Обменът си е обмен, или къде изчезна сержант Тур

Как се преплитат човешките съдби и информационните потоци. Никога не знаеш кой факт може да допълни цялостната мозайка на събитията. Успяхме да подредим още един пъзел на една отделно взета история.

На 18.01.2015 г. един от пропагандистките канали на донбаските терористи качи видео, озаглавено „Разпит на пленен около Дебалцево майор от разузнаването на ВСУ“
Нека датата на публикацията да не ви заблуждава – това архивно видео е качено именно сега, когато затихна резонанса от свързаната с него друга история, в която беше заснето интервю със сержанта от ВС на РФ Евгений Тур
Но за това малко по-нататък.
Помолихме за коментар един от нашите приятели, непосредствено запознат с тази ситуация.

Алексей (офицер от ВСУ):
„Да започнем с това, че майорът, сниман на видеото, е свързан с разузнаването толкова, колкото аз – с полетите до Луната. Не мога да ви разкрия всички детайли, но ако се изгледа внимателно видеото, ще се забележи, че офицерът казва, че е тръгнал да прибере ранените си другари и това е, всъщност, истината.
После започва стандартната галимация с коментарите на терористите зад кадър: „защо си дошъл в Донбас, защо насилвате и убивате рускоезичното население“ и прочие елементи от стандартния набор на пропагандиста.
Но! Обърнете внимание – поведението на майора е уверено и той даже недоумява, защо този клоун от бандформированията се прави на следовател. Защо майорът е изненадан? Ами защото, след като публикувахте във вашия youtube-канал интервюто със сержанта от армията на ВС РФ Евгений Тур, покровителите на терористите осъзнаха, че поредният факт за тяхното присъствие е изнесен на бял свят. И докато все още не са организирани пресконференции със сержант Тур, то трябва да се проведат преговори с ВСУ и той да бъде спешно обменен.
За терористите беше необходимо да намерят решение на въпроса с обмена на сержант Тур и по тази причина те организираха опит за залавяне, по-точно казано „подставяне“ на военнослужещите от ВСУ.
Какво се е случило в действителност: посред нощ в щаба на сектора се получава телефонно обаждане от терористите, в което те предлагат да бъдат прибрани от неутралната територия ранените – петима души, основно от медицинската служба. Без да се посъветва с някого, майорът с няколко човека тръгват към уговорения пункт.
Тъй че, нека разпитващият терорист да не разказва хуморески за това, как успял „с цената на невероятни усилия да залови диверсионно-разузнавателна група на ВСУ“. А майорът се държи уверено, защото мисли, че е все още парламентьор, пристигнал да прибере ранените си другари. Лично аз се питам, защо терористите са вързали ръцете на човек, непредставляващ заплаха за тях. Показност и нищо повече.“

Разказът на Алексей внесе някаква яснота. Сега да видим видеото със сержант Тур – тук.

На ноемврийското видео с интервюто на Тур се вижда, че ръцете му са свободни, даже спокойно пуши и пие кафе, с него разговарят като с човек, без да му насаждат клишета. А на видеото с майора виждаме съвсем друго. Това е разликата между цивилизования подход и действията на диваците.
Завършекът на историята със сержант Тур е стремителен. След публикуването на видеото с него, обменната му цена нарасна и буквално след 2 дни беше разменен за петима украински военни, в т.ч. и майора. Единственото, което успяхме да научим след това е, че Тур е посрещнат не от специалисти от ВС на РФ, а от служещи във ФСБ. След което страницата му в социалната мрежа „ВКонтакте“ е закрита и нито роднините му, нито близките му са го виждали повече (поне такива са последните коментари на страницата му, преди да бъде закрита)

Ето такива са пътищата на съдбата…

P.S. Интересното е, че вчера вечерта един от доброволците на InformNapalm разговаря с представител на ВСУ на тема „защо официалните органи крият и не демонстрират пред широката аудитория пленените руски военни?“ В хода на разговора стана ясно, че това е негласна и недокументирана договореност. Тоест, това не е изрично споразумявано, но незнайно защо се счита, че ако украинската страна започне масово по официалните канали да показва руските военни, то руската страна също (чрез терористите) ще демонстрира ураган от видео клипове с разпити на украински пленници.

В такъв случай, какво виждаме сега: видео клипове с унижавани от терористите пленени украински военни, принуждавани да скачат и да произнасят унизителни скандирания, задържани в каземати (бел.прев.: фр. casemate или ит. casamatta – 1.бронирано помещение, 2. защитно съоръжение, 3. единична затворническа килия), а някои от тях изведени в РФ. Ярък пример за последното е Надежда Савченко, незаконно задържана в руски затвор. Нима това не е достатъчно, за да се проведат поне някакви контрамерки?!
Струва ни се, че оправданията с многоходови кампании и позоваването на уж обмислени сценарии не сработват. Разбира се, това не е повод да се изпада в критиканство и вопли „всичко пропада, предават ни“. Не! Това няма да го бъде! Ние сме поддръжници на друго – като във вица:
„Началникът на ГЩ звъни на министъра на отбраната:
– Г-н Министър, армията се разбунтува!
– Какво? Тръгва към Киев?
– Не, завладя Донецк и тръгва към Крим!“

Но бихме искали да видим прогрес и инициативност не само сред доброволците, но и в държавните структури.

Източник: InformNapalm

Посланикът на САЩ в Украйна: Край Дебалцево има руски танкове, а на границата е подготвено оръжие за терористите

Край Дебалцево руската армия е разгърнала системи за противовъздушна отбрана. Русия е готова да достави голяма партида оръжие на екстремистите.

Както съобщава Цензор.NET, за това информира посланикът на САЩ в Украйна Джефри Пайет в своя Twitter. Посланикът е споделил и сателитни снимки като доказателство за това свое твърдение.

сателит1

 

„Ние сме сигурни, че това е руско военно въоръжение, а не оръжие на сепаратистите“ – заявява Пайет.

Той отбелязва също, че руските военни са разгърнали системи за противовъздушна отбрана край Дебалцево, и на границата са подготвили голяма партида от оръжие, което да бъде прехвърлено на екстремистите за водене на бойни действия в Източна Украйна.

Както вече стана известно, вчера вечерта говорителят на Държавния департамент на САЩ Джен Псак заяви:

„САЩ разполагат с потвърдена информация за това, че през последните няколко дни от Русия в Украйна са навлезли танкове и ракетни системи. Това очевидно противоречи на духа на споразумението, постигнато през тази седмица“ – казва Псак, като добавя, че това противоречи и на Минското споразумение, подписано през септември.

Освен това, говорителят на Държавния департамент обърна внимание на ракетно-артилерийските обстрели и продължаващото настъпление срещу силите на АТО в района на Дебалцево.

„Ние сме сигурни, че това са руски, а не сепаратистки военни системи. Освен това, руската армия е разгърнала системи за ПВО недалеч от Дебалцево. Ние сме сигурни, че това са именно руски системи“ – подчертава Псак.

сателит2

 

 

Ресторантът на бъдещето: украинецът Дмитрий Костик създава глобална мрежа от заведения с интерактивни маси за хранене.

SN2_iCafe_Animation

Ресторантьорският бизнес е високорисков: около 70% от заведенията се закриват още на първата година от съществуването си. В същото време, този бизнес е един от най-консервативните в света. Иновациите проникват в него постепенно, но по своята същност моделът на работа с клиентите – сядаш на масата, правиш поръчка, хапваш и плащаш – е непроменен от вече стотици години. Украинският предприемач и изобретател Дмитрий Костик, основателят на Kodisoft и реализирал редица други проекти, не се примирява с това и решава да създаде ресторанта на бъдещето. През 2011 година започва проекта IRT – Interactive Restaurant Technology, който става участник в програмата Microsoft BizSpark. 

Към настоящия момент, по технологията IRT в света работят три ресторанта – в Кипър, в Дубай и в Абу-Даби, но вече се строят още няколко нови – в Европа, в Северна Америка и в Азия. Кое е особеното в тях? Посетителите се разполагат около големи интерактивни плотове, с тяхна помощ дават поръчката си, извършват покупки онлайн и също така общуват с останалите посетители. Даже самият интериор на ресторанта може да се променя, тъй като на сензорните панели може да бъде показано всякакво изображение. А сензорните панели се произвеждат в Киев. Независимо от значителните инвестиции, два от ресторантите, открити в рамките на проекта Interactive Restaurant Technology вече са ги изплатили – единият за пет, а другият за 11 месеца и вече реализират печалба. А самата компания IRT, основана едва преди три години, се оценява вече на десетки милиони долара.

Ще ви запознаем с част от интервюто, в което Дмитрий разказва как му е дошла идеята за интерактивните маси в ресторанта, как заради нея са променили съществуващата вече технология на сензорните панели и как интерактивните маси влияят на схемата на работа в съвременния ресторант.

„За да проверим жизнеспособността на тази идея, през 2011 година избрахме Кипър като локация и открихме ресторант Oshi.

 

Подробно разказвам за това при участието си в TEDxKyiv

Сега имаме вече три работещи ресторанта: един в Кипър, един в Дубай и един в Абу-Даби, като последните два открихме в партньорство с човек, който е посетил нашия кипърски ресторант, възхитил се и сам предложи да работим заедно. Два от ресторантите – в Кипър и в Дубай вече напълно са покрили вложената в тях инвестиция.

iCafe_Team
iCafe_Team

Инвестицията в Кипър беше 460 000 евро, а след пет и половина месеца ресторантът излезе вече на печалба. В Дубай – инвестицията беше 970 000 долара и за 11 месеца я избихме. Как стана това ли? Първо, увеличихме продажбите с 32%, банално продавайки с помощта на интерактивните маси повече храна и напитки. Второ, както всеки ресторантьор ще потвърди, в един ресторант за всеки 100 седящи места са нужни 8-9 сервитьори. А при нас сервитьорите са двама. Сервитьорската заплата в Кипър е 1 000 евро и вместо 8 000 – 9 000 евро на месец за заплати, ние плащаме 2 000.

Ресторант Oshi в Кипър
Ресторант Oshi в Кипър

За бъдещите планове
„Нямаме за цел задължително да търсим инвестиции в проекта, макар че често получаваме предложения от различни VC- фондове и ангели да им продадем 1-2%, до 30-40% от бизнеса. Средната оценка на цената на компанията, ако се ориентираме по входящите предложения, е около $70-120 млн. Не съм сигурен, че искам да увеличавам инвестициите. Би ми било интересно да пробвам, но никога не съм работил с външен партньор и не зная до колко това ще забави оперативната дейност и вземането на решения. Все пак, появява се алтернативно мнение и вместо да вървим напред и да реализираме идеите и вижданията си, ще губим достатъчно много време в търсене на компромисни решения.“

През 2012 Oshi е признат за най-добрия ресторант в Кипър и оттогава редов получава тази награда
През 2012 Oshi е признат за най-добрия ресторант в Кипър и оттогава редов получава тази награда

Уникалният „Кобзар” на украински и български

Автор: Евелина Здравкова, www.marica.bg

Защо тази книга на Тарас Шевченко е библия за украинците?

Кобзар
Този екземпляр на емблематичната книга „Кобзар” се пази в Пловдивската библиотека „Иван Вазов” като изключителна ценност. Тя е показана в изложбата, посветена на 200 г. от рождението на Тарас Шевченко.

Снимка: Този екземпляр на емблематичната книга „Кобзар” се пази в Пловдивската библиотека „Иван Вазов” като изключителна ценност. Тя е показана в изложбата, посветена на 200 г. от рождението на Тарас Шевченко.

Уникалният поетичен сборник с картини „Кобзар” на Тарас Шевченко излезе за първи път на български език в най-новата ни история. Той е издание на Посолството на Украйна по случай 200 г. от рождението на писателя, художника, бореца, с подкрепата на Почетния консул на Украйна инж. Димитър Георгиев. Книгата е двуезична – на украински и на български език. Премиерата ще бъде в края на ноември.

Първото издание на „Кобзар” е през 1840 г. В него намират място осем произведения: „Перебендя”, „Катерина”, 4Тополь”, „Мысль” („Зачем мне чёрные брови”), „К Основьяненко”, „Иван Пидкова”, „Тарасова ночь” и „Думы мои, думы мои, горе мне с вами”, написано специално за този сборник, което става епитафия към цялото творчество на Шевченко.

След издаването на сборника писателят започва да се подписва като Кобзар Дармограй. А творбата става настолна книга на украинския народ – вече повече от 150 г.

Първото издание на този  сборник от стихове и рисунки е впечатляващо като полиграфическо изделие. То привлича вниманието с хубавата хартия, удобния формат, четливия шрифт. Изключителна особеност на този „Кобзар” е и офортът в началото на книгата по рисунката на Василий Штернберг: Народният певец – кобзар. Това не е просто илюстрация към отделно произведение, а обобщен образ на кобзаря. На царската цензура изземва тиража на „Кобзар”. Затова в света са запазени едва няколко екземпляра на „Кобзар” от 1840 г.

20 г. по-късно Платон Симиренко – известен за времето си меценат, дава 1100 рубли, за да се издаде отново „Кобзар” – вече със 17 поеми и портрет на самия писател.

В годините той постоянно допълвал своя „Кобзар”.

През 1975 г. е преведен на български от Димитър Методиев и излиза в колекцията библиотека „Световна класика”.

Издаван е в 8 милиона екземпляра, преведен на повече от 100 езика.

През последните години ценители правят няколко колекционерски издания с илюстрации.

Най-малката ръкописна книга в света е „Кобзар”, която е в музея на микроминиатюрите в Киев. Площта на корицата е 0,6 квадратни милиметра, съдържа 12 страници. В тях са поместени 6 стихотворения на Шевченко, откъс от предисловие, портрет на писателя, снимка на стаята, в която се е родил. Дебелината на буквите е 3 микрона. Книгата е съшита с обикновена паяжина, а обложката е направена от цвета на растението безсмъртник. Изработката е коствала четири месеца на украинския майстор на микроминиатюрата Николай Сядристим.

„Кобзар” е единствената книга, която има собствен музей – в къщата на семейство Цибулский в Черкас, където Шевченко е гостувал три седмици през 1859 г.

Творчеството на Шевченко поставя основата на съвременната украинска литература и език.

Роден през 1814 г. Остава сирак на 12 г., принуден да скита, за да търси препитанието си. Работи при свещеника, помага на самоуки художници, когато рисуват икони в селските църкви. 16-годишен е продаден към личната прислуга на помешчика Енгелгард. Той го праща да учи. Така Тарас попада в Санкт Петербург, но все още не е свободен, защото трябва да се откупи от помешчика си. Това се случва през 1857 г. след намесата на вицепрезидента на Академията по художествени изкуства. Като брат на тайната политическа организация т.нар. Кирило-Методиево братство в Киев, той става борец срещу крепостничеството. Пише сатирични стихове за императрица Александра Фьодоровна – жената на Николай I. Напредничавият млад интелектуалец се обявява за една панславянска държава. Затова е наказан – изпратен да служи като войник в Оренбургска губерния, под строгото наблюдение на началството и със забрана да рисува и пише. Смирява се, но ограничението да твори го води до очаяние. Въпреки това не спира да пише. Опитът да създаде семество е неуспешен. Започва да пише учебници за народа на украински език. Но заболява от воднянка – болест, която се предизвиквала от прекомерна употреба на горещи напитки”, както пишат историците. Умира едва на 47 г.

КобзарКобзар

Според изчисленията на руски активисти в Донбас вече са загинали над 3 500 военнослужещи от РФ

Освен официално обявените 2 000 руски военнослужещи, загинали в хода на военните действия в югоизточна Украйна, на територията на Донбас са загубили живота си още около 1 530 войника. За това съобщава руският политик и правозащитник, основателката на групата „Груз-200“, Елена Василиева, посочвайки, че това са само данните, които са потвърдени от различни източници .
груз200
Освен официално обявените 2 000 руски военнослужещи, загинали в хода на военните действия в източна Украйна, на територията на Донбас са загубили живота си още около 1 530 войника.
За това на своята страница във Facebook съобщава руският политик и правозащитник, основателката на групата „Товар – 200“ („Груз – 200“):
„Да преброим „товар 200“ след обявяването на двете хиляди загинали: 300 убити в Победа, 47 разстреляни при излизането от Иловайск, 120 загинали бойци в Снежное, 70 загинали псковски десантника (10 останали живи), 60 заклани от батальон „Кавказ“ – това е цял артилерийски дивизион, 59 тела в общ гроб под Новоазовск, около 40 тела, захвърлени в мина. Всичко: 926 загинали… В мина в Краснокаменск са изхвърлени почти 600 тела“ – с горест съобщава Елена Василиева. Тя посочва, че това са само данните, които са потвърдени от различни източници.
„А колко още ранени не са докарани и не са спасени?! Майки и съпруги! В тази цифра може да е вашият син, мъж. Стига вече мълчание!“ – призовава Василиева.

Да припомним, че на 3.09. Елена Василиева съобщи последната статистика за загубите, които са претърпели руските войски по време на бойните действия в Украйна. „Ако се съди по това, което съобщават хората, излиза, че са повече от 2 000 души само през август“ – пише Василиева.
На 5.09. „Първи канал“ призна за гибелта на руски войници в Донбас. Руският премиер Дмитрий Медведев е предал на военните шест подвижни пещи за кремиране.

Източник: http://svoeradio.com