Вече месец в донецкото летище се водят едни от най-ожесточените боеве. Двете страни проявяват масов героизъм – едните защитават, другите изграждат път от трупове. Героите са скрити зад плътна завеса, изтъкана от лъжи, митове и популизъм. В памет на падналите защитници решихме да пролеем поне малко светлина върху истината за събитията и да развенчаем митовете, създадени в Москва и Киев.
ЛЕТИЩЕ „С. С. ПРОКОФИЕВ“ В ДОНЕЦК
Летището в гр. Сталино (едно от предишните наименования на Донецк – бел. прев.) е построено върху кръв. През 1933 г. – най-гладната година в историята на Украйна – първите булдозери започват да изравняват площадката под полосата за излитане. Даже руските историци, които спорят за вината на Сталин, не отричат самия факт за царящия в Украйна глад. Първите пътнически полети са от Донецк „чак“ до Старобелск – град в Луганска област, разположен на 160 км от самото летище.
През юли 2011 г., в навечерието на „Евро-2012“ е построена нова полоса, а през май 2012 – нов терминал с пропускателна способност 3 100 пътници в час. Проектантите са хървати, които – както показва времето – са си свършили работата отлично. Не напразно министърът на транспорта Колесников е похарчил почти 7 млрд. гривни държавни пари (875 млн. долара). Терминалът стои и издържа на ударите на „ГРАД“-овете. Много средства са и откраднати, но кой ли ще си спомни…
Но строителството не приключва след футболния шампионат. Донецките олигарси като истински феодали не могат да ползват общия терминал. За тях обикновените дончани се делят на 2 категории – прислуга и крепостни. Затова и замислят изграждането на VIP терминал – за сметка на данъкоплатците, т.е. за наша сметка.
Сергей Прокофиев, чието име носи летището, е известен композитор от миналия век, роден в Донецка област. Бил е любимец на Сталин, а неговите опери „Война и мир“ и “Огненият ангел“ са особено сполучлива алегория на съвременните събития.
АЕРОДРУМЪТ
Може да приема самолети от всякакъв клас. През 2013 г. през него са минали 1 100 500 пътници. Освен чартърните компании на Ахметов и Ко. обслужва около десетина авиопревозвача. Главните маршрути са до Киев и Москва. Почти всички останали – до турските курорти. За Европа и по-далече има само един рейс, за Мюнхен. За донецките феодали от средна ръка, които още не са си купили личен самолет, има полети за Гърция и Емирствата. Всичко останало са „дреболии“ – за Кутаиси, Сургут, Ашхабад, Израел. Обработват се и товари.
ПЪРВИЯТ ЩУРМ НА ДОНЕЦКОТО ЛЕТИЩЕ
След завземането на Славянск в летището пристига отряд от 3-ти Полк със специално предназначение на ВС на Украйна. Спецназовците се разполагат в стария терминал, летището продължава на приема и изпраща полети. През май в Донецк се появява отрядът на Ходаковски под названието „батальон Изток“ . В него има много бивши граждани на кавказките републики – Ичкерия, Дагестан и др.
На 26 май Ходаковски, който по информация от няколко източника е бивш служител на подразделение „Алфа“, провежда преговори с командира на украинския спецназ. Разговорът е бил примерно следният:
– Хайде ние да заемем новия терминал. Без стрелби и никому ненужни жертви. Вие си оставате в стария терминал, можете да рапортувате на началството, че не сте отстъпили позициите. Кому е нужно кръвопролитие? Ние ще влезем в работещия, в новия терминал, ще дойдат журналисти от Русия, ще поснимат… Летището ще продължи да работи.
– Ами опитайте. Ние сме полагали клетва и нямаме намерение да ставаме предатели като някои.
След този разговор няколко КАМАЗ-а с военизирани терористи се отправят към летището. Влизат в новия терминал, в който има пътници и летищен персонал. Спецназовците не им се противопоставят, за да се избегнат жертви сред мирното население. Откриват предупредителен огън, който да разгони мирните. В това време екстремистите заемат отбранителни позиции и се приготвят за отразяване на атака. След което и започва боят.
Терористите успяват да излязат на покрива и да монтират преносимите средства за ПВО. Украинските сили задействат авиацията – поне 2 хеликоптера Ми-24 и един щурмовик Су-25. Под прикритието на димни гранати бойците на Ходаковски предприемат маневра (по-късно използвана и от Стрелков-Гиркин в Славянск) под кодовото название „Стремглаво бягство“.
Бягат така стремително, че минимум един КАМАЗ с ранени попада под приятелския огън на своите – терористите помислили, че украинският спецназ е решил заедно с летището да освободи и целия Донецк. През това време в Донецк са събрани много журналисти, главно руски. Извикани са, за да заснемат „безкръвното предаване на украинския спецназ“. По-голямата част от тях знаят само, че в летището предстои събитие, което трябва да бъде широко осветено, но не знаят нищо в детайли.
И така, поражението на батальон „Изток“ е увековечено на хиляди фотографии и видео клипове. Широкият резонанс на събитието принуждава Ходаковски да изпрати в Русия фургон с „Товар 200“ – един вид, вижте, връщаме телата на “доброволците“ в Родината, за да бъдат разпознати и погребани у дома.
МЕЖДУ МАЙ И СЕПТЕМВРИ
След този щурм летището преустановява работа по прякото си предназначение. Терористите разбират, че не са в категорията на украинския спецназ и не предприемат сериозни опити за щурм. Епизодичните атаки, които инициират, с лекота се неутрализират от кировоградчани (едни от главните защитници на летището са десантчици от бригадата, разположена в Кировоград – бел.ред.).
1 – в/п А1428 на ПВО; 2 – Заводът и базата на компанията, построила новия терминал; 3 – в/п А1402 също ПВО. Маркирани са населените пунктове и пътищата между тях. Всички с изключение на Горловка се контролират от украинската армия.
Всичко дотук е последвано от още едно знаменателно събитие – въплъщение на вековните тежнения на любителите на “руския свят“. Напълно разграбен е хипермаркет „Метро“, който се намира на уж неутрална територия. След този епизод поддръжката на ДНР от страна на местното население рязко се увеличава. Мечтите се превръщат в реалност.
Но на спецназовците не всичко им е по вода – от време на време възникват проблеми със снабдяването и извеждането на ранените – против тях работят снайперисти.
РУСКОТО НАХЛУВАНЕ И СИТУАЦИЯТА В ДОНЕЦКОТО ЛЕТИЩЕ
Активността на бойните действия рязко нараства непосредствено преди началото на нахлуването на Русия в Украйна. То започва на 10 август и се разгръща с пълна сила сутринта на 24 август. Следват предложения украинците да се предадат, както и нередовни обстрели. Специалните части отговарят с плътен прицелен огън и с най-популярните думи в руския език. Кировоградската групировка е подсилена с други подразделения.
На 20 август „опълченците“ от ДНР започват обстрел на летището с артилерийски оръдия. До тази дата огънят се води по Маринка и Авдеевка – най-големите населени пунктове до Донецк, контролирани от украинските войски. След тази дата обстрелът става непрекъснат.
ПЪРВИЯТ ПЪЛНОМАЩАБЕН ЩУРМ
Първият сериозен щурм на летището започва в нощта срещу 1 септември едновременно с атаката на летището в Луганск. Украинските военни изоставят летището в Луганск, по-точно руините, останали от него. Този обект се оказва в тила на врага и става абсолютно безсмислено да се удържат разрушените до основи здания.
Така виждат това в Москва.
Щурмуват редовни руски военни части, подсилени от екстремистите от ДНР. Обстрелът се води с артилерия, миномети, реактивни установки. Участват танкове и друга бронетехника. Но защитниците успяват да отбият този опит, както и всички останали.
ДРУГИТЕ ОПИТИ
ДНР оповестява опитите си да щурмува Донецкото летище на 28 септември, 2, 3 и 6 октомври. След което обявява, че летището е превзето. Фактически опити за щурм са предприемани всеки ден, като се започне от 1 септември и до 7 октомври, когато се пише тази статия. Датите, назовани от екстремистите, са частично верни. Именно на 28 септември те предприемат първия си опит за шурм, в който не участват руски военни.
Променя се тактика, привличат се все нови и нови подразделения, но резултатът винаги е един и същ – планини от трупове. Загубите на атакуващия винаги са по-големи от загубите на защитаващия се – особено ако позициите са подготвени, има артилерийска подкрепа и работи разузнаването.
ГЕРОИТЕ ОТ ДОНЕЦКОТО ЛЕТИЩЕ
И двете страни демонстрират масов героизъм. Всеки ден има нови убити и ранени, но никой няма намерение да отстъпи. Тези, които мислят, че героите са само от едната страна – без значение коя, си струва да се замислят. Ако омаловажаваш силата и героизма на врага си, омаловажаваш цената на собствената си победа или поражение.
ЗАЩИТНИЦИТЕ
В началото летището е защитавано само от специални части. През август те са подкрепени от частите на 93 ОМБР, 17 ТБР, ДУК „Десен сектор“. В Пески (най-близкото населено място до летището – бел.ред.) е батальон „Днепр-1“, а някои негови бойци се намират в летището. На 3 октомври е проведена ротация и тези части са сменени от 79 АБ и други части от вече задействаните бригади, но много от героите отказват ротация.
3-ТИ ПОЛК СЪС СПЕЦИАЛНО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
Елитна част на украинската армия. Край Кировоград се намира главният център за подготовка на спецназа на СССР. Подразбира се, че местната част 10 обр СпН е била най-добрата в целия Съветски съюз. Нейната история е покрита с такава неувяхваща слава, че даже Путин се пробва да я открадне. Той приписа всички заслуги на 10-та отделна бригада на своето си подразделение с идентично название, сформирано на съвсем друго място и от хора, нямащи никакво отношение към съветската бригада.
Ще приведем само един факт, който говори красноречиво за фанатичната преданост на тези хора към делото им. Съпругата на един от загиналите офицери и досега изплаща кредит. Още по времето на Янукович мъжът ѝ купува не хладилник, не телевизор, а качествен парашут. Крадците на хазната са му зачислили старо снаряжение и му плащат мизерна заплата. Но дори и тези жълти стотинки героят харчи за повишаване на отбранителната способност на страната си.
В момента, в който вече ще може да се говори за някои факти, ще посветим на това славно подразделение една голяма статия. Това е най-малкото, което можем да направим за тези герои.
„ДЕСЕН СЕКТОР“
„Откачения“ – това е позивната на един от бойците на Доброволческия украински корпус „Десен сектор“. Но това определение важи и за всеки друг от бойците. Тези хора са могли да се включат в Националната гвардия, да служат в армията, да изберат който поискат доброволчески батальон, но те съзнателно са избрали да станат „смъртници“.
Да сте чували поне за един пленен представител на „Десен сектор“? Да сте чували боец от този корпус да е обменен за сепаратист? Ако не, то си представете какво правят с тях и дали те биха се предали живи в плен, даже и в най-безизходната ситуация.
Бойци от „Десен сектор“ има и в самото летище, и в Пески, но главната им задача е снабдяването. Да играеш „руска рулетка“ с пет патрона в барабана на револвера е къде-къде по-безопасно, отколкото да минаваш с БТР или джип през открита, добре наблюдавана и обстрелвана местност.
93-та ОТДЕЛНА МЕХАНИЗИРАНА БРИГАДА
Именно това съединение обезпечава техниката и тежкото въоръжение на защитниците на Донецкото летище. Командирът на бригадата Олег Михайлович Микац ръководи отбраната. Бойците се сражават рамо до рамо със спецназа и „Десен сектор“.
17-та ТАНКОВА БРИГАДА
Към момента на започване на войната най-добрите украински танкисти служат в две танкови бригади. Затова роти и даже взводове от тези бригади са разхвърляни навсякъде по фронта. Част от тях попада на летището в Донецк.
79-та АЕРОМОБИЛНА БРИГАДА
След понесените тежки загуби под Зеленополие е изпратена за превъоръжаване и попълване на личния състав. Тогава с бригадата се заема знаменития Юрий „Крилата на Феникса“ Бирюков (доброволец, който събира помощ за армията и доброволческите батальони – бел. прев.). Благодарение на бригадните офицери, на Бирюков, на други доброволци и донякъде и на Министерство на отбраната, 79 АМБ се превръща в най-добре екипираната част от цялата украинска армия. Техниката и оръжието на десантчиците са обикновени, но снаряжението… И бойният дух… Бойците смятат, че след Зеленополие имат неизплатен дълг към армията на РФ и са напълно готови да си го върнат. С висока лихва.
БАТАЛЬОН ДНЕПР-1
Един от първите доброволчески батальони, сформиран след началото на войната. Именно тези бойци са наречени от руската пропаганда „батальоните на Коломойски“. Това негативно отношение от страна на врага говори единствено за високата боеспособност и издръжливост на съединението. Официално не е влизал в летището, държи село Пески, но някои от бойците сами са поискали да бъдат пратени на летището.
ЩУРМОВАЦИТЕ
Първоначално Русия хвърля срещу донецкото летище руски спецназ, подсилен от терористи от ДНР. След това увеличава числеността на спецназа. После към него се присъединяват и редовни армейски части. Накрая – и части на терористите.
Предполагаме, че руските военни са се сражавали геройски (ако гледаме ситуацията с очите на руснаците). Но не успяват да завземат летището, като понасят доста големи загуби. При следващите щурмове броят на войниците от редовната руска армия започва да намалява, а броят на терористичните елементи – да се увеличава. Като се започне от 28 септември, в редовете на щурмуващите не са забелязани руски войници, но и до сега операциите се командват от руски офицери. Напълно е възможно руските специални части, морски пехотинци и мотострелковаци да участват или да бъдат задействани във всеки един момент. Вече писахме за руските части, които воюват в Украйна.
През тази касапница са минали практически всички части на редовната армия на РФ, въведени на територията на Украйна. Не всеки войник е участвал в атаките, но представители от всяка част е имало. Разбира се, артилеристите не участват в атаките, а само поддържат артилерийския огън.
Същото може да се каже и за отрядите на терористите. Даже специално за тази работа от ЛНР докарват казаци. Ето защо е безсмислено да се описва всяко участвало подразделение – назовете кое да е и няма да сгрешите. Защо се прави всичко това? – Отговорът е в края на статията.
Руските телевизии популяризираха полевите „командири“ – Гиви и Моторола, но ролята им е силно преувеличена. Това са телевизионни звезди, които в случай на победа ще получат всички лаври, но в никакъв случай не са ключови фигури и даже не са и командири на което и да е значимо подразделение. Редом с тях са военните съветници от РФ, които всъщност вземат всички решения.
МИТОВЕТЕ ЗА ДОНЕЦКОТО ЛЕТИЩЕ
Струва си да се отбележи, че създаването на митовете е в интерес на всички страни в конфликта. Лъжата се лее от всички страни – и от Путин, и от Порошенко. Но нито един от митовете не се отнася за героите, които стоят там на живот и смърт.
МИТ № 1 – ДОНЕЦКОТО ЛЕТИЩЕ „ПРОКОФИЕВ“
Някъде в средата на септември понятието „Донецко летище С.С. Прокофиев“ просто престана да съществува. То не може да обслужва пътници – терминалите заедно с цялата инфраструктура са почти разрушени. Не може да обслужва самолети – навигационното и радарното оборудване практически са унищожени, както и петролната база, ремонтните и другите необходими за авиацията мощности.
Част от авиационното оборудване се намира далеч извън аеродрума и днес никой не знае какво се случва с него. Състоянието на полосата за излитане и приземяване е под голям въпрос. Възстановяването на даже минималната работоспособност на летището би отнело много месеци. Проблемът е и в това, че ремонтирането на полуразрушени обекти не е безопасно. Най-добре ще е всичко да се разруши и да се построи отново. Така ще е дори и по-евтино.
Затова по-логично е да се употребява фразата „територията на бившето летище „Прокофиев““.
МИТ № 2 – ДОНЕЦКОТО ЛЕТИЩЕ Е ПРЕВЗЕТО
Ако някой ви каже, че е превзел летището, смело го пратете по… при путин. Площта на летището е повече от 400 ха, 99% от които са напълно открита местност. Цялата тази територия се наблюдава не само с дронове, но и с обикновени стационарни прибори. Артилерията на двете страни държи под прицел тази площ, затова просто е невъзможно тя да бъде контролирана. Нито от Украйна, нито от ДНР. Всичко, появило се там, моментално попада под плътен и точен артилерийски огън.
Под летището има множество подземни комуникации, като се започне от тунела, който съединява зенитните части и се завърши с бомбоубежището и подземните части на терминалите. Десетки постройки – малки и големи, позволяват да се прикриеш от обстрел.
Може да се говори само за контрол на конкретни здания. Главният опорен пункт на украинските сили е новият терминал. Артилерията, с която разполагат екстремистите, може напълно да унищожи всички постройки на територията на летището – така, както беше направено в Луганск. Украинската артилерия може да направи същото. Но страните се стараят да запазят поне нещо, което би могло, дори и условно, да се нарече „завзето летище“.
Но дори ако терористите завладеят всички здания, няма да може да се говори за пълен контрол. Спецназът би могъл да се появи във всеки един момент, направо изпод земята. Така, че дори и ако терористите успеят да изместят украинските сили от сградите, би им било доста страшничко да нощуват в тези огромни пусти, гигантски постройки.
Командирите на терористите няма да се осмелят да оставят за през нощта гарнизон от няколкостотин души (а по-малко няма как да стане – прекалено голяма площ трябва да се държи под контрол). На украинските войници няма дори да им се наложи да ги изтласкват. Ще се събудят сутринта любителите на „руския свят“ и няма да намерят 10-20 от другарите си. А и не всички тела ще се намерят. И така всяка нощ. Как мислите – дали всички тези Гивита и Мотороли ще се решат на такава пирова победа?!
За да се завземе донецкото летище, трябва да бъдат завзети всички населени пунктове в радиус 10 км около него.
МИТ № 3 – СИТУАЦИЯТА В ДОНЕЦКОТО ЛЕТИЩЕ
Ако говорим за ситуацията в донецкото летище, то трябва да се посочва точното време и да се изброяват всички обекти, за които става дума. Например: „Към 16:21 ч. на 07.10.2014 г. украинските военни контролират обекти А, Б, В и два етажа от обект Г. Екстремистите контролират наземните части на обекти Д и Е, а в обекти Ж, З и И се водят боеве.“ След 5 минути всичко може рязко да се промени.
ГЛАВНИЯТ МИТ – СТРАТЕГИЧЕСКОТО ЗНАЧЕНИЕ НА ДОНЕЦКОТО ЛЕТИЩЕ
Двете страни в конфликта определят летището като „стратегически“ обект. Но това не е така. Ситуацията около летището е описана най-добре от известния доброволец Роман Доник на страницата му във Фейсбук и в няколко интервюта. И за двете страни цената му е висока, но е в областта на психологията, на високия боен дух, а стратегията вече се поражда от тези причини. Ние ще развенчаем лъжата (или непълната истина), която звучи от устата на политиците и от двете страни.
АВИАЦИЯТА НА ДНР
Сепаратистите ще кажат, че вече имат авиация. Това ще послужи за оправдание на Путин при използването на руската авиация от руските, защитени летища.
Такова нещо можеше да се каже през юни месец, максимум – в началото на юли. След нахлуването на руските войски в Украйна всички цивилизовани страни вече наричат нещата с истинските им имена – срещу украинската армия воюва руската армия. Или – Русия нападна Украйна, макар и с „ограничен контингент“. Така че подобни прикрития загубиха смисъл.
ИЗПОЛЗВАНЕ НА ПОЛОСАТА ЗА ИЗЛИТАНЕ И ПРИЗЕМЯВАНЕ ЗА ВОЕННИ ЦЕЛИ
Това е невъзможно по принцип. Самолетите ще прелитат точно над главите на украинските войници, отбраняващи се в Пески, Авдеевка и други населени пунктове. Те ще могат да свалят какъвто и да е въздушен обект даже и без ПЗРК, а направо с автоматите. По време на излитане или приземяване самолетът е практически беззащитен и даже най-малките повреди биха могли да доведат до катастрофа.
Пример: сваленият в района на летището в Луганск украински Ил-76 с десантчици на борда. В Донецк ситуацията е аналогична, само че двете армии са си сменили местата. Терористите ще трябва да освободят всичко в радиус минимум 10 км и да ремонтират полосата. А след това и да измислят какво да правят с всички украински „БУК“, „С-300“ и други зенитни системи.
ОБМЯНА НА ГРАДОВЕ
Примирието в Минск е подписано не от Порошенко, а от Кучма, който е полуофициално лице. Законът за специалния статус на местното самоуправление в отделни райони на Донецка и Луганска области все още не е преминал всички процедури по приемането му. Но и в него Донбас се третира като украинска територия.
Територията, контролирана от ДНР и ЛНР след подписването на примирието, се увеличи само по една причина. Украинското командване изтегли всичките си части на такова разстояние, на което Русия не може да ги обстрелва от своя територия. Към днешна дата личният състав и техника на ДНР/ЛНР (даже и към него да се включат частите на руската редовна армия) са недостатъчни, за да контролира цялата територия, напусната от украинските военни.
Затова „обмяната на летището за друга територия“ е най-фантастичната версия. От украинска страна тази лъжа разпространява Тарута (областният управител на Донецка област – бел. ред.). Той има кръвен интерес от това – в негова власт ще останат само тези райони, които няма да имат „специален статус на местната власт“.
ПЛАЦДАРМ ЗА НАСТЪПЛЕНИЕ КЪМ ДОНЕЦК
Ако си мислите, че тясна ивица гола земя може да реши нещо в съвременната война, то си струва поне малко да почетете макар и най-простичката военна литература. Това е версия за най-малките.
ГРАЖДАНСКАТА АВИАЦИЯ НА ДНР
Още една ненаучна фантастика. Непризнатите държави нямат собствени самолети. Ако от Донецкото летище без разрешение на Украйна излети самолет, той може да кацне само в РФ. Ако след това напусне границите на Русия, може автоматически да бъде конфискуван. А, да – и кого или какво ще вози? Според Путин в „новорусия“ още не се е появил човек, който трябва да бъде каран в Москва със самолет.
ЗАЩО РЕАЛНО Е НУЖНО ДОНЕЦКОТО ЛЕТИЩЕ
И на двете страни летището им трябва, за да демонстрират победи в условията на примирие. Запомня се винаги последната дума, всяка страна желае последната военна победа да бъде нейна. Това е много важно за народните маси, а летището ще влезе в историята за векове. Само този факт сам по себе си оправдава всички жертви на героите. Всички останали причини са само мръсотия, за която по-добре да не се знае.
И в Украйна, и във фейковите „държави“ трябва да се проведат избори. Затова никой не желае напълно да прекрати бойните действия. Та нали войната така добре отвлича вниманието от другите проблеми и даже една малка военна победа вдига рейтингите по-ефективно, отколкото хиляди билбордове и рекламни спотове?! Тук мненията на страните са сходни – за всички летището е един малък театър, където се играе войната, която влиза в Новините.
ГЛАВНАТА ЦЕЛ НА ДНР/ЛНР/новорусия
В момента, в който приключат бойните действия и се прекрати стрелбата, съдбата на фейковите „държавички“ ще се окаже под една голяма въпросителна. Едва ли местните жители ще се съгласят да живеят в разрушени домове, без газ, без ток, без вода и отопление, да гладуват и да останат без работа заради митичния „руски свят“. Единият от авторите на тази статия свободно общува на руски в самото леговище на бандеровците – Лвов. Той няма нужда да призовава Путин да въведе войска, за да говори на родния си език във всяка жизнена ситуация.
Затова ДНР/ЛНР/новорусия ще воюват поне до 2 ноември – денят на „изборите“ за своя куклен парламент. Даже и ако по някаква причина боевете за донецкото летище спрат, то войната моментално ще избухне на друго място. И въобще не е сигурно, че там ще има по-малко жертви както сред военните, така и сред мирното население. ДНР = война. Това е аксиома.
БОНУС ЗА ПУТИН
Рано или късно войната ще свърши. Хиляди „руски доброволци“, които през всичките тези месеци безнаказано грабиха и убиваха хора, грабеха автомобили и друго имущество, насилваха и измъчваха, отвличаха и продаваха, стреляха по всички наред просто за удоволствие, нарушаваха всички мислими и немислими закони, ще останат без работа. Те са пристигнали от най-различни региони на РФ и няма да останат в Донбас, а ще се върнат у дома. И какво да прави Путин с тази шайка разбойници?
Правилният отговор е – да бъдат утилизирани в Донецкото летище, докато не са поискали да се завърнат у дома си.
Източник: http://vdv-ua.com