Европейският съд по правата на човека ще разглежда жалбите, подадени от Украйна срещу действията на РФ в Крим и Донбас

От изявление на прес-службата към Европейският съд по правата на човека става ясно, че Съдът е насочил вниманието си към две жалби на Украйна срещу Русия, касаещи анексията на Крим и помоща на РФ за сепаратистите в Донбас.
В първата от жалбите Украйна посочва, че в периода март-септември 2014г. в резултат на военната анексия на Крим от Русия и подкрепата й за сепаратистите в Донбас, са загинали украински мирни граждани и военнослужещи.
В нея става дума и за дискриминацията, на която е подложено местното население в Крим от окупационните власти, за упражняването на натиск върху местните жители, непожелали да приемат руско гражданство, за осъществяваното от окупационните власти в Крим незаконно отнемане на имуществото на украински физически и юридически лица.
Втората жалба, подадена от Украйна срещу Русия е за трикратно осъществявани отвличания на украински деца-сираци и деца, лишени от родителски грижи от Донбас. Според жалбоподателя отвличанията са били осъществени от въоръжени сепаратистки банди, с подкрепата на руските власти, след което децата са били извеждани на територията на РФ.
Украинското правителство твърди, че са нарушени поне 11 члена от Европейската конвенция за правата на човека, главните сред които са: правото на живот, свобода и лична неприкосновеност, свобода на вероизповеданието, свободата на словото и правото на справедлив съд.
ЕСПЧ дава на Русия 2-месечен срок, в който да предостави становище по двете жалби.
Освен упоменатите жалби, в ЕСПЧ са постъпили повече от 160 индивидуални жалби, подадени съответно: срещу Украйна, срещу Русия или и срещу двете държави.

Ето и пълния текст на изявлението на прес-службата на Европейския съд по правата на човека:

„На 25 ноември 2014 г. Европейският съд по правата на човека призова руското правителство да представи своите становища относно допустимостта на две междудържавни жалби, подадени от украинското правителство срещу Руската федерация в съответствие с чл.33 (междудържавни дела) от Европейската конвенция за правата на човека.

Първото заявление се отнася до събитията в Крим от март 2014 г. и събитията в източните райони на Украйна; второто заявление се отнася до твърдението за предполагаемото отвличане на три групи деца в източната част на Украйна и временното им прехвърляне в Русия на три пъти между юни и август 2014.
В сила е наложената временна мярка, приложена от Съда в първия случай, като Русия и Украйна се призоват да се въздържат от всякакви действия, които биха довели до нарушаване на правата на цивилното население по Конвенцията – по-специално член 2 (право на живот) и член 3 (забрана на изтезанията и нечовешкото или унизително отношение), които са все още в сила.

Освен двете междудържавните жалби, Съдът получи повече от 160 индивидуални жалби, подадени срещу Украйна, срещу Русия или и срещу двете. Двадесет от тях са свързани със събитията в Крим, а останалите – със събитията и ситуацията в източната част на Украйна.

***

Жалба на Украйна срещу Русия (Application No. 20958/14) – подадена е на 13 март 2014 г. и се отнася до събития, довели до анексирането на Кримския полуостров от Руската федерация и събития след анексирането, както и последвалото развитие на събитията в Източна Украйна.
Според украинското правителство, от 27 февруари 2014 г., Русия – чрез упражняване на ефективен контрол върху автономната република Крим, която е неразделна част от Украйна, и чрез упражняване на контрол над сепаратистките и въоръжени групировки, действащи в източната част на Украйна – е упражнила юрисдикция над ситуация, което от своя страна е довело до многобройни нарушения на Европейската конвенция за правата на човека.
Украинското правителство се позовава на следните членове от Конвенцията: чл. 2 (право на живот), чл.3 (забрана на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне), чл.5 (право на свобода и сигурност), чл.6 (право на справедлив съдебен процес), чл. 8 (право на зачитане на личния живот), чл.9 (свобода на религията), чл.10 (свобода на изразяване), чл.11 (свобода на събиране и сдружаване), чл.13 (право на ефективни правни средства за защита) и чл.14 (забрана за дискриминация), както и на чл. 1 от Протокол № 1 (защита на собствеността) и чл. 2 от Протокол № 4 (свобода на движение) към Конвенцията.
По-специално, според твърденията на украинското правителство, в периода между март и септември 2014 г., украински военнослужещи, служители на силите за сигурност и правоохранителните органи и украински цивилни лица са били убити в резултат на незаконната анексията на Крим и подкрепата на Русия за въоръжените сепаратистки групировки в източната част на Украйна. Твърди се още и че убийствата са широко разпространена и системна практика.
Украинското правителство също споменава случаи на изтезания или други форми на малтретиране на цивилни лица и произволно лишаване от свобода.
Редица кримски татари са били подложени на малтретиране, заради етническата им принадлежност или опитите им да защитят украинските национални символи.
Украинските граждани, живеещи в Крим и Севастопол автоматично са били признати за руски граждани и се упражнява натиск върху онези, които са изразили желание да запазят украинското си гражданство.
Журналисти са били подлагани на нападения, отвличане, насилие и тормоз, при опитите им да си вършат работата.
Самопровъзгласилите се органи на Република Крим незаконно са присвоили имущество, собственост на украински юридически лица, а незаконното присвояване впоследствие е било потвърдено от руското законодателство.
На последно място Правителството – жалбоподател твърди, че в резултат на новата граница между Крим и Украйна, украинските граждани в Крим са подложени на незаконни ограничения.
След подаването на жалбата на 13 март 2014 г. Съдът реши да приложи чл.39 от Регламента на Съда (временни мерки), като призова Русия и Украйна да се въздържат от всякакви действия, особено от военен характер, които биха могли да доведат до нарушаване на правата на цивилното население по силата на Конвенцията, по-специално членове 2 и 3 от нея. Тази временна мярка е все още в сила.

Жалба на Украйна против Русия II (No. 43800/14) – подадена на 13 юни 2014.
Отнася се за отвличането на три групи украински деца и украински деца-сираци, лишени от родителски грижи, както и няколко възрастни, които са ги придружавали.
Смята се, че на три пъти: през юни, юли и август 2014 г., групите са били отвлечени от въоръжени представители на сепаратистките сили в източната част на Украйна, а впоследствие са прехвърлени в Русия.
Във всеки случай, след дипломатическите усилия от страна на украинските власти, в сътрудничество с руските власти, децата и възрастните са били върнати в Украйна в деня след тяхното отвличане, а в третият случай – пет дни след тяхното отвличане.
След подаването на жалбата след първия инцидент и по силата на чл.39 от Правилника на съда, се създава временна мярка, прилагана от Европейския съд по правата на човека – с която Съдът е посочил на руското правителство, че трябва да гарантира спазването на правата, признати от Конвенцията на отвлечените лица и да гарантира тяхното незабавно връщане в Украйна. Временната мярка е вдигната след като групата е била върната на украинска територия.
В жалбата си Украинското правителство посочва, че с отвличанията и с незаконните пресичания от нарушителите на държавната граница са нарушени чл.2 (право на живот), чл.3 (забрана на изтезанията и нечовешкото или унизително отношение), чл.5 (право на свобода и сигурност), чл.8 (право на зачитане на личния живот) на Конвенцията и чл.2 от Протокол № 4 (свобода на движение) към нея.

Европейският съд по правата на човека призова руското правителство в рамките на 16 седмици да представи своето становище относно допустимостта на двете заявления (Украйна против Русия (20958/14) и Украйна против Русия II (43800/14)), и да даде конкретен отговор на въпросите: дали твърдените нарушения на Конвенцията попадат под юрисдикцията на Руската федерация, по смисъла на чл.1 от Конвенцията (задължението на държавите-членки да зачитат правата, гарантирани от Конвенция); какви са правните средства за защита, предоставени на лицата, засегнати от твърдените нарушения на Конвенцията; както и дали тези средства са били достъпни и ефективни.

Освен тези две междудържавни жалби, в същия контекст в Съда са регистрирани над 160 индивидуални жалби, подадени съответно: срещу Украйна, срещу Русия или и срещу двете държави.
Повече от двадесет от тези жалби са свързани със събитията в Крим. Това са оплаквания за: лишаване от свобода на лица; влиянието, което анексирането на Крим от Руската федерация е оказало върху правото на жалбоподателите на зачитане на личния им живот, правото им на зачитане на собствеността им, тяхната свобода на движение; или различни аспекти на наказателното производство, предприети от властите на Руската федерация в Крим

Над 140 индивидуални жалби се отнасят до положението в източната част на Украйна.
По-голямата част от тях са подадени срещу Украйна и Русия и съдържат възражения срещу различните форми на насилие и противозаконно лишаване от свобода.
Жалбите включват също и твърдения за предполагаеми нарушения на чл.2 (право на живот) от Конвенцията, както и твърдения за наранявания и изчезвания.
По-малка група са жалбите, отнасящи се до унищожаване на имущество и влиянието на военните действия върху правата на жалбоподателите по чл. 8 (право на зачитане на личния живот) от Конвенцията.

По 104 от индивидуалните жалби, Съдът прилага временни мерки по чл.39 от Правилника за дейността на Съда, с които приканва съответното Правителство – на Русия и/или Украйна да се гарантира спазването на човешките права в рамките на Конвента за лицата, лишени от свобода, или тези, чиято съдба е неизвестна.
В 14 от тези случаи, лицата са били освободени, след което съответната Временната мярка е отменена.

Това съобщение за пресата е съставено от секретариата и не обвързва Съда.
Решенията и произнесените от Съда присъди, както и допълнителна информация за него, могат да бъдат получени на www.echr.coe.int.“

Европейският съд по правата на човека е създаден в Страсбург от страните-членки на Съвета на Европа през 1959 г., за да се справят с предполагаеми нарушения на Европейската конвенция за правата на човека от 1950г.


Оригиналния текст на изявлението можете да намерите тук или да прочетете тук