Порошенко: В Минск ще настояваме за мир, без да ни се поставят никакви условия

Президентът на Украйна Петро Порошенко заяви, че на срещата на лидерите от „нормандската четворка” в Минск ще настоява за прекратяване на огъня в Донбас „без никакви условия”.

Poroshenko
Снимка: Пресслужба на Президента на Украйна

Това съобщава пресслужбата на държавния глава в комюнике за спешното работно посещение на Порошенко вчера в Краматорск, който беше обстрелян от проруските терористи.

„Ние настояваме за мир без никакви условия. Настояваме за спиране на огъня, изтегляне на чуждите войски и затваряне на границата. Те нямат работа тук. Между нашите граждани няма никакъв конфликт. Ние ще намерим компромис в рамките на страната. Ние трябва да защитим мира, да защитим спокойствието на Краматорск, трябва да защитим Украйна. И именно затова отивам в Минск, за да настоявам за незабавно, без всякакви условия, прекратяване на огъня и започване на политически диалог. Ние украинците сами ще се оправим.”, – подчертава Порошенко.

Пресслужбата на украинския президент съобщава, че на Порошенко са били показани остатъци от снарядите, с които е бил обстрелван Краматорск, както и последиците от попаденията.

„Това са доказателства за използването на касетъчни боеприпаси срещу цивилното население на град Краматорск, в самия му център. Държа в ръцете си елемент от касетъчен боеприпас „Смерч”, който е с обсег на действие до 90 км.

Нечовеци използват касетъчни боеприпаси срещу цивилни. Тези доказателства ще бъдат използвани. Ще ги представя в Минск и в Съвета на Европейския съюз”, казва Порошенко, като добавя, че маркировката върху снаряда убедително доказва, че снарядът е руско производство и се използва от армията на РФ.

„Това е престъпление срещу човечеството, когато мирни хора загиват в домовете си, по улиците, там, където няма военни подразделения, на 50 километра от фронтовата линия.”

Poroshenko7
censor.net.ua

 

Според съобщението на президентската пресслужба в резултат на вчерашния артилерийски обстрел на Краматорск, в частност на жилищните райони и на разположения в града главен щаб на АТО, са пострадали 64 души (29 военнослужещи и 35 цивилни). Загинали са 16 души. 10 от ранените са в много тежко състояние. По  данни на СБУ при обстрела са повредени 41 сгради.

По време на работното посещение Порошенко е бил придружен от известния  френски граждански активист, режисьор, писател и философ Бернар-Анри Леви, който е бил шокиран от видяното в Краматорск.

Levi
censor.net.ua

 

Леви е отправил призив към световната общност да си отвори очите за ужасните престъпления на терористите в Източна Украйна.

Същевременно украинските медии съобщават, че днес сутринта Краматорск отново е бил обстрелван.

 

Пресслужба на Президента на Украйна

 

Докладчик на ПАСЕ: В Украйна няма гражданска война, а има широкомащабно участие на РФ

ПАСЕ

 

Докладчикът на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) по въпросите на политическите последици от конфликта в Украйна Кристина Зеленкова съобщи за значително участие на Русия в конфликта в Донбас. 

Кристина Зеленкова, докладчик на ПАСЕ
Кристина Зеленкова, докладчик на ПАСЕ

„Руското участие не се ограничава с доставката на тежко въоръжение и бойци (на „доброволна“ основа,  напуснали армията или в отпуска, редовна армия). То се наблюдава и при командния състав и в процеса на вземане на политически решения“, се казва в публикуваната на 17 март информационна записка на Зеленкова за резултатите от посещението й в Украйна на 15-18 февруари тази година.

По думите й, руското участие се проявява и под формата на „широкомащабна пропагандна война“, която е не по-малко опасна от конвенционалната война, тъй като пречи на примирението и изграждането на доверие.

„В Донбас няма украински медии, а руската пропаганда показва как неонацисти воюват срещу мирното население“, пише в документа.

Зеленкова напомня, че силите, които са обвинявани в неонацизъм, не са били подкрепени на предишните парламентарни избори в страната.

„Съвършени ясно е, че в източните региони на Украйна няма гражданска война. Не са идентифицирани религиозни или етнически основания за конфликта, както е ставало в други части на света“, се казва още в документа.

Що се отнася до годишнината от референдума в Крим, проведен на 16 март, вследствие на който миналата година Русия анексира полуострова, докладчикът заявява, че засега незаконното анексиране на Крим не е преразгледано и не може да става въпрос за връщане към обичайните отношения с Русия, и в частност не могат да бъдат премахнати санкциите срещу Москва.

Зеленкова ще подготви проектодоклад,  който ще бъде разгледан на заседание на Комисията по политически въпроси и демокрация на ПАСЕ през май или юни.

Русия отрича участието на руски военни в конфликта в Източна Украйна, в което я обвиняват Западът и Киев.

Радио „Свобода“

 

Унгария се разграничава от представителя на партия „Йобик“ – „наблюдател“ на псевдоизборите в Донецк

Мартон Дьондьоши
Мартон Дьондьоши

Министерството на външните работи на Унгария осъжда псевдоизборите на терористите в Донбас и се разграничава от така наречения „наблюдател“ от унгарската партия „Йобик“, който е присъствал по време на неделното „гласуване“ на сепаратистите.

Това се казва в заявление на унгарското външнополитическо ведомство, съобщава украинската служба на Радио Свобода.

МВнР на Унгария потвърждава своята позиция, според която официална Будапеща подкрепя независима Украйна в нейните международно признати граници, а също така поддържа курса към демократично, стабилно, съвременно и процъфтяващо украинско общество.

В унгарското министерство подчертават, че са солидарни с позицията на „Вишеградската четворка“ и Великобритания, изразена в съвместно заявление от 30 октомври, в което те осъждат сепаратистките „избори“ в Донбас и призовават Русия да не признава резултатите от такова незаконно „гласуване“, съобщава кореспондентът на Радио Свобода.

МВнР на Унгария изразява съжаление по повод „действията, които са били насочени към потвърждаване легитимността на сепаратистките избори в Донбас“, независимо дали това са опити от страна на политически сили на Украйна, на чужденци, на някои чуждестранни организации или представители на парламентарни партии.

Ведомството се разграничава, без да назовава конкретна фамилия, от представителя на ултрадясната партия „Йобик“, който е участвал като „наблюдател“ в тези, непризнати от международната общност, избори.

По информация на унгарската агенция МТІ, в състава на една от групите на „международните наблюдатели“ на псевдоизборите на 2 ноември е бил  Мартон Дьондьоши. В Унгария той заема поста заместник-председател на парламентарния комитет по външна политика от дяснорадикалната партия „Йобик“ в Националното събрание на Унгария.

Бела Ковач
Бела Ковач

Другият представител на ултрарадикалната партия „Йобик“ – евродепутатът Бела Ковач, когото в Унгария подозират в шпиониране в полза на РФ, е бил наблюдател и на „референдума“ в Крим на 16 март 2014 година и още тогава е обявен за персона нон грата в Украйна.

Освен със своите расистки и антисемитски изказвания, в Унгария партията „Йобик“ е известна с това, че открито подкрепя въоръжената агресия на РФ срещу Украйна и призовава за присъединяването към Унгария на Закарпатието (в което живеят компактно много етнически унгарци – 151, 5 хил. от общо 156,6 хил. в цяла Украйна, според последното преброяване през 2001 година) .

УД напомня, че сред наблюдателите на псевдоизборите в Донбас е била и гражданката на Република България Магдалена Ташева, която на сайта на МВР на Украйна е представена като „журналистка, член на политическа партия от националистически тип “Атака”, която се бори за излизането на България от НАТО и Европейския съюз“.

Министерството на вътрешните работи на Украйна е отправило молба към украинското МВнР „да бъдат предприети необходимите мерки тези чуждестранни граждани да бъдат обявени за персони нон грата на територията на Украйна, както и информацията за тяхното участие в противозаконни действия на територията на Украйна да бъде предадена на съответните правителствени институции в техните държави“.

За сега не е известна реакцията на българското външнополитическо ведомство. На сайта на МВнР има само заявление на министъра Димитър Митов „По повод проведените на 2 ноември т.нар. президентски и парламентарни избори в ДНР и ЛНР“, в което се казва:

„Министерството на външните работи на Република България изразява дълбока загриженост във връзка с проведените на 2 ноември т.нар. президентски и парламентарни избори в ДНР и ЛНР.

Тези т.нар. избори  са в противоречие с действащото украинско  законодателство и с Протокола от Минск и не допринасят за намирането на трайно политическо решение на кризата  в  Украйна.

Призоваваме страните, подписали Минските договорености, към тяхното стриктно спазване и прилагане,  при зачитане на териториалната цялост, суверенитета, независимостта и единството на Украйна.“

 

Порошенко подписа закон за доброволчеството

kgdgdgdg

Президентът на Украйна Петро Порошенко подписа законопроект №1408 за доброволческото движение в Украйна.

Според пресслужбата на президента, законът определя направленията и сроковете на доброволческата дейност, премахва ограниченията за извършване на доброволческа дейност от страна на организации и институции, уточнява правата и задълженията на доброволците, разяснява особеностите за възстановяване на разходите, свързани с предоставената доброволческа помощ.

В документа също така се посочва, че доброволци могат да бъдат дееспособни граждани на Украйна, както и чужденци и лица без гражданство, които се намират в Украйна на законно основание.

Чужденците и лицата без гражданство извършват доброволческа дейност чрез организации и институции, които използват в дейността си доброволци. Информация за тях е публикувана на официалния сайт на централния орган на изпълнителната власт, който реализира държавната политика в областта на доброволчеството.

На 5 март законопроект №1408 беше приет от Върховната рада.

ru.krymr.com

Меркел, Оланд и Путин се договориха да прецизират Минските съглашения

Лидерите се договориха да продължат работата върху „възможен съвместен план“, в който да бъдат взети предвид предложенията на Германия, Франция, Русия и Украйна.

1423296055-2669
Снимка: REUTERS

 

Договореностите за уреждане на конфликта в Източна Украйна, постигнати през септември миналата година в Минск, ще бъдат финализирани.

За това се договориха канцлерът на Германия Ангела Меркел, президентът на Франция Франсоа Оланд и руският президент Владимир Путин след дълги преговори в петък, 6 февруари, в Москва, пише Deutsche Welle.

Лидерите се съгласиха да продължат работата над „възможен съвместен план“, в който да бъдат взети под внимание предложенията на Германия, Франция, Русия и Украйна.

По думите на представителя на германското правителство Щефан Зайберт, канцлерът на германия и президентът на Франция са обменили мнения в дух на конструктивност с президента на Русия. На основата на предложението на Меркел и Оланд ще се работи над „възможен съвместен документ“, който да отрази Минските договорености.

„Работата над този документ ще продължи“, каза Зайберт.

В неделя лидерите на четирите държави ще проведат конферентен телефонен разговор.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков също определи преговорите като конструктивни и съдържателни. По думите му, новият съвместен документ, който ще приложи Минските споразумения, ще включва предложенията на Петро Порошенко и Владимир Путин, направени по време на преговорите с Ангела Меркел и Франсоа Оланд.

Дмитрий Песков потвърди плановете за конферентен разговор в „нормандски формат“ в неделя, 8 февруари.

www.unian.net