Украйна отчаяно се съпротивлява – в годините, непосредствено преди Гладомора, в Украйна избухват над 5 000 стихийни въстания. Но съветската система се оказва по-силна…
Гладомора струва на украинците милиони животи. И това са не само починалите, това са и неродените. Това са онези, които пренесоха традициите през вековете. Това са творците на бъдещите шедьоври, авторите на идеи, архитектите, ръководителите. Можем да преброим броя на жертвите, но никога не ще можем да преброим броя на погубените идеи, мисли, творби.
Понякога изглежда, че чудовищността на тази трагедия е била с една единствена цел – да се парализира способността въпроса „За какво?” да превърне в по-дълбокия „Защо?”. Всъщност, наистина защо?
Защо са убити милиони активни, разумни, творчески хора? А тези, които останаха да живеят бяха непрестанно обзети от страх.
За да опитаме да отговорим на тези въпроси, трябва да се върнем назад във времето. Преди 1917 година, украинската общественост се явява в не много оптимистична светлина. Предимно русофицирани места (градове), индустрията – с изключение на храната – в ръцете на всеки друг, само не и на украинците, тотална забрана за издаване на украински книги и особено преводни. Книгите и преводите на украински език се доставят контрабандно от Галичина, образованието – изцяло русофицирано. Украинците в рамките на Руската империя на практика не съществуват като отделна нация. В Киев само 8 семейства са общували на украински език. Когато през 1914 година делегация от украински културни дейци се появява пред министъра на образованието Сазонов с молбата поне малко да облекчи ситуацията на украинското образование, обещавайки в замяна лоялността на украинското общество, получава в отговор: „Какво искате, господа – войната е най-доброто извинение да приключим с вашето украинство!”
Ясно се вижда, че в противопоставянето „Руска империя – украинска нация” първата страна печели крайната победа. В края на февруари 1917 г. в Петроград започват масови демонстрации. Полицията е безсилна. А „придворните” полкове Волински и Преображенски отказват да стрелят по обикновените хора. Съвпадение или не – в състава на двата полка доминират украинци. Резултати – на 2 март 1917 Николай II абдикира.“Скъсахме въжетата на игото и свалихме царския трон”.
Но в контекста на нашата тема, най-важно е това, което се случва по-късно в Украйна. За един месец в Украйна възниква държава. Въпреки, че официално обявяването на независимостта е през ноември 1917, реално тя вече съществува от март 1917. Настава стихийна украинизация на всичко, което е възможно: образование, държавен апарат, армия, индустриален сектор.
След идването на власт на болшевиките веднага започва агресията в Украйна. Украинската армия – новосформирана, въоръжена с „каквото Бог изпрати“, не винаги облечена и обута, държи защитата три години – от края на 1917 до 1920 година.
На нейна сметка са: присъединяването на Крим през април 1918 за няколко дни (болшевиките изразходват за тази операция три месеца, а немците като цяло решават, че пробивът през Сиваш е нереалистична идея), разгром на десеткратно превишаващите ги болшивишки сили при Мотовилівка през есента на 1918 година, успешни боеве с превъзхождащите сили на болшевиките през зимата на 1918 и 1919 години, шестмесечното нападение на област, окупирана от чужди войски – Зимен поход през 1920 година, и най-накрая – действителното спасението на Варшава от настъплението на болшевиките през лятото на 1920 година.
Независимо от това, болшевиките печелят. Резултатът от тяхната победа е въвеждането на „военен комунизъм“, който на практика е окупационен режим, насочен към изпомпване на храни от Украйна и унищожаване на всички, които са били по някакъв начин активни в годините на независимостта. Резултатът е мощно въстаническо движение. В най-активните клетки, като в Студения Яр, партизанско движение така и не може да бъде спряно с военни средства – трябвало е да се използват широкомащабни провокации.
Става ясно – още малко и Украйна наистина ще избухне. Системата отстъпва – в икономическата сфера е въведен НЕП (нова икономическа политика). Основната разлика от „военния комунизъм” е във фиксирания данък вместо „излишък” и позволението за поддържане на частни магазини и складове. В културната сфера започва украинизация, резултатът от която е формирането на цяло поколение украински поети, писатели, учени, хуманитаристи от най-висок клас.
Украинизацията е в ход и на нейните плодове се радват привидно верни „болшевик – ленинци”, сред които са достатъчно тези, които с оръжие в ръка са се борили против украинската национална държава. И ето – през 1926 година най-ярката фигура сред бъдещото „разстреляно възраждане” – Микола Хвильовий – провъзгласява „Далеч от Москва”. А през 1928 година количеството произведена селскостопанска продукция превишава добива от 1913 година.
И от този момент Гладоморът става неизбежен. Основната слабост на Украинската държава от 1917 до 1921 година е отсъствието на държавни институции и острата нужда от кадри, които да ги създадат. На практики тези, които въпреки неблагоприятните условия все пак успяват да създадат структури, трябва да се противопоставят на социалистическите фантазии на управлението за „революционна демокрация”. А също – и да създадат институциите от хора, които често имат минимално образование и много наивни представи за реалността.
Украинизацията коренно променя всичко. За няколко години Украйна вече притежава достатъчно образовани и подходящи за формирането и поддържането на институции на всички нива хора. И въпреки членството си в комунистическата партия, тези хора мислят за интересите на Украйна и в културен аспект се определят отделно от Москва. Самата комунистическа партия става причина много млади украинци да си проправят път в кариерата и при това да си останат украинци. А показателите за производстото на селскостопанска продукция ясно демонстрират – Украйна притежава достатъчно хранителни и материални ресурси.
Започва да се реализира най-голямата опасност за всяка тоталитарна система. А именно – наличието на алтернативни структури с достатъчно ресурси. Предишния път, когато Украйна е била лишена от структури и е нямала възможности за натрупване на ресурси, пълното й поваляне отнема повече от три години. Затова е трябвало да бъдат изпращани специални звена на ЧК, Червената армия, да се създават провокации и да се използват всички възможни средства за масово унищожение.
Какво е очаквало съветската тоталитарна система в случай на сблъсък с Украйна, която има и структура, и е с достатъчно високо качество на човешките ресурси?
Ето защо през 1929 започват системно да убиват Украйна. Като алтернативна система и като политически факт. Гладоморът е най-важното звено във веригата на политическите репресии, разстрели, изгнание, лишаване от материални ценности и изтребването на конкретни хора. Защото унищожава ресурс.
Баналността е в това, че човек трябва да яде. Съответно, взимайки му най-важния ресурс – хляба – на човека му връзват и ръцете и караката. Взимат го под пълен контрол. Изключват всякаква възможност за самостоятелни действия. Камо ли да става въпрос за опозиция.
Гладоморът отнема всякакъв материален ресурс. И безнадежно ранява потенциалните „градивни елементи” на бъдещата украинска система – своите жертви. Украйна отчаяно се съпротивлява – в годините непосредствено преди Гладомора се вдигат над 5000 стихийни въстания. Но съветската система се оказва по-силна.
Гладоморът – това е напълно довършване на врага. Врагът, който е толкова опасен, че по-добре да бъде повален на земята, отколкото да се рискува да стъпи на крака.
Затова унищожавали без да се съобразяват с нищо. Страхът е от две неща наведнъж: от алтернативна структура – бидейки тоталитарно общество и от освободително движение – бидейки империя.
П.С. Отдаваме памет на нашите убити. В събота, 22 ноември в 15:00 ще отида до Националния мемориал в памет на Гладомора, за да запаля свещичка.
Източник: http://uainfo.org/blognews/440338-golodomor-udar-na-viperedzhennya.html
