Преселването на руснаци в Украйна след Голодомора се оказва бомба със закъснител

Заселването на руснаци в Украйна е резултат от Голодомора през 1933 г.

УНИАН публикува анализ на Олена Княжицка за последиците от заселването на редица украински области с руснаци през миналия век.

През 2010 година в Украйна беше издадена една уникална карта – „Голодоморът през 1932 – 1933 година”, на която са обозначени не само селата, чиито имена са се появявали на така наречените „черни дъски“ във връзка с неизпълнението на плана за предаване на зърно според т.нар. „зърнозаготовки” – такова умиращо от глад село е било обкръжавано от въоръжени отряди, които не са пускали хората извън селото и така окончателно са ги обричали на гибел.

На картата освен това са показани още и пътищата, по които са се преселвали хора от Русия и Беларус на обезлюдените територии.

  1. От Белоруската съветска социалистическа република (БССР) в Одеска област са пристигнали 61 ешелона.
  2. От западните области на Руската съветска федеративна социалистическа република (РСФСР) в Днепропетровска област – 109 ешелона.
  3. От Горковска (днес  Нижегородска) област на РСФСР  в Одеска област – 35 ешелона.
  4. От Централно-черноземния регион на Русия в Харковска област – 80 ешелона.
  5. От Ивановска област на РСФСР в Донецка област – 44 ешелона.

1282038406

Вижте картата в голям размер

 

7a51c97-1-1-

В таблицата са посочени данни към 28 декември 1933 г. относно: областта, от която са преселниците; областта, в която се преселват; броя на: 1) домакинства, 2) коне, 3) крави, 4) други домашни животни, 5) ешелони; процента изпълнение на държавния план за преселниците

 

Всичко почти 22 000 домакинства, съответно – семейства…

Не е новина фактът, че проруски настроената днес Югоизточна Украйна се появява вследствие на Голодомора и на по-нататъшното масово заселване на обезлюдените украински територии предимно с руснаци… Но този факт винаги ме е поразявал и винаги предизвиква тъжни мисли, особено в последно време, когато все повече зачестяват разговорите, че е възможно разцепването на страната. (Авторът пише това през 2010 г. – б. пр.)

Имам възможността често да ходя в Русия и да общувам с руснаци, които живеят както в Русия, така и извън родината си.

Руснаците ми се струват добри и искрени хора… Но за съжаление, за много от тях е характерно неуважението към другите нации (изпитах го на собствения си гръб). Освен това, те много трудно се приспособяват към живота извън Русия, трудно се вписват в нова среда. Известно е, че много от тях след преселването си в Америка така и не усвояват английски език…

Затова смятам, че за тях е по-добре да живеят на собствената си земя.

Много от тях по различни икономически и социални причини не искат да живеят в Русия и се стремят да емигрират. И онези, които са успели, не искат да се връщат в историческата си родина. Въпреки че продължават да смятат Русия за своя родина, да я обичат (на думи – все пак на разстояние е по-лесно да я обичаш), и да страдат в чужбина… Може би това е една от тайните на руската душа.

Веднъж ми се случи да разговарям с една рускиня, която живее в Естония. Срещнахме се в Москва – тя беше дошла на гости при свои роднини. Беше донесла пушена скумрия. „Това е единственото вкусно нещо, което остана от естонските продукти след влизането на Естония в Европейския съюз“ – обясняваше тя на всеки, на когото даваше от рибата. Трябваше да изслушам една дълга реч, като че ли заучена наизуст, за това колко е лош животът в балтийските страни след разпадането на СССР… За това как естонците се преструват, че не знаят руски език и на нея ѝ се налага да разговаря с тях само на естонски… За това как там не обичат руснаците и са враждебно настроени към тях… За това как тя не обича естонците, Естония, Европейския съюз и не възприема политическите, икономическите и социалните промени, които са станали в страната. И същевременно не спираше да се възхищава от Русия. „В Русия е най-хубаво, вие сте щастливи, че живеете в Русия “ – повтаряше тя на своите руски роднини и приятели, които се съгласяваха с нея без особен ентусиазъм.

Казах ѝ: „Аз не бих могла да живея в страна, която ми е толкова противна, където ми е толкова некомфортно. Това си е направо мъчение. Може би по-добре да се върнеш в Русия? И също да бъдеш щастлива?“

Тя млъкна и внимателно ме погледна в очите, като се опитваше да разбере дали не ѝ се подигравам.

Не, не ѝ се подигравах. Говорех абсолютно сериозно, защото наистина не мога да си представя как може човек да живее в някаква чужда и омразна страна.

Тя се опита да ми обясни нещо… Говореше толкова неубедително, че дори не запомних какви ѝ бяха аргументите. Смисълът беше, че изобщо не иска да се връща в Русия.

Помня само, че една нейна приятелка рускиня каза: „А пък аз ще мога да живея в която и да е страна, стига там да има море – много обичам морето.“

Сигурно онези руснаци, които след 1933 година са се преселвали в Югоизточна Украйна, също са си мечтаели за море. Или са били привлечени от плодородната земя и от къщите и имуществото, останали след измрелите украинци…

Както и да е… сега техните потомци живеят на тази земя и са граждани на Украйна.

И не би си струвало да помним какво е било едно време,  ако не виждахме в наши дни последиците от миналото.

А последиците са налице и са наистина впечатляващи. Това велико преселение на руснаците се оказа бомба със закъснител. И днес бомбата е готова да избухне. Разполагаме с един като цяло непатриотичен, неукраински юг, който го тегли към Русия до такава степен, че е готов да се слее с нея. Една част от гражданите на нашата държава не е заинтересована от нейната териториална цялост и изобщо от нейното съществуване.

… На представянето на споменатата по-горе карта на Голодомора бившият директор на Украинския институт за националната памет – академикът на Украинската национална академия на науките Игор Юхновский (който беше сменен на този пост от някакъв неокомунист) разказа между другото и за това как във Върховната рада са приемали закона за признаването на Голодомора за геноцид. Част от депутатите от Партия на регионите гласували за приемането на закона (по негова молба), а друга част – не. Това били депутати от районите, заселени с руснаци…

- Игор Рафаилович, това гласуване не е единственият случай, който показва отношението на тези хора към страната, в която живеят. Имаше и много други важни гласувания, виждаме и общественото мнение, и волята на хората, съответното отношение към украинския език и култура, към украинската история. Това формира един негативен имидж на страната в чужбина. Това възпитава новото поколение украински руснаци в дух на неуважение към собствената държава…

Пан Юхновский каза следното:

- Наистина, това, че тези хора са били преселени, влияе на отношението им към Украйна като към държава. Различните хора се държат различно на чужда земя. Но те са дошли на чужда земя от името на държавата, която ги е изпратила, и те ще подкрепят тази държава, която ги е изпратила. Те самите могат и да не го осъзнават…

- Значи, ние сме обречени част от хората в Украйна – потомците на онези преселници – винаги да ги тегли към Русия, да гласуват по съответния начин на изборите, да проявяват неуважение към украинския език и култура и да възпитават в същия дух и децата си?

- Времето тече и всяка земя „прави“ съответната нация… Неукраинците се асимилират, стават украинци, и това не зависи от съзнанието на хората или от някакви директиви на властта. По същия начин чужденците стават поляци на полска земя, французи – на френска земя, немци – на немска. С времето всичко ще дойде по местата си…

Завидях на оптимизма на пан Юхновский. Още колко време трябва да мине, за да се превърнат руснаците в украинци? Сигурно не по-малко от сто години… Мисля, че този процес ще се ускори, ако Украйна успее да се развие икономически. Ако стандартът на живот в Украйна стане по-висок, отколкото в Русия, «съотечествениците» вече няма да се стремят към сливане с историческата родина. Както показва международният опит, ситите и доволни от живота руснаци тъгуват за родината не по-малко от гладните и недоволните, но не бързат да се завръщат в нея. Както и да се сливат с нея…

 

Превод от украински: Ваня Георгиева


Руска следа в подготвяните за "Евро 2016" атентати.
След появилите се вчера, 5 юни, във френски медии съобщения за заловения при опит да пренесе през границата на Украйна оръжие и боеприпас...
Надежда Савченко излетя за Украйна
Пленената от руските власти украинска гражданка Надежда Савченкко излетя от Ростов-на-Дон за Украйна на борда на президентския самолет...
До часове Надежда Савченко може да е освободена
Самолетът на президента на Украйна Порошенко в момента е на път за руския Ростов-на-Дон, където е доставена и пленената украинка Надеж...
Какво ни разказва песента на Джамала „1944“
Музикалният конкурс „Евровизия-2016“ бе спечелен от представителката на Украйна – Джамала, която е украинка с кримскотатарски произх...
Украйна обстрелвана над 300 пъти от територията на Руската федерация - "ARD"
Екипът на международната група Bellingcat е установила по безспорен начин, че украинската армия е била нееднократно обстрелвана с установки ...
Украинска фирма-млекопроизводител с първата си доставка в България
Групата компании „Млечен Алианс“ е доставила на своите български партньори млечна продукция – предава Інтерфакс-Україна.