През април 2014 г. към генералния секретар на Съвета на Европа е учредена международна консултативна група по ситуацията в Украйна. В състава на групата, оглавена от екс-председателя на Европейския съд Николас Братца, са включени бившия съдия от Европейския съд Владимир Буткевич и бившия заместник-прокурор на Харковска област Олег Анпилогов. За година групата подготвя доклад за събитията на Евромайдана, в който доклад се поставя акцент върху безнаказаността и неподотчетността на действията на сътрудниците на силовите структури по времето на протестните акции в Киев през есента на 2013 г. и зимата на 2014 г. Също така, международната контактна група подчертава „недостатъчната степен на независимост и ефективност“ в разследването на гибелта на участници в Майдана и „системното“ противопоставяне между МВР и СБУ от една страна и Генералната прокуратура от друга. Публикацията на доклада предизвика резките критики на украинското МВР, което определи приведените данни като недостоверни и остарели.
След изследването на събитията от Евромайдана международната контактна група насочи вниманието си към разследване на събитията от 2 май 2014 в Одеса, когато шест човека загинаха по време на уличните безредици и още 43 по време на избухналия в Дома на профсъюзите пожар. Събирането на материали за независимото разследване продължи от февруари до август т.г. На международната контактна група е отказан достъп до няколко документа.
По-надолу са изброени основните изводи, направени от групата в резултат на проведеното разследване:
1. В края на април, знаейки за напрегнатата обстановка в града, свързана с пристигането на привърженици на федерализацията, активисти на Евромайдана и футболни запалянковци, одеските правоохранителни органи разработват планове за екстрено реагиране под названието „Вълна“ и „Гръм“. И двата плана не сработват. Задължителното в такива случаи разследване не е проведено.
2. На 2 май през деня, още в самото начало на стълкновенията, сътрудниците на полицията правят опити да ги възпрепятстват, но в последствие преустановяват тези си опити. „Нещо повече, наред с впечатлението за обща пасивност, публикуваните в Интернет записи биха могли да се изтълкуват като свидетелства за сговор между полицията и привържениците на федерализацията.“ – се казва в доклада. Така на един от видео клиповете е запечатан един от предполагаемите привърженици на федерализацията Виталий Будько, който стреля иззад милиционерския кордон без срещу стрелеца да се оказва каквото и да е съпротивление от страна на представителите на силовите структури. На друго видео е зафиксирано как екс-началникът на одеската милиция Дмитрий Фучеджи (избягал впоследствие от Украйна, обявен за издирване и предположително укриващ се в Приднестровието), леко ранен в ръката, влиза в линейка на „Бърза помощ“, в която вече се намира Будько без да е ранен или контузен. Само няколко секунди след това в същата линейка не е допуснат сериозно ранен сътрудник на милицията и автомобилът потегля. Също така подозрения в международната разследваща група предизвикват и червените ленти, забелязани както на защитните шлемове на милиционерите, така и на ръкавите на привържениците на федерализацията.
3. Международната консултативна група отбелязва, че в този ден милицията не отговаря на телефонни повиквания. По данни на украинския омбудсман от 14 часа в ранния следобяд до 17:30 са направени серия позвънявания за различни случаи на нарушение на обществения ред, но първите задържания по улиците на града са едва след 17 часа, когато вече петима души са загинали от огнестрелни рани. Задържанията около Дома на профсъюзите започват, когато числото на загиналите надхвърля 40 души.
4. Международната консултативна група реконструира събитията в Дома на профсъюзите при следната хронология: на Гръцкия площад активистите на Евромайдана обръщат в бягство привържениците на федерализацията, които се отправят към Куликово поле. Някои от лидерите призовават своите последователи да се разпръснат, но други предлагат да се укрият в сградата на Дома на профсъюзите. В доклада се посочва, че около 18:50 привърженици на федерализацията разбиват вратата на зданието и вкарват вътре „различни материали“, в т.ч. кутии с бутилки запалителна смес за коктейли Молотов. След това входът на сградата е барикадиран с дъски и дървени летви.
5. С пристигането си на площада привържениците на Евромайдана разрушават палатъчния лагер на Антимайдана, след което започва противостоянието пред Дома на профсъюзите с използване на оръжие и коктейли Молотов. Опитите за щурм се оказват неуспешни, а в 19:45 в сградата започва пожар. Проведените впоследствие експертизи показват, че пожарът е започнал едновременно в пет различни места – в различни части на сградата и на различни етажи. „Изключвайки възпламеняване във вестибюла на Дома на профсъюзите, причина за избухване на пожар биха могли да са единствено действията на намиращите се в зданието.“ – се подчертава в доклада. Нито една от експертизите не констатира признаци на преднамерено подпалване. Експертите от международната група отбелязват, че съдебно-медицинската експертиза не е проведена от властите в задължителния порядък: първият доклад, подготвен през юли 2014 г. не включва резултати от огледа на самото здание и такъв не е провеждан до август същата година.
6. Най-близката до Дома на профсъюзите пожарна част е разположена на разстояние 5 минути път с автомобил от Куликово поле. Въпреки това, първата пожарна кола пристига едва половин час след началото на пожара. Разследващите обръщат внимание на телефонните разговори с пожарната служба, в които диспечерът отговаря на съобщаващия за пожара, че горящите пред Дома на профсъюзите палатки не представляват опасност, тъй като горят на открито. Първата пожарна кола пристига на мястото на трагедията десет минути след позвъняването, съобщаващо за пламъци вътре в сградата на профсъюзния дом. Отговорността за това по-късно е поета от началника на Държавната служба за извънредни ситуации на Одеска област – Владимир Боделан (освободен от длъжност, намиращ се в началото на 2015 г. извън Украйна и чието точно местонахождение е неизвестно). Своето решение Боделан обяснява с нежеланието да излага на опасност живота на пожарникарите, които тълпата даже при пристигането им не допуснала веднага до Дома на профсъюзите.
7. По време на пожара, ограничен едва около девет часа вечерта, от сградата са евакуирани 303 човека, 31 са загиналите вътре, телата на още 8 загинали са намерени в близост – спасявайки се от огъня, привърженици на федерализацията са скачали през прозорците. В някои случаи активисти на Евромайдана са нападали идейните си противници, в други – са правели импровизирани стълби и са опъвали платнища за спасяване на скачащите от прозорците хора.
8. Общото число загинали на 2 май в Одеса е 48 души (7 жени и 41 мъже), всичките граждани на Украйна. Шестима загиват от раните си, получени по време на стълкновенията на Гръцкия площад, а 42 в резултат на пожара в Дома на профсъюзите (34 от пряко въздействие на огъня, 8 при скачане през прозореца). Данните, че в Дома на профсъюзите е бил разпръснат газ, различен от получаващия се при горене на различни запалими инстанции, не се потвърждават. В този ден пострадалите са 208, в т.ч. 34 милиционера (шестима получили огнестрелни рани). Неизвестно е числото на пострадалите, които не са потърсили помощ в болнично заведение поради опасения, че ще бъдат преследвани от закона.
9. В резултат на безредиците на 2 май в Одеса са арестувани 110 души. До момента под арест са 10, в т.ч. трима под домашен арест. 63-ма от задържаните са освободени от съмишлениците си на 4 май м.г., превзели след щурм предварителния арест. Останалите са освободени след прекратяване на наказателните производства, образувани срещу тях и в този смисъл, те не са гледани от съда (в два от случаите международната консултативна група отбелязва особено подозрителните обстоятелства при освобождаването на заподозрените поради недостатъчно улики). Стигналите до съда дела са многократно отлагани, а в случаите, когато гледането все пак е започнало, съдебните заседания са прекратявани заради оскърбления над съдебния състав и натиск, оказван от страна на тълпи поддръжници на обвиняемите над него. 13 души са обявени за издирване.
10. Вземайки под внимание сложната ситуация в Украйна в момента на началото, а и в хода на разследването, международната група достига до заключението, че няма оправдание за пропуските в разследванията, които са признати от експертите за неефективни предвид недостатъчното събиране на доказателства, свидетели и пострадали в събитията. Отделно се отбелязва, че на разследването силно е повлияло прехвърлянето на Службата за извънредни ситуации под шапката на МВР, отличило се с бездействието си в решаващите първоначални стадии на разследваните събития. Също така в доклада се отбелязва, че за издаването на Заповед за арест на Фучеджи са били загубени две седмици – време, дало му възможност да избяга и да се укрие зад граница, макар имено неговото поведение на 2 май да е трябвало да стане обект на незабавно разследване. В доклада на международната консултативна група се казва, че събитията от 2 май 2014 г. в Одеса са от такава висока важност, че властите са били длъжни да предоставят достатъчно информация за хода на провежданото от тях разследване. Въпреки това, данните са били предоставяни нередовно и „в противоречива и трудна за разбиране форма“. Групата резюмира, че за разлика от хода на разследването на събитията от Майдана в Киев, следователите от Одеса не са предприемали координирани усилия, за да уведомяват пряко и редовно пострадалите и роднините на жертвите за хода на тяхното разследване. Също така, видът, в който е поднасяна информацията за разследването пред широката публика, не е допринасял за защита на интересите на пострадалите и роднините на загиналите.