Анализ на Олег Шро специално за „Украйна днес“
Вчера Върховната рада прие декларация за признаването на Русия за страна-агресор, а афилираните с нея така наречени Донецка и Луганска народна република – за терористични организации.
На първо четене Върховната рада прие и законопроект за процедурата, по която ще се признава за терористична една или друга организация. За този законопроект, под чиито удари попадат на първо място ДНР и ЛНР, са гласували 270 депутати. При което следва да се вземе под внимание, че той се приема не ситуативно, а като механизъм за противодействие на терористични заплахи и в бъдеще.
И така, какво означава това за Украйна.
Първо, променя се формата на взаимоотношенията с РФ – именно сега вече са възможни всички очаквани досега решения и ограничения в икономическото и технологично сътрудничество. Трябва веднага да направим обаче уговорката, че само по себе си това решение не е план или ръководство за действие, но създава условия за приемане на съответните решения.
В украинското общество очакването за такова решение е отдавна назряло. Нещо повече, заражда се вълна от възмущение от нерешителността на властта на фона на украинско-руската война, особено след разкриването на факти за продължаващото икономическо и технологично сътрудничество. Сега вече има основа за приемане на следващи законодателни актове за противодействие на агресията и за тяхното реализиране. Какви ще бъдат стъпките на практика?! Ще поживеем, ще видим…
Второ, въз основа на приетото решение може да се промени формата на взаимодействие с украинските партньори на международно ниво. След като самата тя признава факта, че е подложена на агресия, Украйна може да измени подхода в дипломатическия диалог – от позицията на опитите за мирно уреждане на конфликта да премине към искане на помощ за отхвърлянето на руската агресия.
Става дума преди всичко за двустранни договори за оказване на военна и материално-техническа помощ. Няма да бъдат излишни и дипломатическите усилия на трети страни – от опити за мирно приключване на конфликта на сегашния етап до създаването на военно-политическа коалиции за съвместни действия в бъдеще. И не на последно място, приемането от ООН на резолюция за признаване на Русия за държава-агресор, но тази задача иска много време и няма бързо решение.
Всичко това е особено актуално на фона на ескалацията на бойните действия на руско-терористичните войски в Донбас, където през последните дни по цялата линия на фронта се водят активни бойни действия.
Трето, това решение променя коренно цялата военно-политическа ситуация. Фактически приемането на това решение е начин за отдалечаване от „минския мирен план“. Още повече, че Русия де факто и де юре вече направи това, оттегляйки подписа си под Споразумението за мирно уреждане на ситуацията в Донбас.
От своя страна Украйна, която многократно демонстрира твърдото си придържане към минските договорености, вече може да приема несъответстващи на тях решения. Не е на Украйна вината, че мирният план, колкото и лош да е той, така и не се реализира.Нито т.нар. „власти“ на ДНР и ЛНР, нито президентът Путин – и съответно руските власти – изпълниха поетите съгласно този план задължения и отговорности.
Следващият важен етап е приемането на закон, определящ и регулиращ механизма за признаване на дадена организация за терористична. В този случай той ще бъде приложен първо спрямо ДНР и ЛНР, което автоматически ги изхвърля от формата на политическия диалог и принципно дава възможност за наказателно преследване за тероризъм. Да, това пресича възможностите за диалог, но така или иначе, независимо от всички усилия на Украйна, такъв досега така и не се получи. Немаловажен момент е и появата на възможност за международно преследване на всички, причастни към ДНР и ЛНР лица като терористи, поставени извън закона.
Няколко думи за резултатите от реализирането на Минското споразумение. Да, като цяло, мирният план е напълно провален. И никой не се съмняваше, че така ще стане. Но има три важни неща, които този план позволи да бъдат спечелени:
1. Спечелването на време. За периода, в който се правеха опити за реализация на мирния план, се случиха редица събития: крахът на руската икономика; Украйна получи статут на извънблоков съюзник на САЩ; от Русия се дистанцираха даже най-близките й съюзници – Казахстан и Белорусия и т.н. Това време, разбира се, беше спечелено на много висока цена, но то беше крайно необходимо.
2. Втория момент – Русия се преумори, водейки война фактически с целия свят. Възникна ясната аналогия, че сега Русия напомня кайзерова Германия през 1917/18 г., когато като че ли има сили, но крахът е вече неизбежен. Неизбежността на икономическия и социално-политическия крах на Русия вече не предизвиква никакви съмнения и спор може да има само по въпроса как това ще се случи и каква дълбочината ще достигне падението й. Спечеленото време, което, макар и отчасти, върза ръцете на Русия, само увеличи пропастта, към която тя стремително пикира.
3. Третият момент касае ДНР и ЛНР. За същото това време те демонстрираха пълната си уродливост и неспособността си за държавно строителство. Всичко това доведе до вътрешни конфликти и дори до въоръжени такива между отделни терористични групировки. В резултат на това се срина онова, заради което проектите ДНР и ЛНР бяха инспирирани от Русия в Украйна – те не станаха фактор на влияние върху приемането на решения от украинските власти и обществото. ДНР и ЛНР не станаха политически инструмент за проруска политика, макар и да имаха такъв шанс.
Като цяло, приемането на решението за обявяване на Русия за страна-агресор, а ДНР и ЛНР за терористични организации беше отдавна съзряло. Важността на законопроекта, определящ механизма за обявяване на организация за терористична е също голяма. Колкото до останалото – ще поживеем и ще видим!