Юлия Латинина
«Малката победоносна война» е добра, само когато е малка и докато е победоносна.
Първата руско-украйнска война завърши. Всички, които мислят, че не е за дълго – уверявам ви, че е за дълго.
Завърши, което е забележително, така, както и руско-грузинската. А именно: със създаването на територията на държава, която Кремъл счита за враждебна, на просешки и криминален анклав, в който единственият вид заетост ще бъде борбата срещу „украинските фашисти“.
Изобщо и двете войни протичаха съвършено еднакво.
И в двата случая гневът на Кремъл беше предизвикан от революция, организирана, както му се струваше на Кремъл, от САЩ.
И в двата случая за инструмент на действията на Русия ѝ служиха криминално-терористични анклави. И в двата случая Русия заявяваше, че не контролира събитията, въпреки че без нейната поддръжка и осетинският, и донецкият ХАМАС нямаше да издържат и един ден. И в двата случая Русия, която не разрешава на своите граждани да имат оръжие, изведнъж пропускаше през своите гранични пунктове огромно количество „доброволци“, голяма част от които бяха въоръжена паплач.
И в двата случая разказите за зверствата на „грузинските фашисти“ и „украинските наказателни отряди“, служиха за идеологическото разпалване на тази сган, на чиято привична криминална дейност изведнъж се придаваше характер на служене на идея. И в двата случая тази паплач се оказваше абсолютно небоеспособна пред лицето на редовната армия.
И в двата случая трябваше да се задейства и въведе армия, при това превъзходството на руската армия и в двата случая беше преобладаващо. Откритата фаза на руско-грузинската война продължи 5 дена. Откритата фаза на руско-украинската – около 10 дена, ако се брои от 24 август – момента, когато частите на 8-а и 9-а мотострелкова бригади, а също и 98-а и 106-а въздушно-десантни дивизии, усилени от подразделенията на 31-а десантно-щурмова бригада, пресякоха руско-украинската държавна граница и удариха по Иловайск.
Защо Украйна се съгласи на примирие?
Първо, за три дни тя загуби под Иловайск около 1000 души, тоест толкова, колкото за цялото време на войната със „сепаратистите“. Демократична държава не може да си позволи такива загуби. Загубите на Русия бяха съпоставими, но Русия е държава недемократична.
Второ – с въвеждането на руски войски в Донецк и Луганск стана ясно, че не е възможно да се завземат тези градове. Армията на страна, която се стреми в Европа, по принцип не може да завземе град с около милион жители от противник, който я превъзхожда по количество и качество на въоръжението и не спазва никакви правила за водене на война, използва мирните жители като заложници и точно знае, че всички жертви сред мирното население ще ги припише на „украинските фашисти“.
Трето – съществуваше опасност, че Кремъл ще тръгне по-нататък и тогава Украйна ще загуби минимум Мариупол, а максимум – цялата територия на „Новорусия“ и изхода към морето.
Четвърто – Европа натисна Украйна в рамките на провежданата от Европа политика по умиротворяване на Путин. Неслучайно руското настъпление започна след визитата в Украйна на канцлера на Германия Ангела Меркел. След нея окончателно стана ясно, че Европа е готова да затвори очи дори за „Боинга“ и че Украйна е новата Чехословакия, а Порошенко – новият Бенеш.
Защо Путин се съгласи на примирие?
Първо – той изпълни програмата-минимум – създаване на криминален анклава на територията на Украйна. Страна с такава язва няма да я приемат в ЕС и НАТО, а ако започнат да я приемат – от територията на анклава във всеки момент може да бъде организиран обстрел, война или терористичен акт.
Второ – продължаването на войната заплашва със сериозни санкции. Мюнхен не е вечен.
Трето – изходът на войната изобщо не е ясен. Руските войски за няколко дена боеве понесоха загуби, съпоставими с тези на украинците, при това не всички военни цели бяха достигнати: дори Мариупол не беше взет, именно благодарение на ожесточената отбрана.
При това бойният дух на войските, които се оказаха под украинския «Град», претърпя рязка промяна и вместо телевизионни лозунги за „борба с украинските фашисти“ в техните частни разговори започнаха да преобладават оплаквания, че са ги оставили да умират като кучета и даже не се признава, че те воюват. Историята, която изрови нашата кореспондентка Нина Петлянова — за мъртвия десантник Леонид Кичаткин, когато на телефона на вдовицата някаква наперена млада дама отговаря, че „Льоня е жив и е тук до мен“, съдейки по всичко направи голямо впечатление.
Дори да не обръщаме внимание на фразата на Путин, който уж заплашвал, както заяви Барозу, „да завземе Киев за две седмици“, възниква въпросът: какво ще стане, ако той не завземе Киев? „Малката победоносна война“ е добра, само когато тя е малка и докато е победоносна. Ако войната беше продължила да кажем месец и Русия беше изгубила вече не 800-1000, а няколко хиляди човека (напомням: в Афганистан ние загубихме за цялото време 14 хиляди), то отрезвяването, което обхвана воюващите части, щеше да се разпространи върху цялото руско общество.
Изводите от войната вече могат да бъдат обобщени.
Първо – никаква „Новорусия“ не се получи. Проектът е закрит. Завоюваната от Екатерина Велика „Новорусия“ се отличава от освободения от Путин Лугандон примерно както самият Путин – от Екатерина.
Второ – пълното изпадане на останалата Украйна, както и Грузия, от «Русский мир».
Трето – това е икономическа криза, която ще избухне с пълна сила след няколко години заради стратегическото решение да се намалява нефтено-газовата зависимост на Европа от Русия. Тази криза, съдейки по всичко, ще доведе до окончателно разделяне на икономиката между приятелите на Путин, изчезването на независимата средна класа и всякакви иновационни отрасли, както и до ограничаването на свободното движение на валутата.
Четвърто – това е продажба на страната на Китай, която се извършва пред очите ни, видимо в стремежа да се демонстрира на Европа, че руският газ и нефт освен нея имат и други купувачи.
Изобщо, ако трябва да сме кратки – изводът от войната е такъв: заради това, че сме обидени на Европа, която неизвестно защо ни нарича агресори, ние си продадохме страната на Китай. Затова пък на украинците, гадовете, животът им също няма да им е сладък: сега на територията си те ще имат една вечна язва, а ако поискат да отидат в Европа, то тази язва може да стане агресивна.