Кога, защо и как „Хрушчов подари Крим на Украйна” – І част

Документите и историческите факти развенчават мита за „прекрасния подарък”.

Превод от украински

„Подаръкът на Хрушчов“. Как Украйна възстановяваше Крим

Съзнателно няма да използваме авторитетни източници – решихме да погледнем проблема отвътре, тоест от територията на самия Крим. За целта трябваше да се задълбочим в изследването на регионалната статистика и на кримската преса, излизала в навечерието на предаването на областта /до май 1954 г. днешната Автономна република Крим се нарича „Кримска област” /, тоест през цялата 1953 година и от началото на следващата 1954 до май месец.

 След като изследвахме тези източници, стигнахме до извода, че корените на решението за предаването на Кримска област от състава на РСФСР /Руска съветска федеративна социалистическа република/ в състава на Украинската ССР /съветска социалистическа република/ трябва да бъдат търсени в трагичната за полуострова 1944 година.

За Крим Великата отечествена война завършва през пролетта на 1944 г. Безспорен е фактът, че през периода 1941-1944 г. народното стопанство понася огромни загуби, тъй като през полуострова на два пъти преминават разрушителните вълни на войната.

Разрушенията след войната както в Крим, така и в другите региони на Украйна, в Беларус и в окупираните области на Русия не се различават съществено. Всички те дълго време не са успявали да достигнат предвоенното ниво на производство. Но в Крим икономическата и социална ситуация в следвоенните години се оказва изключително сложна, дори  катастрофична.

До голяма степен икономическата криза, особено в сферата на селското стопанство, тук е причинена от депортацията на кримско-татарския народ, гърците, арменците, чехите и българите. А през първите дни на войната от Крим са изселени и над 50 хиляди немци, които са живеели там още от времето на Екатерина II.

Така общият брой на изселените от Крим достига почти 300 хиляди. Като се вземе предвид и това, че възрастните мъже са воювали по фронтовете и много от тях са загинали, след депортацията на кримските татари и другите национални малцинства полуостровът фактически обезлюдява.

Според официалната статистика през годините на войната населението на Крим намалява наполовина и след изселването на националните малцинства е около 500 хиляди.

Образно казано, всички следвоенни жители на Крим е можело да се съберат на територията на съвременните градове Симферопол и Феодосия.

Още първите дни и месеци след освобождаването на Крим от фашистката окупация показват, че селското стопанство, занемарено по време на войната, е понесло огромни загуби. Сталинско-бериевските опричници сякаш нарочно организират изселването на кримските татари /18-20 май 1944 г./ по време на пролетните селскостопански работи, от които зависи бъдещата реколта.

В повечето кримски села през същото лято няма кой да събира мизерната реколта. Само бездомни кучета и котки обикалят ужасяващо безлюдните, унищожени и разграбени татарски селища.

 С първата вълна преселници от дълбоката провинция на Русия не са постигнати желаните резултати. Хората от гористите руски местности трудно се приспособяват и не могат да се адаптират към степните условия или планинските местности в Крим.

Още по-трудно за преселниците е отглеждането на специфичните  земеделски култури. Овощни градини, лозя, ефирномаслени растения, тютюн, технически култури, дори царевица мнозина от руските преселници виждат за пръв път в живота си.

Ако през 1940 година посевните площи в Крим са 987,4 хиляди хектара, то през 1950 г. те са намалели почти със 100 хиляди (881,9 хил. ха).

Разруха цари и в такива водещи отрасли на кримската икономика като овощарството, лозарството и винопроизводството.

През 1950 г. овощните градини във всички категории стопанства са 20 хиляди хектара, като са намалели с 6 хил. ха в сравнение с 1940 г.

В дворовете овощните дървета са били изсичани заради непосилните данъци, въведени от бащицата Сталин, а в колхозите и совхозите са ги използвали за дърва за огрев.

Още по-печална картина на състоянието на кримското селско стопанство през следвоенните години се разкрива при изучаването на официалните статистически данни за добивите на водещите култури.

През 1913 година зърнената реколта в Крим е 11,2 ц/ха /центнер/хектар, 1 центнер = 100 кг/, през 1940 г. – 10,7, а през 1950 г. – 3,9 ц/ха.

Още преди революцията кримските селяни в условията на  сухата степ събират по 5 ц/ха слънчоглед. През 1940 г., в условията на колхозно-совхозното стопанство, този показател се повишава едва до 5,8 ц/ха. А през 1950 г. реколтата от слънчоглед в Крим е 1,7 ц/ха.

В сравнение с предвоенния период около два пъти намалява реколтата от тютюневите плантации (от 7 ц/ха на 3,3 ц/ха), картофите (от 68 ц/ха на 35 ц/ха), зеленчуците (з 120 ц/ха на 61 ц/ха) и 2,5 пъти – гроздето (от 26,1 ц/ха на 11,5 ц/ха). /сравненията са между 1940 г. и 1950 г./

Почти с 50 хиляди е намалял броят на кравите (121,2 хил. през 1940 г. и 86,3 хиляди през 1950 г.), свинете са намалели от 127 хиляди до 84,3 хиляди, овцете и козите – от 961,4 хиляди до 556,7 хиляди.

След войната Кримска област не изпълнява държавните поръчки за всички видове селскостопанска продукция. През 1950 година, сравнено с  1940 г., Крим съкращава продажбата на зърно около 5 пъти (от 425,7 хиляди тона през 1940 г. на 92,9 хиляди тона през 1950 г.), на тютюн – около 3 пъти (от 5,9 на 1,8 хил. тона), на зеленчуци – 2 пъти (от 60,3 на 31,1 хил. тона), картофи – повече от 5 пъти (от 22,7 на 4 хил. тона), ефирномаслени култури – около 5 пъти (от 9,1 на 1,8 хил. тона), грозде – почти 2 пъти (от 9,8 на 6,5 хил. тона)…

За да не ни обвинят потенциалните опоненти, че преувеличаваме стопанските проблеми на Крим, ще се опитаме да видим състоянието на икономиката в региона през следвоенния период с очите на самите жители на областта…. на страниците на „Кримска правда” – органа на Кримския областен комитет на КПСС /Комунистическата партия на Съветския съюз/.

Няма да анализираме целия период, а ще се концентрираме върху 1953 година… в навечерието на преминаването на областта в състава на Украйна.

„В совхоз „Слънчева долина” са събрали грозде само по 16,1 ц/ха, докато преди войната са отглеждали по 60 ц/ха…. В стопанството агротехниката е на ниско ниво. На площ от 316 ха междуредията на плантациите изобщо не са обработвани. Старите безсистемни насаждения изобщо не се обработват” („Кримска правда” от 7 юни 1953 г.).

До войната лозята в района на гр. Алушта се славят с високи реколти и осигуряват със суровина производството на уникални маркови вина. Въпреки това за десетте следвоенни години новите стопани така и не успяват да възродят този отрасъл… Както съобщават кореспондентите на „Кримска правда ” Г. Тетенков и В. Дюнин, даже във фирмените магазини не могат да се намерят марковите вина „Слънчева долина”, „Судак”, „Кагор”, „Ташли”
….

На 14 август 1953 г. на първа страница на „Кримска правда” в анализ на състоянието на зеленчукопроизводството четем:

„Градините са покрити с бурени, не се окопават и не се поливат своевременно. Произведените в колхозите и совхозите ранни зеленчуци са смешно малко. Масовата беритба и предаването на зеленчуците са започнали едва през юни.

В края на 1953 г. в Крим има само шест оранжерии. През април 1953 г. областният изпълнителен комитет приема постановление за строителството на оранжерии в Алуштински, Бахчисарайски, Евпаторийски, Зуйски, Сакски и Старокримски район. Но това постановление така си и остава неизпълнено.”

Как областната партийна организация оценява състоянието на селското стопанство в областта през първите следвоенни години? Каква е нейната роля във възраждането на отрасъла?

Ако оценяваме дейността на партийните и стопански органи според крайния резултат,  трябва да се признае, че по онова време приносът на „ръководната и направляваща сила” във възстановяването на селското стопанство е бил доста малък, а дейността ѝ – нискоефективна. Безперспективна се оказва стратегията на областното ръководство за подновяване на трудовите ресурси на региона единствено за сметка на преселници от Русия. Още тогава, когато Крим е още в състава на РСФСР, става ясно, че в този доста сложен и капризен природно-климатичен регион могат да се асимилират само хора със степна земеделска култура.

Вестник „Кримска правда” на 12 януари 1954 г. – още преди предаването на Крим на Украйна – пише:

„ През късната есен на 1952 година в колхоз „Калинин” в Зуйски район пристигнаха преселници – 86 семейства, всичките от Украйна, от Чернигивска област. Дълго в колхоза не вървеше животновъдството. Нямаше помещения и храна за животните, трудовата дисциплина във фермата беше много ниска. Трябваха решителни мерки.”

Най-решителната мярка, както се оказва, е преселването в Крим на трудолюбиви украински селяни.

„За две години – пише кореспондентът на вестника И. Поляков, – в колхоза са предадени в експлоатация свинарник и телчарник – всеки за 100 глави, и краварник за 120 глави”. „Сега краварниците в колхоза – пише с възторг кореспондентът, – са едни светли и топли сгради.”

За съжаление, картината не е така идилична във всички ферми и не във всяко кримско село се преселват стотици украински селски семейства. Този процес значително се разширява през пролетта на  1954 г. и продължава през 60-те 70-те години.

Ако трябва да бъдем обективни, въпросът за промяната на административния статус на Кримска област е бил обоснован идеологически и икономически на септемврийския пленум на ЦК на КПСС през 1953 г., посветен на проблемите на селското стопанство. На пленума задълбочен доклад за отрасъла  изнася безспорният специалист в тази област Никита Хрушчов.

Тогава той е избран за първи секретар на ЦК на КПСС, Г. М. Маленков остава председател на Президиума на ЦК и председател на Министерския съвет.

ЦК на Кримския областен комитет на КПСС реагира на решенията на септемврийския пленум едва в края на октомври, тоест почти след месец и половина.

Събранието на партийния и стопански актив в Крим се провежда, така да се каже, по домашному – без сериозен анализ на състоянието на селското стопанство, без търсене на виновните и подлагането им на критика.

Главният докладчик – първият секретар П.И. Титов, който и в качеството си на специалист отговаря за отрасъла, доста лоялно критикува ръководните кадри в областния комитет и районните комитети на КПСС за недостатъчната им ръководна роля в селското стопанство. Ораторите, предимно секретари на районните комитети, поставят ударението преди всичко на грешките на областното управление на селското стопанство, ръководствата на МТС /машинно-тракторни станции/ и водните стопанства.

Никой не критикува главните ръководители на областта.

Това самоуспокоение на кримското ръководство е възприето с недоволство от първия секретар на ЦК на КПСС Никита Хрушчов, който познава добре ситуацията в Крим – официалната статистика и многобройните жалби потвърждават, че няма място за спокойствие. Може би точно това предизвиква тайната му визита в Крим през късната есен на 1953 година.

Тази визита нито веднъж не е спомената в тогавашната всезнаеща кримска преса. Само спомените на Алексей Аджубей, зетя на Хрушчов, който съпровожда първия секретар в това пътуване с инспекция в Крим, потвърждават реалността на този факт.

В началото на 90-те години, когато разпалваните от Москва сепаратистки страсти достигнаха апогея си, а Крим стана ябълка на раздора между Украйна и Русия, имаше опит известния журналист Алексей Аджубей да бъде използван от шовинистични сили за обосноваване на измислиците за „хрушчовския подарък на Украйна”.

По тяхна поръчка в списание „Новое время”, № 6/1992 г. той публикува статия с тенденциозното заглавие „Как Хрушчов даде Крим на Украйна”. Същевременно опитният журналист слага и подзаглавие – „Спомени по зададена тема”.

Според мен с тази публикация Алексей Аджубей прави мечешка услуга на поръчителите, тъй като в нея фактически потвърждава, че в икономически аспект предаването на Крим е било крайно наложително. Описаната от него кримска действителност през 1953 година просто поразява със своята безнадеждност.

По думите на Аджубей, Хрушчов е бил най-шашнат, развълнуван и възмутен от кресливите тълпи руски преселници, които нападнали колата на първия секретар. Хората се оплаквали от непоносимите условия на живот, лошите жилища, недостига на хранителни продукти, настоявали да им бъде оказана помощ.

„Аз сега така пиша: пристигнали в Крим – отбелязва Аджубей, – а те крещяха: „Нас ни докараха насила”. От тълпата се донасяха и съвсем истерични викове: „Тук картофи не растат, зелето вехне”. И изведнъж съвсем тъжното: „Изядоха ни дървениците”.

„Защо сте дошли в Крим?” – питаше ги Хрушчов. – И тълпата закрещя: „Излъгаха ни!”.

Както свидетелства Алексей Аджубей, още същия ден Хрушчов спешно заминава за Киев. Веднага след пристигането той има в Мариинския дворец дълъг разговор с ръководството на републиката. Главна тема на разговора е кримският въпрос и неприятните впечатления от пътуването.

Като използва огромния си авторитет сред киевското ръководство, Никита Сергеевич уговаря украинците да подпомогнат възраждането на кримските земи. Той убеждава: „Там трябват южняци, които обичат градинки, царевица, а не картофи”.

Несъмнено, предаването на Кримска област от състава на РСФСР в УССР е колективно решение на висшето ръководство на партията и на правителството на СССР. Без участието на старата сталинска гвардия – Маленков, Молотов, Каганович, Ворошилов, Булганин – то не би могло да бъде осъществено.

По това време позициите на Хрушчов в партията и държавата все още не са толкова силни, за да може самостоятелно да решава съдбата на такъв стратегически важен регион като Крим. И затова напъните на някои росийски политици и местни кримски сепаратисти да прехвърлят отговорността на Никита Хрушчов, от научна гледна точка са конюнктурно-спекулативни и не подлежат на никаква критика.

Не съществува нито един документ, който да потвърждава решаващата роля на Хрушчов в решаването на кримския въпрос през 1954 година, а още повече – някакъв негов стремеж да направи някаква услуга на Украйна. Всичко това са брутални шовинистични измислици.

Като човек добре запознат със селското стопанство и отговарящ за него, той наистина би могъл да предложи пътища за изхода на Крим от икономическата криза. В Кремъл са знаели много добре за тясното интегриране на Крим в икономиката на Украйна.

/Следва/

Изненадите на хуманитарния конвой 2.0 – смърт и тотално разрушение?

Русия продължава настойчиво да изпраща в Украйна освен танкове и войници също така и хуманитарни конвои. Не е ясно кого още може да излъже с подобно лицемерие, но фактът си остава факт – вторият хуманитарен конвой от Русия се отправи за Украйна през почивните дни. Конвой

Разбира се, в Държавната фискална служба на Украйна уверяват, че нейни сътрудници провеждат строга проверка на превозваните контейнери, но… Моля ви се! Границата на практика не се контролира, първият хуманитарен конвой буквално се втурна напред през украинската гранична охрана, без да обръща никакво внимание на протестите на Червения кръст. Явно в ДФС са се събрали мечтатели с розови очила.

Мен обаче в момента ме притеснява съвсем друго. Да, Русия натрапва хуманитарния конвой на Украйна, но защо? От първия опит видяхме, че всеки камион превозваше фактически въздух, което изключително много напомняше на банално пране на пари, но наистина всичко може да се окаже не чак толкова просто. И ето защо. Още от самото начало на конфликта в Донбас Русия правеше бавни крачки към увеличаването на своето присъствие в региона, като в началото изпращаше десетки наемници и наблюдаваше реакцията на властта в Украйна, а после вече стотици. След това дойде ред на техниката, която в началото беше изпращана поединично, после с десетки, а сега със стотици.

Тогава как стоят нещата с хуманитарния конвой? Защо му е на Путин? Сигурен съм, че не е защото иска да затвори очите на световната общественост, целта му е съвсем друга.

Преди всичко искам да отбележа, че няма смисъл да говорим за превоз на техника в самите тирове, защото тя свободно прекосява границата. Това, което има смисъл да се превозва сега, е високо технологичното оръжие, наличието на което няма как да се припише на това, че опълченците са го „отмъкнали със сила” от Въоръжените сили на Украйна.

А това е ракетната система Club-K! ГумконвойРакетната система с универсално базиране с крилати ракети Club-K е проект на концерна „Моринфосистема-Агат”. Основното ѝ достоинство е, че изглежда като най-обикновен контейнер!  Замаскираният във висша степен смъртоносен товар с радиус на действие до 300 км може да се превозва с обикновен тир, без да се създава истерия по пътищата и в социалните мрежи.

Само си представете какво ще се случи с разпределението на силите (които  и без това не са в полза на ВСУ), отчитайки безкрайния човешки ресурс на военните сили на РФ, ако такава система се появи в Донецк. Не е необходимо да се взима предвид и такова развитие на ситуацията, ако се допусне, че броенето на двете седмици за превземането на Киев стартира в момента, в който първият тир от втория хуманитарен конвой ще пресече границата. Разбира се, това е само предположение, пресмятане и подбиране на възможните варианти, какво би могло да има вместо сол в контейнерите, които пътуват към Донецк и Луганск. При това, ако такава система бъде хваната, това ще е безусловно доказателство за присъствието на военните сили на РФ в Украйна… макар че това вече са признали всички освен Путин и руснаците. Затова и няма какво да се губи, освен най-новия проект, който може да попадне в ръцете на противника – както стратегически, така и геополитически.

Но при всички случаи – не е ли време да се приключи с това примирие, което бе нарушавано в рамките на тези дни над 80 пъти, както и с хуманитарните конвои, които пътуват нерегламентирано из украинските земи? Та нали колкото повече позволяваме на Путин – толкова по-навътре навлиза той?

Злият одесчанин

Сказание за Славтяжмаш и московското метро

Олег Шро, украински публицист
Олег Шро, украински публицист

Автор: Олег Шро
В Москва се строи Кожуховската линия на метрото и се довършва строежа на Люблинско-Дмитриевска. Планирано е Кожуховската да бъде открита през 2017 г., а Люблинско-Дмитриевска да бъде продължена в посока север от метростанция „Мариина роща“ – към Дмитровское шосе. Усилията са насочени към облекчаване  на транспортния поток в източната и североизточната част на Москва и възможност за развитие на депресивните райони на столицата.

Метрото е сложно инженерно съоръжениТунел на метрое, чиято основа като правило са подземните тунели. При строителството им се налага укрепване на сводовете. А за тази цел се използват тюбинги. И обикновено, те се изготвят от чугун, стомана или железобетон. Използването на един или друг тип тюбинги се налага от изискванията за издръжливост и надеждност на сводовете на тунелите и в зависимост от геологията на земните пластове в местата, където се прокарват самите тунели.

В строителството на споменатите вече нови линии на московското метро се използват чугунни тюбинги, произведени в … „Славтяжмаш“

Славянски завод за тежко машиностроене
Славянски завод за тежко машиностроене

В известния вече на цял свят украински град Славянск има такова предприятие – ПАО „Славянски завод за тежко машиностроене“ (ПАО „Славтяжмаш“) – ликвидирано към настоящия момент. Неговото основно производство е всичко, свързано с преработката на метали, включително и производството на споменатите вече тюбинги.

И тук вече се заплита интригата. Макар че това не е толкова интрига, колкото предизвестие за бъдеща катастрофа.

Не е тайна, че корупционно-рушветчийската система на Великия пахан (*пахан – главатар на престъпна група, престъпник с власт) е изградена на основата на ресурсния модел, в който за господаря, както впрочем и за местните князе, държавният бюджет е просто ресурс, от който може да се черпи, докато съществува като такъв. Казано най-обобщено, в Русия всеки, комуто се е удала възможността да си потопи пръста в кацата с меда, започва да граби с пълни шепи оттам.

Та така и при строителството на споменатите разклонения на метрото не минава без разхищение на средства от хазната.

Как става това.

От „Славтяжмаш“ са закупени нестандартни чугунени тубюнги, които фактически са бракувани за скрап, поради наличието на пукнатини и вътрешни шупли. Но пресичайки украинско-руската граница, тюбингите автоматически се превръщат в напълно „пригодни“ възли за укрепване сводовете на тунелите. Има данни, че даже за тунелите на метростанция „Мариина роща“, открита през 2010 г. са използвани такива тюбинги.

След завладяването на Славянск от терористичните формирования на Игор Гиркин (бел.ред.: 12.04.2014 – Как се окупира Славянск) директорът на завода „Славтяжмаш“ пуска всички работници в безсрочен отпуск и в продължение на 2 месеца им изплаща символични компенсации. Веднага след освобождаването на Славянск (бел.ред.: частите на ВСУ влизат в града на 06.07.2014) започва процедура по ликвидация на предприятието, макар че неговите, например, индийски контрагенти са против нея – те работят със „Славтяжмаш“ отдавна и са обезпокоени от факта, че заводът не участва в техните търгове.

Ето какво казва по този повод и.д. кметът на Славянск Олег Зонтов още през февруари т.г.: „Мисля, че ръководството на „Славтяжмаш“ има собствено виждане как ще се ликвидира завода. Най-вероятно ще бъде назначен ликвидатор, който или ще разпродаде или ще раздаде имуществото.

Да направим още едно уточнение: завод „Славтяжмаш“ е специализиран в производството на оборудване за коксохимическите заводи. Производството на тюбинги не е профилиращо за завода производство.

И най-важното – официално, тези тюбинги са бракувани, а определени за скрап, продажната им цена е от 7 до 14 гривни за килограм.

Няколко думи и по някои технологични въпроси. В ранните етапи на изпълнение на договора, при шлайфането на тюбингите, под повърхността им се откриват шупли. В разрез с настояванията на Евгений Анатолиевич Чуриков – началник отдел „ОТК“ за претопяване на некачествените единици, шуплите просто са били заварявани. Накратко, именно началникът на отдел „ОТК“ е бил против продажбата на брака и се е противопоставял на цялото това безобразие, но кой ли го е чувал – всъщност, както при социализма – гони се план.

А от 2013 г. тюбингите даже вече не се и шлайфат – експедират се направо във вида, в който са излезли от производство, скрапът си е скрап.

Някой изненадан защо ПАО „Славтяжмаш“ е така оперативно ликвидиран?!

Лично за мен това е замитане на следите.

Да, тази история намирисва на съучастие между собственици и ръководители на ПАО „Славтяжмаш“ и руските чиновници в прахосването на руски бюджетни средства.

Не знам какво мислите вие, но за мен такава наглост, алчност и безпринципност е вбесяваща.

Всъщност, предупреждението е направено и ако се случи нещо със сводовете на тунелите в линиите на московското метро – знайте, че причината може да е именно в тези „нестандартни“ тюбинги, закупени като скрап в Славянск и поставени в Москва като вече отговарящи на всички изисквания – технологични и за безопасност.

Алчността на руските чиновници до добро едва ли ще доведе!

Следва продължение.

Плевнелиев: Нацизмът и комунизмът са „двете страни на една и съща монета“ на тоталитарните режими

Нацизмът и комунизмът са „двете страни на една и съща монета“ на тоталитарните режими. Заплахите, пред които са се изправили европейските народи през ХХ век са актуални и днес допуснатите грешки в миналото не трябва да се повтарят.

Това заяви президентът Росен Плевнелиев, който участва днес в полския град Гданск в конференцията „Европейската интеграция като урок, научен след Втората световна война. Какво означава това днес?“,  съобщава БГНЕС, цитирана от Накратко.бг.

Във форума на високо равнище, посветен на 70-годишнината от края на най-големия военен конфликт през ХХ век участваха генералният секретар на ООН Бан Ки-мун, председателят на Европейския съвет Доналд Туск, държавните глави на Естония, Кипър, Литва, Полша, Румъния, Украйна, Хърватия, Чешката република, както и високопоставени правителствени и парламентарни представители на редица европейски държави.

Плевнелиев подчерта, че все повече политици в Европа прибягват до популистки и националистически тези и експлоатират страховете на хората от нарастващата имиграция, липса на икономическа перспектива и високата безработица. „Националистите отново издигат своя глас и агресия. Модерният патриотизъм, а не национализмът, е това от което имаме нужда днес“, заяви президентът. „Постигането на мир не означава само прекратяване на военните действия, а преди всичко зачитане на правата на човека и спазване на върховенството на закона. Мирът е интеграция и сътрудничество“, заяви още в изказването си на конференцията българският държавен глава.

В изказването си Плевнелиев подчерта, че за да преодолеят предизвикателствата, пред които е изправена Европа днес, европейските лидери трябва да продължат да отстояват ценностите и принципите, върху които е изграден ЕС. „Защото сега, подобно на времената отпреди 70 години, ние сме изправени пред избор. Или ще действаме смело и ще продължим да пишем историята на обединена Европа, или ще се придържаме към късогледи тяснонационални интереси, които със сигурност ще генерират нестабилност“, категоричен беше държавният глава.

Днес ЕС е най-успешният политически и икономически съюз на държави в историята, посочи президентът Плевнелиев и отново подчерта, че Съюзът остава „двигател“ на демокрацията, който гарантира мира в Европа и съседните региони.

„Ние желаем да видим как в Европа отстояването на интересите отразява нашите водещи принципи, основани на върховенството на закона, а не политики, които се противопоставят на тези ценности“, заяви Росен Плевнелиев. Европа не желае и не трябва да се връща към епохата, в която „Великите сили“ разпределят своите сфери на влияние, посочи той. Президентът припомни, че регионът на Балканите е бил жертва на подобна политика. Раздиран от вражди и конфликти в продължение на векове, Балканите са били считани за „барутния погреб“ на континента. „Именно европейската интеграция и демократичните граждански общества водят региона ни към историческа промяна, към общото ни европейско бъдеще, към изграждането на мостове на доверие и сътрудничество“, заяви още държавният глава.

Пред участниците във форума българският президент посочи, че политиката на периферия и сфери на влияние води до създаването на множество замразени конфликти и днес и Източна Украйна е заплашена от такъв процес. „Това ли е, което предлагаме на хората от този регион? Ще живеят ли те по-добре в зона на замразен конфликт, управлявана от нелегитимни въоръжени групировки? Кой ще инвестира в подобна зона? Ако наистина мислим за правото на хората да живеят в мир и просперитет, трябва да се противопоставим на грешната и опасна стратегия региони, държави и нации да бъдат държани зависими и нестабилни“, заяви държавният глава. Според него затварянето на очите пред тази заплаха не може да бъде устойчиво политическо решение. „Това е горчиво доказателство, че постигнатото от международната общност през изминалите десетилетия не е даденост, а принципите, върху които е изграден нашият свят са наша отговорност и от всички нас зависи да ги зачитаме и отстояваме“, отбеляза още президентът.

В изказването си на конференцията държавният глава подчерта, че днес демократичната общност е обединена в присъдата си над престъпленията на нацисткия режим и фашизма и не трябва да приема, че борбата за спазването на правата на човека и отстояването на демокрацията е приключила. Президентът призова да не се забравя, че броени дни след освобождението от Хитлер, голяма част от територията на Европа е завладяна от Сталин. „Когато българските войници, които се сражаваха за свободата на Европа в края на Втората световна война, се прибраха у дома, те откриха, че българските комунисти вече установяват тоталитарен режим. Гьобелс беше унищожен, но цензурата остана, насилието над свободата на словото се превърна в ежедневие и т.нар. „народен съд“, създаден от комунистите, унищожи десетки хиляди души и българския интелектуален елит“, припомни още държавният глава.

След края на форума президентът Плевнелиев ще участва в церемония, на която държавните и правителствени ръководители ще запалят свещи пред Паметника в Гданск на загиналите работници в Корабостроителницата през 1970 г. Участниците в международния форум ще присъстват и на възпоменателната церемония на полуостров Вестерплате, където започват първите военни действия в началото на Втората световна война.

Президентът апелира за коректна равносметка на случилото се в България преди 70 години. „Много ми се иска, така както българите са обединени като един около оценката си за фашизма, да се обединим и около оценката си за комунизма – и доброто, и лошото, да го сложим в музея и в учебниците, за да можем да гледаме напред“, посочи още държавният глава.

Битката за донецкото летище – украинският Сталинград

Борбата за контрола нAeroportад международното летище в Донецк се превърна в основен момент от кървавия военен конфликт в Източна Украйна.

Гледано от въздуха, вече разрушеното летище изглеждаше сравнително спокойно, но на земята, в сградите и покрай съоръженията сблъсъците бяха по-интензивни от всичко, което е виждала Европа от победата над нацистка Германия досега.

Бойните действия продължиха повече от осем месеца, но чувствително увеличиха своя интензитет от октомври насам.

В средата на януари сепаратистите започнаха поредната си офанзива срещу отбранявания от украинските въоръжени сили обект. През цялото време те бяха подкрепяни от Кремъл не само с въоръжение и техника, но и с жива сила.

За да противодейства на заплахата, армията предислоцира в региона танкови формирования, артилерия, специални части и десантни подразделения, а също и два доброволчески батальона.

Последният щурм на летището започна на 13 януари с масиран артилерийски и танков обстрел от страна на сепаратистите. В същия ден рухна 52-метровата диспечерска кула, а украинските сили получиха ултиматум – да напуснат обекта или да загинат. След отказа им на 19 януари екстремистите взриваха втория етаж на новия терминал, а в нощта срещу 22 януари сградата рухна напълно.

Към днешна дата летището практически не съществува. Унищожени са основните му сгради, кулата за контрол на полетите, противопожарната техника и съоръжения, както и полосата за излитане.

От чисто военна гледна точка може да се оцени, че обектът имаше ограничено стратегическо значение. Разположен е на 15 км от гр. Донецк и в случай, че беше останал под контрола на украинските въоръжени сили, можеше да се превърне в отправна точка за иницииране на офанзива за освобождаване на града. Чрез него силите щяха своевременно да бъдат осигурявани с въоръжение и боеприпаси.

От друга страна, ако сепаратистите бяха завладяли обекта, щяха да могат да разчитат на редовни доставки на оръжие и муниции от Москва.

Днес на летището е значително по-спокойно. Не се водят бойни действия, а по-скоро отделни престрелки и сблъсъци. Но през всичките 242 дни на отбрана и за двете страни битката винаги е носила далеч по-важно символично значение, отколкото военно-стратегическо.

22.01.2015
Летището в Донецк – 22.01.2015 г.

 

Летището се превърна в основната крепост и олицетворение на борбата на украинския народ срещу сепаратистите. Мнозина продължават да сравняват боевете с битката при Сталинград.

Както във всяка война, следва да се има предвид, че всяка спечелена педя земя повдига бойния дух на воюващите. Именно поради това след първата атака през май 2014 г. украинската армия реагира решително и отблъсна сепаратистите с помощта на хеликоптери и бойни самолети.

Донецк_летище
Снимка: Сергей Лойко

До последно украинските бойци, наричани от народа „киборги“ (за пръв път тази характеристика се появи в социалните мрежи от страна на терористите, разочаровани от поредната неуспешна атака, когато един от тях беше възкликнал: „Това не са хора! Това са някакви киборги!“ – б. ред.) отбраняваха всеки квадратен метър от обекта. Точният брой на жертвите – както от едната, така и от другата страна – е неизвестен, но сред украинците почти всеки ден имаше по няколко загинали, които се превръщаха в национални герои.

Дали украинският Сталинград ще се превърне във Ватерло за руските имперски амбиции – предстои да разберем. Дотогава обаче множество мъже и от двете страни ще заплатят с живота си – преди този ужасяващ военен конфликт да се превърне в история.