Мариупол след обстрела (видео)

В първите минути след обстрела на Мариупол в най-пострадалите от снарядите райони оперативно пристигнаха бойците от доброволческия полк „Азов“.

Внимание! Не се препоръчва за хора със слаби нерви!

https://www.youtube.com/watch?v=jsfGH8JXprE

Виктор Шендерович: Много скоро самата Русия, избиваща с крак вратите на съседите, ще се превърне в едно голямо Приднестровие

Putin_ShenderovichСпоред спомените на очевидците, Хитлер е обожавал да демонстрира пристъпи на вдъхновение: направо по време на някое съвещание е можел за възторг на присъстващите внезапно да начертае нещо направо върху картата. Фактът, че тази импровизация е била предварително разработена от част от присъстващите, и то в същия този кабинет, не е смущавал никого.

Един дребен детайл тактично подчертава родството на душите.

На път за Улан Батор Путин, според собствените му думи, „е нахвърлял в самолета“ план за разрешаването на ситуацията  в Източна Украйна…

Нашият велик монголец напразно е симулирал вдъхновение.  И на децата е ясно: затова руската армия е влязла в Украйна, също затова е дал краката си псевдо боецът от „Беркут“, десантчикът Козлов, за да може сега Путин да предложи примирие, за което той да диктува условията.

Това е победа! Ура! Можем да дадем салют. Украйна да бъде унизена – нали точно това беше главната цел на външната ни политика от времето на Майдана! Какъв ти там Ислямски халифат току до Астрахан, какъв ти Китай с армия, по-голяма от цялото ни алкохолизирано население… Ние дори и не мислим в тази посока! Да бъде наказан Киев, майката на руските градове – ей това е главната радост на руското МВнР.

Киев, който не е имал намерение да воюва и е предал ядреното си оръжие според споразумението от Будапеща, по случай на което САЩ и Европа вече от половин година са се проснали в дълбокомислен припадък…

Добре де, победили сме Киев – и каква ще ни е далаверата от тази победа? Ще спечелим едно голямо Приднестровие, един турски Кипър с размерите на Бенелюкс, една черна бюджетна дупка, за която ние и само ние носим отговорност оттук нататък. А никакви инвестиции по тези земи няма да има, разбира се, нито долар, само разграбване на бюджета за последно…

За последно – защото самата Русия, избиваща с крак вратите на съседите, с тия нейни маниери много скоро ще се превърне в едно голямо Приднестровие…

Всичко това, впрочем, се компенсира от новият рекорд на рейтинга на Путин.  За това, впрочем, и живеем.

Не е изключено, че също – за последно.

Виктор Шендерович
Писател, колумнист

gordonua.com

Президентът на България Росен Плевнелиев посети Украйна (снимки)

Росен Плевнелиев пристигна в Киев.

За това на своята страница в Twitter съобщи президентът на Украйна Петро Порошенко. Той отбеляза, че президентът на България пристига с работна визита в Украйна за пръв път през последните 12 години.

„Добре дошъл в Киев президентът на България Росен Плевнелиев с първа визита за последните 12 години“, – написа президентът на Украйна.

Освен това, Порошенко отбеляза, че оценява постоянната и надеждна подкрепа на България в тежки за Украйна времена на борба за териториална цялост.

Напомняме, вчера министрите на външните работи на Украйна Павло Климкин и на България Даниел Митов имаха работна визита в Одеска област.

Росен Плевнелиев и Петро Порошенко
Снимка: twitter.com/poroshenko
Росен Плевнелиев и Петро Порошенко
Снимка: twitter.com/poroshenko
Росен Плевнелиев и Петро Порошенко
Снимка: twitter.com/poroshenko

 

Сандармох – една от най-черните страници в историята на Украйна

 На 3 ноември се навършиха 77 години от отварянето на една от най-кървавите и незарастващи рани в украинската история. 

„Сандармох” e местност, намираща се на 19 километра от град Медвежегорск в Карелия (Русия). 

Там на 3 ноември 1937 година е разстрелян елита на украинската интелигенция, творил през 20-те и 30-те години на ХХ век. 

Сандармох

 

„Престъплението им срещу съветската власт” се състои в това, че са били „украински националисти”. Тоест едни от десетките хиляди украински патриоти, които десетилетия наред са бленували и са се борили за самостоятелна и независима украинска държава и съответно последователно и методично са били унищожавани от болшевишките окупатори. 

Мястото на разстрела е открито едва през 1997 г. 

Дотогава разстреляните – така нареченият „Соловецки етап” – изтъкнати културни и държавни дейци, учени и свещенослужители от различни републики на СССР – са смятани за безследно изчезнали. Било е известно само, че са натоварени на шлепове на о. Соловки от най-страшния и печално известен СЛОН (Соловецкий лагерь особого назначения) и после следите им се губят – смятало се е, че шлеповете са потопени в морето заедно с лагерниците.

На шлеповете  е имало 1116 лагерници, чиито имена са точно установени – това е една малка част от общо разстреляните в Сандармох почти 10 000 души от 58 националности през периода август 1937 г. – декември 1938 г.

На 16 август 1937 г. ръководителят на НКВД Николай Ежов издава директива № 59190:

„1. От 25 август да се започне и в двумесечен срок да бъде завършена операция за репресирането на най-активните контрареволюционни елементи сред намиращите се в затворите на ГУДБ (Главно управление на държавна безопасност), осъдени за шпионска, диверсионна, терористична, въстаническа и бандитска дейност, както и членовете на антисъветските партии… и други контрареволюционери, които развиват в затворите на ГУДБ активна антисъветска дейност.

В Соловецкия затвор трябва да бъдат репресирани също бандитите и углавните елементи, които се занимават в затвора с престъпна дейност.

2. Всички избоени групи след разглеждането на делата им от Тройки на НКВД подлежат на разстрел.

3. За Соловецкия затвор са утвърдени за репресиране 1200 души.”

 

Заповед за разстрел 16.10.1937
„Предписание“ от 16.10.1937 г., адресирано до Михаил Матвеев – капитан от Ленинградското управление на НКВД, собственоръчно разстрелял в Сандармох 1111 осъдени на смърт от Тройка на НКВД

Сандармох

 

Разстреляни са общо 1111 души на 27 октомври, 1, 2, 3 и 4 ноември 1937 година.

Сред тях – на 3 ноември – са разстреляни 139 „украински буржоазни националисти” – дейци на украинската култура и наука, много от които получават посмъртно признанието „гений”.

Фактически е унищожен културния елит на украинския народ.

 

KURBAS

Лес Курбас /Олександр-Зенон Степанович Курбас/ – (25.02.1887 – 03.11.1937) – режисьор, актьор, драматург, публицист, преводач. Народен артист на УССР (1925). Наричан е от колеги-театрали „най-добрия режисьор на Съветския съюз”. Основател на политическия и философския украински театър. Според него „комунизмът е несъвместим с човешката природа, както са несъвместими огънят и водата”. Философските му постановки противоречат на социалистическия реализъм, бил е обвиняван, че е „мрачен” и изкривява оптимистичната съветска действителност. Не отстъпва от патриотичните и естетическите си позиции, арестуван, изпратен на строителството на Беломорканал, след това – на Соловки.
Посмъртно реабилитиран през 1957 г.
Днес неговото име носи Лвовският академичен театър.

 

Микола Кулиш

Микола Кулиш (18.12.1892 – 03.11.1937) – драматург, режисьор, писател, обществен деец, редактор и издател, педагог. Най-известният в чужбина украински драматург. Повечето от пиесите му за пръв път са поставени от Лес Курбас, а след това са поставяни в Париж, Ню Йорк, Варшава и др. Съдържат елементи на „театър на абсурда”, който се развива доста по-късно – след Втората световна война. Драматургът  Фридрих Волф, който издава на немски език една от пиесите на Кулиш – „Патетична соната”, пише, че този шедьовър на световната драма може за се сравнява само с „Пер Гинт” на Ибсен и „Фауст” на Гьоте.
Посмъртно реабилитиран през 1956 г.

 

Валериан Пидмогилний

Валериян Пидмогилний (02.02.1901 – 03.11.1937) – писател, преводач, литературен критик и редактор. Основоположник на урбанистичната и екзистенциална украинска проза. Неговите преводи на украински на Анатол Франс, Балзак, Мопасан, Стендал, Флобер, Юго и др. се смятат за ненадминати и се преиздават и до днес. Както и Кулиш, продължава да пише в Соловецкия лагер.
Посмъртно реабилитиран през 1956 г.

 

ZEROV

Микола Зеров (26.04.1890 – 03.11.1937) – поет, литературовед, критик, преводач на антична поезия. Гений на сонетната форма, лидер на „неокласиците” (писатели-модернисти) в украинската литература, получил световно признание.
Посмъртно реабилитиран през 1958 г.

 

Степан Рудницкий (03.12.1877 – 03.11.1937) – географ и картограф, доктор по философия, академик на Украинската академия ня науките. Основоположник на украинската политическа и военна картография, на украинската геоморфология, антропогеография, политическа и икономическа география. Някои от трудовете му, свързани с държавообразуването, с националната идентичност са признати за актуални и днес. В сталинските лагери пише още две книги: „Геономия (Астрономична география)” и „Ендогенна динамика на земната кора”.
Посмъртно реабилитиран през 1965 г.

И още, и още, и още… имена, фактически забравени през целия съветски период от историята на Украйна – писатели: Павло Филипович, Валериян Полишчук, Григорий Епик, Мирослав Ирчан, Марко Вороний, Михайло Козорис, Олекса Слисаренко, Михайло Яловий, историци: академик Матвий Яворский, професор Сергий Грушевский, учени: Микола Павлушков, Васил Волков, Петро Бовсунивский, Микола Трохименко, Михайло Павлушков и мн.др.

SANDARMOH
Надпис на паметника (така наречения „Казашки кръст“): „На убитите синове на Украйна“

 

Списък на всички разстреляни в Сандармох украинци и жители на Украйна
http://www.radiosvoboda.org/content/article/24477308.html

Всяка година първата неделя на август тук се стичат хора от всички бивши съветски републики, за да отдадат почит на жертвите на сталинския терор и геноцид. 

SANDARMOH

 

 

 

 

 

В София беше проведен украинско-български бизнес форум

бизнес форумКакто съобщава на сайта си Посолството на Украйна, в София е проведен украинско-български бизнес форум, в откриването на който е участвал и Посланикът на Украйна в Република България Микола Балтажи. Проявата е организирана от Търговско-промишлените палати на двете страни със съдействието на украинското посолство и Българо-украинската индустриална камара.

Сред най-важните теми, подложени на обсъждане, са били развитието на търговско-икономическото и инвестиционното сътрудничество, участието на български и украински бизнесмени в съвместни програми на ЕС («Хоризонт 2020»), както и предоставянето на финансова, хуманитарна и техническа помощ на Украйна.

В рамките на форума председателят на БТПП Цв. Симеонов и първият вицепрезидент на ТПП на Украйна В. Яновский са подписали споразумение за сътрудничество между търговските палати на двете страни.

Напомняме, че актуални въпроси на българо-украинското икономическо сътрудничество са били обсъдени и по време на септемврийската среща на украинския посланик със служебния министър на икономиката и енергетиката В. Щонов. На срещата Посланик Микола Балтажи е предоставил информация за мерките, които взима украинското ръководство за мирното разрешаване на ситуацията в Източна Украйна на фона на военната агресия от страна на Русия, за изпълнението на Протокола на тристранната Контактна група от Минск и др.

Министър Щонов е потвърдил позицията на българското правителството за подкрепата на териториалната цялост и суверенитета на Украйна,  както и на усилията на украинските власти за възобновяването на мира и стабилността в Донбас.

Били са обсъдени актуални въпроси на енергийната сигурност, както и конкретни проекти за развитие на сътрудничеството в сферата на енергетиката.