Храм на 6 хиляди години открит в Украйна

В Кировоградска област са открити развалините на огромен древен храм, на територията на който са намерени фигурки, подобни на човешки изображения, както и останки на жертвени животни.

Храм на 6 хиляди години намерен в Украйна
Снимки: livescience.com

 

Храмът е открит в голямо праисторическо селище от група британски и украински археолози. За експедицията им разказват известните украински археолози от Института по археология към Националната академия на науките на Украйна Наталия Бурдо и Михайло Видейко на годишния конгрес на Европейската асоциация на археолозите, пише Live Science.

Според учените площта на храма е била 60 на 20 метра. Това е било двуетажно здание, построено от дърво и глина. Имало е вътрешен двор и е било заобиколено от портици.

 

Трипилски фигурки
Човешки фигурки

 

Във вътрешността на сградата са открити осем глинени плочи, които вероятно са използвани за жертвоприношения. Върху едната от тях е намерен огромен брой обгорели агнешки кости, най-вероятно – останки от животни, принесени в жертва.

Вторият етаж е бил разделен на пет помещения. Подът и стените им са били боядисани в червено, което е създавало тържествена атмосфера.

На първия етаж изследователите са открили седем допълнителни площадки и вътрешен двор, затрупан с кости на животни и фрагменти от керамика.

Трипилски храм

 

Храмът е открит по време на започналите през 2012 г. разкопки на праисторическо селище край село Небеливка, Новоархангелски район. Последните изследвания на обекта показват, че древното селище е заемало площ от близо 238 хектара. Имало е 50 улици и над 1 200 сгради.

Учените са установили, че находката е от времето на трипилската култура, която хронологически се отнася към медната епоха (5500-2750  пр. Р. Хр.). Храмът е на около 6 хиляди години.

Трипилски храм
Украшение за коса

 

Намереният в Украйна храм наподобява култовите съоръжения в Близкия Изток от същия период. Както отбелязват археолозите,  храмът в древния шумерски град Ериду, който е на около 6 хиляди години, също е бил разделен на отделни стаи.

Източник: tvi.ua

Наливайченко: ФСБ се е превърнала в терористична организация

SBU
Валентин Наливайченко / Снимка: radiosvoboda.org

Председателят на СБУ (Службата за сигурност на Украйна) ще се обърне към парламента с предложение на СБУ да бъде дадено правото да провежда активни бойни операции извън Украйна: „Предателите и убийците ще бъдат откривани, където и да се крият.“

В интервю за ЛІГАБізнесІнформ председателят на СБУ Валентин Наливайченко разказва за борбата с руските агенти и диверсанти, за изчистването на властта от изменници и предатели, за разследването на престъпленията, извършени от Виктор Янукович и неговото обкръжение.

– Каква е перспективата да бъде изправен пред съда главният заподозрян за убийствата на Майдана – бившият председател на СБУ Якименко? И каква е съдбата на неговите съучастници?

– Ние вече открихме и арестувахме един от тримата най-важни издирвани от  Службата за сигурност на Украйна – бивши високопоставени лица от СБУ, които са били задействани в планирането и извършването на престъпленията срещу хората на Майдана. Това е един от бившите ръководители на службата за сигурност, генерал (бившият началник на контраразузнаването Володимир Бик – ред.).

Бившият председател на СБУ Якименко, който е национален предател, също ще бъде доставен в съда. Знаем къде се намира и няма да се спрем и за секунда. Той ще бъде изправен пред украинския съд.

– Съществува ли възможност Якименко да бъде принудително доставен в съда?

– В момента, в който се появи такава възможност – той ще бъде доставен.

– Във връзка с това възниква един въпрос. Кога в Закона за СБУ ще бъдат внесени изменения относно създаването на Управление за специални операции? И дали това ще създаде по-големи възможности за работата на специалните служби извън Украйна?

– С предишния състав на Върховната рада ние вече обсъждахме това и съответните законопроекти бяха внесени в парламента. За съжаление, предишният парламент не въведе промените. Ние предлагаме да бъдат увеличени възможностите на СБУ в борбата срещу тероризма, сепаратизма и подривната дейност на чуждестранни специални служби.

Освен това, предложихме разширяване на силовите възможности – провеждане на бойни операции, които в света са известни като „активни мероприятия“. Отново ще предложим парламентът да разгледа нашите законопроекти като неотложни. И се надявам, че новият състав на парламента ще приложи максимум усилия, за да бъдат приети тези промени.

– Какво знае СБУ за дейността в окупираните райони на Донбас на проукраинските  патриоти, които самостоятелно или на групи действат срещу терористите и руската армия?

– Безспорно, на нас ни е известно за дейността на тези хора. Що се отнася до СБУ – там работят наши антитерористични подразделения. Освен това, действат и армейски подразделения. Но в момента всички ние спазваме режима на изпълнение на минските споразумения и се придържаме строго към президентския план: прекратяване на огъня, прекратяване на огъня от страна на руските терористични групи, които убиват мирни жители.

Освен това, по различен начин отстраняваме лидерите на терористичните групировки. Благодарение на общите ни усилия от Донбас вече изчезнаха Безлер, Козицин и много други. Докато има прекратяване на огъня, ние правим и ще правим всичко възможно тези хора повече да не се появяват там.

Също така целта ни е да оказваме подкрепа на самоотбраната в градовете и селата, където народът е въстанал срещу терористите. Обръщаме голямо внимание на това, за да могат мирните жители отново да започнат да получават помощ от украинското правителство и да живеят нормално (след многобройните случаи на разграбване на банки и нападения срещу инкасаторски автомобили украинското правителство реши да прекрати всякакви разплащания – пенсии, социални помощи и др. – в населените места, заети от екстремистите – б. ред.).

– В момента се водят преговори между украински и руски генерали (за прекратяване на огъня – б. ред.). Ако говорим за елиминирането на терористите, които са против прекратяването на огъня – съществува ли някаква координация на действията на украинските и руските специални служби по този въпрос?

– Няма такава координация и на нас тя не ни е необходима. А военните наистина водят професионален диалог. Украинските военни изпълняват стриктно плана на президента съгласно Минските споразумения: изтегляне на тежката артилерия, прекратяване на огъня. Освен това, ние трябва да спрем убийствата на цивилни граждани от екстремисти. Тези терористи са абсолютни наркомани, абсолютни бандити, които са пристигнали тук на лов. Нещо повече, с всеки ден се увеличава броят на жертвите именно сред руските военни, които са докарани тук с измама.

Нашите усилия са насочени най-вече към прекратяването на тази вакханалия от страна на престъпниците. Руската федерация трябва да спре да поддържа и да изпраща през границата на украинска територия убийци и терористи. Но ще повторя, че даже при много тежки условия, когато терористите не прекратяват огъня, нашите военни изпълняват поставените задачи.

– Колко са украинските пленници, които все още са държани като заложници от терористите и руската армия?

– 684 души. Това са доброволци, четирима журналисти, бойци от Националната гвардия и от Въоръжените сили, цивилни лица. Нашата позиция е, че всички заложници трябва да бъдат спасени. Готови сме за размяна „всички за всички“. При провеждането на контраразузнавателни и антидиверсионни операции СБУ е задържала няколко стотин диверсанти. Ако това помогне да спасим нашите хора – съгласни сме на формат „всички за всички“.

– Споменахте за диверсанти. Сега диверсионни групи на руски агенти действат фактически в цяла Украйна и особено в южните и източните региони на страната. Какво прави СБУ за предотвратяване дейността на тези групи?

– Фокусирали сме нашето внимение именно върху предотвратяването на диверсиите. И досега от зоната на АТО идват отделни диверсионни групи с руски пластични експлозиви. Или става дума за криминални групировки в Харковска и в отделни случаи – в Одеска област. Ние обръщаме специално внимание на борбата с диверсиите в тези региони.

Задържаме диверсанти всеки ден – провеждат се бойни операции, проверки и обезвреждане. Това се случва и в момента. Днес сме готови да публикуваме информация за Днепропетровск, където поредната диверсионна група е задържана преди да извърши атентат. Терористите са носели експлозив и гранати.

И утре пак ще има задържани. Сигурен съм. Не защото знам какво ще се случи. А защото нашите оперативни служители действат по места, правят засади и работят с напълно различни методи. Те не седят по кабинетите, а работят, защитавайки спокойствието на украинските граждани.

– Руските диверсиони групи съгласувано с Москва ли действат? Специалните служби на Русия ли ги ръководят?

– Със сигурност. Ако те преминават в Белгород (град в РФ близо до Харков – б. ред.) обучение и инструктаж, не може да има никакво съмнение.  Ние редовно публикуваме информация за връзките между диверсантите и ФСБ. Заловените терористи назовават директно позивните и имената на служители на ФСБ, които са провеждали инструктажа, давали са им експлозиви, обещавали са им пари.

Трябва да е ясно, че сигурността на нашата държава е заплашена от цяла съседна страна. Не може да има никакво съмнение. В руската ФСБ са решили, че украинците трябва да бъдат взривявани, че трябва да изпращат тук всякаква паплач и криминални елементи, да им се плаща за това, да бъдат обучавани. Всъщност, държавната служба за сигурност на страната агресор се е превърнала в терористична организация. Откъде са експлозивите? Откъде е обучението? Откъде са парите? Отговорът винаги е един и същ – от държавата агресор.

– Какво е положението с борбата срещу агентите на агресора в украинските правителствени кабинети и в самата Служба за сигурност на Украйна? Може ли да се каже, че изчистването на СБУ е приключило?

– Още когато влязох тук на 24 февруари, това помещение (офисът на председателя на СБУ в централното управление – ред.) беше абсолютно празно. Това беше първата вълна на изчистване – самостоятелната. Всички бяха избягали, защото знаеха кой ще влезе тук – аз и хора от Майдана.

Втората вълна започна, когато започнахме сериозно да разследваме престъпленията на предишното ръководство заедно с Генералната прокуратура (ГПУ) и МВР. Всички, участвали в престъпления срещу хората, бяха уволнявани, а материалите за тях бяха предавани в ГПУ или откривахме собствено наказателно производство. Извършвахме арести на предателите. Сега те са зад решетките. Продължаваме да се занимаваме с това.

Сега работим в две направления. Първото е законът за изчистване на властта. Хора, които са преследвали активистите, опозицията – ние продължаваме да ги изкарваме на светло, даже ако не са заемали ръководни длъжности. Второто направление: все още можем да кажем, че не е отстранена заплахата от предателство, включително от страна на бивши и действащи служители на СБУ.

Относно действащите служители – сред последните задържани и арестувани има както агенти на чужди специални служби, така и съучастници на терористите. В един от случаите става дума за капитан в донецкото летище, който си е мислел, че ще може да се скрие там. Беше задържан на територията на врага. Предателите и убийците това ги очаква и занапред. Ще ги намираме, където и да се крият.

Още один от последните случаи в нашата работа – арестът на бивш капитан от СБУ, който по заповед на Ходаковски (бивш командир на спецподразделение „Алфа“ към Управлението на СБУ в  Донецка област, един от лидерите на терористите – ред.) беше пристигнал от Донецк и планираше атентат на територията на Украйна. Беше задържан и арестуван заедно със съучастниците и експлозива. Това зло ще го изкореняваме с оръжие в ръце. Защото това не са просто предатели. Това са хора със специални знания – бивши милиционери, бивши служители в специалните служби, бивши военни. Те са се превърнали в терористи, продали са се на агресора.

– Какъв е броят на задържаните напоследък в СБУ изменници или хора, извършили престъпления, свързани с измяна? 

– В Службата за сигурност на Украйна са задържани петима офицери.

– Какъв е главният проблем при разследването на делата за убийствата на Майдана? Защо буксува следствието?

– Проведохме една важна среща с адвокатите и семействата на загиналите. Най-важното, което липсва, е концентрирането и координирането на силите и обединяването на всички наказателни производства. Законодателите, които продължават да делят длъжности в парламента, трябва да се обърнат с лице към бедата на хората.

Необходими са законодателни промени за увеличаване функциите и пълномощията на следствените органи на Генералната прокуратура, може би дори под формата на Национален трибунал. Всъщност убийството на „Небесната сотня“ е едно безпрецедентно престъпление. Това е престъпление и срещу държавата, и  срещу човека. Затова отговорът на една вече нормална власт, на един нормален парламент, правоохранителни и съдебни органи трябва да бъде безпрецедентен и концентриран.

Трябва да бъдат обединени всички отделни епизоди: репресиите срещу опозиционерите и активистите, разстрелването на хората, престъпленията в съдилищата, прокуратурата и милицията, корупцията и т.н. Всичко това е представлявало една огромна машина за предателство и престъпност на най-високо ниво. Затова трябва да обединим всичко това, да бъдат внесени изменения в законодателството и да направим така, че в нашата история повече никога да не се случи отново нещо подобно.

Не можем да си позволим да кажем: ами нека там някъде си в някакъв районен отдел да разследват някакъв отделен епизод и да го предадат в съда. Не! Всичко това е било планирано и осъществено според указанията на бившето висше държавно ръководство. Защо трябва да се лъже, че в СБУ някакъв отделен началник на управление е давал указания (да се убиват хората – ред.), а друг негов колега е бил хубав човек? Това не е така.

Подписът на бившия председател на СБУ е не само върху плана за разстрелването на хората на Майдана, но и върху документите, които разрешават нахлуване в частното пространство на хората – вашето, моето. Провеждането на задържания, изтезания, разпити. И всяко държавно ведомство е следовало строго тези указания. Какво означава това? Че всичко това е планирано от една банда, която отначало е разстреляла Киев, а след това – вижте какво става в източните райони. Трябва да намерим убийците и да ги пратим зад решетките. И ще го направим.

 

Главните събития все още предстоят: украинският шанс от 2014 година

Украйна трябва да се възползва от предоставения й шанс и да стане завинаги част от европейския свят. Този шанс бе заплатен с кръв и даден от самата история.

Vitaliy Portnikov
Виталий Портников: “Основните предизвикателства на 2014-та не само не са преодолени, а напротив – стават главното съдържание на живота ни и живота на обкръжаващия ни свят.”

Анализ на украинския журналист Виталий Портников за ЛІГА.net

Днес е лесно да се каже, че след години, обръщайки се назад към 2014-та, ще пишем, че сме преживяли 365 исторически дни. И наистина, ако само си спомним най, най-главното: Майдана, гибелта на Небесната сотня, бягството на Янукович, анексирането на Крим, войната в Донбас, президентските и парламентарните избори, кризата в Русия – да, наистина преживяхме една незабравима година, за която ще се пишат романи и ще се снимат филми.

Мислим си така, обаче, защото все още не знаем каква ще бъде 2015 г. И това не е констатация на очевидното – че след 2014-та задължително ще дойде 2015-та – несъмнено това е известно на читателя и без моето напомняне. Това е подкана да разберем, че основните предизвикателства на 2014 година не само, че не са преодолени, а напротив – стават главното съдържание на живота ни и живота на обкръжаващия ни свят.

Майданът задейства един исторически механизъм – точно затова през 2014 г. събитията се развиваха с такава главоломна скорост, че вероятно на много от нас им се струва, че самият Майдан приключи не през февруари на отминалата година, а преди няколко години. Ето защо много от случващото се сега изглежда сякаш се развива в едно „спряло“, забавило хода си време – въпреки че всъщност събитията продължават да се случват стремително. Просто ние самите вече свикнахме на друг ритъм и не желаем да се откажем от него.

Именно затова не 2014 г., а 2015 г. може да се окаже решаваща – и именно за това време ще пишем романи и ще разказваме на децата си. А 2014 г. ще се окаже една шеметна прелюдия към истинските промени.

При това не е задължително промените да настъпят през 2015 г. Абсолютно очевидно е, че страната ни стана генератор на един цикъл на имперско преобразяване, което преди стотина години Руската империя веднъж вече преживя. Само си спомнете, че първият явен тласък към промените в Русия тогава бе революцията от 1905-та, чиито участници искаха демократизация на страната – и която също бе захранена с енергия не от територията на самата Русия, а от периферията на империята.

Именно такъв тласък към демократизация стана Оранжевата революция – при цялата ограниченост на задачите и резултатите си тя категорично постави въпроса за честни избори, който по-късно „рикошира“ в самата Руска федерация, на московския площад „Болотная”, и доведе до затягане на режима – точно както в Руската империя след потушаването на революцията от 1905 г.

Затягането на режима и в двата случая доведе до още по-голяма неадекватност на ръководителя на държавата, изкуствена селекция на идиоти и безумци във властта и пълното им неразбиране на закономерностите на развитието на икономическите и политически процеси в съвременния свят.

В този смисъл Майданът – и особено гибелта на Небесната сотня – могат напълно да бъдат сравнени с изстрелите в Сараево през 1914 г. Днес, естествено, не можем да твърдим със сигурност, че руско оръжие е разстрелвало хората на Майдана – точно както не можем да твърдим със сигурност, че в убийството на Гаврило Принцип е замесена руска ръка.

Но подозрения от подобен род остават и след убийството на австро-унгарския престолонаследник, и след събитията на Майдана. Най-вече защото и преди сто години, и сега Русия има интерес от подобен ход на събитията, считайки, че той й развързва ръцете – от идиотска гледна точка, естествено. Но и през 1914 г., и през 2014 г. Русия се ръководи от безумци.

Единственият шанс за запазването на руския режим 1914-та, особено имайки предвид революцията от 1905-та, е бил в постепенното еволюционно развитие с икономически реформи и предпазлива демократизация. Но на Петербург му се е приискало да участва във война за преразпределението на света. Руската власт е била обидена, че тежестта й в глобалния свят е била недооценена, като е смятала: Сърбия е естествена част от сферата й на влияние, „голямата Централна Европа“, тоест Австро-Унгария, е слаба и няма да окаже сериозна съпротива, с Германия ще успее да се договори, а с Франция – да се съюзи.

В резултат на това, дори и руската власт да не е подготвяла авантюрата в Сараево, с удоволствие се включва в последвалите от нея събития – и загива. Същевременно трябва да признаем, че много от сметките й излизат верни: Австро-Унгария наистина е слаба, Франция става съюзник на Русия, а с Германия в края на краищата наистина успяват да се споразумеят в Брест. Само че в тези сметки не е взето под внимание състоянието на самата Русия.

Единственият шанс за запазването на руския режим през 2014-та бе в постепенните еволюционни реформи в икономиката и предпазлива демократизация. Но на Москва й се прииска да участва във война за преразпределението на света. Руската власт се обиди, че тежестта й в глобалния свят е недооценена. Тя сметна, че Украйна е естествена част от сферата й на влияние, че „голямата Европа“, тоест Европейският съюз, е слаба и няма да окаже сериозна съпротива, че с Германия ще успее да се договори, а с Франция – да се съюзи.

В резултат на това, дори и руската власт да не е подготвила авантюрата с насилствената разправа с Майдана, с удоволствие се включва в последвалите от него събития – и ще загине. Същевременно трябва да признаем, че много от сметките й излязоха верни: ЕС действително се оказа слаб и тромав, Франция наистина се опитва да намери компромис, а с Германия все ще може в края на краищата да бъде постигнато някакво споразумение. Само че в тези сметки не е взето под внимание състоянието на самата Русия.

В края на 1914 г. патриотизмът и ентусиазмът в Руската империя са били в самия си разгар. Годината е изглеждала преломна, а настъпващата – победна и щастлива. През 2014 г. събитията се развиха малко по-рано, защото по-рано прозвучаха „изстрелите в Сараево“. Края на 2014 г. руското общество посреща деморализирано и объркано, но най-големите му разочарования – кошмарът на 1915-1916 г. – все още предстоят.

И само бъдещето може да каже дали този кошмар ще приключи с демократичния Февруари 1917-та или, както вече е ставало в руската история, Февруари ще прерасне в Октомври, в разпад на Русия и гражданска война. И не бива да забравяме, че това, което по-рано се е случвало в рамките на няколко години, днес се случва за година или месеци – затова главна преломна година може да стане и 2015-та, и 2016-та.

Какво значи това за Украйна? Ако си дадем сметка, че до разстрела на Небесната сотня и бягството на Янукович продължавахме да бъдем част от империята – под формата на икономически протекторат с имитация на самостоятелна държава – ще разберем, че ни чака съдбата на „Полското царство“ или „Великото финландско княжество“, които съумяха да се възползват от краха на империята и завинаги да станат част от европейския свят.

Украйна е Полша на XXI-ви век – с всички произтичащи от това последици. Имперските отломки ще ни ненавиждат още дълго и ще пеят по кръчмите страшните си песни („Помнят полските панове, помнят вси атамани нашта армия как ги срази“ –това е една стогодишна песен за битката на украинската и полската армии с будьоновците – една от битките, в която е била спасена Полша) – но вече нищо няма да могат да направят, както нищо не е могъл да направи разбитият от нашите герои мерзавец Будьони, освен в песните си да превръщат поражението в победа.

Навлизаме в един свят без Русия. И през следващата година това ще стане окончателно ясно дори и на самите руснаци. Тоест самата Русия засега никъде не изчезва, поне територията й – но като политическо и цивилизационно понятие вече няма да я има в нашия свят. И именно това е главният резултат на 2014 г.

Сега всичко зависи от нас и само от нас. Окупаторите могат и да продължат с диверсиите си, да измислят нови авантюри, да ни натрапват опасни сделки – но всичко това вече по никакъв начин не може да промени нито избора ни, нито бъдещето ни.

Ако се окажем способни да изменим собствената си страна – то само след 10-15 години ще забравим столетията имперско вегетиране така, сякаш не се е случило с нас, а когато зърнем запазил се някъде бюст на Ленин няма да си мислим „Това трябва да се махне.“, а „Кой е това?“.

Ако, дори и скъсали с Русия, продължаваме да се надяваме само на някакъв късмет – тогава ще увиснем между цивилизования свят и разлагащата се псевдо империя, без да имаме воля да тръгнем напред, но и без желание да се върнем назад.

Нямаме много време за скок – много се надявам, че ще успеем да използваме шанса, платен с кръвта и саможертвата на нашите съотечественици и предоставен ни от самата история.

Виталий Портников, журналист

На преговорите в Минск страните не успяха да се договорят за извеждането на войските на РФ от Донбас


Без най-важния пункт от мирния план дори самите участници в диалога се съмняват в спазването на примирието

Поредно примирие беше подписано в Минск миналата нощ. Спазването му трябва да започне от днес.

Украйна, Русия и ОССЕ приеха нови условия. Екс-президентът Леонид Кучма вече нарече документа исторически. Според политика споразумението може най-сетне реално да прекрати огъня в източна Украйна.

Мински съглашенияИ официален Киев, и самопровъзгласилите се “ДНР” и “ЛНР” на хартия се договориха за прекратяване на огъня. Става дума за извеждане на тежкото въоръжение и контрол над протичането на примирието.

Участниците в кръглата маса набелязаха като условна граница линията на позициите на войските към 19 септември. От този условен фронт се договориха да създадат 30-километрова зона на сигурност. Това означава, че всяка от страните трябва да оттегли войските си на 15 километра.

ОССЕ ще помага тази граница да се прокара не на думи, а на дела. Но това ще бъде трудно да се осъществи. На изток няма отчетлива фронтова линия, траншеи, окопи или бодлива тел, които да отделят позицията на нашите военни от позициите на терористите.

Също така според новите договорености не може да се разполага тежко въоръжение и военна техника в райони, граничещи с населените пунктове Комсомолск, Кумачев, Новоазовск, Саханка. Забраната се отнася и за прокарването на минно-експлозивни заграждения. В тази зона от днес не могат да летят и бойна авиация и чуждестранни безпилотни самолети. Изключение правят летателните апарати на наблюдателите от ОССЕ.

Но страните така и не можаха да се договорят за основното – извеждането от територията на Украйна на чуждестранните войски и техника. Така перспективите пред изпълнението на поредното мирно споразумение остават неясни. Според украинските преговарящи все още не става дума за мир “тук и сега”. Но това е целта.

Минск, Беларус, 20. 09. 2014

Ганна Бока, кореспондент на ТСН

Превод от украински: Албена Стаменова

Внукът ми загина в бой за Родината си (видео). Вълнуващо обръщение на ветеран от Втората световна война

Иван Залужний, ветеран от Втората световна война, г. Запорожие, Украйна
Иван Залужний, ветеран от Втората световна война, г. Запорожие, Украйна

Украинският институт за национална памет за Деня на Победата представи вълнуващо видео-обръщение на ветеран от Втората световна война.

В него дядо, който е ветеран от Втората световна война, разказва за загиналия внук-герой на Украйна.

В краткото видео 97-годишният Иван Залужний разказва, че е планирал да отбележи Деня на Победата заедно с внука си.

„Мечтаех да отбележа 9 май, денят на Великата победа с внука си – лейтенант на Националната Гвардия. Но той загина в бой при защитава на Родината си“, – с треперещ глас казва ветеранът.

„Внукът ми често казваше, че той също ще защитава (Родината – бел. прев.), както дяду му е защитавал. Той не веднъж казваше: „Готов съм да дам живота си за свободата на моята Украйна“, продължава ветеранът.

В един от кадрите възрастният човек държи в ръцете си орден „За мъжество“ III степен, който посмъртно е даден на внука му.

23-годишният Иван Гутник-Залужний загина на 10 август 2014 г. вследствие на огнестрелно рана, получена по време на обстрела от терористите на блок-пост до град Амвросиевка, Донецка област.

Режисер на това вълнуващо видео е Олес Санин. Инициатори на снимането му са били украинското правителство и Украинският институт за национална памет.