Микола Балтажи: Сепаратистите провалиха преговорите за мир в Източна Украйна (видео)

Посланикът на Украйна в България Микола Балтажи в интервю за  ТВ „Европа”: за това кой стои зад сепаратистите в Източна Украйна, какви са заплахите за Европа и света и как може да бъде спряна агресията на Русия.

 

 

Посольство України в Болгарії / Посолство на Украйна в България

 

Киевският Майдан днес и точно преди една година (фотогалерия)

По повод годишнината от събитията на киевския площад „Независимост“ (Майдан Незалежности) украинската служба на ВВС е подготвила интересни колажи на снимки, направени на едно и също място с разлика от една година.

Майдан1   Майдан2   Майдан3   Майдан4 Майдан5   Майан6   Майдан7   Майдан8   Майдан9   Майдан10   Майдан11

 

Майдан12

 

Загинали в Украйна руски военнослужещи са били уволнени със задна дата

Войниците от военно поделение № 12128, селоТоцкое-4, Оренбургска област. Снимка: mamasoldata.mybb.ru
Войниците от военно поделение № 12128, село Тоцкое-4, Оренбургска област. Снимка: mamasoldata.mybb.ru

Част от загиналите в Украйна военнослужещи от 21 отделна моторизирана бригада на военно поделение № 12128 в село Тоцкое, Оренбургска област са уволнени от службата в армията със задна дата. За това съобщава на сайта си активистката за правата на човека Елена Василиева, модератор на блокираната наскоро ФБ група „Груз-200 из Украины в Россию“, като показва факсимиле на извадка от фалшифицирания указ, който беше изпратен в групата от офицерите на поделението.

На 17 септември около 20 руски военнослужещи загинаха край Дебалцево, след като попаднаха под започнат от терористите артилерийски обстрел; още около 40 души бяха ранени. При това указът за уволнение на убитите е от 4 септември.

Както поясни Василиева, указът е бил издаден, за да не се изплащат на семействата на загиналите обезщетения за загуба на издържащ. Според указа на „уволнените“ прапоршчици се изплащат само до четири заплати, а на сержантите и редниците – по две.

Официално Министерството на отбраната на Русия призна смъртта само на двама военнослужещи, като заяви, че те са загинали по време на учения в Ростовска област. Между другото, добави Василиева, на 22 септември в Окръжната военна болница № 354 в Оренбург бяха доставени още седем убити.

Източник: www.grani.ru

Надежда Савченко остава в ареста

Днес Московският градски съд разгледа жалбата, подадена от адвокатите на украинския пилот Надежда Савченко срещу решението на районния съд „Басманний“ за удължаване срока на ареста й до 13 май 2015 г.

Савченко не присъстваше лично в съдебната зала, беше организирана видео връзка между съда и следствения изолатор.

Sav25023

 

По думите на адвокатите й, състоянието на Савченко, която вече 75 дни продължава протестната си гладна си стачка, е критично; тя не може да стои дълго време права или седнала.

Sav25021

Sav25022

 

Московският градски съд отклони жалбата и призна за законно решението на районния съд от 10 февруари.

Както съобщава „Новая газета“, вчера в приемната на руския президент Владимир Путин са били предадени подписите, събрани под обръщението към президента относно промяната на мярката за неотклонение на Надежда Савченко.

Подписката беше организирана на 9 февруари от известни правозащитници и интелектуалци, сред които Людмила Улицкая, Мариета Чудакова, Ирина Прохорова, Зоя Светова и др., и събра 11 508 подписа. За предаването й на Путин днес е уведомен Михаил Федотов, председател на Съвета по човешките права към президента на Русия. 

Събирането на подписи беше прекратено във връзка с влошаването на състоянието на Надежда Савченко, която няма намерение да прекрати гладната си стачка преди обявяването на справедливо, основаващо се на доказателствата, с които разполага следствието, съдебно решение.

Снимки: адвокат Марк Фейгин / Twitter

 

Правото да не знаеш

„Всичко е загубено! Изоставиха руснаците в Украйна на произвола на съдбата! А хората така се надяваха!”. Приблизително така реагират голям брой руснаци на новината, че войските на РФ се завръщат по местата на постоянната им дислокация. При това, както се оказва, тези руснаци често имат доста смътна представа какво е изобщо населението на Украйна, що за „руснаци” живеят там и какъв е техният брой.

Във вестниците и в интернет се мяркат различни цифри – „руснаците” в Украйна се оказват ту 20 милиона, ту 8, ту 6. (Според данните от последното преброяване в Украйна руснаците са 8 334 100 души или 17,3% от населението – б. ред.) Срещат се и твърдения, че 85%  от населението на страната говори на руски, но същевременно те са „угнетени от ужасните бандеровци”. Изобщо, нищо чудно човек съвсем да се оплете, ако реши да разбере как стои езиковият въпрос в Украйна. Например за тези 85% – това вярно ли е? Сигурно е вярно. Ако се имат предвид тези, които знаят руски език. Просто не трябва да се забравя, че „знаещите” ще включват както носителите на езика, така и онези, които го говорят с паузи, като подбират думите и допускат грешки.

Според миналогодишното социологично проучване на немската Фондация „Бертелсман” и на полския Институт за публична политика около 70% от жителите на Украйна определят украинския като свой роден език. Изследователите отбелязват, че същевременно част от тези хора признават,  че на руски говорят по-свободно. Тогава защо наричат украинския свой роден език? Така се проявява техният патриотизм и разбирането: „Няма кой да съхрани  украинския език освен нас”. Освен това, съществуват просто билингви, които владеят еднакво добре и двата езика.

Russia Ukraine Трябва да се има предвид, че в Украйна, респективно в източните области, има двуезични градове и, естествено, семейства, в които майката и бащата са разноезични. Ако бъде разрешено в  отговор на анкетния въпрос „Кой е родният ви език?” да се посочва повече от един отговор, резултатът ще бъде много по-голям от 100%. Но мнозина от тези, които пишат за въпросите на езика в Украйна, често забравят за билингвите. Впрочем, последното дава обяснение откъде „изникват” рускоезичните украински патриоти. Същите, които често заявяват в интернет: нарочно пиша на руски, нека противниците да изкрейзват! Това само на пръв поглед е противоречие. Просто тези хора са честни и признават: в Украйна руският език не само че не е угнетен, ами е в такива количества, че заплашва с изчезване всички останали езици – на първо място украинския и кримско-татарския.

Добре, значи „руснаците в Украйна” не са онези, които се смятат за носители на руския език. Очевидно  „руснак” е само този, който се чувства такъв. Но дали всички, които се чувстват руснаци, искат „освобождение” под формата на „Новорусия”? Ни най-малко. Руската принадлежност и предаността към Путин не са тъждествени понятия. В Украйна също. Съществува доста голяма група руснаци, които уважават украинската държава и култура. И на тях им е неприятно и срамно от това, което прави Русия. Да си припомним рускоезичния писател Андрей Курков и колегата му от Донецк Елена Стяжкина. Да прибавим към тях и онези „изконни” руснаци, които избягаха от путинска Русия в Украйна – като журналиста Алексей Барановский и физика Олег Шро.

В същото време в Украйна има и други руснаци. Техни са гръмките викове, че са  „угнетени”, „Ела, Русия!”, „Живей, Новорусия!”. Какво искат всъщност? Повече руски език в Украйна? Едва ли. Онези, които в Украйна викат най-силно „Русия, Русия”, не са за правото да знаеш нещо (например, езика на предците си). Те са за правото да не знаеш. Не „дайте ни повече руски език!”, а „разкарайте от нас всичко украинско!”.

Чисто украинско изобретение ли е „правото да не знаеш”? Не, разбира се. Например в италианския град Болцано от 2007 г. благополучно съществува едно малко известно политическо движение на Ева Клоц. Основното му послание е: „Ние сме тиролци, разкарайте от нас всичко италианско!”. От време на време партията на Клоц прави пърформанси: ту наслагат из планината табелки „Южен Тирол не е Италия”, ту излязат на протест срещу италианската топонимика. От време на време на госпожа Клоц ѝ се налага да обяснява в съда, че плакатите, разпространявани от нейната партия, не са имали за цел да оскърбят италианския флаг или професията на карабинера. Но движението не е било уличавано в насилствени действия, насочени към подриване на независимостта или целостта на държавата. Клоц знае добре, че съответният член от италианското законодателство предвижда лишаване от свобода. По тоя член (и не само по него) баща ѝ Георг Клоц, известен като „бомбаджията от Вал Пасирия”, е бил задочно осъден на 52 години затвор. Естествено, Ева Клоц не смята баща си за терорист, но внимава. А как се отнасят обикновените тиролци към дейността ѝ? Членовете на движението ѝ са едва около 3000 души, а успехите ѝ на местните избори никога не са надвишавали 7%.

Да се върнем към Украйна. В тази страна, уви, има и винаги е имало известен брой хора, на които им е противно всичко украинско. Които смятат за възможно да презират държавния език и култура, но при това не напускат страната. „Ама това е тяхна земя, те там са се родили!” – един често срещан аргумент. Представете си, да речем, второ поколение емигранти от Китай в Русия (извинете, китайци – това е само пример). Те са се родили в Русия, но не обичат руския език и искат абсолютно всичко наоколо да е на китайски, нищо руско да не се мярка. Представихте ли си? Знаеха ли украинските власти за съществуването на тази категория население? Знаеха, разбира се. Занимаваха ли се с нея, разбираха ли, че тя не трябва да се подценява? Можеше ли някак да се смекчи тяхното антиукраинство? Нямам отговор на тези въпроси. Както се казва, насила хубост не става…

Точно от тези хора през всичките 23 години на независимостта слушахме: „Карат ни да учим украински, не е честно! За кариера в държавните институции е нужен украински – безобразие!”. Ами да, държавата Украйна по някаква причина изисква да се знае украински език. Кой знае защо във всяка друга страна по света знаенето на националния език се възприема като норма. Никой не мисли, че във Франция можеш да градиш кариера, без да владееш френски, или в Германия без немски. Но Украйна да изисква знаене на украински? „Ама моля ви се, това е неприлично!” – смятат такива граждани. И тръбят как били угнетявани. Адептите на „руския свят” настояват руският непременно да стане втори държавен език. Ако това стане, украинският ще бъде изтласкан още повече, а може и съвсем да бъде смазан. А защо точно държавен? На обикновения жител на Макеевка (град в Донецка област, Източна Украйна – б. пр.) не му ли е все едно дали учат руски някъде в Дрогобич (град в Лвовска област, Западна Украйна – б. пр.)? За него руският трябва да е важен там, в Макеевка. Тоест статусът на регионален език би трябвало да е достатъчен. Но не, не е достатъчен, грабват копията.

Защо? Не затова ли, защото – съзнателно или не – транслират позицията на Русия? Всъщност само руският като държавен език би позволил не просто да се укрепят, а и да се разширят границите на същия този „руски свят” чак до Чоп (най-западният град в Украйна, разположен на границата със Словакия и Унгария – б. пр.). С други думи, да се върне СССР, като начало поне в езиково отношение. И все пак, защо дори проруският Янукович обеща, но не въведе руския като втори държавен? Защото Янукович беше всякакъв, но политически самоубиец все пак не беше. Това щеше да бъде непопулярна мярка. Какво щеше да отговаря тогава на Западна Украйна? Тамошното население в мнозинството си няма руски предци. Може да се обясни защо да учат руски децата в Харков, Одеса или Донецк. Но защо им е той на децата от Лвов, Ивано-Франковск или Тернопил? Нима те и досега са длъжни да учат руски „само затова, че на него е разговарял Ленин”? На аргументи от типа „полезно е да се знае всеки език” западните украинци обикновено отговарят: „Ние сами ще си решим кое ни е по-полезно – руският, полският или английският”. И ако оставим настрана идеята за „руския свят”, как да не признаем тяхната логика?

Ирина Кашчей, нещатен кореспондент на „Дойче веле” в Рим

svoboda.org