Често се случва така, че есента става вдъхновителка на нови идеи. Така и тази есен в Украйна стартира нов мащабен проект „Отвореното сърце на Украйна“. На 12 септември семейна двойка от град Днепропетровск тръгна на околосветско пътешествие, за да разкаже на целия свят за Украйна, за нейните жители и техните традиции. С украинските активисти Виталий Танцюра и Марианна Гавриленко в осемнадесетата страна, която те посетиха – България лично разговаря Ирина Островска.
– Каква е целта на този проект (тази мисия)?
Виталий Танцюра: Първо, да пътуваме по целия свят, да направим околосветска експедиция, в която да разкажем за Украйна, да се срещнем с възможно най-голям брой хора. Второ, да се запознаем с диаспорите, които ще срещнем по пътя си, да се срещнем и с представители на властта, да им разкажем нашето виждане за това, какво се случва в Украйна.
Марианна Гавриленко: Много ни е интересно какви отношения има Украйна с държавите, през които ще пътуваме. Тоест, как работят посолствата, как се градят отношенията и как работят представителите на нашите посолства със структурите на управлението в тези страни.
Виталий Танцюра: Идеята ни е за една година да пропътуваме 90 000 км. Планираме да минем през почтивсичкиевропейски столици. България е осемнадесетатастрана, през която преминаваме, имаме вече около 10 000 км. зад гърба си. Европейският ни маршрут преминава през скандинавските и балтийските страни, Германия, Полша, Чехия и целия Балкански полуостров и Гърция, от там по вода до Италия, след това – Швейцария, Белгия, Холандия, Франция, Испания, Португалия. В Португалия щепристигнемнякъде към 15 декември, след това ще прекосим Атлантическия океан ище отидем в Аржентина. След това започва американския ни тримесечен етап, по време на който ще пропътуваме още близо 30 000 км.
– Сблъскахте ли се с липса на разбиране от страна на обществото към целесъобразността на тази идея?
Марианна Гавриленко: Познавам много хора, които мечтаят да направят околосветско пътешествие. Това е и мечта на много хора. Разбирате ли, сега е такова време, когато всеки трябва да направи нещо в името на Украйна. Капка по капка вир става. Ако всеки направи по нещичко, то Украйна ще бъде богата и щастлива. Ето, ние можем да направим това, можем да заминем и да разкажем на всички по пътя си за нашата страна и нашия народ, да чуем мечтите на хората, да споделим нови мисли, да научим за нови технологии. Ето аз, например, пътувам, за да измисля нов бизнес или, евентуално, нов проект, за да го реализирам после в Украйна. И не ме е срам от това, съвсем не ме е срам. Защото съм гражданин на една велика и много красива страна, в която живеят много хубави хора. В някои страни, през които минахме, украинците не обръщат особено внимание на това, че са украинци, а в някои дори се срамуват. Мисля, че това не е много хубаво.
Виталий Танцюра: Изобщо не разбирам защо трябва да се срамуваме от това? Ние можехме да пътуваме със сивата си кола, но направихме колата такава, каквато я направихме. Сега на нея са нарисувани слънчогледи. И в действителност ние се гордеем, че сме украинци. Да, при нас е неспокойно, но ние ще успеем във всичко!
– С какви средства се осъществява това околосветско пътуване?
Марианна Гавриленко: С наши собствени.
– Обръщахте ли се към някакви организации за помощ?
Марианна Гавриленко: Не. Разбирате ли, за нас е много важно да казваме това, което наистина мислим. Ако се бяхме обявили за някаква политическа сила или за някой депутат, то бихме били принудени да говорим онова, което ни се казва. Който плаща, той поръчва музиката. А за нас най-важен е независимият и неангажиран поглед… Спестихме пари, част от които беше предназначена за изграждането на дома ни, но през пролетта решихме, че за нас е по-важно да направим това пътуване и да разгледаме света и, евентуално, да разширим своя светоглед.Можехме просто да заминем в ролята на туристи,но не…Никога не съм мислила,че е толкова тежко да се срещаш с хора. Всяка среща не е просто разказ, а усещане, трябва да изживееш тази среща. На срещата с посланика ни в Румъния разбрах доколко в действителност е тежка работата на посланиците. Работният им ден започва в осем часа, свършва някъде към седем, а след това започва, така да се каже, неофициалната част. Ето, докато бяхме там, посланикът имаше планирано тържествено празнуване на независимостта на Австрия.Тоест, той трябва да работи от осем сутринта до към десет вечерта, защото ако не отиде на този официален празничен прием, то това ще бъде възприето като неуважение от негова страна. А работата на посланика е свързана с осъществяването и поддържането на контакти. Ако си проявил неуважение към колегите си, например, от Австрия, то и те впоследствие ще проявят неуважение към теб. А това не са отношения между хора, а отношения между държави. Да се върнем към нашия проект… много е тежко! Но смятаме, че правим добро дело! Харчим свои средства, пътуваме с патриотична кола…
– Интересуват ли се обикновените местни жители от вас?
Виталий Танцюра: Това е цяло приключение! В Копенхаген станахме свидетели на ПТП… по наша вина. На един светофар минаваха велосипедисти, през това време ние бяхме спрели и една от велосипедистките се загледа в нас и закачи малко друг велосипедист. То може и да е любовна история, но причината за тази мини-авария бяхме ние.
Марианна Гавриленко: В действителност имахме страшно много такива срещи. Например, между Швеция и Норвегия, на паркинга към нас се приближи мъж и започна да ни разпитва. След това ни подари традиционна кърпа (рушник).
Виталий Танцюра: Когато минавахме полската граница към нас се приближи един германец и се заинтересува от нас и нашата мисия. Покани ни на гости у тях, но така и не си разменихме адресите. И след пет дни отново се срещнахме с него, случайно, в Юрмала. Той много се зарадва като ни видя, тогава вече си записахме неговия адрес. И дори успяхме да му отидем на гости!
– Провеждате ли някакви срещи-обучения за представителите на диаспората?
Марианна Гавриленко: Когато разказваме за нашата идея, сме абсолютно отворени за всякакви въпроси. Същото се отнася и за срещи-обучения. Ако общността е заинтересована от това, то ние, естествено,можем да организираме и проведем нещо такова.Но има такива диаспори, които могат нас да научат на нещо, а не ние тях.
Виталий Танцюра: Преди да тръгнем да пътуваме, направихме общоукраински флашмоб, благодарение на който направихме 130 ръчно изработени кукли, които с огромно удоволствие подаряваме на представителите на диаспората. След това задължително правим фото-отчет за тези пътешестващи кукли.
– Какви открития направихте за себе си?
Виталий Танцюра: За мен е откритие, че украинските посланици в различните страни са отворени към нас, помагат ни и общуват с охота. Също така бях изненадан, че украинците, живеещи в чужбина, лелеят родния език. В някои страни родителите не ги мързи да возят децата си 50 км. до училище, за да учат те украински език.
Марианна Гавриленко: Относно хората. Имах щастието да си пообщувам с една жена, която живее на територията на друга страна вече повече от 15 години. И тя каза нещо много интересно. Пристигайки в друга държава, украинците се стремят да се интегрират в обществото, т.е. да научат езика на новата страна, законите и традициите й. Това е особеност на украинците, за разлика от представителите на други нации, които активно пропагандират своите страни. А един посланик ми разказа, че в света има едва три диаспори, които са организирани. Това са еврейската, китайската и украинската диаспора. Представете си!
На Украйна сега са й нужни две неща: реална информационна подкрепа и цялостно преустройство на светогледа на украинците. Защото, за съжаление, няма да ни се удаде да изградим нова страна по старите правила.
Виталий Танцюра:Много ни е приятно, че идеята ни се възприема доста приветливо от представителите на диаспората. Разбираме, че вършим важно дело!
Пожелаваме на украинския екипаж на международната околосветска експедиция вдъхновение и лек път!
По-подробно с проекта можете да се запознаете на сайта: http://kozaktravel.com.ua/ru