Джонатан Маркус
Дипломатически наблюдател на BBC
В четвъртък НАТО обяви подробноси от плана, който генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг нарече „най-значителното засилване на колективната ни отбрана от времето на студената война“.
Преди всичко става дума за подкрепа на източноевропейските членове на Северноатлантическия алианс и премахване на потенциалната руска заплаха за балтийските страни – или за всяка страна-членка на НАТО, ако днешната криза излезе извън контрол.
На срещата на министрите на отбраната на страните-членки на НАТО в Брюксел бе обявено създаването на сили за бързо реагиране. Тези сили трябва да увеличат способността на алианса да предприема бързи действия в случай на възникване на военна заплаха.
Това също е сигнал, че политическите лидери и военните стратези на Северноатлантическия алианс виждат анексирането на Крим и руската военната намеса в конфликта в Източна Украйна като нещо много по-сериозно от някаква временна криза между Москва и Запада.
Миналата седмица заместникът на Генералния секретар на НАТО Александър Вербшоу, бивш посланик на САЩ в Москва, произнесе реч, в която възможно най-ясно изложи новото виждане.
„Руската агресия в Украйна не е изолиран инцидент“, каза Вершбоу. „Тя променя цялата структура на европейската сигурност. Тя отразява един модел на поведение, който се проявява вече няколко години“.
Непредсказуемата криза
Но ситуацията е още по-сериозна. Според източници от щаб-квартирата на НАТО, там просто не могат да предскажат как ще се развива украинската криза.
Имаше надежда, че санкциите (заедно с падащите цени на нефта) ще накарат президента Путин да преразгледа политиката си. Но много експерти смятат, че подобен подход не отчита вътрешнополитическите аспекти на руската авантюра в Украйна.
Никой не знае какво ще се случи в близките седмици и месеци. Възможно е тлеещите военни действия да станат нещо нормално. От време на време те ще се усилват и ще се редуват с периоди на затишие, през които ще се правят опити за мирни преговори.
Но никой в НАТО не изключва пълномащабна ескалация на конфликта, например руски щурм на Мариупол и поход на Запад за прокарване на коридор до Крим. Прехвърлянето на руски военни части и провеждането на учения свидетелстват за това, че ако пожелае, Русия може да осъществи такава операция в кратки срокове.
Анализаторите от НАТО, с които съм разговарял, смятат, че Русия може да проведе такова настъпление в рамките на няколко дни и украинската армия няма да е способна да го спре.
Внимание, насочено към Изтока
Кризата води до неопределеност, а неопределеността води до повишено ниво на риска. Ето затова системата за отбрана на НАТО е насочена на Изток.
Целта е реформирането и засилването на силите за бързо реагиране по море, въздух и земя.
Основният елемент на този план са изнесените далеч напред военни части – бригади от по четири-пет до шест хиляди души – които ще бъдат на нужното място в рамките на два дни. До седмица към тях ще се присъединят по-значителни сили.
На срещата в Брюксел министрите ще обявят как ще бъдат организирани тези сили и кой ще участва в тях. Всъщност, за тези фронтови военни части ще са необходими значително повече от пет хиляди военни, тъй като ще се работи на ротационен принцип.
Но създаването на сили за бързо реагиране предполага и създаването на инфраструктура на източните граници на НАТО за разполагане и поддръжане на тези сили. За тази цел в шест страни от алианса ще се създадат командни центрове: Естония, Латвия, Литва, Полша, България и Румъния.
Това ще бъдат малки щабни структури. Щатът на всеки такъв щаб ще е от 50 човека. Половината от тях ще бъдат от страната-домакин, а другата половината – представители на други страни-членки на НАТО. Основната им задача ще бъде да осигурят бързото разполагане на фронтовите части, а в мирно време – да участват в планирането на колективната отбрана и провеждането на учения.
Тези учения ще бъдат един от основните елементи на дейността на Северноатлантическия алианс. Някои страни, най-вече Съединените щати, ще преразгледат възможността за прехвърляне в Европа на тежко въоръжение, на първо място артилерия и танкове. Не в големи количества, но достатъчно, за да бъдат подкрепени решителните заявления на натовското командване.
Естествено, всеки разбира по своему подобни заявления. Алиансът смята, че действията му имат изключително отбранителен характер, докато в Москва не мислят така. А фундаменталните различия в тълкуването на украинската криза способстват за големите разногласия между Русия и Запада.
Много от намеренията на НАТО, например да открият тренировъчен център в Грузия и да помогнат за провеждането на военна реформа в Украйна, предизвикват тревога в Москва.
Спорове за оръжието
Напрежението ще се засили още повече, ако САЩ или други страни от НАТО започнат да въоръжават украинската армия. При това, в този случай не се изисква колективно решение. Всички с интерес наблюдават каква ще е позицията на администрацията на Обама по този въпрос.
Досега Белият дом се отнасяше предпазливо към идеята за изпращане на огнестрелно оръжие в Украйна, предпочитайки да помага на Киев с бронежилетки и прибори за нощно виждане. Но настроението във вашингтонските коридори на властта се промени.
Мнозина настояват за оказване на съществена военна помощ на украинските власти – поне що се касае до оръжие за отбрана. Неотдавнашният доклад на влиятелния институт „Брукингс“ се опита да обоснове именно тази позиция. Сред неговите автори има няколко бивши служители на президента Обама.
Смята се, че някои от чиновниците от обкръжението на Обама преразглеждат негативното си отношение към идеята за предоставяне на оръжие на Киев. Държавният секретар на САЩ Джон Кери обсъжда този въпрос със съюзниците първо в Брюксел, след това в Мюнхен.
Някои експерти предупреждават, обаче, че ако Западът започне да предоставя съществена военна помощ на Киев, това само ще разпали още повече конфликта и е възможно да тласне Русия към още по-мащабна военна авантюра.