Керченската утопия – анатомията на едно имперско бълнуване

Керченски пролив…В неделя, на 16 декември 2018 година, ще бъде пуснат в експлоатация един красив мост. На две нива, с железопътни релси отдолу, с шосе с четири ленти отгоре. Той за броени минути като крилата руска тройка ще пренесе В.В. Путин над 5-километровия Керченски пролив… Анатомията на едно имперско бълнуване.

В момента, когато пиша тези редове, 1400 леки автомобила и няколко стотин камиона и автобуса стоят в очакване на ферибота за кавказкия бряг на Керченския пролив. Вече няколко дни не работят фериботите, сърдити двуметрови вълни се носят от Азовско море към Черно море и обратно.

Kerch

Kerch
Ноември 2014 г. В очакване на ферибота на кримския бряг.

 

Това не е необичайно за тукашните места. Два месеца в годината лошото време превръща полуостров Крим в абсолютно доказуем остров.

Керченски пролив
Керченският пролив през зимата на 2012 г. Снимка: Министерство на извънредните ситуации на Украйна

 

Докато Крим не беше наш, полуостровът си оставаше полуостров. И какво го вълнува водата зад борда? Морето си бушува, но влакът си върви по сушата. Но откакто зелените човечета върнаха на мястото му слънцето на руската бойна слава, кримската логистика съвсем се прецака: ни да влезеш на полуострова, ни да излезеш.

Между Русия и Крим има четири украински области и две държавни граници. Не могат да се прескочат на един път. И най-важното – украинците са станали някакви твърдоглави, не братски. Даже хуманитарните стоки от рода на консерви от свинско месо или резервни части за торпеден катер предизвикват у тях някаква нездрава отблъскваща реакция. Направо се създава впечатлението, че те май са отвинтили зелените крушки на всички светофари. Само червените са останали.

Та не звънтят вече стоманените релси. Фактически е пуст асфалтовият друм Джанкой – Бахчисарай. Неудържимо се стопява кримският асортимент. Все по-беден избор на автомобили, все по-скромни витрини с постоянно поскъпващи колбаси. И даже неуморимите китайци като че ли ги е налегнал мързелът в Поднебесната, та са спрели да затрупват курортите в Ялта с вездесъщите си стоки.

Цялото това безобразие (с изключение, разбира се, на сезонните бури) е обречено. В неделя, на 16 декември 2018 година ще бъде пуснат в експлоатация един красив мост. На две нива, с железопътни релси отдолу, с шосе с четири ленти отгоре. Той за броени минути като крилата руска тройка ще пренесе В.В. Путин над 5-километровия Керченски пролив.

На това място придирчивият читател може да си зададе въпроса: а правилно ли е да се сравнява мост с птица-тройка? Не се ли нарушават художествените пропорции и още повече – самите основи на логиката? Все пак мостът е нещо абсолютно неподвижно, което не може да се каже за тройката, на която „вихри се вият в гривите”.

Придирчивостта е неуместна. В разсъжденията за Крим в най-новия му вид логиката най-добре да се скрие някъде и да не се показва. Фактът, че мостът ще бъде пуснат в експлоатация точно в неделя, точно на 16 декември, точно през 2018 година, беше съобщен лично на президента на РФ В. Путин лично от транспортния министър на РФ М. Соколов.

Министърът не е разполагал с голям брой достоверни данни за определянето на толкова точна дата. Може би само две неща изглеждат непоклатими. Първото е, че Кавказ и Крим ги разделя именно Керченският пролив. И второто: че когато настъпи тази радостна неделя, началник на Русия ще бъде не някой друг, а В.В. Путин. Няма кой друг да е.

С това категоричните знания се изчерпват. Всички останали изходни данни, свързани с моста, изглеждат мъгляво като лодката на контрабандиста Янко в знаменития разказ на Лермонтов „Таман”. /Таман – морско пристанище на Таманския полуостров в Краснодарски край, Русия – б. ред./

Първо, все още не е решено веднъж и завинаги дали това ще бъде мост или тунел. В официалните документи съоръжението продължава да фигурира като разтегливото понятие  „транспортна връзка”.

Второ, няма пълна картина на своенравните течения и състоянието на дъното в Керченския пролив. Колко време ще им трябва на учените, за да запълнят белите петна – не е известно.

Трето, все още не е избран главен изпълнител. Имаше цяла тълпа желаещи да сложат нещо в джоба от бюджетните средства, но в крайна сметка всички се оттеглиха уплашено. Възложителят (тоест министерството на Соколов) постави твърдо условие: за целия мост, от край до край, в план-сметката са предвидени 228,3 милиарда рубли и нито копейка повече. За да няма после мрънкане за допълнителни средства, донесете банкови гаранции. Банките срамежливо свеждат очи. Никой не бърза да повтори съдбата на фалиралите след олимпиадата в Сочи.

Четвърто, на тези 228,3 милиарда рубли също не може да се разчита. Май бюджетът разполага с първите 100 милиарда, а за останалите трябва да се разчита на късмета. Заради кримския мост Федералната пътна агенция вече отмени доста проекти, включително и моста над р. Лена край Якутск. Който се прослави с това, че московските власти със всякаква ориентация десетилетия наред го бяха обещавали на доверчивите якути, най-накрая осигуриха необходимите инвестиции, а сега издърпаха обратно вече погълнатото…

Пето, победоносното „крименаш” навлече на Русия санкции. Заради тях бюджетът се проваля, рублата се срива, а и материалите, и технологиите за моста трябва да се купуват от чужбина. Известно е, че ние разполагаме с голям брой първокласни специалисти. Да вземем дори само министър Соколов, който може да предвижда бъдещето в дългосрочен план с точност до минута. Обаче нито един от мъдрите ни сънародници никога и никъде не се е занимавал с такива мащабни съоръжения като Кримския мост. Свръхдълъг мост, изграден не върху твърда скала, а върху подвижните, предателски и загадъчни земни маси на дъното на Керченския пролив.

Във водите на пролива е по-добре да не нагазваш, ако не знаеш къде да намериш брод – това е крещящият извод от практическия опит през относително неотдавнашните десетилетия. Известни са няколко опита Крим да бъде свързан директно с Кавказ и един от тях все пак има успех.

Статията в Уикипедия твърди, че „идеята за строителство на мост през Керченския пролив е предложена от немския министър на въоръженията и боеприпасите Алберт Шпеер в началото на 1943 година”.

Енциклопедията греши. Ето какво пише по този повод самият Шпеер в издадените след войната „Спомени за Третия райх”: „През пролетта на 1943 година Хитлер нареди да бъде започнато строителството на петкилометрово шосе и железопътен мост над Керченския пролив, макар че ние отдавна бяхме започнали там строителството на въжена линия с ежедневна пропускателна способност хиляда тона, която въведохме в експлоатация на 14 юни.

Керченски пролив
Въжената линия над Керченския пролив, построена от немците през 1943 г. Снимка: warsh.livejournal.com

 

Доставките, които извършвахме по нея, бяха напълно достатъчни за нуждите на отбраната на 17-та армия, но Хитлер не беше се отказал от плана за навлизане в Иран през Кавказ. Той открито обосноваваше именно с инвазията в Иран своята заповед за строителството на мост за прехвърляне на войски и въоръжение към Кубанския плацдарм.

Обаче генералите на Хитлер отдавна се бяха отказали от подобни идеи. При посещенията си на Кубанския плацдарм абсолютно всички се съмняваха, че той изобщо може да бъде удържан поради явното превъзходство на силите на противника. Когато доложих на Хитлер за тези съмнения, той каза презрително: „Празни увъртания! Енике (генерал-полковник, командващ войските на Вермахта в Крим – б. авт.), както и Генералният щаб, не вярва в едно ново настъпление.”

Генерал Енике се е оказал прав, но фелдфебел Хитлер е бил по-главният. За скептиците той е разполагал със смъртоносна вертикала. Строителството на моста започва. Немците докарват всички необходими материали и конструкции, но строителството завършват вече съветски сапьорни части и, естествено, затворници. Поради ред причини, за които отдавна ми беше разказвал секретарят на градския комитет на партията в съседния град Геническ, този строеж е бил и засекретен, и изключително спешен.

Според една от достоверните легенди Сталин, който не е понасял да лети със самолет, през ранната пролет на 1945-та заминава със специален влак за конференцията на „Голямата тройка” в Ялта. По пътя на всеки сто метра стоят червеноармейци, на всеки 10-15 километра – мобилни отряди на НКВД. С влака делегацията стига до станция Джанкой, оттам с автомобили – до Ялта. Никой не знае какво е накарало бдителния Сталин да застане нащрек, но внезапно, непосредствено преди заминаването за Москва, той нарежда връщането да стане през „немския” мост, по-нататък с автомобили до станция Тихорецкая, но в никакъв случай да не се използва пътя, по който са дошли.

most-1944
Мостът над Керченския пролив, 1944 г. Снимка: www.newscrimea.ru

 

Сталинската вертикала работи изправно. Сталин прехвърчава над пролива за броени минути, а буквално след няколко дни коварните тукашни ледени блокове отнасят няколко от опорите на моста. Съветските власти нямат нито желание, нито капацитет да го възстановят. И още дълго останките на опорите стърчат над морските вълни. През 1968 година, когато Крим вече е в състава на Украйна, те са взривени, за да не пречат на корабоплаването.

Ще бъде ли Путин великият водач, който ще сложи в малкия си джоб и Хитлер, и Сталин, като усмири непокорните стихии в Керченския пролив? Това ще бъде триумф на волята. Тази велика година ще бъде наречена „Незабравимата 2018-та”. Путин отново (четете Володин!) ще стане президент на Русия. Националният ни отбор по футбол (слушайте Блатер!) ще стане втори в света. Мостът Кубан-Крим ще издържи година, после още една, и след това може би още една, за да не се разстрои Путин.

А на отсрещния бряг така и ще си стоят омърлушено, очаквайки реда си, 1400 частни автомобила.

Автор: Владимир Надеин

argumentua.com

Ако Путин не отстъпи, предстои война

Автор: Виталий Портников 

Само преди няколко дни можеше да възникне впечатлението, че Русия празнува поредната си победа в Донбас: летището, което стана символ на украинското присъствие в окупираната от Москва територия, фактически беше завзето от руските войски и силите на „ДНР“, откриваше се път за ново придвижване на окупаторите навътре в Донбас, което не можеше да не се отрази на авторитета на украинската власт и лично на президента Петро Порошенко.

Но контранастъплението на украинската армия промени картината.

portnikov
Виталий Портников

И сега вече самият Владимир Путин заговори за необходимост от политическо регулиране на проблема.

За да разберем как се промени ситуацията, трябва да си отговорим на един въпрос: а за какво изобщо му трябваше на Владимир Путин това прословуто летище. Ами за да преговаря със Запада от позицията на силата.

В този смисъл Путин и западните му партньори имат абсолютно различна представа за това, което се случва.

Ако западните участници в „нормандския формат“ вярват, че руският президент трябва да отстъпи и да се съгласи на умиротворяване на ситуацията заради системната криза в собствената му страна, то Путин счита, че трябва да отстъпи точно Западът, който така и не разбра, че сферата на влияние на руския цар е целият бивш Съветски съюз.

Но тук възниква въпросът: защо Западът трябва да отстъпва пред ръководителя на страна, която стремително потъва в бездната на кризата? Ами защото Западът трябва да се страхува от Путин.

Ако той не отстъпи – ще има война.

Само че в една такава схема украинците ще трябва непрекъснато да търпят поражения и да отварят на доблестното войнство на Владимир Путин пътя към Киев и Варшава. Когато няма поражения – като в случая с летището – руският президент на мига се превръща в загрижен миротворец, опитващ се да задържи поне заграбеното досега.

Не случайно посланието на Путин към Порошенко относно заплахата от провал на Минските договорености бе обявено не когато пълчищата на „ДНР“ щурмуваха Донецкото летище, а когато украинците си го върнаха. Като в този документ става дума не за ескалация на военните действия, а за нуждата от „спиране на взаимните обстрели, както и за незабавно извеждане от страните в конфликта на средствата за поразяване с калибър над 100 мм на разстояние, определено в минското споразумение“.

Тоест за мир, а не за война – като при това Путин е готов да контролира този мир заедно с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.

И ми се ще да задам въпроса: как така на руския президент тази блестяща идея не му хрумна през всичките тези месеци, когато руските военни непрекъснато обстрелваха украинските територии и летището?

С една дума, Путин иска да се върне на масата на преговорите, за да запази „ДНР“ – току виж и в Астана отиде с мирен план. Но истината е, че в сегашната ситуация той няма никакъв полезен ход. Не защото не може да го измисли, а защото такъв просто няма.

Путин изчерпа лимита си на полезни ходове веднага след кримската авантюра: точно в деня на анексирането на полуострова неговата фамилия се превърна за Русия в синоним на „поражение“ – даже и в случаите, когато руснаците приемат поражението като победа.

Всъщност какво може да направи сега Путин?

Да започне пълномащабна война срещу Украйна с непредсказуеми за режима му последствия? Но даже и да си отвоюва територията на въжделената Новорусия, как ще я храни, като парите вече не стигат за самата Русия, пък и Крим се овеси като воденичен камък на шията на деградиращата руска икономика?!

Или да се съгласи да съседства с десетките милиони бедни жители в източната част на страната ни, с нови санкции, с партизанска война – и всичко това на фона на социалното недоволство на самите руснаци?

Да си запази контрола над „ДНР“ и „ЛНР“? Но какво да прави с тези територии, ако не ги използва като плацдарм за дестабилизиране на ситуацията в самата Украйна? С какви пари ще ги издържа? Как да организира управлението там, където всяка руска схема се проваля, веднъж сблъскала се с прословутата тотална корумпираност на новите стопани на Донбас? За какво му е изобщо всичко това?

Да остави териториите на Украйна? И да изглежда в очите на света и на собствените си „патриоти“ като слабак, който не е способен да защити „Новорусия“ от „бандеровците“. То е ясно, че Соловьов и Леонтиев (руски журналисти – б. ред.) и това ще могат да обяснят, но кой ще им повярва?

Отгоре на всичко и натискът на Запада – не само че не отслабва, но и ще продължи, докато Крим не бъде освободен, а на императора никак не му се иска да се разделя с полуострова. Да не говорим, че фактическата капитулация на фона на икономическа криза е крах.

Така че – какво ще избере? Как ще разбере кое е по-малкото зло?

Мисля, че нищо няма да избере. Ще се върти и суче, ще се зъби и ще ръмжи, ще организира провокации, ще настъпва и отстъпва – с една дума, ще прави всичко, което правеше в последно време. Защото всъщност той се мята насам-натам, като реагира на всяка конкретна ситуация и изобщо не действа по предварително съгласуван план.

Путин не е човек на планирането. Путин е човек на инстинкта. На инстинкта за самосъхранение. И по това си прилича с украинския си гост Виктор Янукович.

И той като него се мяташе до самия си крах.

 

warfare.com.ua

 

Прабългарските страници в историята на Крим

В Крим се проведе трета поред Международна научно-практическа конференция „Прабългарски страници в историята на Крим“

Кримска републиканска универсална научна библиотека "И.Я.Франко"На 20 септември в Универсалната научна библиотека „И.Я.Франко“ в Симферопол се проведе научно-практическа конференция на тема „Прабългарските страници в историята на Крим“, посветена на 106-тата годишнина на Независимостта на България.

Организатори на конференцията са Кримската републиканска общност на българите „Паисий Хилендарски“ под ръководството на Иван Абажер и Обществената организация „Кримска републиканска асоциация на татарите от Поволжието – Идел“ с Председател Илмир Темиргалиев.

Организационна и информационна подкрепа за провеждане на конференцията оказаха кримското Представителство на Република Татарстан и Агенцията за информация и бизнес комуникации.

Към участниците в конференцията се обърнаха с приветствени слова:

– Руслан Шаяхметов – заместник на постоянния представител на Република Татарстан в Република Крим, който поздрави всички присъстващи с Деня на Независимостта на България и пожела успешна работа на конференцията.

– Иван Абажер – Председател на Републиканската общност на българите в Крим „Паисий Хилендарски“, който в словото си заяви следното: „Днешната конференция, посветена на Деня на Независимостта на България е трета поред. Със задоволство искам да отбележа, че предишните конференции не преминаха незабелязано, тъй като в организацията им участват вече две обществени организации. Провеждането на такива конференции в бъдеще ще бъде част от работата на Българската национално-културна автономия в Крим. В резултат на тези 3 конференции, планираме създаването, отпечатването и представянето на каталог-албум, чиято цел е популяризиране на историческия произход на народа ни. Пожелавам ви успешна и плодотворна работа.

– Полина Станева – историк, член на Републиканската общност на българите в Крим „Паисий Хилендарски“ даде кратка анотация на конференцията: „Последното десетилетие учените си задават въпроси: „Защо българите – такова не голямо племе от ранното средновековие, са изминали такъв, изпълнен с перипетии на съдбата, път? Не са се асимилирали, създали са през вековете свои държави, през 11-12 век са преживели 200-годишно византийско робство, преживели са и османско иго, продължило 500 години, успели са да съхранят своята идентичност, своята култура, своя език. Къде са корените на този български народ, къде е неговия „извор“? Всяка държава се стреми да намери корените на своя народ – защо тъкмо тук сме се установили и как тази държава в днешния ден е независима и от значение за света?

Председателят на Съвета на обществената организация „Българска национално-културна автономия“ Хамзя Ямбаев, гост на конференцията, покани всички присъстващи на предстоящата „Българиада-2015“, която за първи път ще се проведе в Русия, в гр. Уляновск. На музея по история към Републиканската общност на българите „Паисий Хилендарски“ той предаде книги, издадени от Фонда „Българско възраждане“, сред които и „Обичаи и право във Волжска България“. Също така отбеляза, че през юни 2014 г. Българският държавен историко-архитектурен музей-резерват е включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

Конференцията беше открита от Вадим Майко, доктор на историческите науки, заместник директор по научната работа в Кримския филиал на Института по археология. Той изложи някои археологически въпроси на изучаването на прабългарската култура на Таврия като например:
– етнически – селско и градско население, тюрки или гърци;
– терминологически – салтово-маяцка, протобългарска, прабългарска или провинциално-византийска;
– териториален – различия на материалната култура на прабългарите от различните региони на Таврия;
– хронологически – откриване на закритите комплекси, увеличение на хроноиндикаторите, ревизия на съществуващите;
– източниковедчески – теснота на източниковедческата база, необходимост от увеличение на обема на изследванията;
– исторически – невъзможност за използване на българските археологически комплекси, за да се реконструира политическата им история;
Вадим Майко също така освети политическата ситуация в средновековен Крим и разясни понятията протобългари, хазари, Византия.

За това как византийската цивилизация и Хазарския каганат са повлияли на Крим, как се развивала етнополитическата ситуация на полуострова, разказа Юрий Могаричев – доктор на историческите науки, водещ научен сътрудник в Кримския филиал на Института по археология.

Занимавайки се с изследователска дейност в областта на кримскотатарските държава и право, Енвер Умеров, директор на юридическата кантора „Омер – Бекташ“ се сблъсква с оскъдността на изследванията и научните разработки по въпросите за възникването, създаването и развитието на държавността при такива народи като оногурите, отугурите, котургурите и българите, определили до голяма степен съдбата на кримскотатарския народ.
Страниците от историята за Великата българска цивилизация говорят за българите като високодуховна, културна нация. Предаваните от поколение на поколение сведения за българите гласят: „Много трудолюбиви, много скромни, много независими, уважаващи себе си и другите, но непреклонни.“

В своя онлайн доклад „За историята на българския народ“ Шаукат Богданов – известен българист, председател на Съвета на Уляновската просветителска обществена организация „Българско възраждане“, заместник-председател на Българската национално-културна автономия, академик в Международната Академия по българознание, иновации и култура (МАБИК), заслужил деятел на Организацията на обединените българи (гр. София), отбеляза, че „Националното си самосъзнание и единство съхранява само този народ, който добре познава истинската и многовековна история на своите деди, както и дълбоките корени на зараждането и развитието си в състава на световните цивилизации.

Камил Зиннуров – Председател на обществено-просветителската организация „Словото на България“ (гр. Санкт Петербург), член на Съвета при Конгреса на мюсюлманската интелигенция на Русия, икономист, виден български поет и бард на съвременността прочете пред аудиторията свои стихове, посветени на българите и изпълни песен в съпровод на китара.

Мероприятието завърши с „Моя страна, моя България“ (песен на столетието и неофициален химн на България), изпълнен от Петр Петков и Мария Семенчи.

Източник: http://zinnur.ru/

Десетки хиляди излязоха в Москва на „Марш на мира“


В Москвa се проведе съгласувана със столичните власти акция на опозицията, която организаторите нарекоха „Марш на мира“. По различни данни в нея са участвали  от 5 до 50 хиляди души.
Марш на мира, Москва

По думите на лидерите на опозицията мероприятието е било организирано срещу войната в Украйна и „агресивната външна политика на Русия“ и е било представено като „Общоруски марш на мира“, тъй като и в други градове на Русия също са били организирани аналогични мероприятия.

В Санкт Петербург активистите са се събрали до Казанската катедрала, а в Новосибирск, както съобщава „ОВД-Инфо“, акцията не се състояла.

В столицата шествието е минало по маршрута от Пушкинския площад до проспект „Сахаров“. Броят на посочените в заявката участници в демонстрацията е бил до 50 хиляди души.

Според оценката на Главно управление на МВР на Русия в Москва, общият брой на участниците в мероприятието в началото на марша е бил почти 5 хиляди души. „Обаче в колоната има както представители на опозицията, така и привърженици на ДНР и ЛНР“ – отбелязват на сайта на ведомството.

По думите на лидера на партия „Яблоко“ Сергей Митрохин, броят на участниците в акцията е бил малко по-малко от 50 хиляди души. Съпредседателят на РПР-ПАРНАС Борис Немцов написа в „Twiter“, чe са се събрали 100 хиляди човека. Близо двадесет младежи със знамената на така наречените ДНР и ЛНР и с банери „Новороссия“ са се опитали да се присъединят към демонстрантите на Пушкински площад в Москва.

Младежите са носели плакати „Марш на мира – марш на съучастници на убийци“ и „Донбас, прости“, съобщава от мястото на събитието кореспондентът на Руската служба на Би-би-си Рафаел Сааков. Полицията не им е позволила да се влеят в редовете на демонстрантите.

В съобщението на „Интерфакс“ се казва, че не са регистрирани кой знае какви сериозни инциденти. По времето на „Марша на мира“ в центъра на Москва са били засилени мерките за сигурност.

Просто „демонстрация“ ли?

Марш на мира, МоскваМосковските власти заявяват непосредствено преди събитието, че разрешението е дадено просто за „демонстрация“, а не за „Марш на мира“. Освен това, по думите на ръководителя на департамента за регионална сигурност в Москва Алексей Майоров, цитиран от агенция ИТАР-ТАСС, „ако някой възнамерява да участва в „Марш на мира“, това ще се счита за несъгласувано мероприятие“.

Майоров твърди, че в уведомлението за „Марша на мира“, подадено от члена на организационния комитет Сергей Давидис, той не е бил заявен като такъв, а целта му, по думите на Майоров, е била да се изрази протест срещу нарушенията на Конституцията на Руската федерация и нормите на международното право, съобщава ИТАР-ТАСС. Борис Немцов е написал на страницата си във „Фейсбук“: „Акцията е съгласувана и никой няма да я отмени“.

Резолюцията на акцията

В резолюцията, чийто проект е бил предварително публикуван на сайта на събитието, между другото се четат искания за „извеждане на руските войски от територията на Украйна“, за разследване на фактите на „незаконното принуждаване от страна на властите на РФ на руските военнослужещи да участват в бойните действия в Югоизточна Украйна“, а също така за „спиране на търговската и газова война срещу Украйна“.

Резолюцията са подписали в частност бившият министър-председател на Русия Михаил Касянов, екологът Евгения Чирикова, актрисата Татяна Лазарева, журналистът Евгений Кисельов, художникът Андрей Билжо и други.

Освен в Москва, антивоенни акции е имало в още няколко руски града, сред които Воронеж, Волгоград, Перм, Екатеринбург, Ростов на Дон, Ставропол, а също така и в чужбина – в Берлин, Виена, Бургас, Париж, Киев и Вашингтон.

Заявка без украинския конфликт?

Марш на мира, МоскваВ разпространяваната агитация с покана за марша е фигурирала темата на военния конфликт в Украйна, която, както твърдят в Общината, не е била посочена в заявката. Ако това е така, то тя може да стане причина за негативната реакция на властите.

Според съобщенията на кореспонденти и очевидци, преди да пропуснат демонстрантите на марша, полицаите са проверявали транспарантите и плакатите им. Както съобщава един от организаторите на марша Пьотр Царков в Twiter, са им били отнети няколко плаката, във връзка с което организаторите на марша имат намерение да се обърнат към съда.

„Ако някой настоява за лозунги, които не съответстват на целите на акцията, ако някой от участниците настоява, а организаторите не вземат мерки, то и едните, и другите ги заплашва административна отговорност за нарушаване на заявените цели и правилата за провеждането на мероприятия“ – е казал по-рано Майоров в интервю за „Интерфакс“.

Секретарят на Обществената палата Сергей Орджоникидзе е заявил пред „Интерфакс“, че на него не му ясно пред кого се прави марша, тъй като Русия не участва във война. „Опозицията има право на свое мнение, но този „Марш на мира“ е трябвало да направят не в Москва, а на някое друго място. Може би в Киев.“ – е казал той.

BBC

Превод: Катя Грънчарова