Керченската утопия – анатомията на едно имперско бълнуване

Керченски пролив…В неделя, на 16 декември 2018 година, ще бъде пуснат в експлоатация един красив мост. На две нива, с железопътни релси отдолу, с шосе с четири ленти отгоре. Той за броени минути като крилата руска тройка ще пренесе В.В. Путин над 5-километровия Керченски пролив… Анатомията на едно имперско бълнуване.

В момента, когато пиша тези редове, 1400 леки автомобила и няколко стотин камиона и автобуса стоят в очакване на ферибота за кавказкия бряг на Керченския пролив. Вече няколко дни не работят фериботите, сърдити двуметрови вълни се носят от Азовско море към Черно море и обратно.

Kerch

Kerch

Ноември 2014 г. В очакване на ферибота на кримския бряг.

 

Това не е необичайно за тукашните места. Два месеца в годината лошото време превръща полуостров Крим в абсолютно доказуем остров.

Керченски пролив

Керченският пролив през зимата на 2012 г. Снимка: Министерство на извънредните ситуации на Украйна

 

Докато Крим не беше наш, полуостровът си оставаше полуостров. И какво го вълнува водата зад борда? Морето си бушува, но влакът си върви по сушата. Но откакто зелените човечета върнаха на мястото му слънцето на руската бойна слава, кримската логистика съвсем се прецака: ни да влезеш на полуострова, ни да излезеш.

Между Русия и Крим има четири украински области и две държавни граници. Не могат да се прескочат на един път. И най-важното – украинците са станали някакви твърдоглави, не братски. Даже хуманитарните стоки от рода на консерви от свинско месо или резервни части за торпеден катер предизвикват у тях някаква нездрава отблъскваща реакция. Направо се създава впечатлението, че те май са отвинтили зелените крушки на всички светофари. Само червените са останали.

Та не звънтят вече стоманените релси. Фактически е пуст асфалтовият друм Джанкой – Бахчисарай. Неудържимо се стопява кримският асортимент. Все по-беден избор на автомобили, все по-скромни витрини с постоянно поскъпващи колбаси. И даже неуморимите китайци като че ли ги е налегнал мързелът в Поднебесната, та са спрели да затрупват курортите в Ялта с вездесъщите си стоки.

Цялото това безобразие (с изключение, разбира се, на сезонните бури) е обречено. В неделя, на 16 декември 2018 година ще бъде пуснат в експлоатация един красив мост. На две нива, с железопътни релси отдолу, с шосе с четири ленти отгоре. Той за броени минути като крилата руска тройка ще пренесе В.В. Путин над 5-километровия Керченски пролив.

На това място придирчивият читател може да си зададе въпроса: а правилно ли е да се сравнява мост с птица-тройка? Не се ли нарушават художествените пропорции и още повече – самите основи на логиката? Все пак мостът е нещо абсолютно неподвижно, което не може да се каже за тройката, на която „вихри се вият в гривите”.

Придирчивостта е неуместна. В разсъжденията за Крим в най-новия му вид логиката най-добре да се скрие някъде и да не се показва. Фактът, че мостът ще бъде пуснат в експлоатация точно в неделя, точно на 16 декември, точно през 2018 година, беше съобщен лично на президента на РФ В. Путин лично от транспортния министър на РФ М. Соколов.

Министърът не е разполагал с голям брой достоверни данни за определянето на толкова точна дата. Може би само две неща изглеждат непоклатими. Първото е, че Кавказ и Крим ги разделя именно Керченският пролив. И второто: че когато настъпи тази радостна неделя, началник на Русия ще бъде не някой друг, а В.В. Путин. Няма кой друг да е.

С това категоричните знания се изчерпват. Всички останали изходни данни, свързани с моста, изглеждат мъгляво като лодката на контрабандиста Янко в знаменития разказ на Лермонтов „Таман”. /Таман – морско пристанище на Таманския полуостров в Краснодарски край, Русия – б. ред./

Първо, все още не е решено веднъж и завинаги дали това ще бъде мост или тунел. В официалните документи съоръжението продължава да фигурира като разтегливото понятие  „транспортна връзка”.

Второ, няма пълна картина на своенравните течения и състоянието на дъното в Керченския пролив. Колко време ще им трябва на учените, за да запълнят белите петна – не е известно.

Трето, все още не е избран главен изпълнител. Имаше цяла тълпа желаещи да сложат нещо в джоба от бюджетните средства, но в крайна сметка всички се оттеглиха уплашено. Възложителят (тоест министерството на Соколов) постави твърдо условие: за целия мост, от край до край, в план-сметката са предвидени 228,3 милиарда рубли и нито копейка повече. За да няма после мрънкане за допълнителни средства, донесете банкови гаранции. Банките срамежливо свеждат очи. Никой не бърза да повтори съдбата на фалиралите след олимпиадата в Сочи.

Четвърто, на тези 228,3 милиарда рубли също не може да се разчита. Май бюджетът разполага с първите 100 милиарда, а за останалите трябва да се разчита на късмета. Заради кримския мост Федералната пътна агенция вече отмени доста проекти, включително и моста над р. Лена край Якутск. Който се прослави с това, че московските власти със всякаква ориентация десетилетия наред го бяха обещавали на доверчивите якути, най-накрая осигуриха необходимите инвестиции, а сега издърпаха обратно вече погълнатото…

Пето, победоносното „крименаш” навлече на Русия санкции. Заради тях бюджетът се проваля, рублата се срива, а и материалите, и технологиите за моста трябва да се купуват от чужбина. Известно е, че ние разполагаме с голям брой първокласни специалисти. Да вземем дори само министър Соколов, който може да предвижда бъдещето в дългосрочен план с точност до минута. Обаче нито един от мъдрите ни сънародници никога и никъде не се е занимавал с такива мащабни съоръжения като Кримския мост. Свръхдълъг мост, изграден не върху твърда скала, а върху подвижните, предателски и загадъчни земни маси на дъното на Керченския пролив.

Във водите на пролива е по-добре да не нагазваш, ако не знаеш къде да намериш брод – това е крещящият извод от практическия опит през относително неотдавнашните десетилетия. Известни са няколко опита Крим да бъде свързан директно с Кавказ и един от тях все пак има успех.

Статията в Уикипедия твърди, че „идеята за строителство на мост през Керченския пролив е предложена от немския министър на въоръженията и боеприпасите Алберт Шпеер в началото на 1943 година”.

Енциклопедията греши. Ето какво пише по този повод самият Шпеер в издадените след войната „Спомени за Третия райх”: „През пролетта на 1943 година Хитлер нареди да бъде започнато строителството на петкилометрово шосе и железопътен мост над Керченския пролив, макар че ние отдавна бяхме започнали там строителството на въжена линия с ежедневна пропускателна способност хиляда тона, която въведохме в експлоатация на 14 юни.

Керченски пролив

Въжената линия над Керченския пролив, построена от немците през 1943 г. Снимка: warsh.livejournal.com

 

Доставките, които извършвахме по нея, бяха напълно достатъчни за нуждите на отбраната на 17-та армия, но Хитлер не беше се отказал от плана за навлизане в Иран през Кавказ. Той открито обосноваваше именно с инвазията в Иран своята заповед за строителството на мост за прехвърляне на войски и въоръжение към Кубанския плацдарм.

Обаче генералите на Хитлер отдавна се бяха отказали от подобни идеи. При посещенията си на Кубанския плацдарм абсолютно всички се съмняваха, че той изобщо може да бъде удържан поради явното превъзходство на силите на противника. Когато доложих на Хитлер за тези съмнения, той каза презрително: „Празни увъртания! Енике (генерал-полковник, командващ войските на Вермахта в Крим – б. авт.), както и Генералният щаб, не вярва в едно ново настъпление.”

Генерал Енике се е оказал прав, но фелдфебел Хитлер е бил по-главният. За скептиците той е разполагал със смъртоносна вертикала. Строителството на моста започва. Немците докарват всички необходими материали и конструкции, но строителството завършват вече съветски сапьорни части и, естествено, затворници. Поради ред причини, за които отдавна ми беше разказвал секретарят на градския комитет на партията в съседния град Геническ, този строеж е бил и засекретен, и изключително спешен.

Според една от достоверните легенди Сталин, който не е понасял да лети със самолет, през ранната пролет на 1945-та заминава със специален влак за конференцията на „Голямата тройка” в Ялта. По пътя на всеки сто метра стоят червеноармейци, на всеки 10-15 километра – мобилни отряди на НКВД. С влака делегацията стига до станция Джанкой, оттам с автомобили – до Ялта. Никой не знае какво е накарало бдителния Сталин да застане нащрек, но внезапно, непосредствено преди заминаването за Москва, той нарежда връщането да стане през „немския” мост, по-нататък с автомобили до станция Тихорецкая, но в никакъв случай да не се използва пътя, по който са дошли.

most-1944

Мостът над Керченския пролив, 1944 г. Снимка: www.newscrimea.ru

 

Сталинската вертикала работи изправно. Сталин прехвърчава над пролива за броени минути, а буквално след няколко дни коварните тукашни ледени блокове отнасят няколко от опорите на моста. Съветските власти нямат нито желание, нито капацитет да го възстановят. И още дълго останките на опорите стърчат над морските вълни. През 1968 година, когато Крим вече е в състава на Украйна, те са взривени, за да не пречат на корабоплаването.

Ще бъде ли Путин великият водач, който ще сложи в малкия си джоб и Хитлер, и Сталин, като усмири непокорните стихии в Керченския пролив? Това ще бъде триумф на волята. Тази велика година ще бъде наречена „Незабравимата 2018-та”. Путин отново (четете Володин!) ще стане президент на Русия. Националният ни отбор по футбол (слушайте Блатер!) ще стане втори в света. Мостът Кубан-Крим ще издържи година, после още една, и след това може би още една, за да не се разстрои Путин.

А на отсрещния бряг така и ще си стоят омърлушено, очаквайки реда си, 1400 частни автомобила.

Автор: Владимир Надеин

argumentua.com


Руска следа в подготвяните за "Евро 2016" атентати.
След появилите се вчера, 5 юни, във френски медии съобщения за заловения при опит да пренесе през границата на Украйна оръжие и боеприпас...
Надежда Савченко излетя за Украйна
Пленената от руските власти украинска гражданка Надежда Савченкко излетя от Ростов-на-Дон за Украйна на борда на президентския самолет...
До часове Надежда Савченко може да е освободена
Самолетът на президента на Украйна Порошенко в момента е на път за руския Ростов-на-Дон, където е доставена и пленената украинка Надеж...
Какво ни разказва песента на Джамала „1944“
Музикалният конкурс „Евровизия-2016“ бе спечелен от представителката на Украйна – Джамала, която е украинка с кримскотатарски произх...
Украйна обстрелвана над 300 пъти от територията на Руската федерация - "ARD"
Екипът на международната група Bellingcat е установила по безспорен начин, че украинската армия е била нееднократно обстрелвана с установки ...
Украинска фирма-млекопроизводител с първата си доставка в България
Групата компании „Млечен Алианс“ е доставила на своите български партньори млечна продукция – предава Інтерфакс-Україна.