Традициите на празника Покров Богородичен
На 14 октомври църквите от източния обряд (православни и гръко-католици) отбелязват празника Покров на Пресвета Богородица. Произходът на празника се свързва с легендата, че Богородица е защитила Константинопол със своя покров.
В украинската традиция този празник е тясно свързан с идеите на защита от всякакви врагове. В «Летопис руски» се споменава, че княз Ярослав Мудрий е отдал Киев и цялата Земя Руска под покрова на Божията Майка. Голям брой православни църкви, построени в епохата на князе и казаци, са посветени на почитта към Богородица.
Празникът Покров на Пресвета Богородица е един от главните празници на запорожките казаци. Известният изследовател на Запорожката сеч Дмитрий Яворницкий пише: «… под покрова на Богородица запорожците на са се страхували ни от вражески огън, ни от страшна стихия, ни от морска буря».
За запорожките казаци това е и храмов празник. В центъра на всяка от казашките крепости (наричани „сеч”) винаги са изграждали Покровска църква, която е била светиня за всички казаци – от нейния праг са тръгвали да защитават родната земя и при нея са се връщали след поход с благодарност за спасението си.
Именно на празника Покров Богородичен казаците са провеждали своите съвети, на които са избирали нов хетман или кошевой атаман.
В резултат на почитта на украинските казаци към празника той получава и второ название – Казашки Покров, а в съзнанието на народа започва да се свързва с понятията за воинска чест, доблест, мъжество и рицарство.
През ХХ век казашките традици са наследени от новите борци за независимост на Украйна – Армията на Украинската народна република (съществувала на част от територията на днешна Украйна от 1917 г. до 1921 г.) и от УПА (Українська Повстанська Армія – Украинска въстаническа армия).
През 1999 година с президентски указ 14 октомври е обявен официално за Ден на украинските казаци.
Украинската въстаническа армия
Украинската въстаническа армия е военно-политическа формация на украинското освободително движение. За символична дата на създаването на УПА се смята 14 октомври 1942 г. УПА действа до септември 1949 г., след което е реорганизирана във въоръжено нелегално движение, чиято дейност продължава до началото на 1960 г.
УПА е единствената военна сила през Втората световна война, която определя като стратегическа цел на борбата си създаването на независима Украинска държава. Съответно борбата се разгръща срещу всички държави, които се стремят да попречат на това.
От самото начало УПА се създава като реакция на населението срещу немския окупационен терор, затова през целия период на германската окупация води активна антигерманска борба. Цели региони са освободени от окупационно присъствие, създават се т.нар. “въстанически републики” и за най-висша власт в тях се провъзгласява УПА.
През 1943–44 г. съществува остра конфронтация с полските сили, които се опитват да възстановят довоенните граници на Полша.
Същевременно през цялото съществуване на УПА за главен враг се смята СССР като държава, причинила на украинския народ най-ужасни загуби в резултат на масовите политически репресии, Гладомора и депортирането на населението.
През 1944 г. като орган на политическото ръководство на УПА и цялото освободително движение е създаден Украинският главен освободителен съвет – протопарламент, който се състои от представители на различни политически сили.
Връхната точка на активността на УПА е през втората половина на 1944 г., когато тя контролира територии на днешните Волинска, Ривненска, Житомирска, Хмелницка, Винницка, Тернопилска, Ивано-Франкивска, Лвивска и Задкарпатска област, източните части на Подкарпатското и Люблинското воеводства в Полша, южните части на Брестка и Пинска област в Беларус.
Общата площ на територията, обхваната от въстаническото движение през 1944 г., е приблизително 150 000 кв. км с население около 15 мил. души. Това е приблизително една четвърт от площта на съвременната украинска държава, територия, по-голяма от днешна Гърция и с население, равно на населението на Нидерландия. Същевременно нелегалните членове на ОУН (Организацията на украинските националисти), свързани с УПА, действат на територията на цяла Украйна, включително в Крим и Донбас.
УПА е изградена на принципите на редовна армия: има Главен войскови щаб и щабове на военно-териториалните подразделения, офицерски школи, военно-полева жандармерия, собствена система от звания и награди.
За времето на съществуването ѝ през редиците на УПА преминават над сто хиляди души. Заради участие във въстаническото движение или за оказване на подкрепа наказателните органи на СССР са репресирани повече от половин милион души.
Дейността на УПА е логично продължение на предишните периоди от развитието на украинското освободително движение, тоест на националната революция от 1917 – 1920 г., нелегалната бойна дейност на Украинската военна организация и Организацията на украинските националисти през 1920 – 1930 г. От друга страна, борбата на УПА продължава под формата на ненасилствена съпротива – дисидентското движение и национално-демократичното възраждане в края на 80-те – началото на 90-те години на ХХ в.
Борбата на украинските въстаници е едно от антитоталитарните движения на народите от Централна и Източна Европа. Аналози на УПА са полските и балтийските нелегални формации. Дейността на УПА отговаря на правото на всяка нация на самоопределение и суверенитет.
Според международните конвенции признаци на въоръжена сила на едно освободително движение има при наличие на строга командна йерархия, специални армейски знаци, открито носене на оръжие, спазване на международните правила на войната. Всички тези признаци са присъщи на Украинската въстаническа армия.
Дейността на УПА попада под определението за украинско освободително движение с разнообразните форми на дейността на организацията и отделни лица, насочени към възраждането на държавната независимост на украинския народ. Затова нейните ветерани, както и участниците в аналогични формации в Полша и в Балтийските страни, би трябвало да получат от украинската държава специален статус на участници в освободителното движение.
Исторически митове, свързани с Украинската въстаническа армия
Мит 1
УПА, «СС Нахтигал», «СС Галичина», в които са влизали предатели на родината, са създадени от германците.
Опровержение
Слагането в един куп на различни по природата си военни и политически формации, объркването на техните имена и организационна принадлежност – всичко това е следствие от продължителната съветска пропаганда. За да се даде обективна оценка на антисъветските военни формации, е важно да се познават всички нюанси. Голословните обвинения са предназначени да скрият фактите.
Батальон «Нахтигал» не е бил включен в структурата на СС, затова неговият украински командир Роман Шухевич не би могъл да носи званието хауптщурмфюрер, както пишат понякога. Батальонът е създадена от Абвера – немското военно разузнаване. Повечето бойци на «Нахтигал» никога не са били граждани на СССР, затова не е вярно твърдението, че те «са предавали» съветската държава. Много от тях, в това число и Роман Шухевич, след разпускането на батальона минават в нелегалност и започват активна борба срещу немците.
УПА е партизанска формация, възникнала в дълбокия тил на германските войски през есента на 1942 година като съпротивление срещу терора на немските окупационни власти. Първите боеве на УПА са срещу подразделения на окупационната полиция.
Командването на УПА разглежда съветско-германската конфронтация като благоприятен фактор за създаването по революционен път на независима Украйна. Една пълна победа на Германия или Съветския съюз не отговаря на интересите на украинските въстаници, затова не трябва да предизвикват учудване отделните случаи на споразумяване за неутралитет и тактическо сътрудничество – както с немската, така и със съветската страна (което също се е случвало).
На политическо равнище нацистка Германия, която е била окупатор, е била смятана за враг. Боевете на отряди на УПА с немската армия продължават до лятото на 1944 г., когато нацистите напускат украинските територии, на които действат въстаниците. Като цяло УПА нанася на немската администрация и армия щети, съпоставими с нанесените от съветските партизани.
Дивизия «СС Галичина» е създадена по инициатива на немската окупационна власт. Украинските нелегални националисти провеждат агитация сред младежите да не встъпват в тази дивизия, за да не стават германско «пушечно месо». Впоследствие много бойци от дивизията дезертират и се присъединяват към УПА.
Мит 2
Шухевич е награден от Хитлер с ордени «Железен кръст».
Опровержение
Твърдението за хитлеристките ордени на Роман Шухевич е абсолютна измислица. Съществуват официални регистри на лицата, награждавани с този германски орден, и Роман Шухевич не е сред тях. Също така не съществуват никакви потвърждения за някаква среща на Шухевич с Адолф Хитлер. През Втората световна война с „Железен кръст” са наградени няколко украинци – всички от дивизия «Галичина», в която Шухевич никога не е служил.
Мит 3
Ръководителят на ОУН Степан Бандера е бил съюзник на хитлеристка Германия.
Опровержение
Ръководителят на ОУН Степан Бандера е арестуван от немската полиция в началото на юли 1941 година заради категоричния му отказ да отзове Акта за възстановяване на Украинската държава, провъзгласен от украинските националисти на 30 юни в Лвов. През по-голямата част от ареста Бандера се намира в специална зона за политици и ценни пленници в концлагера Заксенхаузен. Двама негови братя загиват в Освиенцим. Ръководителят на ОУН заедно с други известни дейци е освободен от Заксенхаузен през есента на 1944 година в рамките на новата политика да бъдат привличани на страната на Германия лидерите на антисъветските движения на съветските народи. Бандера се отказва от политическо сътрудничество, а през 1945 година преминава в нелегалност.
Мит 4
УПА не е воювала с германците и за разлика от Червената армия не е освободила нито едно населено място в Украйна.
Опровержение
Първите боеве на УПА не са със съветските или полските партизани, а именно с немската полиция и подразделенията на окупационната администрация. От зимата на 1943 г. до есента на 1944 г. УПА влиза в редовни стълкновения с германците.
В отчетите на германските органи за сигурност украинските въстаници фигурират като украински или националистични «банди». Много от пленените от немците въстаници и нелегални са екзекутирани.
През пролетта на 1943 година окупаторите отбелязват, че във Волинска област не контролират 75% от обработваемите земи и са загубили 52% от доставките на добитък. Генералният комисар на Волинска област и Подолския регион Шене заявява в началото на май 1943 г., че в районите на градовете Горохив, Любомл, Дубно, Луцк, Кременец абсолютно «господстват националистичните банди» и че «това, което става тук, трябва да се разглежда като въстание». Както и съветските партизани, УПА е била под ударите на антипартизанските операции на хитлеристите. С цел дискредитиране на украинското националистично движение немската пропаганда нарича лидерите на въстаниците «агенти на Москва».
Въпросът за това кои населени места е освободила УПА е спекулативен. През периода на немската окупация УПА също както и съветските партизани създава т.нар. «партизански краища» – временно контролирани райони и населени места. Една от най-известните «въстанически републики» е районът на градчето Колки във Волинска област.
Населените места са били освобождавани единствено от настъпващата редовна армия и от партизаните, действащи заедно с нея. Тъй като УПА не е била заинтересувана от победата на Червената армия и не е могла самостоятелно да сдържа настъплението ѝ, просто не е имало смисъл да се съсредоточават сили на завземане на градове, които в крайна сметка ще се окажат под съветски контрол. Опитите на полските партизани да освободят Лвов, Вилнюс, Варшава са завършвали или с победа на германците, или със съветска окупация.
По материали на Украинския институт за национална памет
http://www.youtube.com/watch?v=iFJhl7lhe_A