Публикуваме анализ на руското издание „Новая газета“ във връзка с разследването на убийството на Борис Немцов.
В делото за убийството на Борис Немцов се очертава „чеченска следа“. Заподозрените са задържани и правят самопризнания. Съобщава се, че един от задържаните – Заур Дадаев – може да е не само изпълнител, но и организатор, и инициатор на престъплението. Мотивът е реакция на критичните изказвания на Немцов за исляма. На свой ред ръководителят на Чечня Рамзан Кадиров заявява, че познава Дадаев като патриот на Русия, който не би направил нищо лошо за родината си.
Социално-политическият контекст на престъплението е последователно обезглавяване на руската опозиция чрез арести, заведени дела, фактическо изгонване, а сега и убийство. Този контекст означава, че в тази част на обществото, която е критична към властта, основната версия на следствието ще предизвика – и вече предизвиква – недоверието. Немцов е осъждал убийството на карикатуристите от Сharlie Hebdo, писал е за „ислямската инквизиция“. Но той никога не се е смятал за критик на исляма или пък за ислямофоб. В очите на ислямистите-радикали Немцов е абсолютно неочевидна и доста съмнителна мишена.
От друга страна, убийството на политика заради възгледите му е акт на заплаха и като такъв предполага прозрачност на мотивите.
Забележително е, че версията за съпричастността на хората във властта към организацията на това убийство дори не се разглежда от следствието и от държавните медии – това е „неизгодно“, твърдят те. Дори и така да е, убийствата само с мотив за изгода ли се извършват? Версията, според която чеченецът Дадаев отива на Червения площад да убие Немцов, ръководейки се от неотдавна възникналата неприязън, не предизвиква съмнения. Обаче самото предположение, че подобен мотив за премахване на неудобните може да има човек, който, за разлика от Дадаев, има власт и много възможности, се отрича от самото начало. Подобно отричане на версиите не издържа никаква критика.
Сегашната основна версия е в ракурса на това, което може да се нарече компромисен вектор. Излиза, че Кремъл и руските спецслужби нямат нищо общо с това убийство. В същото време никой не обвинява Запада, Киев или самата опозиция. Очертава се средното звено, предизвикващо враждебност и за двете страни на политическия конфликт. Това са или националистите, или радикалните ислямисти.
Рамзан Кадиров първоначално заявява, че западните спецслужби са виновни за убийството на Немцов. Той, и не само той, е подчертавал, че основната цел е дестабилизация на ситуацията в Русия. Какво трябва да се мисли сега, когато са намерени заподозрени и се чуват признания? Как се съчетават заявленията за дестабилизация с думите на същия Кадиров за патриотизма на Дадаев и за неспособността му да действа против Русия?
Разпространява се версията, че престъплението няма националност. В „делото на Немцов“, както се оказва, престъпниците имат националност. Нещо повече, подчертава се и религиозната принадлежност на заподозрените. Дадаев е чеченец и е мюсюлманин, а в публичното пространство това звучи като обяснение и оправдание за постъпката му. До какво е трябвало да бъде доведен един мюсюлманин, за да се реши на такова престъпление?! До какво е трябвало да бъде доведен един чеченец, известен със своя патриотизъм?!
„Чеченската следа“ може да отговори на въпроса на кого е било изгодно убийство на Борис Немцов. То е изгодно на най-консервативните, дори реакционните сили в Русия. Дали в този случай трябва да говорим за компактна група или за движение с поддръжници в различни провластови структури, е отделна тема. Интересът на ултраконсерваторите се състои в продължаване на курса на изолация на Русия и лично на Владимир Путин. В условията на обсадена крепост се реализират материалните амбиции на изолационистите. Приоритетна бюджетна подкрепа получават най-консервативните властови структури, най-консервативните обществени институции и най-консервативните национални републики, чието ръководство демонстрира способност за свръхмобилизация на населението.