Преди 97 години, на 29 януари 1918 г. украинците спират настъплението на болшевишката армия към Киев, като проявяват истинска жертвеност и героизъм в името на независимостта на Украйна.
На железопътната гара Крути в Борзнянски район, Черниговска област, около 300 киевски студенти, защитавайки подстъпите към Киев, влизат в неравен бой с шестхилядната болшевишка армия под командването на Михаил Муравьов, която заедно с други армии води настъпление срещу Украинската народна република.
Сраженията с болшевишката армия на гара Крути спират врага за четири дни. По този начин доброволците спечелват време, необходимо за преговори за изготвянето на Брест-Литовския мирен договор, който де факто води до международно признаване на украинската независимост.
„Много е важно да се помнят героите, защото героите са най-добрите, които губим. Онези, които включва днес украинският национален пантеон, вероятно ще бъдат достатъчни за възпитаване на патриотизъм за векове напред. Но ние не ги знаем или не ги помним, затова търсим нови, смятайки, че не ни достигат герои. Те не липсват в нашата история, участниците в боя при Крути заемат в този пантеон особено място – те едни от първите са дали живота си за новопровъзгласената Украинска държава“, смята ръководителят на Украинския институт за национална памет Володимир Вятрович.
Президентът Петро Порошенко днес участва в тържествената церемония за полагане на цветя пред Паметния кръст на Героите на Крути на Асколдова могила в Киев, където са пренесени костите на част от загиналите.
Президентът отбеляза, че младите защитниците на Украинската народна република са дали живота си за свободата и независимостта на родната земя.
„Настъпиха нови времена и хиляди нови герои пожертваха живота си за Украйна. Но ние никога няма да забравим курсантите от Първата украинска военна юношеска школа и бойците от Помощния отряд на сечовите стрелци, онези студенти и гимназисти“, подчерта Президентът.
Държавният глава отбеляза, че събитията при Крути са урок за днешна Украйна, който показва, че недооценяването на ролята на армията в гарантирането на независимостта на страната може да доведе до трагични събития.
История
В началото на януари 1918 г. болшевиките вече контролират Харковска, Катеринославска и Полтавска губернии и започват настъпление към Киев. На 24-27 януари 1918 г. се водят тежки боеве за гара Бахмач.
Когато украинските войски отстъпват до гара Крути, за подкрепление е изпратена Първа украинска юношеска (юнкерска) школа „Богдан Хмелницки“, която се състои от четири сотни (400-450 курсанти и 20 старшини (офицери), както и първа сотня (116-130 бойци) на новосъздадения доброволчески Помощен студентски отряд на сечовите стрелци. Към тях се присъединяват още близо 80 доброволци от подразделенията на Волното казачество от Нижин.
След последното жестоко многочасово сражение, използвайки тъмнината, украинските войски организирано отстъпват от гара Крути към своите ешелони.
27 студенти и гимназисти, които са били в резерва, са пленени при отстъплението. На следващия ден те са разстреляни или умират от изтезания. След време са погребани на Асколдова могила в Киев.
Според днешни данни при Крути са загинали около 70-100 бойци. Сред тях са и 37-39 убити по време на боя и разстреляни украински студенти и гимназисти.
Днес са точно известни имената само на 20 от тях. Това са студенти от Народния университет и Университета „Свети Владимир“, както и гимназисти от Втора гимназия „Кирил и Методий“.
При Крути болшевишката армия понася значителни загуби – само убитите са около 300 души.
Съветската история или премълчава тези събития, или ги представя превратно.
Едва през 2006 година на гара Крути е открит Мемориал в памет на героите с параклис.
