ за оказване на натиск върху властта с цел възпрепятстване на бъдещи съдебни процеси срещу представители на предишната власт. Освен това, гибелта на едни от най-пламенните прокремълски глашатаи в известен  смисъл изпуска парата на напрежението в обществото, което настоява за арестуването на представителите на режима на Янукович. Бузина и Калашников може да са станали „жертвени агнета”, избрани от своите  с цел удовлетворяване на „жаждата за възмездие”, намаляване на възмущенията на украинците и предпазване от разследване на много по-сериозни личности и престъпления.

Kalashnikov2
Олег Калашников на скорошното погребение на бившия си съпартиец Михаил Чечетов

 

С една дума, може да се гадае дълго. Но фактите са неумолими – който и да е убил Калашников и Бузина, вредата е преди всичко за Украйна. Каквито и да са били убитите – тяхната смърт не носи никаква полза на страната. Защото кървави трупове по улиците не могат да красят нито един град в света, а още по-малко един европейски Киев.

 

Денис Казанский

Главен редактор на портала „Четвертая власть“

 

Офицер от подразделението „Алфа“: Внедряваме свои агенти сред терористите.

Виктор К. офицер от "Алфа" снимка: личен архив
Виктор К. офицер от „Алфа“ снимка: личен архив

Върховната Рада на Украйна прие Закон, позволяващ на украинските спецслужби да провеждат операции за внедряване на агенти сред терористичните групи и за ликвидиране на терористи. Защо това не е правено по-рано, как се подготвят такива операции, а също така и какви са мащабите на проникване на руски „къртици“ в украинските служби – за всичко това при запазване на анонимност разказва пред изданието ГОРДОН Виктор К., действащ офицер от спецподразделението „Алфа“.

Виктор се пенсионира няколко години преди Революцията на достойнството. Когато започва Майданът, той се присъединява към защитниците му, а веднага след анексията на Крим се завръща в „Алфа“. В първия ден на антитерористичната операция попада под обстрела на диверсионна група на руския спецназ близо до Славянск. Тежко ранен е и след възстановяването си и до сега тренира бойците от „Алфа“ за провеждане на специални операции в източна Украйна. Виктор К. се съгласи да да бъде интервюиран при условие, че анонимността му ще бъде гарантирана и няма да бъдат разкривани детайлни подробности за службата му.

– Цяла година беше нужна на Парламента ни, за да разреши на украинските спецслужби да се внедряват в организациите на терористите и де факто, да ги ликвидират. Защо досега не са правени опити за неутрализирането на Гиркин (Стрелков), Безлер (Бес), Бородай, Моторола, Гиви?

– Това не е съвсем така, такива опити имаше. Например, през юли 2014 година в Славянск беше осъществен опит да бъде ликвидиран Гиркин (Стрелков). По наши оперативни канали успяхме да получим информация за мястото, където живее. По къщата, в която живееше беше нанесен артилерийски удар, но снарядите попаднаха в сградата буквално няколко минути след напускането й от него. Имаше и други опити да бъдат ликвидирани предводителите на терористите, но по различни причини бяха също неуспешни.

Този дом на ул. „Короленко“ в Славянск Стрелков напуска минути преди обстрела. снимка: 3oko.net
Този дом на ул. „Короленко“ в Славянск Стрелков напуска минути преди обстрела. снимка: 3oko.net

– Какви са причините?

– Причините са цял комплекс от субективни и обективни фактори – слабата работа на нашето контраразузнаване и високата степен на предателство на всички нива в спецслужбите. Заради това не бих рискувал нито да участвам сам в операция по внедряване в средите на терористите, нито бих изпратил някой от личния състав. Непосредствените изпълнители на подобни задачи са професионалисти, но проблемът е в разработващите тези операции. Често такива планове на 90% не съответстват на ситуацията, в която попада агентът. Причината е, че ръководните органи на АТО и армията са много инертни структури. Докато достигне информацията до самия връх, докато там я анализират и вземат решение, минава много време. И много често има теч на информация. Затова най-ефективната и най-гъвкава структура е тази, в която веригата „щаб – изпълнители“ е най-скъсена. Например, доброволческият батальон „Десен сектор“ „работи“ с терористите много по-ефективно, отколкото редовната армия и спецслужбите. Имат малък щаб и тесен кръг хора, вземащи решения и разработващи операциите и практически теч на информация е изключен.

– Много ли са „къртиците“ на ФСБ в нашите разузнавателни структури?

– Не са никак малко. Помните ли, как в края на април 2014 г. в Славянск сепаратистите на Стрелков плениха трима сътрудници на „Алфа“? Знаете ли защо? Защото ги „изпяха“ бившите им колеги от „Седмицата“ (Управлението за външно наблюдение в СБУ), които преминаха на страната на „ДНР“ и „ЛНР“. Всички те са местни, познават градовете си и когато в Донецк, Славянск или Горловка се появи някой нов екипаж (спецгрупа) с непознати, те ги разкриват и докладват в службата за безопасност на терористите. По тази причина се наложи да бъде отменена операцията по освобождаването на превзетото от сепаратистите здание на СБУ в Луганск. Тази операция беше планирана от много тесен кръг офицери. Беше решено зданието на СБУ да бъде щурмувано от страната на намиращия се в близост 16-етажен недостроен блок, който беше идеална площадка за щурма и гарантираше успешно проникване в обекта. И ето, тръгваме ние да реализираме операцията, а в същия момент постъпва информация, че сепарите вече ни очакват на строежа. И това се случва само час след съвещанието, на което се планира операцията и на което присъстваше много тесен кръг от офицери. И се наложи да отменим щурма.

– Знаете ли кой ви е издал?

– Подозирам, но докато тече разследване по този случай и се събират доказателства, а това в условията на нашата военна бюрокрация е времеемък процес, няма да назовавам имена. Ще разкажа за друг случай, меко казано, странен, имайки предвид, че сме във война, а именно за поведението на някои наши военни. Освобождението на гр. Славянск беше планирано за 13 април 2014 г. – веднага след окупирането му от паравоенното формирование на Стрелков. Градът трябваше да бъде освободен от подразделенията „Алфа“ и „Омега“ (полицейския спецназ) с поддръжката на БТР-ите на 25-та днепропетровска бригада на ВДВ. Командирът й беше длъжен да предостави БТР-ите в определената начална сборна точка, където слезлите от въртолетите спецове от „Омега“ да се прехвърлят на тях. Но когато прелитат над този район, командирът на бригадата не подава димен сигнал, че БТР-ите са на място. В резултат на което, момчетата от „Омега“ са били спуснати директно в самия Славянск, където веднага влизат в бой с бандитите, а след това се налага самостоятелно, без прикритие да го напуснат. След тази случка, командирът на 25-та бригада се оправдаваше, че не бил получил команда от Михаил Ковал – и.о. министър на отбраната, за провеждането на операцията. А за каква допълнителна команда може да става въпрос, когато сам си участвал на съвещанието по планиране на операцията и си се подписал под плана й?!
Но и това не е всичко. Бригадата на този същия командир не ни помогна даже и тогава, когато бяхме буквално нападнати от терористите след провала на операцията в Славянск. В същото време, в което нашия „Фолксваген“ беше просто разрязван на части от ураганния кръстосан огън на сепаратистите, БТР-ите на 25-та стояха на около 50 метра от нас и не произведоха нито един изстрел. Тогава бях ранен – първият куршум ме улучи в бедрото, но успях да се измъкна от колата, а вторият попадна под ключицата – спаси ме дръжката на бойния нож. В този момент ми налетя един сепаратист и аз и той стреляхме едновременно. Убих го, а предназначеният за мен куршум попадна в иконата на Почаевската Божа Майка, която носех в джоба си и мина на милиметри от сърцето ми. Докато бях все още в съзнание, взех граната РГД в ръката си и мислех: ако ме пленят, ще взривя и себе си и тях. В този бой загина моят приятел Гена Беличенко – първата жертва в тази война.
През цялото време БТР-ите на 25-та бригада бяха почти на една ръка разстояние от нас и не се намесиха, тъй като командирът им е дал команда да не стрелят. Въпреки това, приятелят ми Андрей Черкашин, ранен в коремната област и губещ кръв, успя някак да убеди командира на единия БТР да ни прикрие от огъня. Провървя ни, че попаднахме на достоен и честен офицер – неговият БТР ни прикри, след което сепаратистите отстъпиха. Ако не беше той, нямаше да съм сред живите. След това някой е изтръгнал гранатата от ръката ми, инжектирали са ми буторфанол и в безсъзнание са ме транспортирали 11 часа в търсене на болница. За цялото това време дойдох в съзнание само веднъж и то от студ – в някакъв селски фелдшерски пункт. Гледам – лежа на масата без обувки и веднага си помислих „Моргата.“ Но когато не видях окачен на пръстите на крака си номер, напрежението спадна и отново съм загубил съзнание. Все пак ме закарали до болница в Донецк, откъдето с последния преди падането на Донецкото летище в ръцете на сепаратистите рейс ме откарват във военната болница в Киев. А същият този командир на 25-та бригада след това води преговори със сепаратистите, в резултат на което им оставя 16 единици украинска бронирана техника, в т.ч. и две самоходни артилерийски установки „Нона“. Но и до сега служи в Генералния Щаб и даже е повишен.

Куршумът, пробил иконата на Почаевската Божа Майка в джоба ми, мина на милиметри от сърцето ми. Снимка: личния архив на Виктор К.
Куршумът, пробил иконата на Почаевската Божа Майка в джоба ми, мина на милиметри от сърцето ми. Снимка: личния архив на Виктор К.

– За какво мислехте, след като се измъкнахте от тази кървава баня?

– Първите дни бях в безсъзнание. И докато бях в това състояние, ми се яви баща ми, който ми каза, че ми е още рано да ходя при него. А след това дойдоха убитите на „Институтска“ приятели, които също ме пъдеха. Помня, че от изненада от това видение дойдох в съзнание. А когато са ме ранили, дъщеря ми е почувствала силна болка в хълбока си, на същото място, където ме улучва куршума, а жена ми пък се е събудила от тревожно предчувствие.

– Споменахте за полицейския спецназ „Омега“. Онзи, който беше обвинен в разстрела на майдановците на „Институтска“, 18-20 февруари 2014 г. и който е бил под командването на Сергей Асаволюк. Черна униформа, жълти ленти на ръкава. Те ли са?

– Това не е истина. Познавам Сергей и сам бях в числото на майдановците на „Институтска“ на 20 февруари. Група „Аси“ не е стреляла по хората, там е работила абсолютно чужда група, чуждестранна. А неговите бойци са стреляли в стената на Октябрския дворец, в кошчетата, в стълбовете, но не и в хората – т.е. просто са имитирали бурна дейност. Готов съм да потвърдя това във всеки съд. А сега Сергей воюва в Донбас, и то отлично. В сметката му са вписани не малко успешно проведени операции.

– Преди време в мрежата се появи информация, че в Амвросиевски район на Донецка област неизвестен спецназ е унищожил повече от 80 руски окупатори. Според Вас, кой би могъл да бъде?

– Подозирам, че това би могло да е батальон „Дудаев“, който беше под комадването на моя приятел Иса Мунаев до самата му гибел. Почеркът е идентичен – грамотно са блокирали пътищата за отстъпление и красиво са ги поставили в засада. И всичко това, защото сред тях няма предатели и теч на информация. Знам това, тъй като сам съм помагал на Иса Мунаев да легализира чеченските доброволци в Украйна и не толкова отдавна подготвях снайперисти за този батальон. На наша страна воюват чеченци, а на страната на сепаратистите – кадировци и те, по правило, се ненавиждат помежду си. За чеченците е въпрос на чест да унищожат кадировец или ФСБешник. Почти всички те са преминали през първата и втората чеченски войни, а след това Кадиров ги натирва в Европа. И за нищо не ни молят – оръжието, амунициите и оборудването купуват за своя сметка. Тези, които съм тренирал имат великолепни пушки, оптика и екипировка. И това са много високо мотивирани бойци, които няма да отстъпят, най-малкото заради това, че пред тях са кръвните им врагове. И между другото, са съгласни да влязат в структура на Министерството на вътрешните работи – батальон „Златна порта“

– Каква е технологията за внедряване и подготовката за неутрализиране на терористите?

– Разработва се комбинация за внедряването на агента в ниските нива на терористичната групировка. Това може да е човек както от техните среди, така и страничен човек. Но страничните са за предпочитане, доколкото местните могат да бъда превербувани. Това може да са онези патриотично настроени донецки момчета, които в никакъв случай не трябва да крещят „Слава на Украйна!“. Нека крещят „Путин е нашият баща!“, за да им вярват. След това агентът трябва да се прояви по такъв начин, че да скъси дистанцията на доверие от страна на ръководството на терористите. А там вече, както се казва, е техническа работа.

– От какво разстояние опитния снайперист може да свали целта и какво оръже е най-подходящо за такава задача?

– С моята снайперска винтовка Z-15, която се произвежда от нашето, украинско предприятие „Зброяр“ и която не отстъпва на западните аналози, гарантирано улучвам цел на разстояние 400 метра. А с Z-10 с 308 натовски патрон, гарантираното попадение е от 600-700 метра. Но тук трябва да работи „двойка“ – коректировач и снайперист плюс група за прикритие. Това е оптималния състав на снайперистката група.

– Казахте, че нашето военно ръководство – това на Министерство на отбраната, Генералния щаб, контраразузнаването работи много слабо. А какво трябва да се направи, все пак, други няма?

– Да се разформирова сегашното и да се сформира ново ръководство от майорите и полковниците, които реално воюват вече повече от цяла година в АТО. Помните ли как в донецкото летище нашите „киборги“ разбиха елита на руския спецназ – отряд „Вимпел“? А аз ги познавам много добре – по-рано ходехме на състезания между спецслужбите и затова мога да потвърдя, че това са сериозни момчета. И кой ги разпертушини? Обикновените украински мъже – работяги, учители, студенти, шофьори. Така че, офицерите, които са сега на фронта, реално са много „по-професионални“ от щабните генерали, които са получили звезди само защото грамотно са се навеждали пред началниците си.

Източник: ГОРДОН