Предлагаме на вашето внимание статия на известния руски политически и обществен деец Лев Пономарьов, изпълнителен директор на руското движение „За човешки права”, депутат от Националната асамблея на Руската федерация, член на федералния политически съвет на Обединеното демократично движение „Солидарност”. Бил е доверено лице на акад. Андрей Сахаров. Преди пет години той е нападнат и бит пред дома си от неизвестни и до днес лица.
А какво е мислел за случващото се в РФ преди три години, когато настоящият европейски кошмар не е бил дори предполаган, а завръщането на Путин все още предстоеше, можете да видите тук
Никой агресивен политически режим не може да мине без хора, бързо откликващи на призива да се вземе оръжие в ръце. Те са задължителни участници във въоръжените конфликти, където и да се случват такива. Най-голяма опасност тези хора представляват сега, когато в конфликта са въвлечени ядрени държави.
Бих нарекъл хората, готови да проливат кръв, „пасионарни убийци“ – по аналогия с вече навлязлото в употреба понятие „пасионарна личност”: активен човек, увлечен до обсебване, способен на жертви и дори на саможертва, за да достигне това, което смята за ценно.
Кои са пасионарните убийци?
Стремежът към унищожаване на противника е наследен от първобитните ни предци: инстинктът за насилие е запазен, той и досега подтиква хората към най-лесния начин за разрешаване на конфликтите. Този инстинкт не се проявява у всеки и може да бъде проверен само чрез пряко изпитание. Попадайки в някаква извънредна ситуация, човек неочаквано за себе си може да прояви агресия.
Мотивацията за прилагане на насилието се променя с течение на вековете. Достатъчно е да си припомним преследването на вещиците и магьосниците. Известно още от древността, в средновековна Европа то се превръща в грандиозни процеси.
Дори християнството, което се опита да изкорени самата възможност за убийството на човек от друг човек, през онзи период е оправдавало изгарянето на хората на кладите. Също толкова кървава е била и епохата на кръстоносните походи, когато за светините са тръгвали десетки хиляди християни, убивайки неверниците. По-късно идеологическото оправдание на насилието се е появило в по-младата религия – Исляма, който сега изживява подем. Ние виждаме с какво настървение пасионарните ислямисти убиват неверниците и са готови да загинат сами за вярата.
На какви още идеологеми могат да се опират пасионарните убийци? Най-разпространената е патриотизмът. В съвременния свят той често се явява хранителна среда за проява на инстинкта на насилието. Първата и Втората световни войни са възникнали тъкмо на патриотична основа. И в двата случая чувството за национално унижение и стремежът към реваншизъм са мотивирали агресията. Лидерите са сплотявали нацията, като са убеждавали гражданите, че тях ги унижават и съответно те трябва да отговорят на унижаващите ги. Претенциите, свързани с разширяването на държавните граници, са се възприемали като отстраняване на несправедливостта.
Но ако воюваха само наборниците, въоръжените конфликти не биха били толкова мащабни и биха затихвали. Може да накараш хората да воюват насила, но не задълго и това не би представлявало голяма опасност за човечеството. Обаче властта намира идеолози, „славеи на войната” и им дава в ръцете средствата за масова информация. Изопачавайки самото понятие „патриотизъм“, те насочват естественото чувство за обич към родината в агресивното русло.
В навечерието на Втората световна война в Германия към темата за реваншизма се добавя още едно основание, което действа директно върху подсъзнанието на хората: патриотизмът е започнал да се подхранва с идеята за националното превъзходство. Всичко това се е обединило в една експлозивна смес и европейската страна, дала на света огромни постижения в областта на културата, науката, литературата и изкуството, е позволила на пасионарните убийци да я оглавят.
Сега сме свидетели на това как в Русия „славеите на войната”, самите те неспособни на лични жертви, овладяват съзнанието на масите. Те получиха възможност да разпалват страстите чрез федералните телевизионни канали. И ние виждаме, как се събужда агресия в обикновените граждани. Мнозина са готови да убиват само на думи, а някои вече воюват за „патриотичната идея” за спасяване на Руския свят. Това е болест, болест на нацията и на народа. И ако Русия не бъде спряна навреме, тя може да стане източник на заплаха за целия свят. Вече е изградено и „рационалното” основание за военната агресия: обиждат нашата страна, тя има врагове – САЩ и Европа, които не се съобразяват с величието на Русия, а тя има собствен, особен път.
Западните държави са объркани. Помнейки, че две световни войни са възникнали на територията на Европа, те в продължение на половин век най-старателно са разработвали механизъм за предотвратяване на третата катастрофа. Бяха подписани множество договори за ненарушимостта на границите. Всички разбират, че именно това е фундаментът за съхраняването на мира. Русия с лекота разруши този фундамент, нахлувайки в Украйна. Това е едно директно предизвикателството към света. Европейците не знаят какво да му противопоставят. Опитът на двете световни войни показва, че няма начин агресорът да се спре отвън.
Войната на Русия с Украйна не е обявена, но на украинска територия от Русия се доставя всичко необходимо за бойните действия – въоръжението, обезпечаването на тила. Против украинците воюват не само доброволци от Русия (което само по себе си вече е предизвикателство), но и наемни войници и дори редовна армия. Загиналите от двете страни и жертвите сред мирното население вече се броят с хиляди.
Какво да направи западният свят? Да отговори твърдо, като въведе войски на НАТО в Украйна, за да предотврати опасния развой на събитията? Или обратното, да отстъпи на Русия, отчитайки факта, че политическият режим на самопровъзгласилите се Донецка и Луганска републики някак се е сформирал и междувременно да съдействат на украинската власт да започне преговори с ръководството на тези републики? Има основание да се предположи, че вече е избран втория път – преговорите в Минск дават надежда за това. Но нестабилността на постигнатите споразумения е очевидна, още повече, че ръководството на самопровъзгласилите се републики, което е само марионетка на руските власти, заявява за своята неготовност изцяло да следва курса, договорен на преговорите в Минск.
Излиза, че руската агресия може да се спре само отвътре, в самата Русия. Но ние виждаме до какво е довела народа ни бясната пропаганда: повечето от руснаците поддържат необявената война с Украйна. Според мен изходът е само един: позовавайки се на световния опит, да се обясни на населението и на самата власт, че режимът няма да издържи на натоварването на наложената от самата Русия борба срещу целия свят. Нашата страна или ще загуби икономически и режимът ще рухне в резултат на остър граждански конфликт, или ще доведе до катастрофа целия свят. Би било добре нашата власт да отговори на един простичък въпрос: нима целта ѝ е световна война, в която да загинат всички?! Мисля, че в действителност управляващият елит се стреми към съвсем друго нещо – да запази властта си в страната.
Задачата, която днес стои пред цялото руско общество, е предотвратяването на най-катастрофалния развой на събитията. И за това има два начина: или съществуващия режим да бъде заставен да промени политиката, или да бъде сменен самия режим.
Ако властта иска да запази страната, тя трябва незабавно да прекрати тази опасна игра. Да премахне „славеите на войната” от екраните на руската телевизия и да предостави пряка възможност да се изразява различна гледна точка за събитията. А най-важното е да върне войниците и военната техника в Русия и да даде на Украйна възможност да контролира своите граници с помощта на международни наблюдатели.
Оригиналът : http://www.novayagazeta.ru/columns/65486.html