Музикалният конкурс „Евровизия-2016“ бе спечелен от представителката на Украйна – Джамала, която е украинка с кримскотатарски произход.
Композицията ѝ „1944“ разказва за трагедията на кримскотатарския народ, който през 1944 година преживява депортация. Десетки хиляди са изгонени от родните домове, от тях значителна част умират,измъчени от глад и болести по време на войната.
Историята касае пряко и българския народ, тъй като с разпоредбите на Сталин са прокудени от домовете и родните им земи в Крим много народности – кримските татари, българи, арменци, гърци и още много други.
За Джамала песента е израз на болезнен и незабравим семеен спомен, тя препраща към история на прабаба ѝ, която загубва едно от децата си в онези страшни дни.
Веднага след разпоредбите на Сталин, в късните вечерни часове на входните врати започнали да се появяват униформени хора, които със сила принуждавали семействата – мъже, жени, деца, бебета, старци, здрави, болни, бременни – до 15 минути да напуснат жилищата си само с най-необходимите за тях неща. В случая с крисмските татари в операцията са били задействани 32000 лица от НКВД.
След това изселваните са били извозвани към гарите, където са били натъпквани в товарни вагони без прозорци и вентилация и извозвани в различни посоки – Урал, Башкирия, Северен Казахстан и целия Сибир – на хиляди километри от родните им места, в друг климат, без средства за преживяване.
Жилищата им, заедно с цялата покъщнина, били раздавани на неизселените им съседи от други народности , както и на преселници руснаци.
Пътят в товарните, неприспособени за пътници вагони, е отнемал много седмици. Вода, храна и лекарства не са били предоставяни, хората са утолявали жаждата си по време на кратки спирки на влаковете от езера, локви, блата. Много хора, особено деца, се заразяват и умират.
Една от неизброимите жертви сред децата, неиздържала мъчителното пътуване, е невръстното дете на любимата баба на Джамала. По думите й, заради плъзването на зарази в претъпканите вагони, телата на умрелите са били изхвърляни от вратите на вагона в движение. Така е станало и с рожбата на баба й.
При пристигането на пустите земи възрастните били принудени да подпишат документ, в който се казва, че ако напуснат териториите, ще бъдат подложени на 20 години каторжен труд.
Като резултат от нечовешките решения на съветското правителство, по данни на изследователите, от над 188 хиляди изселени кримски татари само през първата година умират до 46%.
От 12 хиляди българи, живели в Крим преди депортацията, след 1989 година се завръщат само 2000 души.
В края на „перестройката“ народите – кримските татари, българи, гърци – най-накрая успяват да се върнат в родните места, включително в Крим. Завръщат се и започват всичко наново – без жилища, без контакти. Но успяват – построяват къщи, адаптират се, живеят като всички, имат съседи. Но усещането за възтържествувалата справедливост остава за по-малко от тридесетилетия – след руската окупация на Крим през 2014 г. татарите, заявили патриотичната си позиция, отново стават жертви на гонения на руските власти – този път окупационни. За периода от март 2014 г. досега на много татари отново им е отнето правото да живеят в родните домове (в момента пребиват в Украйна, без право да се върнат Крим, други са вкарани в затвори, някои са убити). Националният орган на татарите Меджлис, съществувал през целия период на свободна Украйна, преди две седмици е забранен от руските окупационни власти като терористична организация.
Притеснени от възникващи от само себе си сравнения, преди началото на тазгодишното издание на „Евровизия“, руските отговорни лица полагат максимум усилия песента „1944“ да не бъде допусната до конкурса. Организаторите, обаче,след проучване излизат с позицията, че съдържанието на композицията не противоречи на условията на събитието.
Песента на Джамала, преведена на български, звучи не по-малко драматично от оригинала:
Джамала, „1944“, превод – Албена Стаменова
Когато дойдат чужди хора…
идват в дома ти,
избиват всички ви
и казват:
„Не сме виновни …
не сме“.
Къде ви е разумът?
Човечеството плаче.
Мислите се за богове,
но всички сме смъртни.
Не поглъщайте моята душа,
нашите души.
Не можах да преживея младостта си там,
защото ми отнехте моя свят.
Можехме да изградим
бъдеще,
където хората живеят
свободни и обичат, щастливо време…
Къде са ви сърцата?
Човечество, събуди се!
Мислите се за богове,
но всички сме смъртни.
Не поглъщайте моята душа,
нашите души.
Не можах да преживея младостта си там,
защото ми отнехте моя свят.