Новорусия отпразнува първия си „юбилей“

Новорусия
Снимка: segodnya.ua

Почитателите на Новорусия в Донецк отпразнуваха първия си „юбилей“ – 6 месеца от обявяването на ДНР.

Пред сцената до паметника на Ленин се събраха около 300 души със символиката на сепаратистите.

В концертната програма участва с песен един от лидерите на ДНР Губарев. Голям интерес предизвика и танцът, в който изпълнителите, облечени в черно, изпъваха ръце за фашистки поздрав „зиг хайл“ и символично разчленяваха Украйна.

https://www.youtube.com/watch?v=XQUzTtQgV0Y

Нов обстрел на Щастие

Бойците от ЛНР са стреляли по Дом на културата в град Щастие по време на сватбена церемония

ЩастиеНа 4 октомври около 13:00 ч. град Щастие в Луганска област е бил подложен на минометен обстрел, съобщава сайтът Информатор.

Една от мините е попаднала в местния Дом на културата по време на сватбена церемония.

Още една мина е паднала в сградата на супермаркет „Спар“. Били са ранени мъж и жена, която заради тежката травма е била откарана с Бърза помощ.

Тежки наранявания е получил местният хореограф Вадим Шухардин. В крака на мъжа са заседнали четири осколки, а една е попаднала в в областта на стомаха.

Снаряди са паднали и в района на пазара, на музикалното училище, на градинката пред Дома на културата, автогарата и училище № 46.

Предполага се, че в града има съучастник на терористите от ЛНР, който коригира техния огън.

Кой и как ще отмени „особения статут“ на Донбас – обосновка и процедури

В секретариата на украинския парламент е регистриран законопроект за отмяна на особеностите на местното самоуправление в отделни райони на Донецка и Луганска области
Петро Порошенко - президент на Украйна
Петро Порошенко – президент на Украйна

На днешното си заседание Съветът за национална безопасност и отбрана на Украйна подкрепи инициативата на президента Петро Порошенко за отмяна на закона „За особеностите на местното самоуправление в отделни райони на Донецка и Луганска области“ от 16 септември 2014 и е препоръчал на парламента да отмени дадения закон. Това е заявил заместник-секретарят на СНБО Александър Литвиненко след завършването на заседанието, съобщава Лига.нет.

Днес законопроектът е бил внесен във Върховната Рада от спикера на парламента Александър Турчинов.

Както вчера съобщи „Украйна днес“, в своето обръщение към съотечествениците си Порошенко заяви следното: „Един от въпросите, които ще внеса за разглеждане от СНБО е въпросът за отмяната на „Закона за особеностите на местното самоуправление в отделни райони на Донецка и Луганска области“. За времето си този закон изпълни извънредно важна роля за спиране на външната интервенция, за мобилизиране на световна подкрепа за Минските мирни договорености, за потвърждаване искреността на намеренията на Украйна за деескалация на ситуацията в Донбас. На жителите на Донецка и Луганска области и на останалия свят ние демонстрирахме искрения стремеж на Киев за политическо регулиране.“

Според информация на сайта „Украинска правда“ на днешното заседание на СНБО Петро Порошенко е подчертал: „Този закон не ни се получи лесно, но благодарение на него успяхме да избегнем заплахите, да мобилизираме подкрепата на своите партньори от другите страни“. „Аз съм убеден, че СНБО и Върховната рада ще подкрепят нашето решение да отменим закона за особеностите на местното самоуправление“.

„Ние сме готови да приемем нов закон, когато видим прекратяване на огъня, демаркационна линия, освобождаване на заложниците и отмяна на фарса от 2 ноември.“ – заяви Порошенко, имайки предвид псевдоизборите в Донбас на териториите, които са подконтролни на екстремистите.

Освен това, Порошенко подчерта, че „Украйна е била, е и ще бъде твърд привърженик на мира.“

Също така Президентът на Украйна предположи, че може да бъде въведен по-строг икономически режим в Донецка и Луганска области заради проведените там „избори“, съобщава сайтът Украинска правда.

„Аз не изключвам, че в резултат от днешното заседание може да се усили режимът за преминаване на блок-постовете, да се ограничи движението на тези, които ни подлагат на потенциална заплаха чрез изпращането на разузнавателно-диверсионни групи. Не изключвам, че ще бъдем принудени да направим икономическия режим по-строг.“ – заяви Порошенко.

Той напомни, че Украйна продължава да обезпечава териториите, които се контролират от сепаратистите с електричество и газ.

„Ние продължаваме да влачим ярема без да получаваме и копейка – нито за електричеството, нито за газа. Продължаваме да осигуряваме отопление в Донецк и Луганск в условията на минусови температури. Въпреки, че според закона вече отдавна трябваше да сме изключили и отоплението и енергозахранването.“ – каза Порошенко.

При това президентът обеща да направи всичко възможно мирните граждани да не пострадат, въпреки, че признава, че псевдоизборите в Донбас „са ни дръпнали назад в решаването на тези изключително важни социални въпроси.“

Сайтът на Върховната рада съобщава, че в секретариата на украинския парламент са регистрирани два законопроекта за признаване за невалиден Закона на Украйна „За особеностите на местното самоуправление в отделни райони на Донецка и Луганска области“ от 16 септември 2014 година. Вносител на единия законопроект е сегашният спикер на парламента Александър Турчинов, а на другия – лидерът на Радикалната партия и депутат Олег Ляшко.

В историята на украинския парламентаризъм съществува печалната практика фактически да се саботира приемането на даден закон чрез регистрирането на няколко проекта от различни вносители. След съгласувания, поправки и допълнения, гласуване на първия, втория, третия и т.н. законопроекти на първо и второ четене, може да се сложи кръст дори на най-добрия закон.

В същото време сайтът не съобщава кога ще бъде проведено следващото пленарно заседание на парламента, на което евентуално може да се гласува предложението на президента. Сегашният състав на парламента се събира само в изключителни случаи и след изрично обявяване на датата и все още не е известно кога ще бъде първото заседание на новата Рада. ЦИК на Украйна така и не е обявила резултатите от парламентарните избори от 26 октомври, тъй като не е получил всички протоколи от окръжните комисии. Вървят дела, на които се оспорват резултатите в отделни секции, срещу няколко председателя и членове на избирателни комисии са заведени дела, заради забавяне на преброяването на гласовете.

На фона на всичко това изниква въпросът, какво цели с дадения законопроект президентът на Украйна. Дали това е открит шантаж или тънка политическа игра, ще разберем много скоро .

Пропаганда, която убива

Известният украински преводач, журналист и дипломат Дмитрий Чекалкин на своята страница във Facebook предлага на читателите си таблица, в която сравнява Германия (от 1933 до 1945), Съветския съюз, Руската федерация и Украйна през 2014 г. и търси в изброените държави главните черти на фашизма.

ФАШИЗЪМ -главни черти Германия1933-1945 СССР Руска федерация Украйна2014
Култ към лидера да да да не
Еднопартийна система да да да не
Милитаризъм да да да не
Доминиращо политическо влияние на специалните служби да да да не
Поощряване от властите на антисемитизма и ксенофобията да да* да не
Медиите са подчинени на държавата и има силна държавна пропагандистка машина да да да не
Външна агресия и териториални претенции към съседите да да да не

*при Сталин и Брежнев

Дмитрий Чекалкин цитира Дмитрий Биков – руски поет, писател и журналист, който разсъждава за пропагандата в РФ и за нейните жертви: „В нашата обща родина в продължение на половин година Украйна, украинската власт я наричат фашистка. Говорят за „укробандеревци“, орки, говорят за „укри“, които убиват деца, а онези, които защитават, опитват се да защитят Украйна от обвиненията във фашизъм, ги наричат убийци на деца.

В тази страна един внушаем човек, какъвто би трябвало да бъде един артист, заминал там и с халосни патрони (експертите доказват, че не са били халосни – бел.ред.) пострелял с картечница. На фона на това, което правят Соловьов, Кисельов и много други мои бивши колеги – страшно ми е да ги наричам бивши – на този фон Пореченков е невинно дете...

Той е постъпил абсолютно в рамките на своя имидж. Нищо друго аз не научих за Пореченков. Спомням си, когато Галкин, забележителен актьор, беше стрелял с гумени патрони по бармана, просто защото се беше преуморил на снимачната площадка, в личния му живот не всичко беше наред, всички започнаха да преследват Галкин.

Той сигурно не беше се държал много добре, но хора, какво искате от човек, който се е вживял в бруталния имидж и в него съществува не една година? Така го преследваха тогава, че той умря накрая.

Аз никого не искам да плаша с възможната смърт на Пореченков – Михаил Евгениевич е много силен човек, но аз искам да кажа: вие не преследвате Пореченков. Пореченков е една от безбройните жертви на тази пропаганда. Той няма такъв интелект, че да се противопостави на пропагандата.

В Русия сега е пълно с хора, които биха искали да заминат там (в Украйна – бел.ред.), да вземат там картечница и да стрелят, но не с халосни. Тази работа със зомбирането на хората е била извършвана от съвсем конкретни хора, които няма да получат прошка – и аз искам да ги предупредя. Те знаят разбира се, затова и пият толкова много.
Но аз просто от себе си лично искам да ги предупредя: ако аз оцелея, ще направя всичко възможно те да нямат  място не само в професията, но и в страната. Те прекрасно знаят какво са направили с тази страна. Пореченков на този фон е абсолютно дете

С пълния текст на интервюто с Дмитрий Биков можете да се запознаете на сайта на „Ехо на Москва“.

 

Кога, защо и как „Хрушчов подари Крим на Украйна” – І част

Документите и историческите факти развенчават мита за „прекрасния подарък”.

Превод от украински

„Подаръкът на Хрушчов“. Как Украйна възстановяваше Крим

Съзнателно няма да използваме авторитетни източници – решихме да погледнем проблема отвътре, тоест от територията на самия Крим. За целта трябваше да се задълбочим в изследването на регионалната статистика и на кримската преса, излизала в навечерието на предаването на областта /до май 1954 г. днешната Автономна република Крим се нарича „Кримска област” /, тоест през цялата 1953 година и от началото на следващата 1954 до май месец.

 След като изследвахме тези източници, стигнахме до извода, че корените на решението за предаването на Кримска област от състава на РСФСР /Руска съветска федеративна социалистическа република/ в състава на Украинската ССР /съветска социалистическа република/ трябва да бъдат търсени в трагичната за полуострова 1944 година.

За Крим Великата отечествена война завършва през пролетта на 1944 г. Безспорен е фактът, че през периода 1941-1944 г. народното стопанство понася огромни загуби, тъй като през полуострова на два пъти преминават разрушителните вълни на войната.

Разрушенията след войната както в Крим, така и в другите региони на Украйна, в Беларус и в окупираните области на Русия не се различават съществено. Всички те дълго време не са успявали да достигнат предвоенното ниво на производство. Но в Крим икономическата и социална ситуация в следвоенните години се оказва изключително сложна, дори  катастрофична.

До голяма степен икономическата криза, особено в сферата на селското стопанство, тук е причинена от депортацията на кримско-татарския народ, гърците, арменците, чехите и българите. А през първите дни на войната от Крим са изселени и над 50 хиляди немци, които са живеели там още от времето на Екатерина II.

Така общият брой на изселените от Крим достига почти 300 хиляди. Като се вземе предвид и това, че възрастните мъже са воювали по фронтовете и много от тях са загинали, след депортацията на кримските татари и другите национални малцинства полуостровът фактически обезлюдява.

Според официалната статистика през годините на войната населението на Крим намалява наполовина и след изселването на националните малцинства е около 500 хиляди.

Образно казано, всички следвоенни жители на Крим е можело да се съберат на територията на съвременните градове Симферопол и Феодосия.

Още първите дни и месеци след освобождаването на Крим от фашистката окупация показват, че селското стопанство, занемарено по време на войната, е понесло огромни загуби. Сталинско-бериевските опричници сякаш нарочно организират изселването на кримските татари /18-20 май 1944 г./ по време на пролетните селскостопански работи, от които зависи бъдещата реколта.

В повечето кримски села през същото лято няма кой да събира мизерната реколта. Само бездомни кучета и котки обикалят ужасяващо безлюдните, унищожени и разграбени татарски селища.

 С първата вълна преселници от дълбоката провинция на Русия не са постигнати желаните резултати. Хората от гористите руски местности трудно се приспособяват и не могат да се адаптират към степните условия или планинските местности в Крим.

Още по-трудно за преселниците е отглеждането на специфичните  земеделски култури. Овощни градини, лозя, ефирномаслени растения, тютюн, технически култури, дори царевица мнозина от руските преселници виждат за пръв път в живота си.

Ако през 1940 година посевните площи в Крим са 987,4 хиляди хектара, то през 1950 г. те са намалели почти със 100 хиляди (881,9 хил. ха).

Разруха цари и в такива водещи отрасли на кримската икономика като овощарството, лозарството и винопроизводството.

През 1950 г. овощните градини във всички категории стопанства са 20 хиляди хектара, като са намалели с 6 хил. ха в сравнение с 1940 г.

В дворовете овощните дървета са били изсичани заради непосилните данъци, въведени от бащицата Сталин, а в колхозите и совхозите са ги използвали за дърва за огрев.

Още по-печална картина на състоянието на кримското селско стопанство през следвоенните години се разкрива при изучаването на официалните статистически данни за добивите на водещите култури.

През 1913 година зърнената реколта в Крим е 11,2 ц/ха /центнер/хектар, 1 центнер = 100 кг/, през 1940 г. – 10,7, а през 1950 г. – 3,9 ц/ха.

Още преди революцията кримските селяни в условията на  сухата степ събират по 5 ц/ха слънчоглед. През 1940 г., в условията на колхозно-совхозното стопанство, този показател се повишава едва до 5,8 ц/ха. А през 1950 г. реколтата от слънчоглед в Крим е 1,7 ц/ха.

В сравнение с предвоенния период около два пъти намалява реколтата от тютюневите плантации (от 7 ц/ха на 3,3 ц/ха), картофите (от 68 ц/ха на 35 ц/ха), зеленчуците (з 120 ц/ха на 61 ц/ха) и 2,5 пъти – гроздето (от 26,1 ц/ха на 11,5 ц/ха). /сравненията са между 1940 г. и 1950 г./

Почти с 50 хиляди е намалял броят на кравите (121,2 хил. през 1940 г. и 86,3 хиляди през 1950 г.), свинете са намалели от 127 хиляди до 84,3 хиляди, овцете и козите – от 961,4 хиляди до 556,7 хиляди.

След войната Кримска област не изпълнява държавните поръчки за всички видове селскостопанска продукция. През 1950 година, сравнено с  1940 г., Крим съкращава продажбата на зърно около 5 пъти (от 425,7 хиляди тона през 1940 г. на 92,9 хиляди тона през 1950 г.), на тютюн – около 3 пъти (от 5,9 на 1,8 хил. тона), на зеленчуци – 2 пъти (от 60,3 на 31,1 хил. тона), картофи – повече от 5 пъти (от 22,7 на 4 хил. тона), ефирномаслени култури – около 5 пъти (от 9,1 на 1,8 хил. тона), грозде – почти 2 пъти (от 9,8 на 6,5 хил. тона)…

За да не ни обвинят потенциалните опоненти, че преувеличаваме стопанските проблеми на Крим, ще се опитаме да видим състоянието на икономиката в региона през следвоенния период с очите на самите жители на областта…. на страниците на „Кримска правда” – органа на Кримския областен комитет на КПСС /Комунистическата партия на Съветския съюз/.

Няма да анализираме целия период, а ще се концентрираме върху 1953 година… в навечерието на преминаването на областта в състава на Украйна.

„В совхоз „Слънчева долина” са събрали грозде само по 16,1 ц/ха, докато преди войната са отглеждали по 60 ц/ха…. В стопанството агротехниката е на ниско ниво. На площ от 316 ха междуредията на плантациите изобщо не са обработвани. Старите безсистемни насаждения изобщо не се обработват” („Кримска правда” от 7 юни 1953 г.).

До войната лозята в района на гр. Алушта се славят с високи реколти и осигуряват със суровина производството на уникални маркови вина. Въпреки това за десетте следвоенни години новите стопани така и не успяват да възродят този отрасъл… Както съобщават кореспондентите на „Кримска правда ” Г. Тетенков и В. Дюнин, даже във фирмените магазини не могат да се намерят марковите вина „Слънчева долина”, „Судак”, „Кагор”, „Ташли”
….

На 14 август 1953 г. на първа страница на „Кримска правда” в анализ на състоянието на зеленчукопроизводството четем:

„Градините са покрити с бурени, не се окопават и не се поливат своевременно. Произведените в колхозите и совхозите ранни зеленчуци са смешно малко. Масовата беритба и предаването на зеленчуците са започнали едва през юни.

В края на 1953 г. в Крим има само шест оранжерии. През април 1953 г. областният изпълнителен комитет приема постановление за строителството на оранжерии в Алуштински, Бахчисарайски, Евпаторийски, Зуйски, Сакски и Старокримски район. Но това постановление така си и остава неизпълнено.”

Как областната партийна организация оценява състоянието на селското стопанство в областта през първите следвоенни години? Каква е нейната роля във възраждането на отрасъла?

Ако оценяваме дейността на партийните и стопански органи според крайния резултат,  трябва да се признае, че по онова време приносът на „ръководната и направляваща сила” във възстановяването на селското стопанство е бил доста малък, а дейността ѝ – нискоефективна. Безперспективна се оказва стратегията на областното ръководство за подновяване на трудовите ресурси на региона единствено за сметка на преселници от Русия. Още тогава, когато Крим е още в състава на РСФСР, става ясно, че в този доста сложен и капризен природно-климатичен регион могат да се асимилират само хора със степна земеделска култура.

Вестник „Кримска правда” на 12 януари 1954 г. – още преди предаването на Крим на Украйна – пише:

„ През късната есен на 1952 година в колхоз „Калинин” в Зуйски район пристигнаха преселници – 86 семейства, всичките от Украйна, от Чернигивска област. Дълго в колхоза не вървеше животновъдството. Нямаше помещения и храна за животните, трудовата дисциплина във фермата беше много ниска. Трябваха решителни мерки.”

Най-решителната мярка, както се оказва, е преселването в Крим на трудолюбиви украински селяни.

„За две години – пише кореспондентът на вестника И. Поляков, – в колхоза са предадени в експлоатация свинарник и телчарник – всеки за 100 глави, и краварник за 120 глави”. „Сега краварниците в колхоза – пише с възторг кореспондентът, – са едни светли и топли сгради.”

За съжаление, картината не е така идилична във всички ферми и не във всяко кримско село се преселват стотици украински селски семейства. Този процес значително се разширява през пролетта на  1954 г. и продължава през 60-те 70-те години.

Ако трябва да бъдем обективни, въпросът за промяната на административния статус на Кримска област е бил обоснован идеологически и икономически на септемврийския пленум на ЦК на КПСС през 1953 г., посветен на проблемите на селското стопанство. На пленума задълбочен доклад за отрасъла  изнася безспорният специалист в тази област Никита Хрушчов.

Тогава той е избран за първи секретар на ЦК на КПСС, Г. М. Маленков остава председател на Президиума на ЦК и председател на Министерския съвет.

ЦК на Кримския областен комитет на КПСС реагира на решенията на септемврийския пленум едва в края на октомври, тоест почти след месец и половина.

Събранието на партийния и стопански актив в Крим се провежда, така да се каже, по домашному – без сериозен анализ на състоянието на селското стопанство, без търсене на виновните и подлагането им на критика.

Главният докладчик – първият секретар П.И. Титов, който и в качеството си на специалист отговаря за отрасъла, доста лоялно критикува ръководните кадри в областния комитет и районните комитети на КПСС за недостатъчната им ръководна роля в селското стопанство. Ораторите, предимно секретари на районните комитети, поставят ударението преди всичко на грешките на областното управление на селското стопанство, ръководствата на МТС /машинно-тракторни станции/ и водните стопанства.

Никой не критикува главните ръководители на областта.

Това самоуспокоение на кримското ръководство е възприето с недоволство от първия секретар на ЦК на КПСС Никита Хрушчов, който познава добре ситуацията в Крим – официалната статистика и многобройните жалби потвърждават, че няма място за спокойствие. Може би точно това предизвиква тайната му визита в Крим през късната есен на 1953 година.

Тази визита нито веднъж не е спомената в тогавашната всезнаеща кримска преса. Само спомените на Алексей Аджубей, зетя на Хрушчов, който съпровожда първия секретар в това пътуване с инспекция в Крим, потвърждават реалността на този факт.

В началото на 90-те години, когато разпалваните от Москва сепаратистки страсти достигнаха апогея си, а Крим стана ябълка на раздора между Украйна и Русия, имаше опит известния журналист Алексей Аджубей да бъде използван от шовинистични сили за обосноваване на измислиците за „хрушчовския подарък на Украйна”.

По тяхна поръчка в списание „Новое время”, № 6/1992 г. той публикува статия с тенденциозното заглавие „Как Хрушчов даде Крим на Украйна”. Същевременно опитният журналист слага и подзаглавие – „Спомени по зададена тема”.

Според мен с тази публикация Алексей Аджубей прави мечешка услуга на поръчителите, тъй като в нея фактически потвърждава, че в икономически аспект предаването на Крим е било крайно наложително. Описаната от него кримска действителност през 1953 година просто поразява със своята безнадеждност.

По думите на Аджубей, Хрушчов е бил най-шашнат, развълнуван и възмутен от кресливите тълпи руски преселници, които нападнали колата на първия секретар. Хората се оплаквали от непоносимите условия на живот, лошите жилища, недостига на хранителни продукти, настоявали да им бъде оказана помощ.

„Аз сега така пиша: пристигнали в Крим – отбелязва Аджубей, – а те крещяха: „Нас ни докараха насила”. От тълпата се донасяха и съвсем истерични викове: „Тук картофи не растат, зелето вехне”. И изведнъж съвсем тъжното: „Изядоха ни дървениците”.

„Защо сте дошли в Крим?” – питаше ги Хрушчов. – И тълпата закрещя: „Излъгаха ни!”.

Както свидетелства Алексей Аджубей, още същия ден Хрушчов спешно заминава за Киев. Веднага след пристигането той има в Мариинския дворец дълъг разговор с ръководството на републиката. Главна тема на разговора е кримският въпрос и неприятните впечатления от пътуването.

Като използва огромния си авторитет сред киевското ръководство, Никита Сергеевич уговаря украинците да подпомогнат възраждането на кримските земи. Той убеждава: „Там трябват южняци, които обичат градинки, царевица, а не картофи”.

Несъмнено, предаването на Кримска област от състава на РСФСР в УССР е колективно решение на висшето ръководство на партията и на правителството на СССР. Без участието на старата сталинска гвардия – Маленков, Молотов, Каганович, Ворошилов, Булганин – то не би могло да бъде осъществено.

По това време позициите на Хрушчов в партията и държавата все още не са толкова силни, за да може самостоятелно да решава съдбата на такъв стратегически важен регион като Крим. И затова напъните на някои росийски политици и местни кримски сепаратисти да прехвърлят отговорността на Никита Хрушчов, от научна гледна точка са конюнктурно-спекулативни и не подлежат на никаква критика.

Не съществува нито един документ, който да потвърждава решаващата роля на Хрушчов в решаването на кримския въпрос през 1954 година, а още повече – някакъв негов стремеж да направи някаква услуга на Украйна. Всичко това са брутални шовинистични измислици.

Като човек добре запознат със селското стопанство и отговарящ за него, той наистина би могъл да предложи пътища за изхода на Крим от икономическата криза. В Кремъл са знаели много добре за тясното интегриране на Крим в икономиката на Украйна.

/Следва/