Днепропетровск, град в тила: пленени, ранени и убити

Днепропетровск

Днепропетровск. Снимка: Wikimedia

Войната не навлезе в Днепропетровска област, но именно оттук са родом повечето украински войници, които вече няма да се завърнат вкъщи. Продължават да ги погребват: с трима бойци от доброволческия батальон “Днепър” роднините се простиха през тази седмица. На 14 септември, деветия ден от примирието, те попаднали в засада в района на село Пески, недалече от летището в Донецк.

Градът е и център на обмяната на пленници: оттук заминават за Донецк тези, които в последните месеци са държани от СБУ (Службата за сигурност на Украйна – б.пр.) и тук се завръщат тези, които са попаднали в плен на сепаратистите. В списъците на задържаните или пленените са 803 души, списъците висят на фасадата на областната администрация. Повечето от тях са военни, но има и немалко цивилни, статусът на някои от тях е посочен: “журналист”, “свещеник”, “съдебномедицински експерт”, “директор на старчески дом”. Може и да става бавно, но пунктът за обмяна на пленници “всички за всички” от Минското мирно споразумение се спазва.

Мнозина от завърналите се от плен войници са ранени. Някого докарват без крака или без ръце, но преобладаващото мнозинство

Батальон "Днепр"

Снимка: скрийншот от Youtube.

са с рани от осколки. Почти всеки се е спасил на косъм: металът заседнал в устната или раздробил адамовата му ябълка, но останал на място, или пък попаднал в костта и не засегнал кръвоносен съд… Бойци от батальон “Донбас” разказват, че са били пленени от руски офицери-десантчици, които в нарушение на договора са ги предали на сепаратистите. Те ругаят командването си и се оплакват от проблеми с количеството и качеството на военната техника. Войната вече се подхранва не само от идеи, но и от кръв. Пленените и останалите в строя показват машините и оръжието на убитите си другари и плачат, припомняйки си погребенията.

Днепропетровск е огромен град, който живее като че ли спокоен живот, цял изрисуван в цветовете на украинския флаг. Но зад всеки негов ъгъл наднича сянката на войната.

 

Евгений Фелдман, фотокореспондент, вестник “Новая газета”

Превод: Албена Стаменова