Безсилието на ЕС срещу руската пропаганда

Даниел Брюслер / снимка: Twitter
Даниел Брюслер / Снимка: Twitter

Статия на немския журналист Даниел Брюслер (Daniel Brössler) от онлайн-изданието на вестник „Süddeutsche“ , който е бил негов специален кореспондент в Москва от 2004 до 2008 г. – за слабостта и безсилието на Европейския съюз срещу руската пропаганда и за това как тази пропаганда постепенно побеждава. 

Чрез медиа холдинга „Russia Today“ Русия разпространява пропагандистки новини в 34 страни на 30 езика. По време на срещата в Брюксел министрите на външните работи на ЕС обсъждаха как могат да се противопоставят на руската информационна политика. МВнР на Германия беше задължено да разработи предложения.

Украйна ли? Не съществува. Поне като държава, която има собственото право на това. Миналия четвъртък по канал „Русия 1“ беше излъчен филмът „Проектът Украйна“. Милиони телевизионни зрители научиха, че украинската нация е изобретение на западните специални служби. От „руснаци, живеещи в Югозападна Русия“ е създаден „нов етнос“.

Подобна пропаганда, която се излъчва всеки ден по руската телевизия, не трябва повече да остава без отговор. С това като цяло са съгласни министрите на външните работи на страните от ЕС.

„Става въпрос за противопоставяне на лъжата, която става все повече. Ние трябва да действаме по-активно. Ние трябва да създадем повече алтернативни информационни източници.“ Такова заявление направи министърът на външните работи на Литва Линас Линкявичус след дискусията на министрите за бъдещата комуникация с Русия.

 

Даниел Брюстлър

„Обективността е мит. Страната ни се нуждае от любов“

Линкявичус заедно с колегите си от Великобритания, Дания и Естония вече е настоявал в писмо до ръководителя на европейската дипломация Федерика Могерини да се търсят „достоверни и конкурентоспособни информационни алтернативи за рускоезичното население. Преди всичко се има предвид не само населението на Русия, но и на рускоезичните малцинства в страните от ЕС, например Естония и Литва. Литовското председателство в ЕС вече е настоявало за създаването на общоевропейски телевизионен канал на руски език.

Но тази идея веднага е била посрещната негативно. От една страна, разходите за един професионален телевизионен канал са огромни. От друга страна, съществуват принципни позиции. Демократичните принципи на ЕС не позволяват да се способства пропаганда на противоположно мнение, предупреди министърът на външните работи на Словакия Мирослав Лайчак. При положение, че дори той вижда, че ЕС е подложен на натиск. „Фактически Русия печели информационната война, а ЕС я губи“ – отбелязва Лайчак.

Това, което Мирослав Лайчак констатира с такива резки думи, представлява феномен, който предизвиква безпокойството на ЕС. Докато е фактически невъзможно да се противостои на антизападните кампании на РФ, Кремъл с цената на огромни усилия и, следва да се отбележи, напълно успешно пропагандира своята гледна точка. За тази цел е създаден холдингът „Russia Today“, в който също участват кадрите на „РИА Новости“ и радио „Голос России“. Негов генерален директор е Дмитрий Кисельов, който е дал на служителите си следния ориентир: „Обективността е един натрапен ни мит. Страната ни се нуждае от любов.“

Москва разпространява своята истина в 34 страни на 30 езика 

Под марката „Спутник“ тази любов се разпространява по света – в 34 държави на 30 езика, както беше обявено през ноември. Също така се разраства и телевизионният канал „Россия сегодня“ („RussiaToday“), който излъчва на английски, испански, арабски и от скоро в интернет и на немски език. За 2015 година бюджетът на целия холдинг „RussiaToday“ е увеличен съществено.

Целта на руската пропаганда не е формирането или налагането на някакво определено мнение, а напротив – създаване на чувство за недоумение и объркване. Това е мнението на американския историк и експерт по украинската проблематика Тимъти Снайдър. По време на една своя лекция в Чикаго той казва следното: „Вие сигурно сте чували, че не съществува украинска държава. Чували сте и че украинското правителство налага репресии. Сигурно сте чували, че не съществува украински народ. И сте чували, че всички украинци са националисти. Вероятно сте чували, че не съществува и украински език. Също така сте чували, че руснаците биват принуждавани да говорят на украински.“

Руската пропаганда не си поставя за цел да разпространява истината. Нейната цел се състои само в разрушаване на вярата в това, че такъв феномен като „истина“ съществува.

„Ние не създаваме контрапропаганда – каза министърът на външните работи на ЕС Могерини след срещата на министрите. – Но ние можем да разпространяваме информация, която да се противопостави на пропагандата.“ Сега външното министерство трябва да предложи  своите идеи.

www.sueddeutsche.de

Още по темата: Руското външно министерство не иска ЕС да създава рускоезичен канал

Десет мирни жители загинали и тринайсет ранени от снаряд на терористите

Днес около 14:30 часа терористичните войски в Източна Украйна са обстреляли с реактивна система за залпов огън „Град“ пропускателен пункт край село Бугас в района на град Волноваха.

Загинали са десет мирни жители, съобщи началникът на ДУ на МВР на Украйна в Донецка област Вячеслав Аброскин.

Информацията за Hromadske.TV потвърди представител на батальон Киев-2. За момента няма точна информация за броя на ранените.

Огънят е бил в направление Старобешево-Стила.

Както съобщава за агенция Интерфакс-Украина пресслужбата на Донецката областна администрация, хората са загинали „в резултат на пряко попадение на снаряд, изстрелян откъм населения пункт Докучаевск, в автобус, който е минавал край Волновахския пропускателен пункт”. По информация на областната администрация са ранени 13 души.

Източник: Hromadske.TV

Страници от кримската история: Принудителните преселници

Crimean Tatars
Принудително изселени кримчани по време на Втората световна война

 

Точно преди 70 години, на 8 януари 1945 г., в СССР е прието правителствено постановление № 35 „Относно правния статут на специалните преселници“. 

(Терминът, използван от сталинската администрация, е „спецпереселенцы“, което в най-общ смисъл означава „преселници със специален статут“ и се отнася за големи групи хора, предимно селяни, а впоследствие и цели етнически групи, принудително изселени или депортирани от сталинския режим. Терминът започва да се използва официално от юни 1930 г. – бел.прев.).

Не само отделни граждани на Страната на съветите, които според тогавашния режим не са достатъчно лоялни, но и цели народи, официално признати за „неблагонадеждни“, стават принудителни преселници през Втората световна война. 

В ешелоните, които през май 1944 г. се отправят от Крим към отдалечените райони на Средна Азия и Сибир, се озовават както ръководители на Кримската АССР (Автономна съветска социалистическа република – б. ред.), така и обикновени граждани – кримските татари. Изведнъж всички те – ръководителите на автономията и нейното правителство, ръководителите на партизанското движение, жени, старци, деца – се превръщат във враг на съветската власт и „предатели на Родината“, стават една безлична маса, наречена „специални преселници“.

People of CrimeaКъм 5 септември 1944 г. в Отдела на НКВД на СССР, отговарящ за зоните със специално заселване, се водят на отчет 2 225 000 преселници, разселени на територията на шест съюзни и седем автономни републики. Работата на Отдела включва: „подпомагането на трудовото и битовото устройване на преселниците; оперативното им чекистко обслужване; регистрирането на специалните преселници и административния надзор в местата на разселване“.

При това правният статут на тези повече от два милиона души не е определен. Едва на 8 януари 1945 г. е прието постановление на Съвета на народните комисари, с което се регулира правния статут на принудителните преселници.

Първа точка от постановлението гласи: „Специалните преселници имат всички права на граждани на СССР с изключение на ограниченията, предвидени в настоящото Постановление“.

Според втора точка от постановлението, „всички трудоспособни специални преселници са длъжни да полагат общественополезен труд. За тази цел местните Съвети на народните депутати, съгласувано с органите на НКВД, да трудоустроят специалните преселници в селското стопанство, промишлеността, строителството, в стопански и кооперативни предприятия и учреждения. Специалните преселници да бъдат привличани под отговорност за нарушаване на трудовата дисциплина в съответствие с действащите закони“.

Нека отбележим, че според действащата тогава  Конституция от 1936 година останалите граждани са имали правото на труд, а не задължението да се трудят („гражданите на СССР имат право на труд, тоест правото да имат гарантирана работа и заплащане за положения труд според количеството и качеството му“, се казва в Конституцията). Понятието „право“ предполага избор, а „задължението“ включва в себе си очевиден императивен смисъл.

Налице е безалтернативната теза, че „принудителните преселници са длъжни да полагат общественополезен труд“. И тя с абсолютна точност показва истинското отношение на властите към принудително изселените хора – като към работна сила, а не като към равни граждани. Следователно от юридическа гледна точка правителственото постановление от 8 януари 1945 г. влиза в явно противоречие с  основния закон на държавата – Конституцията и съответно се превръща в антиконституционно решение.

People of CrimeaВ Постановлението са уредени ограничаването правото на придвижване и надзорно-контролиращите функции на т. нар. „специални комендатури” – административните органи на властта в зоните на принудително заселване:

3. Специалните преселници нямат право без разрешението на коменданта на специалната комендатура на НКВД да напускат границите на района на заселване, за който дадената комендатура отговаря. Самоволното излизане извън границите на района на заселване, за който отговаря комендатурата, се разглежда като бягство и предвижда наказателна отговорност. 

4. Специалните преселници – глави на семейства или заместващите ги лица – са длъжни в тридневен срок да уведомят специалната комендатура на НКВД за всяка промяна в състава на семействата им (раждане на дете, смърт на член на семейството, бягство и прочее).

5. Специалните преселници са длъжни строго да спазват установения режим и обществен ред в зоните на заселването им и да се подчиняват на всички разпореждания на специалните комендатури на НКВД. За нарушение на режима и обществения ред в зоните на заселване се налага административна глоба до 100 рубли или арест до 5 денонощия“.

Към момента на издаването на това постановление принудително изселените кримски татари вече са опитали в пълна степен всички „прелести“ на живота на новите места. За разлика от тези, които се настаняват в освободените от тях домове, депортираните никой не ги чака в местата за разселване. Никой не се интересува да им осигури поне най-необходимото за бита …

Принудително изселените кримски татари са изпратени на строителството на Фархадската ВЕЦ в Бекабад, в рудниците „Койташ“ в Самаркандска област и „Ташкент-Сталинугол“, в колхозите и совхозите на Ташкентска, Андижанска, Самаркандска и Кашкадаринска области. Повечето от тях са настанени в непригодни за живеене бараки, а в рудника „Койташ“ изобщо са оставени без покрив.

People of CrimeaПо данни на Отдела на НКВД на СССР, отговарящ за зоните със специално заселване, през ноември 1944 г. в зоните за заселване е имало 193 865 кримски татари, от които в Узбекистан – 151 136, в Марийската АССР – 8 597, в Казахската ССР – 4 286, а останалите са били разпределени „да бъдат използвани за работа“ в Молотовска (10 555), Кемеровска (6 743), Горковска (5 095), Свердловска (3 594), Ивановска (2 800) и Ярославска (1 059) области на РСФСР.

По-голямата част от мъжкото население по това време е в Червената армия. Директивите на НКВД на СССР от 16 ноември 1944 г. и 12 август 1945 г. категорично забраняват „демобилизираните от Червената армия чеченци, ингуши, карачаевци, балкарци да бъдат изпращани на територията на бившата Чечено-Ингушска ССР, бившата Карачаевска автономна област и на територията на бившата Кабардино-Балкарска АССР; калмики – на територията на бившата Калмицка АССР, Ростовска и Сталинградска области; кримски татари, кримски българи, гърци, арменци – на територията на бившата Кримска АССР“.

People of CrimeaСлед завръщането си от фронта защитниците на Родината намират семействата си – ако изобщо ги намират – далеч от дома им, в местата за „специално заселване“ …

Необичайният климат, постоянният недостиг на храна, а често и липсата на покрив над главата водят до избухването сред кримските татари на епидемии от малария и стомашно-чревни разстройства фактически веднага след пристигането им на новите места. Според съобщение на Отдела на НКВД на СССР, отговарящ за зоните със специално заселване, към ноември 1944 г. от болести и изтощение в Узбекистан са умрели 10 105 принудително изселени кримчани, тоест около 7 % от депортираните. А това били едва първите месеци от депортацията…

Всички, които са оцелели през онези години, си спомнят, че те са били най-трудните. Разказите на очевидците на тези събития са почти еднакви, различни са само отделни подробности. Еднаквите неща са много – мъчителен непрекъснат глад, болести (малария, дизентерия, тиф), изнурителен труд и мъртъвци – във всяко семейство.

Ето само една от тези съдби.

Zeliha Pashieva
Зелиха Пашиева с децата си, 1939 г.

Зелиха Пашиева е родена през 1918 г. в един от най-красивите райони на Крим – селцето Кучук-Узен в  Алущинския район. През 1935 г. се омъжва за Осман Пашиев, вдигат комсомолска сватба. Мъжът й работи в селската пекарна. Живеят в голямо разбирателство. До началото на войната им се раждат четири деца.

В първите дни на войната мъжът й заминава на фронта, а Зелиха остава в родното селце с родителите и децата си. През 1942 г. мъжът й е освободен от армията поради контузия и се връща на село. На 2 юни 1942 г. немците разстрелват майката на Зелиха заради връзка с партизаните.

Едва възстановил се, Осман отива в партизанския отряд, а през 1943 г. Зелиха ражда момченце. Детето е на три дни, когато немците я отвеждат заедно с детето и я вкарват в затвора като жена на партизанин. Пъпчето на детето пада в затвора, спасяват ги като по чудо едва живи…

На 29 декември 1943 г. при претърсване на гората от фашистите Осман е убит.

А скоро след освобождението на Крим, на 18 май 1944 г., на разсъмване в къщата им нахлуват въоръжени съветски войници: „Веднага си събирайте багажа и излизайте на двора“. В паниката Зелиха си мисли, че ги водят на разстрел, не взима фактически нищо, пък и какво ли може да вземе за 15 минути – само децата и стария си баща.

Съселяните й казват: „Вас няма да ви пипнат, семейството ви вече пострада от немците“. Но… вместо това ги натоварват на камиони и ги закарват в Симферопол. Два дни Зелиха търси баща си на гарата. Товарят хората на ешелони, навсякъде се чуват плач и викове. Накрая локомотивът изсвирва, влаковата композиция потегля и те тръгват. Никой не знае къде ги карат.

Zeliha Pashieva
Зелиха Пашиева, 2008 г.

Пътуват около три седмици. Хората започват да боледуват и да умират. Най-накрая пристигат в Узбекистан. Едва тогава Зелиха открива баща си. Настаняват ги в землянка, мръсна, без прозорци, откарват ги да работят на някакъв строеж. Хората започват да умират от непоносимата жега, глада, водата от канала. Скоро след това Зелиха се разболява, а децата й са отведени в сиропиталище. Малко по малко тя започва да се възстановява, но децата и баща й не издържат на тези условия.

Така в първите години на изгнанието си Зелиха загубва баща си и петте си деца и остава съвсем сама.

Имах възможността да прочета, запиша и изслушам много истории на депортирани. В тях са съдбите на хората – кои от кои по-страшни. И е невъзможно да свикнеш с това…

Гулнара Бекирова, кримски историк, член на украинския ПЕН клуб

Източник: ru.krymr.com

Снимки: ru.krymr.com

 

Рекорден брой изселници от Донбас

Преселници от Донбас
Снимка: rodniknews.in.ua

Както съобщава украинското интернет издание „Аргумент“, през изминалото денонощие от зоната, в която се провежда така наречената антитерористическа операция, за контролираните от украинските власти райони са заминали повече от 5 700 мирни жители, което е десет пъти повече от средния брой на денонощие от началото на АТО.

Това е съобщил днес на брифинг в Киев прессекретарят на Информационно-аналитичния център на Съвета за национална сигурност и отбрана (СНСО) Андрей Лисенко.

«В рамките на едно денонощие е регистриран рекорден брой вътрешни преселници — 5 767 души. Това е десет пъти повече от средния брой за денонощие.»

Според него това е показател за влошаването на ситуацията в районите, контролирани от екстремистите.

Основният поток вътрешни преселници е към граничещите с Донбас области, главно Харковска и Запорожка.

С преселниците денонощно работят представители на Държавната служба по извънредните ситуации. По нейни данни броят на вътрешните преселници в Украйна наближава 500 000, от които около 125 000 деца и около 95 000 инвалиди и хора в напреднала възраст.

Лъжата на Путин за „Новорусия“

Екс-съветникът на Путин – Андрей Иларионов в своя LiveJournal опровергава с исторически факти заявлението за така наречената «Новорусия», което Владимир Путин е направил, когато е отговарял на въпроси след своята «Валдайска реч».

Сайтът Stopfake.org проверява достоверността на фактите, с които Андрей Иларионов си е послужил, след което решава да ги публикува на своята страница.

Първото, което привлича вниманието на Иларионов във Валдайската реч на президента на РФ е заявлението, че Русия през 1921-22 г. е предала на Украйна земи, които Путин нарича „Новорусия“. Иларионов твърди, че „през тези години руско-украинската граница не е била подложена на изменения“. Това е вярно само наполовина.

На 18 март 1921 година в Рига е подписан мирен договор, който поставя точка в съветско-полската война (1918-1921). Според договора, Полската република и РСФСР (а също така и УССР) от друга страна определят границите между държавите. Фактически, границата се променя, земите, които са били в състава на Руската империя през 1795-1916, са предадени на Полша. Белорусия и Украйна са разделени между Полша и РСФСР. В състава на УССР нови територии не са добавяни.

Карта на границите след Рижкия договор.

564x433xIllarionov

Тук можете да прочетете  по-детайлно за митовете, че уж болшевиките са предавали земи на Украйна. Нещо повече, Крим, който по-рано е бил в състава на Таврийската губерния, на 18 октомври 1921 година получава статут на Автономна съветска социалистическа република и преминава в състава на РСФСР.

Следва текстът на Андрей Иларионов без изменения.

Путин: Изобщо тези земи исторически винаги са се наричали Новорусия. Защо? Защото всъщност това е бил един регион с център в Новоросийск, затова и се е наричал Новорусия.

Фактите: Тези твърдения не съответстват на действителността. Вече съм обръщал внимание на това. Но ще трябва да се върна към този въпрос още веднъж.

Терминът «Новорусия» активно се е употребявал не „винаги“, а малко повече от столетие – от 60-те години на 18 век до 70-те на 19-ти, след което е излязъл от употреба и в продължение на следващите почти 150 години практически не се е използвал.

В историята са съществували четири административно-териториални образувания, в названията на които е присъствал терминът „Новорусия“:

– «първа» Новорусийска губерния (1765-1783 гг.),

– «втора» Новорусийска губерния (1796-1802 гг.),

– Новорусийско генерал-губернаторство (1802-1822 гг.),

– Новорусийско и Бесарабско генерал-губернаторство (1822-1874 г.).

Терминът «Новорусия» не е възникнал и не е могъл да възникне от названието на града «Новоросийск», тъй като Екатеринослав (сегашният Днепропетровск) е бил преименуван в Новоросийск чак през 1796 г. – т.е. чак 32 години след образуването на «първата» Новорусийска губерния (1764 г.). След 6 години – през 1802 г. – на града е било върнато името Екатеринослав. В продължение на 123 години (до 1925 г.) Екатеринослав е бил център не на Новоросийска, а на Екатеринославска губерния.

Екатеринославска губерния, 1802-1925 г.

Украйна, 1802-1925
Украйна, 1802-1925

В продължение на повече от две столетия (от 1802 г.) в Руската империя, СССР, Украйна, Русия не е имало никакви Новоросийски губернии и области. От 1874 г. в Руската империя, СССР, Украйна, Русия не са съществували никакви административни единици с термина «Новорусия» в названието си.

Путин: Това са Харков, Луганск, Донецк, Николаев, Херсон, Одеска област.

Фактите: Харков никога не е влизал в нито една административно-териториална единица, в чието название да е присъствал терминът «Новорусия». Населението на съвременния Харкова непрекъснато е живяло на тази територия от 1630 г., когато там са се заселили украинските казаци от Поднепровието. Историческата украинска област, в центъра на която се намира Харков, се нарича Слобожаншчина. В Руската империя Харков е бил губернския център на Слободската губерния (1765-1780 г.), Слободско-Украинската губерния (1796-1835 г.), а след това на Харковската губерния.

Нито в Руската империя, нито в СССР до 1932 г. такова административно образувание като Одеска област, не е имало. През 1921-22 г. Одеса и обкръжаващите я територии са влизали в Херсонска губерния.

Путин: Тези земи са били през 20-те години, през 21-22-а години при създаването на Съветския Съюз предадени от Русия на Украйна.

Фактите: Тези твърдения не съответстват на действителността. Създаването на СССР става на 30 декември 1922 година. Когато той се е създавал, то тогава Русия не е предавала никакви територии на Украйна.

Формирането на съвременната руско-украинска граница е ставало по съвсем друг начин.

– на 7 ноември 1917 г. Украинската централна рада със своя ІІІ Универсал обявява образуването на Украинска народна република (УНР) в границите на девет губернии на Руската империя с преобладаващо украинско население:

«Към територията на Народната украинска република се отнасят земите, заселени преимуществено с украинци: Киевшчина, Подол, Волин, Черниговшчина, Полтавшчина, Харковшчина, Екатеринославшчина, Херсоншчина, Таврия (без Крим). Окончателното определяне на границите на Украинската народна република относно присъединяването на части от Куршчина, Холмшчина, Воронежчина и съседните губернии и области, където повечето от населението е украинско, трябва да бъде установено, съгласно организираното желание на народите».

Украйна през 1919 г.

Украйна, 1919
Украйна, 1919

– Според договора от 12 юни 1918 г. РСФСР признава Украинската държава в нейните граници.

– Според договора от 10 март 1919 г. УНР е предала на РСФСР:

а) Кримската част на Таврическата губерния (Кримския полуостров);

б) целите Суражски, Стародубски, Мглински уезди (уездът е административна, съдебна и фискална единица в Руската империя. Административен център на уезда е уездният град, казашката станица или форпост. Повечето уезди се делят на волости– бел.прев.) и по-голямата част от Новозибковския уезд на Черниговска губерния.

– на 16 април 1920 г. със съгласувано постановление на ВЦИК, СНК РСФСР и ВУЦВК «За образуването на Донецка губерния» РСФСР предава на Украйна някои територии на Област на донската войска:

а) станиците (станицата е административна селска единица, състояща се от 1 или няколко казашки селища – бел.прев.) Гундоровска, Каменска, Калитвинска, Уст-Белокалитвенска, волостите (селска територия, подчинена на град – бел.прев.) Каршово-Обривска на Донецки окръг;

б) станиците Владимирска, Александровска на Черкаски окръг;

в) град Таганрог с Таганрогски окръг.

– През август 1920 г. РСФСР предава на УССР станица Луганск.

– на 28 декември 1920 г. между РСФСР и УССР е сключен договор за сътрудничество във военната и стопанска дейности, в който не са засягани въпросите за границите.

– на 30 декември 1922 г. е сключен Договор за образуването на СССР, който също не засяга въпросите за границите между републиките, които влизат в него.

– на 16 октомври 1925 г. с Постановление  на Президиума на ЦИК СССР «За урегулиране на границите на Украинската Социалистическа Съветска Републики с Росийската Социалистическа Федеративна Съветска Република и Белоруската Социалистическа Съветска Република» е осъществен взаимен обмен на територии между УССР и РСФСР.

Украйна предава на РСФСР:

а) град Таганрог, Федоровски, Николаевски, Матвеево-Кургански, Советински, Голодаевски райони и източната част на Екатериновския район на Таганрогския окръг;

б) град Шахти, Глубокински, Ленински, Каменски, Уст-Белокалитвенски, Владимирски, Сулински, Шахтински райони и части от териториите на Сорокински и Алексеевски райони на Шахтинския окръг.

РСФСР  предава на Украйна:

а) Семеновската волост на Новозибковския уезд на Гомелска губерния;

б) селището Зноб от Трубчевска волост на Почепски уезд на Брянска губерния;

в) селищата от Хинелска волост на Севския уезд на Брянска губерния: Фатевиж, Барановка, Демяновка, Муравейня, Толстодубово (от Лемешковска волост) и Селцо-Никитское, Сетное, селото Грудская (от Подиводска волост);

г) целия Путивлски уезд (с град Путивл), с изключение на Крупецка волост;

д) Криничевската волост на Суджанския уезд на Курска губерния;

е) южната част на Грайворонска волост на Грайворонския уезд на Курска губерния;

ж) южната част на Муромска волост на Белгородския уезд на Курска губерния;

з) Троицката волост и част от Уразовска волост на Валуйския уезд на Воронежска губерния.

– на 16 октомври 1928 г. с Постановление на президиума на ЦИК на СССР е направен обмен на територии между УССР и РСФСР.

УССР предава на РСФСР: селището Зноб на Трубчевска волост на Почепския уезд и село Грудская (от Подиводска волост) на Севския уезд на Брянска губерния.

РСФСР предава на УССР:

а) селищата Рашковичи и Смокаревка на Хинелска волост на Севския уезд на Брянска губерния;

б) селищата Старица, Прилипки и Огурцово на Муромска волост на Белгородския уезд на Курска губерния;

в) селищата Велика Рибица, Мирополе, Студенки, Запселие, Песняки, Александрия, Василевка и Нова Деревня на Мирополска волост на Грайворонския уезд на Курска губерния.

Украйна през 1928 г.

Украйна, 1928
Украйна, 1928

– на 26 април 1954 г. Върховният Съвет на СССР предава на УССР Кримската област.

– на 8 декември 1991 г. със Съглашението за създаване на Общност на независими държави Русия и Украйна признават териториалната цялостност една на друга и неприкосновеността на съществуващите между тях граници.

– на 14 януари 1994 г. с Будапещенския меморандум Русия се задължава да уважава независимостта, суверенитета и съществуващите граници на Украйна, а също така потвърждава задълженията си да се въздържа от заплаха или използване на сила против териториалната цялостност или политическа независимост на Украйна. Тя също поема задължението, че никакви нейни оръжия никога няма да бъдат използвани срещу Украйна, освен в случай на самоотбрана или при друг случай, който съответства на устава на ООН.

– на 30 май 1997 г. с Договор за дружба, сътрудничество и партньорство Руската федерация, в съответствие с положенията на устава на ООН и задълженията по Заключителния акт от Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа се задължава да уважава териториалната цялостност на Украйна и потвърждава нерушимостта на съществуващите граници между Русия и Украйна.

Путин: Комунистите са имали проста формулировка, за да повишат процентното съотношение на пролетариата в Украйна.

Фактите: Това твърдение не съответства на действителността. В състава на Украйна са влезли губернии с преобладаващо украинско население, без да се взима предвид техният социален състав.

Украинските губернии през 1914 г. и съвременната граница на Украйна

Украйна,1914
Украйна,1914

 

Разпределението на населението според родния език в украинските губернии според преброяването от 1897 г.

Губернии Численост на населението по езици, в хил.чов.: В % към цялото население:
Общо Великоруски (т.е. руски) Малоруски (т.е. украински) Великоруски Малоруски
1 Полтавска 2778 73 2583 2,6 93,0
2 Подолска 3018 99 2443 3,3 80,9
3 Волинска 2989 105 2096 3,5 70,1
4 Киевска 3559 209 2819 5,9 79,2
5 Екатеринославска 2114 365 1456 17,3 68,9
6 Харковска 2492 441 2009 17,7 80,6
7 Херсонска 2734 575 1462 21,0 53,5
8 Черниговска 2298 496 1526 21,6 66,4
9 Таврическа 1448 404 611 27,9 42,2
включ. Северна Таврия (без Крим) 901 223 546 24,8 60,7
Общо 9 губернии 23430 2768 17006 11,8 72,6
Общо 9 губернии без Крим 22530 2545 16459 11,3 73,1

 

Източник: Първо всеобщо преброяване на населението на Руската империя през 1897 г.

Путин: Тогава това е било направено с нарушаване дори на съветския закон и ще ви кажа в какво се е заключавало това нарушение. Според действащите тогава нормативни актове, според законите на Съветския съюз, за да предадат територията на една съюзна република на друга съюзна република е било необходимо решението на Върховните съвети и на единия и на втория субект, т.е. и на едната република и на втората. Това не е било направено, а какво е било направено? Подпечатали са съответното решение на президиума на Върховния съвет на РСФСР и Украйна, но не самия парламент, а само на президиума. Това е било грубо, явно нарушение на действащите тогава норми…

Фактите: Тези твърдения не съответстват на действителността. Нито Конституцията на СССР от 1936 г. (включително и действащата тогава версия от 8 август 1953 г.), нито конституциите на РСФСР и УССР от 1937 г. са изисквали решения на техните Върховни съвети за изменения на границите между съюзните републики.

Член 16 на Конституцията на РСФСР и член 15 на Конституцията на УССР са определяли, че териториите на републиките не могат да бъдат изменени без тяхно съгласие. Но и в двете конституции не е било посочено какъв именно орган има правото да действа от името съответно на РСФСР и на УССР. Има косвени указания, че републиката има пълномощия да определя границите си, които се съдържат в член 19 на Конституцията на РСФСР (аналогичен като съдържание текст се съдържа в член 19 на Конституцията на УССР). В него се определя, че до компетенцията на републиката, в лицето на нейните висши органи на властта и органите на държавното управление, влизат също така:
в) представяне пред Върховния съвет на СССР за утвърждаване на образуването на нови краища (Край е название за 9 от 85-те субекта на Руската федерация. Краищата представляват огромни териториални единици, отдалечени региони, които се намират в икономическата и географската периферия на Русия. Краищата се делят административно на райони и окръзи – бел.прев.) и области, а също така на автономни републики и области в състава на РСФСР;
г) утвърждаване на границите и районното деление на автономните съветски социалистически републики и автономни области;
д) установяване на границите и районното деление на краища и области…

С други думи, в компетенцията на републиката са влизали само въпросите, касаещи изменението на границите на автономните републики, автономни области, границите и районното деление на краища и области.

Що се касае пълномощията за изменение на границите между съюзните републики, то те съгласно Конституцията на СССР от 1936 г. се отнасят до компетенцията на СССР:

Член 14. До компетенцията на Съветските социалистически републики, в лицето на тяхните висши органи на държавната власт и органи на държавното управление се отнасят:
д) утвърждаване на измененията на границите между съюзните републики;

Следователно, пълномощията за приемането на решения за изменението на границите между съюзните републики са принадлежали на президиума на Върховния съвет на СССР и на Върховния съвет на СССР. Именно тези органи и са взели необходимото решение за предаване на Кримската област от РСФСР на УССР, според действащото тогава законодателство.

Най-важното решение е било прието във вид на Закон на СССР, утвърден от Върховния съвет на СССР.

ЗАКОН на СССР за предаването на Кримската област от състава на РСФСР в състава на Украинската ССР

Върховният съвет на Съюза на съветските социалистически републики постановява:
1. Да се утвърди Указ на президиума на Върховния съвет на СССР от 19 февруари 1954 година за предаването на Кримска област от състава на Руската съветска федеративна социалистическа република в състава на Украинската съветска социалистическа република.
2. Да се внесат съответните изменения в членовете 22 и 23 на Конституцията на СССР.
Председател на Президиума
на Върховния съвет на СССР
К.ВОРОШИЛОВ
Секретар на Президиума
на Върховния съвет на СССР
Н.ПЕГОВ
Москва, Кремъл
26 април 1954 година

Към това трябва също да се добави, че аналогични процедури (приемането на закони от Върховния съвет на СССР или на укази от Президиума на Върховния съвет на СССР при наличието на представяне от Президиума на Върховния съвет на съюзните републики и отсъствието на предварителни решения на Върховните съвети на съюзните републики) са били прилагани и при други изменения на границите между съюзните републики:

Закон на СССР от 31 март 1940 г. «За преобразуване на Карелската автономна съветска социалистическа република в Съюзна карело-финска съветска социалистическа республика».

Указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 12 октомври 1943 година «За ликвидацията на Карачаевската автономна област и за административното устройство на нейната територия».

Указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 20 април 1956 година «За частично изменение на границата между Казахска ССР и РСФСР».

Закон на Върховния съвет на СССР от 16 юли 1956 г. «За преобразуването на Карело-финската ССР в Карелска АССР и включването на Карелската АССР в състава на РСФСР».

Путин: Що се отнася до Запада. А Вие какво, не знаете ли, че след Втората световна война част от териториите са били прикрепени към Украйна – като резултат от Втората световна война? Част са отрязали от Полша, от Унгария, според мен. Лвов какъв град е бил, ако не полски? Вие какво, не знаете ли това?

Фактите: Първо с този коментар В.Путин изобщо де-факто потвърждава автентичността на предишно заявление на Р.Сикорски, че В. Путин е обсъждал с няколко чуждестранни лидери въпросите, че части от територията на Украйна принадлежат на съседни държави.

Второ, Карпатска Рутения, която е станала Закарпатска област на УССР, през 1920-38 г. е била част от Чехословакия. Нейната окупация и анексия през 1939-44 гг. от Унгария, съюзник на фашистка Германия, не е била призната ни в самата област, нито от антихитлеровата коалиция. Това, че В.Путин спомена като бивш собственик на част от територията на Украйна именно Унгария, а не Чехословакия, говори доста за характера и посоката на мисълта на кремълския лидер.

Трето, що се отнася до град Лвов, то той е бил основан от Великия княз Галицки Даниил Романович през 1256 г. и е бил наречен в чест на неговия син Лев. Лвов е станал полски чак след почти столетие, през 1349 г., когато е бил завзет от войските на полския крал Казимир. През своята история Лвов е бил под контрола на полски, австрийски, руски власти. Когато Червената армия окупира града през есента на 1939 г., населението на града се е състояло предимно от поляци, евреи и украинци.

Източник: Андрей Иларионов.