Какво недоизрича Наришкин

Анализ на Виталий Портников* за liga.net

Изявлението на Сергей Наришкин – Председател на Държавната дума (бел. прев.: долната камара на парламента) на Русия за „фактическата анексия“ на Крим от страна на Украйна в началото на 90-те на пръв поглед изглежда обикновен публицистичен прийом – опит да се защити руската окупация на многострадалния полуостров и тя да бъде изведена извън рамките на преговорния процес, призван да смекчи санкциите срещу потъващата в икономическото небитие Русия.

Ни най-малко не се съмнявам, че Председателят на долната камара на руския парламент говори всъщност това, което мисли. Това, което чувства не само той, но и средностатистическият руснак – от президента Владимир Путин до последния фашист – „доброволец“, изтезаващ украински пленници в някое мръсно мазе, което руските спецслужби са взели под наем от „ДНР“.

Всъщност идеята за „фактическата анексия“ на Крим за първи път е изразена на 24 август 1991 година в изявлението на прессекретаря на руския президент. След като научава за обявяването на независимостта на Украйна, Павел Вошчанов незабавно поставя „кримския въпрос“ – но темата не получава реализация в действията на руското ръководство, ако и въпросът за териториалната принадлежност на Крим и Севастопол да продължава да се обсъжда на сесиите на Върховния съвет на Русия чак до разтурването му от Борис Елцин през 1993 година. А развитието на руско-украинските отношения неизменно е поставяно в зависимост от споразуменията относно Черноморския флот.

През 1991 година в обкръжението на Елцин пробладава друга тема – не Крим трябва да е наш, а цяла Украйна. Провъзгласяването на независимостта на съседната съюзна република, както и последвалият парад на декларациите за независимост, се възприема от Елцин като възможност да се отърве окончателно от губещия подкрепа свой конкурент – Михаил Горбачов. Няколко дни преди украинския референдум от 1 декември Елцин убеждава съветничката си Галина Старовойтова, че Горбачов ще възпрепятства отделянето на Украйна. Когато обаче настъпва 1 декември, а Горбачов се ограничава само с пространно интервю за украинската телевизия, Елцин разбира, че неговият час е настъпил и отлита в Минск да се договаря с Леонид Кравчук и Станислав Шушкевич за новата, „безгорбачовска“ форма на съществуване на съюза.

Споразумението за асоцииране на Украйна с ЕС, възприемано от руската власт като юридическа спънка пред бъдещото поглъщане на Украйна и присъединяването на цялата й територия към РФ.

Това, което за Кравчук и по-голямата част от съгражданите му е само инструмент за развод, за Елцин и повечето руснаци е промяна на името на държавата: било е СССР, станало е СНГ. Претенциите на бившите съветски републики за независимост се възприемат като глупава шега: ще се наиграят и ще се върнат обратно с подвити опашки. С времето в Москва започва да зрее усещането, че са излъгани от бившите си партньори – макар да е очевидно, че Русия лъже сама себе си. Така заедно със СНГ възниква още една концепция – идеята за разноскоростната интеграция, съюзната държава Русия-Белорусия, Евразийската икономическа общност, и най-накрая – Митническият съюз. Но всичко това има една-единствена посока – към съюзна държава със столица Москва и руски президент за суверен.

В Русия отдавна са решили, че „разчленяването на държавата“ през 1991 година е било в резултат на значителното ѝ отслабване и на заговор на Запада, а когато страната укрепне, ще си възвърне загубените територии. Вероятно Кремъл не би се задействал точно сега, а би изчакал окончателното съсипване на икономическата, военната и политическата инфраструктура на съседните страни – с което всъщност се занимават високопоставените му агенти в Украйна през последния мандат на управлението на Янукович. Но Споразумението за асоцииране на ЕС и Украйна, възприето от руските власти като юридическа спънка за бъдещото поглъщане на Украйна и присъединяването на цялата ѝ територия към РФ, както и Майдана, квалифициран от същата тази руска власт като успешно продължение на „онзи“ заговор на Запада, насочен към разчленяване на „живото тяло на Русия“, принуждават Владимир Путин да вдигне войската.

В този смисъл в Кремъл възприемат Крим като „очевидно“ руска територия, предадена за управление на по-малките братя – просто защото така е по-удобно, пък и само временно – докато малките братя се завърнат у дома. И тъй като възникна опасност, че ще се наложи завръщането на малките братя да става „на порции“ – първо Новорусия, после Малорусия, а след това и всичко останало, Крим просто беше изведен от този процес, за да бъде превърнат във военна база, обезпечаваща това завръщане. Путин и по-голямата част от неговите поданици са абсолютно убедени, че никой и никъде, включително и Украйна, не се съмнява в правото на Русия да отмъкне Крим и тези, които оспорват това, са просто платени от Държавния департамент.

Това, че през последните 23 години Крим е бил в състава на Украйна, не означава, че Русия се е съгласила с „фактическата му анексия“ – самата Русия се е готвила за „фактическо анексиране“ на останалата част от територията на Украйна.
Точно това е нещото, което Наришкин не изрича докрай и то не защото го крие. А защото е абсолютно сигурен, че никой не се съмнява, че Украйна е също Русия и рано или късно ще „се завърне у дома“. Дори и за целта да се наложи да бъдат изравнени със земята нейните градове и села.

А тези, което твърдят друго – ами те просто са платени от Държавния департамент.

* Виталий Портников е украински журналист и публицист. Политически наблюдател на радио «Свобода» и постоянен автор на аналитични статии за украински и руски издания.


Гарантираме правата на българите - МВНР на Украйна
Във връзка с нашумелия наскоро случай на пострадал българин в град Белгород-Днестровский в Украйна, публикуваме официалната позиция на ...
Край на руските социални мрежи в Украйна
Президентът на Украйна Петро Порошенко е подписал решението на Съвета за национална безопасност за блокиране на сайтове на руските ком...
Европейският парламент предостави на Украйна безвизов режим
                      Европейският парламент подкрепи позицията на Европейската комисия за пре...
Австрия екстрадира в САЩ украинския олигарх Фирташ
Австрийски съд постанови един от най-богатите украинци – Димитро Фирташ, да бъде екстрадиран в САЩ, за да се изправи пред обвинения в кор...
Посолство на Украйна с открито писмо до Българска национална телевизия във връзка с репортажа за ескалацията на събитията в Донбас
Публикуваме текста на откритото писмо до Генералния директор на Българската национална телевизия г-жа Вяра АНКОВА във връзка с репорт...
21-годишна украинка елиминира шампионката Серина Уилямс
Американската тенисистка сензационно претърпя поражение от Елина Свитолина с 4-6, 3-6 и от отпадна от олимпийския турнир по тенис в 1/8 ф...