Град Стаханов в Луганска област излиза от състава на ЛНР

1410797258_d5a47ebd8edd19c4ee08508f439dab5cd91322d0Стаханов вече не е под юрисдикцията на «Луганската народна република». Това е било заявено на срещата на стахановските екстремисти с местни бизнесмени.

Според новите «ръководители» на града, Стаханов вече не е част от «Луганската народна република», а ще съществува автономно, като  новата териториална единица ще се нарича «Казачество на народната гвардия на гр. Стаханов». «Автономният» град ще формира самостоятелно своя бюджет. Впрочем, дълго време бюджетът на град Стаханов се е формирал за сметка на държавни субсидии.

По думите на един от присъствалите на срещата, на поканените бизнесмени веднага е било предложено «да участват във формирането на бюджета» –  да заплатят на новите «ръководители» на града по 150-200 гривни (около 10 евро).

В Стаханов преди дни беше «избран» «народен» кмет – бившия председател на Градския съвет, члена на Партия на регионите Сергей Жевлаков.

ua-ru.info

Страници от кримската история: Принудителните преселници

Crimean Tatars
Принудително изселени кримчани по време на Втората световна война

 

Точно преди 70 години, на 8 януари 1945 г., в СССР е прието правителствено постановление № 35 „Относно правния статут на специалните преселници“. 

(Терминът, използван от сталинската администрация, е „спецпереселенцы“, което в най-общ смисъл означава „преселници със специален статут“ и се отнася за големи групи хора, предимно селяни, а впоследствие и цели етнически групи, принудително изселени или депортирани от сталинския режим. Терминът започва да се използва официално от юни 1930 г. – бел.прев.).

Не само отделни граждани на Страната на съветите, които според тогавашния режим не са достатъчно лоялни, но и цели народи, официално признати за „неблагонадеждни“, стават принудителни преселници през Втората световна война. 

В ешелоните, които през май 1944 г. се отправят от Крим към отдалечените райони на Средна Азия и Сибир, се озовават както ръководители на Кримската АССР (Автономна съветска социалистическа република – б. ред.), така и обикновени граждани – кримските татари. Изведнъж всички те – ръководителите на автономията и нейното правителство, ръководителите на партизанското движение, жени, старци, деца – се превръщат във враг на съветската власт и „предатели на Родината“, стават една безлична маса, наречена „специални преселници“.

People of CrimeaКъм 5 септември 1944 г. в Отдела на НКВД на СССР, отговарящ за зоните със специално заселване, се водят на отчет 2 225 000 преселници, разселени на територията на шест съюзни и седем автономни републики. Работата на Отдела включва: „подпомагането на трудовото и битовото устройване на преселниците; оперативното им чекистко обслужване; регистрирането на специалните преселници и административния надзор в местата на разселване“.

При това правният статут на тези повече от два милиона души не е определен. Едва на 8 януари 1945 г. е прието постановление на Съвета на народните комисари, с което се регулира правния статут на принудителните преселници.

Първа точка от постановлението гласи: „Специалните преселници имат всички права на граждани на СССР с изключение на ограниченията, предвидени в настоящото Постановление“.

Според втора точка от постановлението, „всички трудоспособни специални преселници са длъжни да полагат общественополезен труд. За тази цел местните Съвети на народните депутати, съгласувано с органите на НКВД, да трудоустроят специалните преселници в селското стопанство, промишлеността, строителството, в стопански и кооперативни предприятия и учреждения. Специалните преселници да бъдат привличани под отговорност за нарушаване на трудовата дисциплина в съответствие с действащите закони“.

Нека отбележим, че според действащата тогава  Конституция от 1936 година останалите граждани са имали правото на труд, а не задължението да се трудят („гражданите на СССР имат право на труд, тоест правото да имат гарантирана работа и заплащане за положения труд според количеството и качеството му“, се казва в Конституцията). Понятието „право“ предполага избор, а „задължението“ включва в себе си очевиден императивен смисъл.

Налице е безалтернативната теза, че „принудителните преселници са длъжни да полагат общественополезен труд“. И тя с абсолютна точност показва истинското отношение на властите към принудително изселените хора – като към работна сила, а не като към равни граждани. Следователно от юридическа гледна точка правителственото постановление от 8 януари 1945 г. влиза в явно противоречие с  основния закон на държавата – Конституцията и съответно се превръща в антиконституционно решение.

People of CrimeaВ Постановлението са уредени ограничаването правото на придвижване и надзорно-контролиращите функции на т. нар. „специални комендатури” – административните органи на властта в зоните на принудително заселване:

3. Специалните преселници нямат право без разрешението на коменданта на специалната комендатура на НКВД да напускат границите на района на заселване, за който дадената комендатура отговаря. Самоволното излизане извън границите на района на заселване, за който отговаря комендатурата, се разглежда като бягство и предвижда наказателна отговорност. 

4. Специалните преселници – глави на семейства или заместващите ги лица – са длъжни в тридневен срок да уведомят специалната комендатура на НКВД за всяка промяна в състава на семействата им (раждане на дете, смърт на член на семейството, бягство и прочее).

5. Специалните преселници са длъжни строго да спазват установения режим и обществен ред в зоните на заселването им и да се подчиняват на всички разпореждания на специалните комендатури на НКВД. За нарушение на режима и обществения ред в зоните на заселване се налага административна глоба до 100 рубли или арест до 5 денонощия“.

Към момента на издаването на това постановление принудително изселените кримски татари вече са опитали в пълна степен всички „прелести“ на живота на новите места. За разлика от тези, които се настаняват в освободените от тях домове, депортираните никой не ги чака в местата за разселване. Никой не се интересува да им осигури поне най-необходимото за бита …

Принудително изселените кримски татари са изпратени на строителството на Фархадската ВЕЦ в Бекабад, в рудниците „Койташ“ в Самаркандска област и „Ташкент-Сталинугол“, в колхозите и совхозите на Ташкентска, Андижанска, Самаркандска и Кашкадаринска области. Повечето от тях са настанени в непригодни за живеене бараки, а в рудника „Койташ“ изобщо са оставени без покрив.

People of CrimeaПо данни на Отдела на НКВД на СССР, отговарящ за зоните със специално заселване, през ноември 1944 г. в зоните за заселване е имало 193 865 кримски татари, от които в Узбекистан – 151 136, в Марийската АССР – 8 597, в Казахската ССР – 4 286, а останалите са били разпределени „да бъдат използвани за работа“ в Молотовска (10 555), Кемеровска (6 743), Горковска (5 095), Свердловска (3 594), Ивановска (2 800) и Ярославска (1 059) области на РСФСР.

По-голямата част от мъжкото население по това време е в Червената армия. Директивите на НКВД на СССР от 16 ноември 1944 г. и 12 август 1945 г. категорично забраняват „демобилизираните от Червената армия чеченци, ингуши, карачаевци, балкарци да бъдат изпращани на територията на бившата Чечено-Ингушска ССР, бившата Карачаевска автономна област и на територията на бившата Кабардино-Балкарска АССР; калмики – на територията на бившата Калмицка АССР, Ростовска и Сталинградска области; кримски татари, кримски българи, гърци, арменци – на територията на бившата Кримска АССР“.

People of CrimeaСлед завръщането си от фронта защитниците на Родината намират семействата си – ако изобщо ги намират – далеч от дома им, в местата за „специално заселване“ …

Необичайният климат, постоянният недостиг на храна, а често и липсата на покрив над главата водят до избухването сред кримските татари на епидемии от малария и стомашно-чревни разстройства фактически веднага след пристигането им на новите места. Според съобщение на Отдела на НКВД на СССР, отговарящ за зоните със специално заселване, към ноември 1944 г. от болести и изтощение в Узбекистан са умрели 10 105 принудително изселени кримчани, тоест около 7 % от депортираните. А това били едва първите месеци от депортацията…

Всички, които са оцелели през онези години, си спомнят, че те са били най-трудните. Разказите на очевидците на тези събития са почти еднакви, различни са само отделни подробности. Еднаквите неща са много – мъчителен непрекъснат глад, болести (малария, дизентерия, тиф), изнурителен труд и мъртъвци – във всяко семейство.

Ето само една от тези съдби.

Zeliha Pashieva
Зелиха Пашиева с децата си, 1939 г.

Зелиха Пашиева е родена през 1918 г. в един от най-красивите райони на Крим – селцето Кучук-Узен в  Алущинския район. През 1935 г. се омъжва за Осман Пашиев, вдигат комсомолска сватба. Мъжът й работи в селската пекарна. Живеят в голямо разбирателство. До началото на войната им се раждат четири деца.

В първите дни на войната мъжът й заминава на фронта, а Зелиха остава в родното селце с родителите и децата си. През 1942 г. мъжът й е освободен от армията поради контузия и се връща на село. На 2 юни 1942 г. немците разстрелват майката на Зелиха заради връзка с партизаните.

Едва възстановил се, Осман отива в партизанския отряд, а през 1943 г. Зелиха ражда момченце. Детето е на три дни, когато немците я отвеждат заедно с детето и я вкарват в затвора като жена на партизанин. Пъпчето на детето пада в затвора, спасяват ги като по чудо едва живи…

На 29 декември 1943 г. при претърсване на гората от фашистите Осман е убит.

А скоро след освобождението на Крим, на 18 май 1944 г., на разсъмване в къщата им нахлуват въоръжени съветски войници: „Веднага си събирайте багажа и излизайте на двора“. В паниката Зелиха си мисли, че ги водят на разстрел, не взима фактически нищо, пък и какво ли може да вземе за 15 минути – само децата и стария си баща.

Съселяните й казват: „Вас няма да ви пипнат, семейството ви вече пострада от немците“. Но… вместо това ги натоварват на камиони и ги закарват в Симферопол. Два дни Зелиха търси баща си на гарата. Товарят хората на ешелони, навсякъде се чуват плач и викове. Накрая локомотивът изсвирва, влаковата композиция потегля и те тръгват. Никой не знае къде ги карат.

Zeliha Pashieva
Зелиха Пашиева, 2008 г.

Пътуват около три седмици. Хората започват да боледуват и да умират. Най-накрая пристигат в Узбекистан. Едва тогава Зелиха открива баща си. Настаняват ги в землянка, мръсна, без прозорци, откарват ги да работят на някакъв строеж. Хората започват да умират от непоносимата жега, глада, водата от канала. Скоро след това Зелиха се разболява, а децата й са отведени в сиропиталище. Малко по малко тя започва да се възстановява, но децата и баща й не издържат на тези условия.

Така в първите години на изгнанието си Зелиха загубва баща си и петте си деца и остава съвсем сама.

Имах възможността да прочета, запиша и изслушам много истории на депортирани. В тях са съдбите на хората – кои от кои по-страшни. И е невъзможно да свикнеш с това…

Гулнара Бекирова, кримски историк, член на украинския ПЕН клуб

Източник: ru.krymr.com

Снимки: ru.krymr.com

 

Срив на Минските споразумения – боеве за Мариинка, настъплението на украинска територия продължава

Народен депутат на Украйна и координатор на батальон „Киев-1“ Евгений Дейдей, който се намира в Донецка област, заяви, че екстремистите успяха да превземат голяма част от града Мариинка, боевете за който започнаха тази сутрин.

Евгений Дейдей заявил, что для боевиков стратегически важно захватить город Курахово, который находится вблизи Марьинки

Фото: Евгений Дейдей / Facebook

Положението към 14.30 в сряда, 3 юни – бунтовниците са превзели голяма част от град Мариинка в Донецка област. За това в коментар за издание „ГОРДОН“ съобщава народният депутат на Украйна от „Народен фронт“ и координатор на батальон „Киев-1“ Евгений Дейдей.

„В този момент на 70% Мариинка вече не е наша, градът е обкръжен. Там момчета от 28-ма бригада и баталион „Киев-1“ геройски държат позициите си“, – разказва Дейдей, който се намира в близост до съседния град Курахово.
По думите му, масиран обстрел на Мариинка започна в 4.30 тази сутрин.

„След това тръгнаха танковете и започна фактически пряк контакт. Сега снарядите от установките „Град“ достигат почти до Курахово“. – съобщава народният представител.

Дейдей отбеляза, че за бунтовниците е стратегически важно да превземат Курахово, където има ТЕЦ и водохранилище.

„А освен това и възвишението, което се намира зад Курахово. Ако се превземе, Курахово няма да има как да се върне. А нашите умни политици проведоха преговори за примирие и оттеглиха тежката артилерия, а сега бунтовниците действат по пълна програма. Ако оръжието беше останало на това възвишение, щяхме просто да ги унищожим“, – отбеляза народен представител.

По данните на щаба на антитерористическата операция (АТО), през нощта екстремистите от минохвъргачи и тежки картечници обстрелваха град Мариинка, който се намира на 28 км от окупирания Донецк, а сутринта започнаха настъпление.

Медик-доброволец Армен Никогосян съобщава за 25 ранени украински войници. По думите му, екстремистите искат да заобиколят групата на 28-та механизирана бригада, която се намира в града. От полицията разказват за 3-ма ранени местни жители.

Представители на екстремистите вече заявиха, че те са успели да превземат Мариинка и да вдигнат знамето на „ДНР“ в града, те също така анонсираха настъпление на близките градове Красногорловка и Курахово.
На 28 май самопровъзгласилият се ръководител на „ДНР“ Александр Захарченко заяви, че бунтовниците в скоро време могат да превземат градове в Донецката област, които се намират под контрола на Украйна. Премиерът Арсений Яценюк свързва възобновяването на военната операция с предстоящото заседание на G7, a президентът на Украйна Петро Порошенко обещава, че в случай на настъпление той ще обяви в страната военно положение.

Позор за Обзор? България – сигурно място за обектите на декомунизацията на Украйна

Петолъчка на фасадатаСело Червеноармейское  в Украйна, населено предимно от бесарабски българи, планира да предаде на своя град-побратим Обзор паметника на вожда Ленин, съобщава кореспондентът на информационна агенция „Трасса Е-95“.

Трябва да се отбележи, че в Червеноармейское и досега са се съхранили много остатъци от съветския период – наименования на улици, петолъчки върху сградите – символика от този период, както и два паметника на пролетарския вожд.

Местните жители не горят от желание да се избавят от всичко това – все пак, по времето на СССР селото е било едно от най-богатите в региона – две училища, Дворец на културата, винзавод, болница, колхоз с милиони печалба.

Въпреки това, Червеноармейское е готово да приложи Закона за декомунизация.

В подкрепа на новия кмет, младият Петър Кисса, работи инициативна група, в чийто състав влизат историци и старейшини.

Паметник на ЛенинЗа най-приемлив вариант за преименуване на селото те считат връщането на изконното му име Кубей (от тюркски – купол). Съществуват исторически факти, свързващи етимологията на това име с географското разположение на селото – там се намира най-високата точка на Болградския район.

Съдбата на паметниците на Ленин е решена по много интересен начин. По думите на ръководителя на селската община, ако бъдат демонтирани, единият от тях ще бъде поставен в местния музей, а другият – предаден на града-побратим от България – Обзор, който е заявил готовността си да приеме паметника.

Открит, обаче, остава въпросът, дали наистина жителите на града и градското ръководство са наясно с плановете на побратимите си от Украйна.

На газовия фронт: победа на Украйна над РФ.

газ-Късно вечерта в четвъртък Украйна, РФ и Еврокомисията подписаха документи, в които се предвижда възстановяване на доставките на руски газ в Украйна и безпроблемен транзит до Европа през зимата, съобщава „Европейска правда“.

Подписи под документа са поставили министрите на енергетиката на РФ и Украйна Александър Новак и Юрий Продан и вицепрезидентът на Еврокомисията, отговарящ за енергетиката, Гюнтер Еттингер.

Освен това, „Газпром“ и „Нафтогаз Украйна“ са подписали допълнения към договора, които фиксират условията за доставка на руския газ за периода до края на месец март. Този документ е подписан от президента на „Газпром“ Алексей Миллер и президента на „Нафтогаз“ Андрей Коболев.

Сред подписаните документи отсъства двустранният протокол между Еврокомисията и Украйна, който трябваше да дава финансови гаранции за заплащането на руския газ и на който настояваха преговарящите от руска страна.

Представителите от Европейския съюз приветстваха достигнатите споразумения за газа.

По думите на президента на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу, за него няма по-добър начин да завърши своето пребиваване на поста от този. Той изрази надежда, че всички страни ще се придържат към условията на постигнатите договорености.

Както отбеляза еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Еттингер, Украйна е готова веднага да заплати 1,4 млрд. от дълга си и още $1,65 млрд. – до края на годината. Според него, до края на март Украйна ще може да получава газ на цена от 385 долара за 1 хил. кубометра или по-ниска.

„Украйна ще получи помощ от ЕС и МВФ тази година. Също така ЕС и МВФ разглеждат нова програма за помощ на Украйна през 2015 година. Всичко това ще й позволи да заплати всичките си сметки за газ“ – каза Еттингер.

Присъстващият на подписването украински журналист Руслан Дейниченко в своя Twitter  цитира думите на украинския министър Юрий Продан: „Министър Продан: до края на годината цената на газа ще бъде $378 за хиляда куб. метра и няма да действа принципа „взимай или плащай.“

В своя Фейсбук известният украински блогър Карл Волох дава следната оценка на подписания договор: „Не знам, кого повече да хваля за договора за газа (правителството или Нафтогаз), но обективно, той е добър: практически получихме условия, много близки до желаните. Но все пак главното е това, че руснаците не постигнаха отзоваване на украинския иск от Стокхолм. А това означава, че за чекистите всичко тепърва започва.“