“Отложеното” асоцииране. Скритите детайли

От петък вечерта украинският сегмент на социалните мрежи е залят от съобщения от сорта на “отново ни прецакват, асоциирането е продадено на Русия”.

Нервните обсъждания са неоснователни. Тристранната договореност Украйна – Русия – ЕС за отсрочване на старта на зоната за свободна търговия се оказа неочаквана за всички. А съдържанието и последствията ѝ остават неразбираеми за мнозинството от проевропейски настроените граждани.

Липсата на информация поражда подозрения. Затова обвиненията, звучащи сега по адрес на президента Петро Порошенко, са разбираеми.

При това за последните месеци президентът и екипът му направиха доста, за да се приемат думите им за асоциирането с недоверие.

И така, в отговор на многобройните молби на читателите, “Европейска правда” ще се опита да обясни брюкселските договорености. Без истерия, но същевременно и без премълчаване на действително съществуващите проблеми.

 

Какво се случи?

Украинското МВнР изложи коректно същността на постигнатите в Брюксел договорености, макар и не веднага. Ще приведемУкрайна - ЕС ключовите тезиси, а също и обяснения към тях, а след това ще разкажем как беше прието това непросто решение и как то ще повлияе на Украйна.

1. Прието е Споразумението за асоцииране условно да бъде разделяно на две части – политическа и търговска. Съгласно съществуващите в ЕС процедури страните трябваше от 1 ноември да започнат “временно изпълнение” на търговската част на Споразумението за асоцииране (СА). Сега този срок е отложен за 1 януари 2016 г.

2. Споразумението за асоцииране ще бъде ратифицирано от Върховната Рада във вторник (16. 09. 2014 – б.пр.) Ратификацията ще се осъществи в пълен обем.

3. Споразумението остава цялостен документ. НЯМА юридически начин през 2016 г., когато завърши преходният период, Украйна да “отмени” търговската част или да реши да я “поправи”, като остави останалата част от документа ратифицирана.

 

Всичко или нищо

Отказ на Киев (или Брюксел) в течение на 2015 г. от каквито и да било обвързаности в рамките на документа би означавало, че споразумението ще бъде отменено като цяло и преговорите трябва да започнати от нулата.

4. Сегашната ситуация не може да се сравнява с 2013 г., когато Янукович не само замрази сделката, но и обяви, че възнамерява да промени ангажиментите на Украйна. Тоест за намерението си да унищожи споразумението и да започне преговорите от нулата.

Сега в официалните си заявления Киев изключва възможността в течение на 2015 г. да бъдат инициирани следващи промени в документа. Това е много важно.

5. В съответствие с номерацията търговската част на СА е само един от осемте раздела на договора, но по обем представлява 80% от документа. Търговският раздел е същността на Споразумението. Той не само създава зона за свободна търговия (ЗСТ), но и обуславя приспособяването на икономиката на Украйна към европейските стандарти.

Без изпълнение на това условие споразумението губи смисъл и важност. Затова не трябва да се омаловажава значимостта на брюкселските договорености.

Както и не трябва да се ограничаваме с въпросите на износа и вноса: икономическите реформи са не по-малко важни.

6. За да не окаже отсрочката отрицателно влияние върху икономиката на Украйна, ЕС едностранно се отказва от събиране на мита от украински стоки до 2016 г. Тоест едностранно се въвежда режим на свободна търговия. Такъв режим действа и сега, той просто ще бъде продължен.

Но да напомним - ЗСТ е само част от търговския раздел на СА.

До пълноценното изпълнение на споразумението част от украинските стоки (селскостопанска продукция, предимно от животински произход) няма да може да се изнася в ЕС по опростени процедури.

7. Формално временното изпълнение на сделката (без търговския раздел) все едно ще започне от 1 ноември. Но де факто от политическата част ще се прилагат само няколко члена, останалите ще очакват ратифициране в страните-членки на ЕС (това са особености на процедурата в Евросъюза). Тоест ще влезе в действие “рамка” без пълнеж.

8. В отговор на съгласието на Европа да забави асоциирането, Русия обеща да не въвежда търговски санкции срещу Украйна до 2016 г. Но това обещание почти със сигурност няма да бъде спазвано (по-долу ще обясним защо).

 

Кой е авторът?

Решението за отлагането на търговското споразумение е прието, за да се изпълни изискването на Русия. Това е безспорен факт, дори официалните Киев и Брюксел да се опитват да докажат обратното.

Без претенциите на Кремъл нито Украйна, нито ЕС дори биха се замислили върху такава възможност.

Междувременно многобройните източници на “Европейска правда” свидетелстват, че автор на компромисния пакет в този случай е не руската, а европейската страна.

“От няколко страни в ЕС постъпи ултиматум: те заявиха, че ще блокират ратифицирането в своите парламенти, ако не бъде намерен компромис с Русия относно влизането на споразумението в сила. Така възникна предложението.” – разказа на “Европейска правда” един от украинските чиновници, който през почивните дни се е срещнал с президента на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу и е изслушал обясненията му.

В разговора си в неделя с ЕвроПравда министърът на външните работи Павло Климкин не се съгласи с термина “блокиране на ратификацията”, но потвърди, че определен натиск от определени страни-членки действително е имало.

“Няма блокиране. Но има редица страни, които биха искали ние да се разберем с Русия за общата ситуация, а също за графика на изпълнение на споразумението. Те смятат, че без такива договорености ситуацията може да се развива неконтролируемо” – заяви министърът.

Украинското общество е свикнало да обвинява Германия за всички беди, но по данни на ЕвроПравда сега случаят не е такъв. Немците са имали свои предложения относно това какъв да бъде компромисът, но в края на краищата Берлин се е съгласил да приеме идеята за отсрочка на търговската част на споразумението.

Движеща сила на дадения пакет е станал Париж, а също някои столици от “южния пояс” на ЕС, свидетелстват източници.

Впрочем на “Европейска правда” е известно със сигурност, че за официален Киев такова предложение е било неочаквано. Киев е заминал за Брюксел със свой пакет предложения, разработен в отговор на предишните руски искания. Имахме възможност да се запознаем с преговорната позиция на Киев за Брюкселския рунд. В нея ставаше дума само за точкови изключения от сферата на действие на търговското споразумение.

И едва в Брюксел украинският преговорен екип е научил за новите идеи от представители на ЕС и след консултации с Киев се е съгласил.

Сега някои европейски политици и чиновници заявяват, че Киев сам е помолил Брюксел да не преминава към режим на свободна търговия, а да продължи едностранните търговски преференции. Такива заявления трябва да омаловажат ролята, която Русия играе в преговорите по споразумението. Но това е откровена неистина.

 

Какво общо има Русия?

Договореността за отсрочване на споразумението е фиксирана в тристранното заявление, под което стои подписа на руския министър на икономическото развитие Алексей Улюкаев. Възниква логичният въпрос какво отношение има правителството на РФ към нашето двустранно споразумение с ЕС?

Ще отбележим, че появяването на Русия в този формат не е неочаквано. Това не е първият рунд от тристранните консултации. Но ако преди това го следяха предимно експерти, обнародването на договореностите привлече вниманието на широката общественост.

И, най-накрая, дори експертите до последния момент са се надявали, че ще се мине без тристранен документ, който фиксира влиянието на Русия върху споразумението.

Това е най-големият политически проблем на брюкселските договорености и най-голямото постижение на Путин в този контекст.Путин

Фактически страните признават правото на Кремъл да влияе върху търговските договорености между други независими субекти.

Без съмнение Путин неведнъж ще се връща към тази практика с настояването, че на 12 септември е създаден международно-правов прецедент, който му дава такова право. Ще отбележим, че този проблем е в състояние да нанесе най-голяма вреда не на Украйна, а на Евросъюза. Киев бездруго знае колко струват обещанията на Кремъл, а Путин бездруго се е месил и ще се меси в нашите вътрешни работи. Затова отстъпките пред Москва са много неприятни за нас, но само толкова.

А за ЕС този прецедент е много опасен в практически смисъл. Ще приведем прост пример. Сега текат исторически преговори между Европа и САЩ за създаването на трансатлантическа зона за свободна търговия. Какво ще стане, ако след подписването на това споразумение на сцената излезе Китай и поиска отсрочването му и започване на консултации с Пекин? Защото аналогията с влиянието върху китайската икономика и също толкова точна, както в случай претенциите на Русия, което ЕС “призна” в украинския прецедент.

Именно затова Брюксел се опитва постфактум да убеди света, че Русия няма нищо общо, а всички промени са направени “по искане на Киев”.

Но това е проблем на ЕС. В този материал няма да го изследваме в подробности.

 

Какво ще получим?

Да започнем с положителните последствия от осъществяването на брюкселските договорености – в сравнение с варианта, ако търговската част на споразумението започнеше да се прилага от 1 ноември 2014 г. (както се планираше до четвъртък).

Украинската власт неуморно разпространява коментари как договореностите са “изключително печеливши”, понеже в украинския бюджет ще продължат да постъпват мита, които биха се анулирали в случай на пълноценно прилагане на ЗСТ. Трудно е да не се съгласим с това. Ако се оценява само прекият икономически ефект, въвеждането на едностранни преференции вместо двустранни, разбира се, е изгодно за Украйна.

Но обемът на постъпленията в бюджета е относително неголям. Предлагайки едностранната задълженост, ЕС прекрасно разбира, че ще понесе минимални финансови загуби.

Преди повече от три месеца правителството направи изчисления колко митнически сборове няма да получи Украйна за първата година от действието на споразумението. Ставаше дума за 3, 88 млрд. гривни. Но тези пресмятания се основаваха на миналогодишните обеми на вноса, отпреди кризата. Наскоро стана известно, че в първото полугодие вносът е спаднал почти с 20%. Няма съмнение, че през второто полугодие ситуацията само ще се влоши.

Знаме на ЕСЗатова реалното годишно запазване на митническите плащания няма да надвиши 3 милиарда, тоест ще е по-малко от 200 млн. евро. За мащабите на ЕС това са жълти стотинки. За украинския джоб те ще стана приятно и важно постъпление с оглед на кризата, но не критично голямо – все пак става дума за по-малко от 1% от приходната част на бюджета.

Същевременно трябва да разбираме, че запазването на вносните мита вместо анулирането им представлява съответно поскъпване на стоките за потребителите. Тоест в крайна сметка тези 3 милиарда ще бъдат платени не от европейските доставчици, а от гражданите на Украйна.

В това няма нищо лошо, по време на война гражданите трябва всячески да помагат на държавата и държавния бюджет. Но трябва да сме честни пред себе си, когато оценяваме кой плаща всъщност.

Второто положително следствие от брюкселските договорености е “търговското примирие” с Русия.

Правителството на РФ в лицето на министър Улюкаев официално и писмено се задължи да не инициира изключването на Украйна от режима на свободна търговия с Митническия съюз. Ще припомним, че Русия има такова право по договора за ЗСТ в рамките на ОНД, за което трябва да сме благодарни на Микола Азаров, който се съгласи тази клауза да бъде включена в споразумението за ЗСТ в нарушение на президентските директиви. В условията на строги икономии едно такова обещание от страна на Москва е действително важен фактор. Дори без оглед на намаления стокооборот с РФ.

В Русия, за разлика от Украйна, митническите ставки са много високи, затова повишаването им от нула до нивото на стандартните мита би направило немалко доставчици неконкурентоспособни на руския пазар. Тоест някои наши производители ще загубят не само част от печалбата си, но и пазара като цяло.

“Сегашното състояние на украинската икономика е такова, че икономическите шокове, които се очакват в редица отрасли, например в машиностроенето, ще са непосилни за страната” – коментира за ЕвроПравда възможната търговска война бъдещият вице-президент на ЕК Валдис Домбровскис.

Но при този “плюс” също не всичко е очевидно. ЕвроПравда очаква “примирието” да не продължи твърде дълго. То може да се задържи до края на 2015 г. САМО в случай, че Украйна откаже да изпълнява ангажиментите си в рамките на асоциирането.

Тоест, ако Порошетко тръгне по стъпките на Янукович.

Обръщаме вниманието ви, че в петък Улюкаев не само подписа тристранния документ с обещанието да запази режима на свободна търговия. Той също така направи отделно заявление: в случай, че “партньорите нарушат договореностите и започнат изпълнението на търговската част”, Русия ще се върне към въпроса за търговски ограничения против Украйна.

“Ние прекрасно разбираме, че Кремъл влага в тези думи не само въпросите за безмитните доставки, но и въпроса за реформите. И щом само продължим да внедряваме европейските технически регламенти или адаптирането на фитосанитарията в рамките на нашите ангажименти по асоциирането, веднага ще получим отговора на Кремъл” – признава един от събеседниците в правителството.

“Ние разбираме, че Русия може да излъже и да въведе ограничения, независимо че ние сме въвели едностранен режим на ЗСТ” – признава източник в Еврокомисията.

През изминалите почивни дни премиерът, президентът и шефът на МВнР публично обещаха, че ще провеждат всички реформи без изключение, включително тези, записани в “отложената” търговска част.

В разговор с ЕвроПравда на форума YES правителствен чиновник призна, че Киев иска да надхитри Русия, “симулирайки” липса на реформи. “Ще подготвим всички реформи и ще ги приложим към края на следващата година като голям пакет” – обясни той.

Но има няколко “но”.

Първо, такъв сценарий би означавал, че следващата година Украйна ще прекара без ключови реформи. Дали това е приемлив за обществото сценарий на изпълнението на Споразумението за асоцииране? Едва ли.

Второ, още за следващата седмица Министерският съвет планира разглеждането и приемането на план за действия по прилагането на СА. В него сега са описани всички реформи – включително търговските. При желание Русия може да използва дори този правителствен документ, за да се върне към санкциите.

И така, да обобщим. В брюкселските договорености няма нищо катастрофално. В никакъв случай не трябва да се правят аналогии с решението на правителството от 21 ноември 2013 г.

Да, политическата отстъпка пред Русия по отношение на асоциирането е опасен прецедент. Но споразумението така или иначе ще бъде ратифицирано. А във финансово отношение новата схема дори носи печалба на държавата. Същевременно да се твърди, че новите договорености са безусловно изгодни, също е нечестно. Все пак те стимулират властта да забавя реформите.

 

Вместо епилог. За откровеността и откритостта.

В края бих искал да се върна към действията на президента Порошенко и неговия екип, които, по мнението на “Европейска правда”, лично направиха много за това в петък, събота и неделя по техен адрес да се изсипят купища обвинения. Именно те са виновни за това дори експертите да търсят двойно дъно в договореностите с РФ. Украинското общество сега изисква от политиците откровеност и откритост. Особено що се отнася до такива чувствителни и стратегически важни въпроси като евроинтеграцията.

За съжаление новата власт още не е разбрала това.

Вече два месеца и половина слушаме от Порошенко, Чалий и Климкин съмнителни заявления за причините, поради които Споразумението за асоцииране не се внася в парламента. Обясненията на властта по повод на “продължителните технически процедури” предизвикаха у експертите отначало усмивка, а после раздразнение и подозрение. Ако два дена преди заплануваното ратифициране на споразумението Порошенко не може да намери време да го внесе в парламента и не обосновава действията си, възникват само два варианта за обяснение.

Той или вече се пазари с Русия по споразумението, или предполага, че ще му се наложи да се пазари.

Затова бихме искали да завършим текста с думите: “Хайде да заживеем по нов начин, Петро Олексийович”. Включително и в сферата на информационната политика.

 

Сергий Сидоренко, Европейска правда.

Превод от руски: Албена Стаменова

 

 


Руска следа в подготвяните за "Евро 2016" атентати.
След появилите се вчера, 5 юни, във френски медии съобщения за заловения при опит да пренесе през границата на Украйна оръжие и боеприпас...
Надежда Савченко излетя за Украйна
Пленената от руските власти украинска гражданка Надежда Савченкко излетя от Ростов-на-Дон за Украйна на борда на президентския самолет...
До часове Надежда Савченко може да е освободена
Самолетът на президента на Украйна Порошенко в момента е на път за руския Ростов-на-Дон, където е доставена и пленената украинка Надеж...
Какво ни разказва песента на Джамала „1944“
Музикалният конкурс „Евровизия-2016“ бе спечелен от представителката на Украйна – Джамала, която е украинка с кримскотатарски произх...
Украйна обстрелвана над 300 пъти от територията на Руската федерация - "ARD"
Екипът на международната група Bellingcat е установила по безспорен начин, че украинската армия е била нееднократно обстрелвана с установки ...
Украинска фирма-млекопроизводител с първата си доставка в България
Групата компании „Млечен Алианс“ е доставила на своите български партньори млечна продукция – предава Інтерфакс-Україна.