Руското външно министерство не иска ЕС да създава рускоезичен канал

В Москва смятат, че създаването на такъв телевизионен канал противоречи на свободата на словото.

Плановете на ЕС да създаде рускоезичен канал противоречи на свободата на словото. Това заяви в понеделник заместник-министърът на външните работи на Русия Алексей Мешков, съобщава ИТАР-ТАСС.

„Ние винаги сме се отнасяли положително към свободата на словото, но идеята на ЕС да създаде един вид контра-пропаганден канал надали отговаря на самото понятие свобода на словото“, подчерта той.

По-рано външните министри на Великобритания, Дания, Литва и Естония изпратиха общо писмо до върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини с предложение външните министри на страните-членки на ЕС да обсъдят на предстоящата среща на 19 януари въпроса за засилване на стратегическите комуникации в рамките на ЕС и извън него. По-специално, предлага се да се създаде рускоезичен телевизионен канал, който да излъчва развлекателни предавания и новини за рускоезичното малцинство вътре в ЕС и извън пределите му.

На 10 януари президентът на Украйна Петро Порошенко подчерта важността от реализирането на инициативата на редица страни от ЕС и Украйна за създаване на паневропейски рускоезичен канал като източник на обективна информация. Той добави, че решението  за създаване на такъв канал би могло да бъде още един практически резултат от срещата, посветена на „Източното партньорство“ в Рига.

Източник: Лига. Новости

„Газпром“ осъден да плати $2.6 млрд. на украинския „Нафтогаз“

Газпром

Руският монополист «Газпром» загуби и ще трябва да плати на украинската компания «Нафтогаз» $2,6 млрд. Това реши Стокхолмският арбитраж вчера, пише „Украински вести″

Това е второ дело, което водят «Нафтогаз» и «Газпром» и то беше за транзит на природния газ през територията на Украйна за Централна и Западна Европа и за Балканите. Москва твърдеше, че Киев «краде», а се оказа, че именно «Газпром» не е доставял необходимите и заявени обеми «синьо гориво».
Съдът реши, че по това дело руснаците трябва да платят на украинците $4,6 млрд. Но тъй като по първото дело за доставки на газ за Украйна съдиите частично удовлетвориха претенциите и на «Газпром», то сега, след окончателните разчети, излиза, че Москва трябва да плати на Киев $2,6 млрд. живи пари.
«Това е победа!» – заяви вчера президентът Петро Порошенко, след като е разбрал на решението на Стокхолмския арбитраж.

Лъжата на Путин за „Новорусия“

Екс-съветникът на Путин – Андрей Иларионов в своя LiveJournal опровергава с исторически факти заявлението за така наречената «Новорусия», което Владимир Путин е направил, когато е отговарял на въпроси след своята «Валдайска реч».

Сайтът Stopfake.org проверява достоверността на фактите, с които Андрей Иларионов си е послужил, след което решава да ги публикува на своята страница.

Първото, което привлича вниманието на Иларионов във Валдайската реч на президента на РФ е заявлението, че Русия през 1921-22 г. е предала на Украйна земи, които Путин нарича „Новорусия“. Иларионов твърди, че „през тези години руско-украинската граница не е била подложена на изменения“. Това е вярно само наполовина.

На 18 март 1921 година в Рига е подписан мирен договор, който поставя точка в съветско-полската война (1918-1921). Според договора, Полската република и РСФСР (а също така и УССР) от друга страна определят границите между държавите. Фактически, границата се променя, земите, които са били в състава на Руската империя през 1795-1916, са предадени на Полша. Белорусия и Украйна са разделени между Полша и РСФСР. В състава на УССР нови територии не са добавяни.

Карта на границите след Рижкия договор.

564x433xIllarionov

Тук можете да прочетете  по-детайлно за митовете, че уж болшевиките са предавали земи на Украйна. Нещо повече, Крим, който по-рано е бил в състава на Таврийската губерния, на 18 октомври 1921 година получава статут на Автономна съветска социалистическа република и преминава в състава на РСФСР.

Следва текстът на Андрей Иларионов без изменения.

Путин: Изобщо тези земи исторически винаги са се наричали Новорусия. Защо? Защото всъщност това е бил един регион с център в Новоросийск, затова и се е наричал Новорусия.

Фактите: Тези твърдения не съответстват на действителността. Вече съм обръщал внимание на това. Но ще трябва да се върна към този въпрос още веднъж.

Терминът «Новорусия» активно се е употребявал не „винаги“, а малко повече от столетие – от 60-те години на 18 век до 70-те на 19-ти, след което е излязъл от употреба и в продължение на следващите почти 150 години практически не се е използвал.

В историята са съществували четири административно-териториални образувания, в названията на които е присъствал терминът „Новорусия“:

– «първа» Новорусийска губерния (1765-1783 гг.),

– «втора» Новорусийска губерния (1796-1802 гг.),

– Новорусийско генерал-губернаторство (1802-1822 гг.),

– Новорусийско и Бесарабско генерал-губернаторство (1822-1874 г.).

Терминът «Новорусия» не е възникнал и не е могъл да възникне от названието на града «Новоросийск», тъй като Екатеринослав (сегашният Днепропетровск) е бил преименуван в Новоросийск чак през 1796 г. – т.е. чак 32 години след образуването на «първата» Новорусийска губерния (1764 г.). След 6 години – през 1802 г. – на града е било върнато името Екатеринослав. В продължение на 123 години (до 1925 г.) Екатеринослав е бил център не на Новоросийска, а на Екатеринославска губерния.

Екатеринославска губерния, 1802-1925 г.

Украйна, 1802-1925
Украйна, 1802-1925

В продължение на повече от две столетия (от 1802 г.) в Руската империя, СССР, Украйна, Русия не е имало никакви Новоросийски губернии и области. От 1874 г. в Руската империя, СССР, Украйна, Русия не са съществували никакви административни единици с термина «Новорусия» в названието си.

Путин: Това са Харков, Луганск, Донецк, Николаев, Херсон, Одеска област.

Фактите: Харков никога не е влизал в нито една административно-териториална единица, в чието название да е присъствал терминът «Новорусия». Населението на съвременния Харкова непрекъснато е живяло на тази територия от 1630 г., когато там са се заселили украинските казаци от Поднепровието. Историческата украинска област, в центъра на която се намира Харков, се нарича Слобожаншчина. В Руската империя Харков е бил губернския център на Слободската губерния (1765-1780 г.), Слободско-Украинската губерния (1796-1835 г.), а след това на Харковската губерния.

Нито в Руската империя, нито в СССР до 1932 г. такова административно образувание като Одеска област, не е имало. През 1921-22 г. Одеса и обкръжаващите я територии са влизали в Херсонска губерния.

Путин: Тези земи са били през 20-те години, през 21-22-а години при създаването на Съветския Съюз предадени от Русия на Украйна.

Фактите: Тези твърдения не съответстват на действителността. Създаването на СССР става на 30 декември 1922 година. Когато той се е създавал, то тогава Русия не е предавала никакви територии на Украйна.

Формирането на съвременната руско-украинска граница е ставало по съвсем друг начин.

– на 7 ноември 1917 г. Украинската централна рада със своя ІІІ Универсал обявява образуването на Украинска народна република (УНР) в границите на девет губернии на Руската империя с преобладаващо украинско население:

«Към територията на Народната украинска република се отнасят земите, заселени преимуществено с украинци: Киевшчина, Подол, Волин, Черниговшчина, Полтавшчина, Харковшчина, Екатеринославшчина, Херсоншчина, Таврия (без Крим). Окончателното определяне на границите на Украинската народна република относно присъединяването на части от Куршчина, Холмшчина, Воронежчина и съседните губернии и области, където повечето от населението е украинско, трябва да бъде установено, съгласно организираното желание на народите».

Украйна през 1919 г.

Украйна, 1919
Украйна, 1919

– Според договора от 12 юни 1918 г. РСФСР признава Украинската държава в нейните граници.

– Според договора от 10 март 1919 г. УНР е предала на РСФСР:

а) Кримската част на Таврическата губерния (Кримския полуостров);

б) целите Суражски, Стародубски, Мглински уезди (уездът е административна, съдебна и фискална единица в Руската империя. Административен център на уезда е уездният град, казашката станица или форпост. Повечето уезди се делят на волости– бел.прев.) и по-голямата част от Новозибковския уезд на Черниговска губерния.

– на 16 април 1920 г. със съгласувано постановление на ВЦИК, СНК РСФСР и ВУЦВК «За образуването на Донецка губерния» РСФСР предава на Украйна някои територии на Област на донската войска:

а) станиците (станицата е административна селска единица, състояща се от 1 или няколко казашки селища – бел.прев.) Гундоровска, Каменска, Калитвинска, Уст-Белокалитвенска, волостите (селска територия, подчинена на град – бел.прев.) Каршово-Обривска на Донецки окръг;

б) станиците Владимирска, Александровска на Черкаски окръг;

в) град Таганрог с Таганрогски окръг.

– През август 1920 г. РСФСР предава на УССР станица Луганск.

– на 28 декември 1920 г. между РСФСР и УССР е сключен договор за сътрудничество във военната и стопанска дейности, в който не са засягани въпросите за границите.

– на 30 декември 1922 г. е сключен Договор за образуването на СССР, който също не засяга въпросите за границите между републиките, които влизат в него.

– на 16 октомври 1925 г. с Постановление  на Президиума на ЦИК СССР «За урегулиране на границите на Украинската Социалистическа Съветска Републики с Росийската Социалистическа Федеративна Съветска Република и Белоруската Социалистическа Съветска Република» е осъществен взаимен обмен на територии между УССР и РСФСР.

Украйна предава на РСФСР:

а) град Таганрог, Федоровски, Николаевски, Матвеево-Кургански, Советински, Голодаевски райони и източната част на Екатериновския район на Таганрогския окръг;

б) град Шахти, Глубокински, Ленински, Каменски, Уст-Белокалитвенски, Владимирски, Сулински, Шахтински райони и части от териториите на Сорокински и Алексеевски райони на Шахтинския окръг.

РСФСР  предава на Украйна:

а) Семеновската волост на Новозибковския уезд на Гомелска губерния;

б) селището Зноб от Трубчевска волост на Почепски уезд на Брянска губерния;

в) селищата от Хинелска волост на Севския уезд на Брянска губерния: Фатевиж, Барановка, Демяновка, Муравейня, Толстодубово (от Лемешковска волост) и Селцо-Никитское, Сетное, селото Грудская (от Подиводска волост);

г) целия Путивлски уезд (с град Путивл), с изключение на Крупецка волост;

д) Криничевската волост на Суджанския уезд на Курска губерния;

е) южната част на Грайворонска волост на Грайворонския уезд на Курска губерния;

ж) южната част на Муромска волост на Белгородския уезд на Курска губерния;

з) Троицката волост и част от Уразовска волост на Валуйския уезд на Воронежска губерния.

– на 16 октомври 1928 г. с Постановление на президиума на ЦИК на СССР е направен обмен на територии между УССР и РСФСР.

УССР предава на РСФСР: селището Зноб на Трубчевска волост на Почепския уезд и село Грудская (от Подиводска волост) на Севския уезд на Брянска губерния.

РСФСР предава на УССР:

а) селищата Рашковичи и Смокаревка на Хинелска волост на Севския уезд на Брянска губерния;

б) селищата Старица, Прилипки и Огурцово на Муромска волост на Белгородския уезд на Курска губерния;

в) селищата Велика Рибица, Мирополе, Студенки, Запселие, Песняки, Александрия, Василевка и Нова Деревня на Мирополска волост на Грайворонския уезд на Курска губерния.

Украйна през 1928 г.

Украйна, 1928
Украйна, 1928

– на 26 април 1954 г. Върховният Съвет на СССР предава на УССР Кримската област.

– на 8 декември 1991 г. със Съглашението за създаване на Общност на независими държави Русия и Украйна признават териториалната цялостност една на друга и неприкосновеността на съществуващите между тях граници.

– на 14 януари 1994 г. с Будапещенския меморандум Русия се задължава да уважава независимостта, суверенитета и съществуващите граници на Украйна, а също така потвърждава задълженията си да се въздържа от заплаха или използване на сила против териториалната цялостност или политическа независимост на Украйна. Тя също поема задължението, че никакви нейни оръжия никога няма да бъдат използвани срещу Украйна, освен в случай на самоотбрана или при друг случай, който съответства на устава на ООН.

– на 30 май 1997 г. с Договор за дружба, сътрудничество и партньорство Руската федерация, в съответствие с положенията на устава на ООН и задълженията по Заключителния акт от Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа се задължава да уважава териториалната цялостност на Украйна и потвърждава нерушимостта на съществуващите граници между Русия и Украйна.

Путин: Комунистите са имали проста формулировка, за да повишат процентното съотношение на пролетариата в Украйна.

Фактите: Това твърдение не съответства на действителността. В състава на Украйна са влезли губернии с преобладаващо украинско население, без да се взима предвид техният социален състав.

Украинските губернии през 1914 г. и съвременната граница на Украйна

Украйна,1914
Украйна,1914

 

Разпределението на населението според родния език в украинските губернии според преброяването от 1897 г.

Губернии Численост на населението по езици, в хил.чов.: В % към цялото население:
Общо Великоруски (т.е. руски) Малоруски (т.е. украински) Великоруски Малоруски
1 Полтавска 2778 73 2583 2,6 93,0
2 Подолска 3018 99 2443 3,3 80,9
3 Волинска 2989 105 2096 3,5 70,1
4 Киевска 3559 209 2819 5,9 79,2
5 Екатеринославска 2114 365 1456 17,3 68,9
6 Харковска 2492 441 2009 17,7 80,6
7 Херсонска 2734 575 1462 21,0 53,5
8 Черниговска 2298 496 1526 21,6 66,4
9 Таврическа 1448 404 611 27,9 42,2
включ. Северна Таврия (без Крим) 901 223 546 24,8 60,7
Общо 9 губернии 23430 2768 17006 11,8 72,6
Общо 9 губернии без Крим 22530 2545 16459 11,3 73,1

 

Източник: Първо всеобщо преброяване на населението на Руската империя през 1897 г.

Путин: Тогава това е било направено с нарушаване дори на съветския закон и ще ви кажа в какво се е заключавало това нарушение. Според действащите тогава нормативни актове, според законите на Съветския съюз, за да предадат територията на една съюзна република на друга съюзна република е било необходимо решението на Върховните съвети и на единия и на втория субект, т.е. и на едната република и на втората. Това не е било направено, а какво е било направено? Подпечатали са съответното решение на президиума на Върховния съвет на РСФСР и Украйна, но не самия парламент, а само на президиума. Това е било грубо, явно нарушение на действащите тогава норми…

Фактите: Тези твърдения не съответстват на действителността. Нито Конституцията на СССР от 1936 г. (включително и действащата тогава версия от 8 август 1953 г.), нито конституциите на РСФСР и УССР от 1937 г. са изисквали решения на техните Върховни съвети за изменения на границите между съюзните републики.

Член 16 на Конституцията на РСФСР и член 15 на Конституцията на УССР са определяли, че териториите на републиките не могат да бъдат изменени без тяхно съгласие. Но и в двете конституции не е било посочено какъв именно орган има правото да действа от името съответно на РСФСР и на УССР. Има косвени указания, че републиката има пълномощия да определя границите си, които се съдържат в член 19 на Конституцията на РСФСР (аналогичен като съдържание текст се съдържа в член 19 на Конституцията на УССР). В него се определя, че до компетенцията на републиката, в лицето на нейните висши органи на властта и органите на държавното управление, влизат също така:
в) представяне пред Върховния съвет на СССР за утвърждаване на образуването на нови краища (Край е название за 9 от 85-те субекта на Руската федерация. Краищата представляват огромни териториални единици, отдалечени региони, които се намират в икономическата и географската периферия на Русия. Краищата се делят административно на райони и окръзи – бел.прев.) и области, а също така на автономни републики и области в състава на РСФСР;
г) утвърждаване на границите и районното деление на автономните съветски социалистически републики и автономни области;
д) установяване на границите и районното деление на краища и области…

С други думи, в компетенцията на републиката са влизали само въпросите, касаещи изменението на границите на автономните републики, автономни области, границите и районното деление на краища и области.

Що се касае пълномощията за изменение на границите между съюзните републики, то те съгласно Конституцията на СССР от 1936 г. се отнасят до компетенцията на СССР:

Член 14. До компетенцията на Съветските социалистически републики, в лицето на тяхните висши органи на държавната власт и органи на държавното управление се отнасят:
д) утвърждаване на измененията на границите между съюзните републики;

Следователно, пълномощията за приемането на решения за изменението на границите между съюзните републики са принадлежали на президиума на Върховния съвет на СССР и на Върховния съвет на СССР. Именно тези органи и са взели необходимото решение за предаване на Кримската област от РСФСР на УССР, според действащото тогава законодателство.

Най-важното решение е било прието във вид на Закон на СССР, утвърден от Върховния съвет на СССР.

ЗАКОН на СССР за предаването на Кримската област от състава на РСФСР в състава на Украинската ССР

Върховният съвет на Съюза на съветските социалистически републики постановява:
1. Да се утвърди Указ на президиума на Върховния съвет на СССР от 19 февруари 1954 година за предаването на Кримска област от състава на Руската съветска федеративна социалистическа република в състава на Украинската съветска социалистическа република.
2. Да се внесат съответните изменения в членовете 22 и 23 на Конституцията на СССР.
Председател на Президиума
на Върховния съвет на СССР
К.ВОРОШИЛОВ
Секретар на Президиума
на Върховния съвет на СССР
Н.ПЕГОВ
Москва, Кремъл
26 април 1954 година

Към това трябва също да се добави, че аналогични процедури (приемането на закони от Върховния съвет на СССР или на укази от Президиума на Върховния съвет на СССР при наличието на представяне от Президиума на Върховния съвет на съюзните републики и отсъствието на предварителни решения на Върховните съвети на съюзните републики) са били прилагани и при други изменения на границите между съюзните републики:

Закон на СССР от 31 март 1940 г. «За преобразуване на Карелската автономна съветска социалистическа република в Съюзна карело-финска съветска социалистическа республика».

Указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 12 октомври 1943 година «За ликвидацията на Карачаевската автономна област и за административното устройство на нейната територия».

Указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 20 април 1956 година «За частично изменение на границата между Казахска ССР и РСФСР».

Закон на Върховния съвет на СССР от 16 юли 1956 г. «За преобразуването на Карело-финската ССР в Карелска АССР и включването на Карелската АССР в състава на РСФСР».

Путин: Що се отнася до Запада. А Вие какво, не знаете ли, че след Втората световна война част от териториите са били прикрепени към Украйна – като резултат от Втората световна война? Част са отрязали от Полша, от Унгария, според мен. Лвов какъв град е бил, ако не полски? Вие какво, не знаете ли това?

Фактите: Първо с този коментар В.Путин изобщо де-факто потвърждава автентичността на предишно заявление на Р.Сикорски, че В. Путин е обсъждал с няколко чуждестранни лидери въпросите, че части от територията на Украйна принадлежат на съседни държави.

Второ, Карпатска Рутения, която е станала Закарпатска област на УССР, през 1920-38 г. е била част от Чехословакия. Нейната окупация и анексия през 1939-44 гг. от Унгария, съюзник на фашистка Германия, не е била призната ни в самата област, нито от антихитлеровата коалиция. Това, че В.Путин спомена като бивш собственик на част от територията на Украйна именно Унгария, а не Чехословакия, говори доста за характера и посоката на мисълта на кремълския лидер.

Трето, що се отнася до град Лвов, то той е бил основан от Великия княз Галицки Даниил Романович през 1256 г. и е бил наречен в чест на неговия син Лев. Лвов е станал полски чак след почти столетие, през 1349 г., когато е бил завзет от войските на полския крал Казимир. През своята история Лвов е бил под контрола на полски, австрийски, руски власти. Когато Червената армия окупира града през есента на 1939 г., населението на града се е състояло предимно от поляци, евреи и украинци.

Източник: Андрей Иларионов.

Лустрацията ще бъде публична

Министерски съветВ петък по обед членовете на украинския кабинет се събраха на извънредно заседание, след като предишния ден президентът подписа закона за изчистването на властта.

Сега се очаква законът да влезе в сила веднага след като бъде обнародван. Членовете на правителството съгласуваха процедурата, по която ще се проверяват чиновниците. Първи на лустрационен изпит ще отидат служителите на централните органи на властта, след това тези на областните и най-накрая – на районните. Но и без да е започнала процедурата вече е ясно кой няма да работи във властта.

„Лицата, които по времето на Янукович са заемали длъжностите министър и заместник-министър, както и длъжности в силовите ведомства. Тези, които са били губернатори повече от една година през периода 2010-2014 г., следва да освободят заеманите длъжности в рамките на 10 дни”, каза министър на правосъдието на Украйна Павло Петренко.

Освен това, заедно с трудовите си книжки, ще поемат към изхода съдиите, следователите и прокурорите, които по време на революцията на достойнството са фалшифицирали дела, както и тези, които са подкрепяли сепаратистите.

Който издържи тази първа проверка, ще бъде подложен на така наречената имотна лустрация. Всички чиновници ще бъдат проверени дали не харчат повече, отколкото получават. За целта фискалните служби създават специална дирекция. И всичко това ще става под бдителното око на обществения контрол.

„Целият процес на проверката ще протича публично. Всеки етап от проверката, както и заключенията на съответните контролни органи за конкретното лице ще бъдат публикувани. Това ще даде възможност на журналистите и на представителите на обществеността да контролират процеса на лустрационната проверка и процеса на назначаване на съответните държавни длъжности”, казва Петренко.

Процедурата на лустрацията на целия държавен апарат ще трае две-три години – прогнозират в министерския съвет. Самото правителство също се подготвя за кадрови решения.  Арсений Яценюк не крие, че тези, които вече са написали молби за напускане, не са малко. Но ще има кой да работи.

„В момента имам вече ей такъв куп молби за напускане по собствено желание преди влизането на закона в сила. Но има достатъчно млади хора – разумни, образовани, честни и чисти. Точно затова давам поръчение на Националната агенция за държавните служители и на профилните министерства незабавно да обявяват публични конкурси за привличане на нови млади и качествени специалисти”, казва премиер-министърът на Украйна Арсений Яценюк.

Сега на проверка съгласно този закон ще подлежат не само тези, които вече работят във властта, но и претендентите за държавна служба. Под действието на закона не попадат само изборните длъжности като например депутати и президент.

И самият премиер, и авторите на закона признават, че той не е съвършен. Но по друг начин изчистването на властта не може да бъде постигнато.

В същото време опозицията определя документа като антиконституционен и се опасява от масови репресии, поради което създава обществен комитет за защита на тези, които не са преминали успешно лустрацията.

Източник : fakty.ictv.ua

Бронислав Коморовски: ЕС не може да сътрудничи с Русия поради агресивната й политика спрямо Украйна

Бронислав Коморовски
Бронислав Коморовски/Снимка: tsn.ua

Президентът на Полша Бронислав Коморовски отбелязва, че ЕС не може да сътрудничи с Русия поради агресивната й политика спрямо Украйна.

За това Коморовски заяви в ефира на Полското радио, коментирайки изказванията на ръководителя на Администрацията на президента на РФ Сергей Иванов за това, че Русия е готова да сътрудничи със западните партньори на първо място във въпросите за поддържане на безопасността.

„Не може да има сътрудничество въз основа на условията, които сега диктува Русия“, – каза Коморовски.

Той напомни за анексирането на Крим и агресивната политика на Кремъл спрямо Украйна.

„Господин Сергей Иванов единствено забрави да каже ще отстъпи ли Русия в Крим и Донбас. И дали ще прекрати политиката на агресията спрямо съседите. Затова ако се откаже от политиката на агресията, тогава целият западен свят, в това число и Полша, е заинтересуван в създаването на отношения въз основа на сътрудничество. Но не така, че да нападат съседа, да ограбват земята му, да блокират пътя му на Запад, а ние сега да говорим, че по други въпроси сме готови да сътрудничим“, – подчерта Коморовски.

Той също така каза, че по мнение на Полша, събитията в Украйна представляват голям проблем за бъдещите години, като добави, че това представлява заплаха за европейския ред.

По думите на Коморовски, ако Украйна ще свързва бъдещето си със западния свят, то за Полша това ще означава засилване на безопасността, ако Украйна се обърне на изток, ще бъде обратното.

УНИАН