Ултранционалистката Марин Льо Пен намери пари за партията си в руска банка

Марин Льо Пен / Снимка: Nouvel Observateur
Марин Льо Пен / Снимка: Nouvel Observateur

Френският Национален Фронт начело с Марин Льо Пен намери кредитор в Русия. Националният фронт се договори с Първата Чешко-Руска Банка за кредит от 9 млн евро. По-рано Марин Льо Пен каза, че френските банки се отказват да кредитират тази партия. Като резултат Националният фронт е принуден да търси кредити в други страни. За това съобщава съобщава руския канал РБК.

Крайно десният Национален фронт (FN) на Франция, чийто лидер е Марин Льо Пен, получи от Първата Чешко-Руска Банка кредит от 9 млн. Евро. Тази договореност беше постигната още през септември тази година. Тази информация е потвърдена от счетоводителя на Националния фронт Валериан де Сен-Жуст, съобщава френското издание Figaro.

По-рано за това, че Националният фронт се е договорил за кредит с Първата Чешко-Руска банка съобшава френският портал Mediapart с позоваване на източник в политическата централа на партията. По даннина на портала, посредник в сделката се оказа евродепутатът от френските крайно десни Жан-Люк Шафхаузър. Авторите на статията забелязват, че сделката е осъществена на фона на напрегнатите отношения между Русия и Запада във връзка с украинската криза и обръщат внимание на „чуждестранна намеса в политическия живот на Франция“.

Коментирайки статията, Сен-Жуст потвърждава, че партията действително се е договорила за кредит с руска банка и вече е получила първата част от обещаните пари в размер 2 млн. евро. „Ние отдавна търсим откъде да вземем пари назаем за финансиране на избирателните ни компании. Нашата банка, както и повечето френски и европейски банки, категорично се отказват да дават назаем дори малка сума за Националния фронт“, – пояснява Сен-Жуст.

Той добави, че именно евродепутатът Шафхаузър е помогнал на партията да се свърже с Първата Чешко-Руска Банка. „Именно Шафхаузър, който вече отдавна има доста добри отношения с Русия, ни каза: „Обърнете внимание на тази банка“, – разказва Сен-Жуст.

В края на октомври Марин Льо Пен в интервю за списанието Nouvel Observateur разказа, че Националният фрон действително има проблеми с получаване на кредити във Франция. „Нашата партия запита за кредити във всички френски банки, но никой не се отзова“, – каза тя. „Накрая ние се обърнахме с тази молбав няколко чужди банка – в САЩ, В Испания и, да, в Русия. Ние очакваме отговорите“, – поясни тя. Към коя руска банка се обърна Националният фронт Марин Льо Пен тогава не уточни, като добави, че с това се занимава счетоводителят на партията.

Първата Чешко-Руска Банка, главният офис на която се намира в Москва, е основан през 1996 година. Днес единственият собственик на ПЧРБ е руския бизнесмен Роман Попов. Напомняме, че лидерът на френските ултранационалисти и големият приятел на Русия Марин Льо Пен се опита да попречи на Европейския Парламент да вземе решение за удължаване на търговските преференции за Украйна до 31 декември 2015 г. Тя се опита да върне документа в комитета „за по-дълбоко изучаване“. Обаче нейното предложение е посрещнато с недоволство от депутатите.

Сайтът „Украйна днес“ стана на един месец

Днес екипът на „Украйна днес“ празнува първия „рожден ден“ на сайта. 
Скъпи читатели, благодарим ви, че сте с нас! 
Продължаваме заедно напред!

Инфографика: "Украйна днес" на един месец

В Донбас екстремисти са завързали мъж за уличен стълб

Пленен украинец
Снимка: hromadske.tv

В град Зугрес, Донецка област екстремисти са завързали мъж за уличен стълб. Това съобщава на сайта си украинската телевизия „Громадське.ТВ„, като се позовава на страниците на сепаратисти в социалните мрежи.

Мъжът е бил завързан около 8 часа сутринта на кръстовището до културния дом в район Зугрес-2.

Екстремистите твърдят, че той е „член на наказателен отряд“. Заявяват, че задържаният от тях мъж е доброволец от батальон „Донбас“ с прякор „Зугрес“.

„Бил е задържан у тях, когато за пореден път си е дошъл през почивните дни да си почине и да си лекува крака. Бил е ранен още в боевете край Иловайск“, пишат на информационните страници на сепаратистите.

Преди време в Донецк екстремистите от батальон „Изток“ завързаха за стълб жена, обвинена, че помага за коригирането на артилерийската стрелба по Донецк.

 

 

Украйна разсекрети архивите на КГБ

Архив КГБНа 9 април украинският парламент прие закон, с който се осигурява публичен достъп до архивите на съветските органи на държавната сигурност до 1991 година.

За законопроекта „Относно достъпа до архивите на репресивните органи на комунистическия тоталитарен режим 1917–1991 г.”, внесен от Министерския съвет, гласуваха 261 депутати при минимално необходими 226 гласа.

Законът преразглежда кардинално правилата за публичен достъп до архивите на силовите органи на бившия СССР в Украйна: КГБ, Генерална прокуратура, Главно разузнавателно управление (ГРУ) на Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР, военните подразделения и съдилища.

Всички документи на тези институции, които в момента се съхраняват в архивите на различни ведомства с различен режим на допуск, трябва да бъдат предадени в специализирания държавен архив на Украинския институт за националната памет. Той трябва да бъде създаден в тримесечен срок, а всички документи трябва да бъдат прехвърлени в него в рамките на две години от датата на влизане в сила на закона.

Искане за ограничаване на достъпа до отделни документи се допуска само от страна на жертвите на съветските репресии, а членовете на техните семейства могат да поискат само скриване на информацията за тяхната етническа и религиозна принадлежност, политически възгледи и данни за здравословното им състояние. Заинтересованите лица могат да поискат закриване или ограничаване на достъпа до подобна информация максимум за 25-годишен срок.

В закона отделно се подчертава, че по никакъв начин и при никакви обстоятелства не може да бъде ограничен достъпа до архивна информация относно щатните и извънщатни служители на репресивните органи.

Разрешава се копиране на архивните документи (при използване на собствени материали – безплатно), ще се извърши дигитализация на всички данни.

VV
Володимир Вятрович

Авторът на мотивите към законопроекта, историкът и директор на Украинския институт за националната памет Володимир Вятрович обосновава необходимостта от разсекретяване на архивите на съветските специални служби, като се позовава в частност на препоръките на Комитета на министрите на Съвета на Европа от 2000 година, в които се посочва, че „нито една страна не може да бъде демократична, без да осигури на собствените си граждани правото да знаят истината за своето минало“.

Законът за разсекретяване на архивите е една от четирите инициативи, които вчера бяха гласувани от украинския парламент.

UPA
Ветерани от УПА

Върховната рада също така призна официално Украинската въстаническа армия (УПА) и всички други организации, които са се борили против комунистическия режим през 1917–1991 г., за борци за независимостта на Украйна. Публичното отричане на заслугите им в борбата за независима украинска държава се определя като противоправно.

Освен това, беше приет закон за осъждането на комунистическия и нацисткия тоталитарни режими и забрана на тяхната символика. Законът предвижда в Украйна да бъдат демонтирани паметниците на всички лидери на Комунистическата партия и да бъдат променени всички географски названия, включително имена на улици, площади и т.н., свързани с комунистически и съветски дейци.

С четвъртия закон парламентът официално замени термина „Велика отечествена война” с термина „Втора световна война”.

В подготвения от правителството законопроект се посочва, че Втората световна война „е започнала в резултат на договореностите между националсоциалистическия (нацисткия) режим в Германия и комунистическия тоталитарен режим в СССР”. В изказването си от парламентарната трибуна Володимир Вятрович подчерта, че Украйна трябва да се освобождава от „съветските клишета”. Терминът „Велика отечествена война” е въведен в съветската история, за да се подчертае, че през 1941-1945 г. съветските граждани са защитавали СССР като тяхно общо Отечество. При почитане паметта на загиналите във войната вече няма да се използва съветска символика.

top.rbc.ru

 

21-годишна украинка елиминира шампионката Серина Уилямс

Елина Свитолина

Американската тенисистка сензационно претърпя поражение от Елина Свитолина с 4-6, 3-6 и от отпадна от олимпийския турнир по тенис в 1/8 финалите, съобщава БГНЕС. 21-годишната украинка елиминира действащата олимпийска шампионка за 72 минути. Досега Свитолина имаше четири загуби от също толкова срещи със Серина. Американката допусна 37 непредизвикани грешки и осем двойни, и бе пробита пет пъти. На предните Игри Серина спечели златото както на сингъл, така и на двойки със сестра си Винъс, а сега е аут и от двете състезания. Серина Уилямс

Украинската тенисистка в следващия кръг ще играе с Петра Квитова. По-рано надпреварата при мъжете напусна №1 Новак Джокович, който отстъпи пред Хуан Мартин Дел Потро.