Освен с доброволците „Златни Врата“ се срещнах и с двама от заместник командирите на доброволческия батальон „Донбас“. Заместниците по „Тил“ и „Кадри“ на командира Семён Семенченко – един от най-уважаваните полеви командири, а вече и избран депутат в новия парламент.
Позивната на заместника по „Тил“ е „Капитан“. Юрист по образование, в цивилния живот е военен прокурор. Основния ми интерес към него беше към формалната, правна, квалификация на ситуацията. За съжаление „Капитан“ не пожела да бъде записван и по-долу преразказвам по записки и спомени.
„Капитан“, като юрист, определя случващото се в Донецка и Луганска област е „сепаратизъм“, което е вид противодържавна, терористична дейност. Армията не се занимава с терористите и по тази причина и действията се наричат Антитерористична операция (АТО). Още по-важно, тази квалификация определя водещата роля на Службата за безопасност на Украйна (СБУ), еквивалент на нашата ДАНС, която ръководи щаба на АТО и влияе и на действията на украинската армия. (Бел. моя: Полицаи ръководят военни, може да си представите част от причините за кашите).
За юристите, точната дума която квалифицира Русия за Украйна е „неприятелска държава“ (недружественное государство). Една от причините Украйна да не иска да назове случващото се „война“, а Русия „агресор“, е опасението това да не премахне и последните формални пречки пред Русия да отвори фронт по продължение на цялата граница. Ръководителите на АТО, считат, че в настоящето състояние могат да контролират ограничената зона на конфликта.
„Капитан“ разказа и официалната позиция за йерархическото положение и предназначение на доброволните батальони. Действията на доброволните батальони се ръководят от щаба на АТО. Тактическите им задачи би трябвало да са свързани с полицейски функции по установяване на гражданската власт на териториите, където украинската милиция е дезертирала или е ненадеждна. Този тип задачи са и причина на доброволците да не се предоставя автоматично и тежко оръжие, което би се използвало на първа линия на боя. (Бел. моя: Признава, че така е само на теория. Реалното участие на доброволците се различава значително от това предназначение. Тогава актуалните събития около Иловайск бяха ярък пример.)
Историята на зам. командира по „Кадри“ с позивна „Щурман“ е свързана с Донецк. Роден е и до началото на конфликта е живял в Донецк. Там се е намирала и неговата съпруга и брат, докато той е воювал, срещу сепаратистите, които са контролирали града. От страх да не го разпознаят и отмъстят на близките му, той е ходил практически постоянно с маска. Към момента на разговора ни, всички негови близки бяха напуснали района на военните действия и не се притесняваше да говори, но когато го попитах за снимка ми даде тази, направена на отвоюван от батальона блокпост край Донецк:
„Щурман“ беше съгласен да го записвам и публикувам разговора ни, който може да прочетете по-долу:
– Какви са ви отношенията с Русия в настоящата ситуация?
Не знам дали мога правилно да отговоря на този въпрос. Затова ще ви кажа как аз виждам нещата. Моето лично отношение към Русия е сложно. Аз имам син, който е роден там. Имам близки и роднини, които живеят там. Аз съм тясно свързан с Русия и не виня руския народ, защото той е излъган. Като страни Украйна и Русия са в много тежки отношения. Русия за мен лично е окупатор на страната ни, но не и руският народ. Именно това искам да подчертая – руският народ е излъган.
– Кой е вашият противник? Путин?
Режимът на Путин. С Владимир Владимирович аз лично съм се здрависвал и за мен той беше авторитет. Считам го за гениален човек. И наистина той беше гениален човек. След разпадането на Съветския съюз живях в Русия 12 години. Когато Съветският съюз се разпадна, започнаха да се формират нови държави, които бяха в много тежко състояние, точно както и Русия. Тя беше в ужасно състояние през 90-те години. И през 2004 година дойде този човек и всичко започна да се развива много добре. А сега нещо се промени. Не знам какво. Промени се лошо. И сега режимът на Путин… той е лъжлив.
– Кои са правилните думи за това, което се случва между вас?
Това е война. Война е и аз преди малко обясних защо. Защото… но как може да се каже това… срещу нас стоят руски военни. Когато вземем в плен руски военни това какво е? Просто, когато пристигат на нашата, украинска територия, това е война.
– Как наричате хората, които стоят там – терористи, сепаратисти, военни, опълченци, бандити?
Аз съм се родил в Донецк, там съм израснал и смятам, че много от жителите на областта са излъгани – от пропаганда, от проруски настроения. И действително Донецкият и Луганският регион са свързани с много тесни роднински и приятелски отношения, но това са излъгани хора. Бих ги нарекъл излъгани хора.
– Какъв е статутът на тази територия?
Като жител на Донецк заявявам, че никакъв особен статут не е нужен на Донецко-Луганския регион. Ние сме граждани на Украйна. Аз съм се родил в Украинска съветска социалистическа република – това е бившият Съветски съюз. След разпадането му Украйна си стана Украйна. Това е. Няма какво да се дели. На хората трябва да се обяснява как живее западна Украйна и как живеем ние. Ние живеем много лошо.
По повод на Крим всичко беше много удобно. Хората твърдят, че 60 години назад той е предаден на Украйна. Но защо никой не казва, че украинците дават на Руската федерация е еквивалентна територия – Белгородска област. Била е направена размяна. Това е било административно решение и то е било абсолютно правилно за онова време. А сега един факт се изкарва наяве, а друг се премълчава, включително и от украинската власт. И хората не знаят за това. Питайте ги: „Знаете ли защо са предали Крим?”
– Вие работите в отдел „Кадри”. Разкажете ми впечатленията си: какви хора се записват при вас, каква е мотивацията им?
Ще отговоря като военен, който е имал вече военен опит, а не като кадровик. Мотивацията за всички е една: Украйна да бъде такава, каквато си е. Ще ви дам пример. В семейството, когато се карат мъж и жена или баща и син, те се карат, но това не ги превръща във врагове. И в Украйна е същото. Има териториален конфликт и изкуствено налаган езиков конфликт. Но от това ние не ставаме врагове. Ние се скарахме, разделихме се, сега трябва да се спрем на някакво решение. Мъжът и жената в семейството измислят някакво решение. И това е. И продължаваме да живеем. Сега нас ни разединиха много силно. А след това дойде някакъв съсед и започна да поставя условия, които съвсем ни изпокараха.
– Каква според вас е стратегическата цел на Путин? Какво смятате, че иска да постигне?
Путин окупира Крим. На него Калининградския регион му е малко, а е и много проблемен регион. След него се появи Кримският регион, който също е проблемен. А той е дал обещания на хората в Крим и тези обещания трябва да се спазят.
– Защо трябва?
Ами защото когато кажеш нещо, трябва да го изпълняваш. Дал си дума. Аз така живея. Такъв ми е принципът. Освен това как хората в тази област си осигуряват всичко – топлина, продукти? От Украйна. Украйна счита тази територия за своя, но тя е окупирана. А с окупираните територии не бива да имаш кой знае какви икономически връзки. Ако това е Руска федерация, значи Путин и руското правителство са длъжни да се погрижат за това. Той завзе Луганско-Донецката област, после Запорoжката област и после ще достигне Крим. Свободно.
– Казахте, че за вас Путин е гениален?
Беше. Сега си мисля, че е полудял. Шизофрения. В миналото Путин имаше авторитет – и в страната си и извън нея. Как се постига този авторитет? Затова го уважавам. Но да се поставим на неговото място. Все едно сме в казино. Той залага – печели, залага – печели. Има непрекъснат успех. В подобна ситуация аз навярно ще се побъркам. И ето сега той има имперски планове. Един вид „Защо да не заложа всичко”, разбирате ли? Ние като нормални хора не можем да разберем това. Но хората, които играят на рулетка, ги наричат болни.
Ето преди години в Русия излезе програма за заздравяване на семейството. И Путин се разведе с жена си, т. е. той обявява някаква програма и прави точно обратното на нея. И сега казва, че не е изпращал войска в Крим, но там има войска. Само в Севастопол, но имаше.
– Какво ще се случи до изборите? Какво смятате, че ще се случи след 1 година? А след 5? Какви са перспективите? Реалистичен, оптимистичен, песимистичен сценарий.
Ще започна с песимистичния. Вече съм извел семейството си от Донецк. Жена ми беше там до последно, а аз воювах. Децата ми не бяха там. И двамата са пълнолетни. Синът ми е в Молдова. С него е по-сложно, той е роден в Русия и е доста проруски настроен. Дъщеря ми е в Лвов и не иска да го напуска, защото вижда как могат хората да се държат един с друг. Аз не искам да налагам своята гледна точка на сина си, но искам да му покажа някои ценности. Ето, дъщеря ми разбра. А цял живот в Донецк е говорила на руски. Аз вече ще живея в Киев. Това е песимистичният сценарий. Защото искам да живея в този дом, в който съм се родил и да посещавам гробовете на родителите си, което сега не мога да направя.
Реалистичният сценарий: все пак се надявам, че на нашето правителство ще му стигне воля да приключи всичко това. Всичко това може да приключи.
– Как?
За съжаление само с военни действия.
– Юристите се опасяват, че ако правителството каже думата „война”…
Знаете ли, през 1939 година, Втората Световна война, Хитлер също не е произнесъл думата „война”. Той просто е нападнал без предупреждение. Сега се получи в общи линии същото. Ние проверяваме за руски войници, влезли на наша територия без разрешение и ги взимаме в плен с оръжие в ръка. На наша територия има артилерия. Това не е ли война? Война е. Така го виждам аз. Ние имаме ресурси. И най-главния ресурс – воюваме за себе си. Може да нямаме финанси, може да не живеем много добре, но ние не сме дошли да грабим от някого, а да воюваме за себе си. Затова и ще победим.
– Малко завиждам, докато ви слушам. Хората ви са горди, уверени в правотата си…
О, аз мисля, че и в Русия хората са уверени в правотата си. Ще ви дам пример. Мой чичо ми дойде на гости от Русия. Където и да отидехме навсякъде си говореше с хората на руски, навсякъде чуваше руска реч и се разбираше с всички. Една година по-късно той ми се обади, пита как съм и ми каза, че по телевизията съобщили, че всеки, който говори на руски в Донцек го застрелват. И аз го питам: „Ти нали видя със собствените си очи?” „Да – отговаря той – но по телевизията казаха…” „Защо вярваш на телевизията, а не на собствените си очи?” Ето, информационната война е такава… А това е моят роден чичо със здрав разум. Информационната пропаганда там е много силна.
– Какво искате да се случи с Украйна след 5 години?
Уверен съм в това, че украинците са най-миролюбивия народ в света. Затова и когато се разпадна Съветския съюз, ние се отказахме от ядреното си оръжие. Това ни успокои. Всичките ни съседи са добри. И в това беше златото на Украйна. Отказахме се от ядреното оръжие. А после се оказа, че не всичко е толкова добре. Всяка държава може да смаже всяка. Затова и НАТО се оказа не толкова лошо.
– Не толкова лошо или необходимо?
Сега е необходимо.
– Как можем да ви помогнем?
Голяма поддръжка ще бъде, ако България признае, че това е война.
– Но вие не искате да признаете, че това е война.
Да, но аз говоря от свое име. Друго, което е реална помощ, да се осигури медицинска помощ за нашите пострадали бойци. Да се ускорят някак процедурите или… Защото те нямат време да минат през всички юридически процедури, да си извадят виза и задграничен паспорт, за да получат медицинска помощ в чужбина.
– Има ли проблем с бежанците от Донбас? Къде живеят, кой ги храни?
Помагат доброволци. Разселват ги. Но това не е за дълго време, а не е ясно кога ще могат да се върнат по родните си места. И какво ще намерят там. Нужна е помощ от държавата.
Материалът е публикуван с разрешение на автора.
Източник: http://blog.peio.org