Какво се случва на руско-украинската граница (видео)

РСЗО "Торнадо"/снимка: Twitter
РСЗО „Торнадо“ / Снимка: Twitter

Журналисти от един от финландските информационни източници са заснели видео на колона с руска военна техника в Ростовска област.

Колоната се е движела в посока Украйна по път М-23 близо до град Новошахтинск, който е на 50 км от украинско-руската граница. В колоната, освен всичко останало, е имало тежки РСЗО „Торнадо“. Както пояснява кореспондентът на Yle, колоната е била съпровождана от военнослужещи.

Освен това, журналистите са говорили с местните жители, които им разказали, че количеството военна техника в региона значително се е увеличило от началото на конфликта в Източна Украйна.

Кореспондентите на финландския телевизионен канал описват също и възникнал конфликт със служители в граничната зона. На граничния пункт „Новошахтинск“ им е било забранено да снимат, поискали са им също документи за самоличност.

Видеото е качено на сайта на финландския телевизионен канал Yle в понеделник, 23 февруари.

Справка: „Торнадо“ е най-новата руска модернизирана реактивна система за залпов огън. Системата е двукалибрена и обединява в една платформа „Град“ и „Смерч“. Установката може да променя позицията си още преди снарядът да е стигнал целта. Това се постига за сметка на автоматизацията на стрелбата. Системата е способна да нанася както удари със залпов огън, така и с единични високоточни ракети.

Т/к „Дождь“

 

Оксана Забужко: Не съм се надявала в страната ми да се намерят толкова много праведници

Едно интервю с известната украинска писателка за настоящето и бъдещето на Украйна

Оксана Забужко1Писателите и философите по-добре от останалите умеят да надникнат в бъдещето. Без да владеят прийомите на социологията, те по-добре от всеки изследовател могат да разберат настроенията на обществото. Може би защото не се отдалечават много от понякога спокойната, понякога кипяща, понякога страдаща общност с име „народ“.

 Успяхме да поговорим с Оксана Забужко за изминалата година и за бъдещето на Украйна.

Оксана, какво е бъдещето на нашата страна?

– Нашето бъдеще… Нали знаете как се пее в песента: „Жестоки години минават в борба за страната свободна, след тях идват други, изпълнени също с несгоди“. Не мога да предрека, че всичко ще мине гладко и бързо и ще победим. Ние тъкмо навлязохме в период на турбулентност и не трябва да се приспиваме с надеждата за една близка стабилност.

Демонтажът на Русия едва започна. Русия претърпя неуспех през първата фаза, но сериозната криза предстои през 2015 г. Отдавна казвам, че до 2020 г. картата на света ще изглежда съвсем различно. Окончателният демонтаж на СССР тепърва предстои, но досега той беше забавян изкуствено чрез деликатно преплитане на интересите на някакви невидими сили.

Предстои ни да станем свидетели на грандиозна историческа драма – завършек на един 100-годишен или дори 500-годишен цикъл. Но докато това не стане, е инфантилно да твърдим, че всичко ще бъде наред, и да се настройваме да празнуваме.

Ние всички трябва да осъзнаем, че тази война – като цяло война на цивилизации – едва сега започва. И ако познаваме историята през последните 100 години, можем да се радваме, че всичко протича по най-милосърдния сценарий в сравнение с това, което би могло да бъде.

Оксана Забужко2

 

Засега устояхме. Спечелихме първия рунд, но ще има и следващ. Всъщност ние дори не си представяме мащабите на гнилото и подло проникване на руското в украинските мозъци, портфейли, пазари, икономика. Това е едно многогодишно загнояване и когато тази гной започне да изтича, мнозина от нас ги очаква прозрение. Ако просто я спрем, ако затворим раната, за да не изтича гнойта – това означава да консервираме проблема за няколко поколения напред.

Тази ресурсна империя е нежизнеспособна, тя не подлежи на реформиране. Нефтът и газът никога не са имали такава ценност и всичко, за което им стигна акълът, е да купуват политици в различни страни и да превърнат страната си в развалина. И в този стил да донесат разруха и на нас. Това е случай, в който цяла една страна има нужда от психиатър.

Нека да разберем това и да осъзнаем цялата сериозност и отговорност. Трябва да престанем да бъдем донор на Русия.

– С какви думи бихте описали изминаващата година?

 – Тази година беше за нас година на огромни и страшни изпитания, на едно голямо рестартиране. Преломна година. Година на равносметки, на преоценки, на огромна и тежка работа… Чиста година.

Въпросът не е само в сюжета – как съм спасявала родината, какви книги съм издала – това е сюжет за мемоари. Имам чувството, че стана някаква корекция на мащаба на целия живот. От ретроспективна гледна точка целият ми живот е протичал така, сякаш съдбата ме е подготвяла за това изпитание.

Оксана Забужко4

 

– Веднага ли разбрахте в какво ще прерасне Майданът?

– На 30 ноември ми се обаждаха западни журналисти, питаха: „Какво става?“. Писах им: „Война“. Ясно виждах, че Путин е дошъл да вземе реванш, че се разиграва много лош сценарий.

Почти година се оголваха слой след слой като люспи на лук. Никога не знаеш как ще издържиш едно изпитание, докато то не премине. И аз имах моменти на вътрешна паника, когато ми се струваше, че страната не функционира. Гледаш с надежда ту към бивши президенти, ту към олигарси.

В крайна сметка бях впечатлена колко много праведници има в страната ни. Колко праведници трябваха, за да запази Бог един град? А колко трябват, за да запази Бог цяла една страна? Като се има предвид системното развращаване на хората чрез медиите, сериалите, долнопробната музика и развлечения – нивото на моралната устойчивост и съпротивление на нашите хора се оказа невероятно високо в цялата страна.

Защо Христос е избирал апостолите измежду обикновените хора? Защо не е избирал разбиращи интелигенти, а обикновени неграмотни хора? На определено ниво на деградация (дори ако става дума за деморализацията на римското общество) не трябва да се разчита само на разбирането, на прослойката на културните хора с интелектуална рефлексия.

Трябва да се опираме на това, което се нарича душевна чистота. Моралният рефлекс на нашия народ оцеля, компасът му продължава да работи и това, че устояхме е истинско чудо.

Но има още много какво да се върши.

Оксана Забужко3

 

Ще си върнем ли Луганск и Донецк?

– С Луганск и Донецк нещата са много зле. Ние нямаме дори регистър на бежанците. Няма изследвания. И дори на освободените територии, освен някакви спорадични жестове, липсва системна работа с населението.

Имаше съобщения, че на територията на Славянск някакви хора организирали бардак и натикали там някакви момичета. Къде са тези момичета? Живи ли са? Някои международни организации интересували ли са се от съдбата им?

Къде е „Ла Страда” (международна женска правозащитна организация – б. ред.)? Има прецеденти, на Балканите са регистрирани сексуални престъпления. Освобождавали са ги и край.

Донбас е разнообразен. Има хора, които, вече преселили се в Киев, карат бентлита със специални номера, въртят разни далавери, паркират просташки. Този Донбас имаше къде да избяга, те опорочиха съдържанието на фразата „чуйте Донбас“.

И аз бих искала да чуем Донбас. Но да чуем безгласния Донбас, безсловесните жертви на ситуацията, „малките неми роби“.

На Донбас му трябва не само хляб, но и психолог. Специална осмислена програма. Държавата през цялото време беше заета със себе си. Веднъж – избори, втори път – избори… А междувременно помислете, че това е рана. Това е една огромна рана, която не зараства за едно десетилетие. Там са необходими правозащитници, психолози, различни специални служби… На дневен ред е едно добре планирано изцеление на Донбас.

Сърцето ми се свиваше, когато четях писма на мои читатели оттам. В тях живее чувството на изоставеност. Просто трябва да разберем: патерналисткото съзнание е присъщо на този индустриален, депресивен район. Промишленото производство потиска инициативата и навиците за самоорганизиране и учи на дисциплина. Хората в Донбас не запрятат ръкави, а чакат началник цеха да им каже какво да правят.

Едни огромни общности от хора просто не са се научили да поставят блокпостове. Веднъж видях един плакат: „Пази Донбас, Украйно, както майката пази сина си!“. Това така ме впечатли… Да, от една страна това е инфантилност: щом ти си властта – действай, грижи се за мен. От друга страна, те са вътрешно беззащитни, те имат старо заболяване. Там просто са необходими реални действия.

Лана Самохвалова, Киев

ukrinform.ua

Снимки: uainfo.org,  Facebook страница на Оксана Забужко, life.pravda.com.ua, LUFA

Меркел: Украйна изпълнява Минските споразумения, другата страна – не

Както отбелязва в своя Туитър Карл Билд, цитирайки думите на канцлера на Германия Ангела Меркел, казани по време на конференцията по сигурността в Мюнхен: „Украйна изпълнява Минските споразумения, но другата страна – не. Нямаме [никакви] илюзии”.

Angela Merkel
Ангела Меркел

Едновременно с това Меркел заяви, че е невъзможно ситуацията в Украйна да се реши по военен път. За разрешаването на конфликта е необходимо да се предприемат стъпки в посока изпълнение на Минските споразумения.

„Няма да можем да решим този конфликт по военен път, затова са необходими някакви стъпки за реализиране на Минските споразумения”, посочи Меркел. Според думите й, в този контекст много важни са последните посещения на лидерите на Германия и Франция в Киев и Москва.

„След преговорите с Оланд [в Москва] ние още не знаем дали сме постигнали успех. Но смятам, че това посещение имаше смисъл”, отбеляза Меркел.

При това германският канцлер заяви, че не вижда гаранции за изпълнението на новите споразумения по отношение на Украйна.

„На теория гаранции няма, има само опит, че обещаното трябва да се изпълнява. След Минските споразумения вече нямаме много илюзии”, отбеляза тя.

По думите на Меркел, като се има предвид напредъка в изпълнението на Минските споразумения, няма никакви гаранции за изпълнението на нови такива. „Засега нямаме достатъчно положителен опит от прилагането на споразуменията”, поясни канцлерът на ФРГ.

www.pravda.com.ua

 

Путин заплашва с тотална война срещу Украйна

Ръководството на РФ има намерение да започне тотална война в случай, че САЩ започнат да доставят оръжие на Украйна. Опасенията на Кремъл са, че това оръжие ще помогне на украинската армия да отвоюва Донбас.  

Gerashchenko
Антон Герашченко

Русия е отправила заплахи към САЩ да започне в Украйна настъпление по всички фронтове в случай на доставка на огнестрелно оръжие.  Това заяви в телевизионното предаване Шустер Live  Антон Герашченко, народен представител и съветник на украинския министър на вътрешните работи.

„Бях във Вашингтон и се срещнах с някои анализатори. Задавах им въпроса защо Обама така упорито отказва да изпълнява официалните решения на Конгреса за предоставянето на оръжие на Украйна. Отговориха ми, че Путин е предупредил Обама и съветниците му, че ако САЩ дадат оръжие на Украйна, той ще въведе в Украйна войски и ще започне настъпление към Киев по всички фронтове“, заяви Герашченко. Според него руското ръководство се опасява, че американското оръжие ще позволи на Украйна да отвоюва Донбас и да блокира Крим.

Герашченко съобщи също, че Путин е заплашил, че „ще национализира всички американски и европейски инвестиции в Русия на обща стойност около 700 милиарда щатски долара“.

Вчера Държавният департамент на САЩ заяви, че Барак Обама все още не е взел решение относно предоставянето на Украйна на огнестрелно оръжие, след като на 5 март в Палатата на представителите на американския Конгрес 11 конгресмени го призоваха да направи това. 

news.liga.net

 

Анри-Бернар Леви: на европейските предатели на Украйна и на путинските шпиони ще им излязат криви сметките

Украйна днес е мястото, където Европа може да се възроди или да допусне да бъде разрушена

Bernard-Henri LévyАнри-Бернар Леви – писател, философ, журналист, един от главните защитници на Украйна във Франция и личен приятел на френския президент Франсоа Оланд – обяснява защо Европа предаде Украйна и прави дисекция на митовете за Владимир Путин.

През февруари, няколко дни преди разстрела на протестиращите в Киев, той държа на сцената на Майдана реч, която на следващия ден публикуваха водещите френски медии.

След това, в началото на март, той отново застана на най-политическата сцена в украинската столица и произнесе думи, които френската преса тиражира.

Хора от Майдана! — каза Леви.— Вие накарахте Янукович да избяга. Вие нанесохте историческо поражение на тиранията. Вие сте европейци не само исторически, но и заради пролятата кръв.”

 Bernard-Henri Lévy

 

В мнението на този човек, който нарича украинците по-големи европейци от самите европейци, се вслушват най-влиятелните хора на Франция.

Нещо повече: той има достъп до първия човек в страната – президента Франсоа Оланд.

Преди поредното си пътуване до Украйна Леви предвидливо се е срещнал с Оланд. Срещата се е състояла точно в деня, в който на руските моряци е забранено да се качат на борда на френския хеликоптероносач „Мистрал“.

Президентът е уверил Леви, че хеликоптероносачът, произведен по поръчка на Русия, няма да й бъде предаден заради агресивната руска политика. Франция „няма да промени позицията си“, цитира Леви думите на Оланд.

Впрочем, резките политически завои не са нещо ново за Леви: като журналист той е отразявал конфликтите в много горещи точки на света – от Бангладеш до Югославия и Грузия.

За 40 години в професията Леви е написал около двадесет книги. Най-известната от тях – „Врагове на обществото“ – включва кореспонденцията му с известния френски писател Мишел Уелбек и е издадена в Русия.

Bernard-Henri Lévy

 

При едно от поредните си посещения в Киев през тази година писателят даде интервю за интернет изданието NovaUkraina.

— Бяхте в Украйна по времето на Майдана. Защо ви беше нужно това?

—  Причината е самата Украйна. Тук минава фронтът на новата метафизична война между Европа и тези, които искат да я разрушат. Днес Киев е центърът на Европа. Нейната столица. Не само защото платихте за това с кръвта си.

Не само защото тук младежи загиваха с европейския флаг в ръце. А защото Украйна днес е мястото, където Европа може да се възроди или да допусне да бъде разрушена.

— Наскоро казахте, че Европа предаде Украйна. Защо?

— Още от първия ден, в който въоръжени мъже започнаха да навлизат в Крим, Европа трябваше да се намеси и да спре анексията. Но това не се случи.

Една страна брутално нарушава всички правила, а Европа не прави нищо. Това аз наричам предателство.

Това, което става в Донбас и което се случи в Крим, няма прецедент. А това, че Европа го позволява, ще има трайни последствия. Като предаваме целостта на Украйна, ние предаваме собствените си ценности и принципи.

— Промени ли се отношението към Украйна в Европа?

— Промени се, но не достатъчно. Срещу Путин бяха въведени някои санкции, които несъмнено вредят на режима му, но това не е достатъчно.

Европа не е единна по този въпрос. Великобритания не иска да губи инвеститори. Германия се страхува от проблеми с доставките на газ. Франция и тя има някакви причини. Европа не излиза като единен фронт.

Bernard-Henri Lévy

 

— Каква е позицията на френските политици по отношение на ситуацията в Украйна?

— Аз разговарям с президента Франсоа Оланд. Впечатлението ми е следното: за него Украйна е много важна тема.

Оланд познава Петро Порошенко много преди той да стане президент.

Именно Оланд инициира „нормандския“ формат на преговорите [проведените през юни преговори за уреждане на конфликта в Украйна, в които освен Украйна и Русия участваха Франция и Германия], където той разговаря доста твърдо с Путин.

Говорих с президента и в деня, в който на руските моряци им беше забранено да се качат на борда на хеликоптероносача „Мистрал“.

Той каза, че Франция ще отстоява позицията си — Русия няма да получи тези кораби.

Може да ги купи Европейският съюз, като по този начин ще бъде поставен първия камък в европейската система за сигурност.

Има вариант да ги продадем на Канада.

Нещо повече, можем да ги предадем на Украйна — това би бил един красив символичен жест.

ЕС може да отпусне на Украйна дългосрочен заем или пък украинските олигарси могат да ги платят.

Bernard-Henri Lévy

 

— А какво е отношението на обикновените французи към конфликта в Украйна?

— У нас са силни традициите на „френския Майдан“, традициите на революцията. Имали сме пет революции. Затова сме склонни да ви подкрепим или поне да ви разберем.

След Майдана симпатията и интересът на Франция съм Украйна нараснаха.  Путин се ползва с подкрепата само на крайно десните националисти и фашистите, които впрочем във Франция са повече, отколкото в Украйна.

Но средностатистическият французин знае, че Путин е руската Марин Льо Пен [лидер на френската дясна националистическа партия „Национален фронт”].

Французите добре разбират  защо украинците излязоха на Майдана. И се срамуват – в Украйна се преродиха ценности, които ние вече от дълго време пренебрегваме.

Вие ни напомнихте за нашите собствени идеали. А ние сме засрамени, но и благодарни за това.

— Вие отразявахте събитията в Грузия по време на руската инвазия през 2008 г. Смятате ли, че в Украйна върви същият сценарий?

— Грузия си има своя Крим и това е Осетия, която и до днес е окупирана. Само че там Русия направи една крачка повече – танковете на Путин бяха на 60 км от Тбилиси. Представете си руски танкове на 60 км от Киев.

Bernard-Henri Lévy

 

Беше страшно време. Бях в горящия град Гори, видях руските войници с черни униформи, които бяха стигнали съвсем близо до столицата. Сега хулят Михаил Саакашвили, но всъщност тогава той се държа много смело – беше хладнокръвен и реагираше оперативно.

— Защо според вас Путин действа по този начин?

— Първият проблем е егото му. Вторият – жаждата му да вземе реванш от Европа. Той смята, че за разпадането на СССР са виновни Америка, папа Йоан Павел II и Европа. И трето – путинската идеология.

„Той е не просто авантюрист. Путин има своя доста силна идеология и това е евразийството.“ 

Теорията за историческата роля на руснаците се ражда за първи път преди 80 години в Прага в кръговете на лингвисти като Николай Трубецкой.

Днес тя се поддържа от руския професор Александър Дугин. Тоест путинското евразийство не е само геополитически, а е и философски проект.

Украйна е част от този проект, като в евразийската теория й е отредено особено място. Тя не е някакъв Таджикистан или Казахстан. Украйна е нещо като гнездо, люлка на историята.

Путин работи с митове, но ако базираш политиката на призраци, мъртвите ще изядат живите. Политиците трябва да са прозаици.

— Казвате, че днешната криза е метафизична. В такъв случай преодолим ли е по принцип разривът между европейската и руската идеологии?

— Цял живот съм се смятал за приятел на руския народ. Бях един от тези, които доведоха Александър Солженицин във Франция. Бях приятел с Андрей Сахаров и Елена Бонер. Посещавах ги, докато бяха в заточение. И през цялото време поддържах връзка с руските дисиденти.

„Русия е разделена на читатели на Пушкин и Тургенев — и читатели на Достоевски и Толстой. Това са две различни Русии и се надявам, че първата ще победи втората.“

Да, напълно е възможно да има сблъсък на ценности между Евросъюза и путинския евразийски проект.

Възможно е да ни се наложи да си съперничим много години. Добре, хайде да си съперничим. Сигурен съм, че ще победим. Ние сме по-силните.

Bernard-Henri Lévy

 

— Какъв е днес балансът на силите — ще успее ли светът да се противопостави на Путин?

— Балансът на силите не може да бъде изчислен точно. Но вие доказахте, че сте смели, имате добър президент, големи патриоти сте и разполагате със съюзници. Общественото мнение в Европа е на ваша страна. Затова се надявам, че балансът на силите ще бъде в полза на Украйна.

Путин не е толкова смел, колкото изглежда. Той е един „хартиен тигър”. Когато види икономическата ситуация, падането на рублата и цената на нефта …

Путин няма подкрепата, за която се говори. Социологическите изследвания сочат, че тези, които подкрепят една сериозна военна инвазия на Русия в Украйна, са малцинство.

Путин е слаб и не трябва да се впечатляваме от неговите изхвърляния от рода на фотосесии с гол торс в стил Бенито Мусолини. Всичко това са глупости. Всъщност, кралят е гол.

— А какво ще кажете за ядрената заплаха? Много европейци се боят, че Путин ще прибегне и до това.

— Това не е нищо повече от оправдание за европейците да не предприемат нищо. Ако хората не искат да се съпротивляват, те се оправдават с това, че съпротивата може да разяри съперника.  Нарича се мюнхенски синдром — да търсиш възможности за забавяне.

Дори в Русия всички сериозни хора знаят, че да предизвикаш ядрен взрив не е проста работа. Няма никакво ядрено копче. В нито една страна.

Дори в такива диктаторски страни като Русия в този процес участват няколко души, има няколко ключа.

Bernard-Henri Lévy

 

С Анри-Бернар Леви разговаря Елена Трибушная

Снимки: Наталия Кравчук/nvua, EPA/UPG, Bernard-Henri Lévy/Facebook, bernard-henri-levy.com, 4ubuk.blogspot.com, nikcenter.org

Източник: novaukraina.org