Един силен текст на руски блогър за Русия, родината и за това от какво трябва да се страхува един обикновен руснак

 

Снимка: Уикипедия/ "Разстрел в Сайгон"
Снимка: Уикипедия/ „Разстрел в Сайгон“

Автор:Олег Кашин (превод от руски)

Сега всички ще пишат, че се срамуват – така е прието при нас. Имам малко пожелание за тези, които ще пишат, че се срамуват: повече подробности, повече конкретни неща. От какво точно се срамувате, от кого персонално? От ростовския военен съд, от ФСИН, от Путин, от Василева, от Сердюков?

Ето представете си – Сенцов зад решетката говори, че го е срам от съдиите, от ФСИН, от Василева, от Путин. Абсурд, нали? А защо да е абсурд? Защото Сенцов не е човекът, който носи някаква морална отговорност за Руската федерация и установения в нея фашизъм. Него насилствено са го направили гражданин на Русия, затворили са го и са му дали двадесет години затвор. Той е жертва, той е заложник и той няма да се сети да слага себе си и представителите на руския режим на една повърхност.

Остана да разберем с какво той се различава от всеки друг между нас. Версията ми е, че с нищо, освен някои незначителни детайли, такива като решетка, ростовски съд, двадесет години. И, освен това, той, за разлика от нас, има какво да пее в клетката. А други различия няма, ние тук сме същите заложници, както й той. В страната ни отдавна се установи власт, основана на полицейщина и която по никакъв начин не е свързана с волята и интересите на гражданите. Днешните новини са прекрасен повод още веднъж да се обърне внимание на това съществено обстоятелство.

„Срам ме е“, – нека това казва руският полицай или феесбешник*. „Срам ме е“ – нека това говори руският съдия. „Срам ме е“, – нека това казва депутатът от Държавната Дума или сътрудник от администрацията на президента. Но не и гражданин. Срамът е форма на солидарност. Сигурни ли сте, че руската държава заслужава солидарността ви с нея?

Просто спрете да се отнасяте към Руската федерация като към своя държава. Тя не е ваша, не е наша. Тя ни се качи на главата, не ни попита искаме ли го. Тя съществува независимо от нас, единствената му форма на взаимодействие с нас е полицейската му структура. Човекът, убит в ОВД „Далний“, ако беше жив, и той ли щеше да говори, че го е срам от полицаите?

Нека от Руската федерация се срамува Руската федерация – тя не ни представлява, тя няма отношение към нас. Това е чужда държава, тя е враждебна на всеки руснак. Когато говорите, че се срамувате от нея, вие заставате на нейна страна. Отнасяйте се към нея като към ИГИЛ – срамувате ли се от ИГИЛ? Предполагам, че ИГИЛ трябва да предизвиква някакви други силни чувства по отношение към нея. Пробвайте да си формулирате тези чувства поне мислено. Какво ще представлява това – вероятно, ненавист, вероятно, страх.

Най-лицемерните хора са тези, които говорят, че не се страхуват от нищо. Ако някаква сила е способна да похити човека и да го затвори за двадесет години в руски затвор, няма нищо ненормално в това да се отнасяте към тази сила със страх. Не се притеснявайте, кажете си: „Страхувам се от руската държава.“ Аз например се страхувам, което и на вас ви желая.

Тя може да си позволи всичко. Тя не си ограничава действията си с нищо. Животът и свободата на всеки от нас се обуславя единствено от добрата й воля или случайността. Ако тя поиска някой от нас да ги няма, тя има много начини да реализира това.

Отвиквайте да наричате Руската федерация своя родина. Отвиквайте да наричате Путин свой президент. Това е много важно – да, ние сме поробен народ и първата ни крачка към свободата ще бъде осъзнаването ни, че сме поробени. Редовият руски гражданин има много повече общи черти със Сенцов, отколкото с Василева. Това просто трябва да се разбере и също така трябва да се помисли какво ще пеем** ние зад решетката. Това е също много важно – да има какво да пеем зад решетката.

*Феесбешник- така в Русия наричат сътрудниците на ФСБ (Федералната служба за безопасност)

**Вчера след обявяване на присъдата от военния съд в Ростов на Дон украинският режисьор Сенцов и активистът Колченко запяха химна на Украйна.

Заводите в Донбас. Разрушени, работещи, изнесени в Русия. Част 3. Бизнесът през погледа на луганския бизнесмен Сергей Шахов.

Предприемачът от Луганск Сергей Шахов в интервю за УНИАН разказва как живее днес Донбас, как се приспособява бизнеса и кой покровителства сътрудничеството с терористите.

Сергей Шахов
Сергей Шахов

Русия масово извозва от окупираните територии оборудването на украинските предприятия, хората са наплашени, инфраструктурата е унищожена, нелегалното производство се покровителства от екс-лидера на „Партия на регионите“ и бивш депутат във Върховната Рада Александър Ефремов, а произведената продукция също така нелегално се реализира на територията на Украйна. За това разказва луганският бизнесмен и обществен деятел Сергей Шахов.

До началото на военните действия Сергей Шахов е начело на „Луганска промишлена група“. Освен това е и сред учредителите на Стахановската градска обществена благотворителна организация „Добродий“. През 2006 година става депутат в Луганския областен съвет, а от 2010 година е член на изпълнителния комитет на Стахановския градски съвет. След началото на АТО основава обществената организация „Народно доверие“, която оказва помощ на украинските военни, участва в организацията за временно преселване на жителите от Донецка и Луганска области на мирните територии на Украйна.

– Как живее окупираният Донбас сега? Продължава ли Русия да унищожава и изнася украинските предприятия?

– Режат за скрап не само цеховете, но и металните огради на предприятията. Вече са нарязани жп-релсите и вагоните. Всичко се продава за скрап. В АМК „Алчевски металургически комбинат“ (чийто акционери са група руски инвеститори, но според някои данни част от акциите са още притежание на украинския бизнесмен Сергей Тарута – бел.ред.) се произвеждаше металопрокат (от металните отпадъци), който се изнасяше в Русия.
Що се отнася именно до Луганска област, то още до началото на войната предприятията там бяха на 70% нарязани за скрап от Ефремов (ръководител на парламентарната фракция на „Партия на регионите“ по времето на Янукович – бел.ред.). Оцеляха само заводите, които бяха под общински контрол. Но когато на окупираните територии местната администрация беше премахната, то и тези предприятия бяха изнесени в Русия – „Лугансктепловоз“, оборудването от завода в Брянка, акумулаторния завод, който частично работеше в Луганск и много други. Днес, всичко което е останало се реже и предава за скрап.

– В Донецка област картинката същата ли е?

– В Донецка област е същото. Заводи, които не принадлежаха на някой олигарх и които бяха държавни, бяха на практика изнесени в Русия. Сега са се заели със Стахановския завод за феросплави, собственост на Коломойский. Дремов – руският казак-терорист е издал нареждане да го режат. (9 000 души остават без работа. В резултат, това модернизирано, бюджето- и отраслообразуващо предприятие се унищожава по мародерски начин. И всичко се прави за това, за да може някой от руските терористи да си купи къща в Москва на Рубльовка или в анексирания Крим. Така направиха вече Болотов, Бородай, Безлер и прочие мръсници – натъпкаха си джобовете с пари и избягаха, захвърляйки всичко останало на произвола на съдбата.

– Останаха ли на окупираните територии ваши колеги-бизнесмени? Как оцеляват?

– На окупираните територии днес всичко е замразено, от предприятията работят само мините. Миньорите не са терористи, те се трудят и вече им е безразлично – Украйна не се обръща към тях за помощ, тяхното участие никому не е нужно, затова най-главното вече за тях е да нахранят семействата си. По-рано за труда им им плащаше Украйна, а от скоро терористите започнаха да им плащат в рубли, все пак миньорът е винаги ценен – добива така нужните въглища. Според мен, ако Украйна се беше обърнала към тях, един вид, моля, помогнете да се избавим от терористите, вдигнете миньорски бунт, а ние също ще ви помогнем да промените живота си, то те биха се вдигнали. Но никой не разговаря с тях… Изглежда, че на политиците им е изгодно да продължават войната.

– Сега са въведени ограничения върху придвижването на стоки и хора през разграничителната линия в Донбас. Независимо от това, продукция и стоки се доставят и в двете посоки. Как успяват да ги прекарат?

Проруски сепаратист охранява блокпост около гр. Донецк, снимка за Ройтерс: Максим Шеметов
Проруски сепаратист охранява блокпост около гр. Донецк, снимка за Ройтерс: Максим Шеметов

– Има много бизнеси, които се реализират между Украйна и окупираните територии. Преди всичко, това е търговията с цигари и водка. От това се печелят милиони долари месечно и именно такава стока се вози в Украйна. Всичко се произвежда на окупираните територии.

– Сега ли стартира производството?
– То съществуваше и по-рано, Всичко беше и е под контрола на Ефремов, Тихонов, Галенко – на цялата тази банда. По-рано се правеха доставки и за Русия, но днес, предвид военните действия, са им развързани ръцете и се появиха възможности потоците към Украйна да бъдат увеличени. Още повече, че те знаят всички пътечки: от къде да минат, за да заобиколят блокпостовете. А на обратно, към окупираните територии се возят продукти, под формата на хуманитарна помощ, която на практика се продава, а на някои места и на тройна цена. Никой не я раздава безплатно на населението.
От още един вид стоки се печели и то, десетократно –от лекарствата. Болниците на окупираните територии практически не работят, а лекарствата са в разпореждане на кметовете в окупираните територии или на местните депутати-регионали, които между другото, никъде не са се дянали. Дори и да постъпят лекарства под формата на хуманитарна помощ, то те пак не се раздават, а продават – дори и инсулина. Представете си мащабите на аферата, като имате предвид, че лекарствата се транспортират с тирове. Това става с нечия благословия и някой богатее от войната… Моето виждане е, че компетентните органи задължително трябва да проведат разследване.
Старите схеми не са разрушени, те продължават да действат. За да бъдат разрушени, трябва да се създаде Департамент по Донбас, по подобие на Департамента по Крим и Севастопол.

– В обръщението си към Върховната Рада Президентът Порошенко заяви, че Украйна е готова да възстанови икономическите връзки с Донецка и Луганска област, но съществуващите за окупираните територии ограничения ще бъдат запазени до степен на възстановяването на контрола над външните граници с Русия. Какво е отношението Ви към това решение?

– Президентът пое огромна отговорност и прави това обосновано. 23 години Донбас се намира в окупация– от Янукович, Ефремов и подобните им. Сега в региона са руските окупанти. Президентът е прав. Мисля, че той ще предостави и „зелени коридори“ за излизане на хората от окупираните територии. Така че е много важно да се разшири помощта за преселниците. Вероятно Върховната Рада ще направи това. В днешни дни, обикновеният преселник получава 400 гривни. Как е възможно да преживее с тези пари? А все пак, почти всеки преселник е истински украински патриот – не е напуснал страната, вярва в Украйна. За съжаление, преселниците не са обезпечени с жилище, работа, нито пък финансово. Всички разчитат на волонтерите, на обществените организации, на обикновените хора, които носят продукти в детските лагери, където са настанени. Президентът трябва да обърне внимание и на това, даже това е приоритетно.

– Юрий Луценко и губернаторът на Луганска област Генадий Москал предложиха да бъде обявена пълна блокада на окупираните територии. Според Вас, доколко резонна е такава стъпка?

– Никой няма право да посяга на конституционното право на човека, на гражданина на Украйна, на живот. Това трябва да се пресече. Блокадата е смърт. Макар че мога да разбера Москал, на чиято глава се струпаха всички проблеми на Луганска област. Но все пак там са останали украинци. Считам, че терористите, които развиват диверсионна дейност в Украйна, вече отдавна са се прехвърлили от окупираните територии тук. А да не пуснеш старците, които пътуват през блокпостовете, за да получат пенсията си, нямаш право, никой няма право. Необходимо е възможно най-бързо да се направи електронна база за контрол на човекопотока, преминаващ през разделителната линия. Местните чиновници богатеят от издаването на пропуски за преминаване през блокпостовете – милиони гривни ежедневно, когато става въпрос за незаконното превозване на стоки. Защо товарите да могат да преминават през блокпостовете, а хората не?! Не трябва войната да се използва за манипулиране, а трябва да се помага на тези хора. Ако намериш правилния начин да общуваш с тях, то те с вили и лопати в ръка ще свалят окупационната власт.

– Какво имате предвид под „да общуваш с тях“?
– Необходимо е правителството и депутатите да се обърнат официално към миньорите, металурзите, химиците, учителите, към всички, които останаха на тези територии, към онези, които нямат какво да ядат и да им кажат, че Украйна не е забравила за тях, че те са нейни граждани и страната винаги ще им помогне, но в същото време очаква и помощ от тяхна страна във войната с окупантите. За съжаление, на разграничителната линия (от страната на Украйна) няма даже ретранслатор за теле-радиосигнал. А от страната на Русия има. И Жириновски може да им изпее „И Ленин такой молодой…“
Излиза, че Украйна не може да организира добре пропагандата си. Но защо тогава не се общува с тези милион и половина преселници? Те все пак поддържат връзка с роднините си, с приятелите си, съседите си, с учителите и работещите на окупираните територии… Те ще им разкажат, че в Украйна се живее добре, че им се помага и не ги унижават.

– С какво конкретно може Украйна да помогне на преселниците?
– Трябва да им се предостави работа, предвид житейската ситуация, в която са попаднали да им се разреши да не плащат данъци, на предприемачите-преселници да им се разреши данъчна ваканция – все пак, те са се лишили от бизнеса си. Аз също захвърлих всичко и дойдох тук. Окупантите ме обявиха за враг на т.нар. „ДНР“ и „ЛНР“, обявен съм за издирване. Но всички мои работници, които останаха на окупираните територии не станаха сепаратисти. Те останаха верни на Украйна.

– Според Вас колко бързо ще може да се възстанови икономиката на Донбас и възможно ли е изобщо това?
– Не е нужно да се възстановява Донбас – Донбас трябва да бъде построен наново. Там цялата инфраструктура е унищожена и то, още при предишната власт, а не толкова от войната. Що се отнася непосредствено до икономиката, то ще е нужна модернизация – нови технологии, ново оборудване. Но всичко това струва пари. Необходими са инвестиции, прилагане на световния опит и практики за развитие.
Донбас – това не е само въглища, които едва сега стана ясно, че са нужни на страната. Това са и находищата от природен газ, и златото, и електроенергията. Преди три години бяха сложени ветрогенератори за милиони долари. Луганската „Роза на ветровете“ произвежда 10 пъти повече зелена енергия в сравнение с аналозите си в Германия. В гр. Стаханов, където живеех, лично открих мина със залежи около 100 млн. тона коксови въглища – а това е експортна позиция. Сондата, разбира се, беше на дълбочина хиляда метра, но добивът е възможен. Има в земята и вода. Когато започваха военните действия, разбирайки, че жителите ще останат без вода, помолих предприемачи да пуснат сонда и да направят кладенец в южния район на Стаханов. Терористите им отнеха оборудването, а предприемачите и до сега са в затвора, но хората имат вода, ако и за нея да се налага да се чака на километрова опашка. Наливат си вода в бидони и ги мъкнат без асансьор до деветия етаж (които асансьори, между другото не работят от 23 години), изливат я във ваната и се мият, след това с тази вода мият съдовете – с чиста вода сливат чиниите, а мръсната изливат в тоалетната… Ето така се научиха да пестят водата…

– Много хора от Донбас заминаха за Русия. Има ли такива сред роднините Ви и ако да – как живеят там?

Снимка: REUTERS/Шамил Жуматов
Разрушена къща в околностите на Донецк

– Имам роднини, които заминаха за Русия. В този момент не мога да им помогна – когато започнаха военните действия, заминаха, тъй като първото предложение дойде от руска страна. Живеят в села, където е имало свободни къщи и обработват земята, за да се прехранват. Много искат да се върнат в Украйна. Разговарят на украински език – и те, и децата им.
Да се говори кой е направил верния избор, а кой не – не е правилно. Животът, особено животът на децата ти е по-скъп от всичко. Затова и заминаха, където може. Трябва да се борим за тези хора, за да се завърнат в Украйна, за да се върнат децата им тук.

– Ако всичко се нареди, ще се върнете ли у дома си?
– Разбира се! И с изранени до кръв ръце ще строим новия живот в Украйна – без мръсотията, която Майданът успя да измете. И съм сигурен, че ще построим нова страна!

Източник: УНИАН

Саботаж при обявяването на изборните резултати в Украйна

УрниВ информационно-аналитичната система „Избори“ на украинската ЦИК все още не са въведени резултатите от гласуването в 8 избирателни окръга. Това са резултатите от проведените на 26 октомври  извънредни избори за депутати във Върховната рада.

Информацията за забавянето беше съобщена на брифинг от председателя на ЦИК на Украйна Михайло Охендовский, съобщават „Украински новини„.

По думите му в електронната система липсва информация за гласуването на избирателите в секция 34 на окръг № 49 и секция 22 на окръг № 59 в Донецка област.

Също не са въведени данните от 29 секция на окръг № 137 в Одеска област, 12 секция на окръг № 182 на Херсонска област, 11 секция на окръг № 66 в Житомирска област, 6 секция на окръг № 16 във Виницка област, 1 секция на окръг № 199 в Черкаска област и 1 секция на окръг № 96 в Киевска област.

Охендовский поясни, че според информация на ЦИК забавянето с предаването на данни от донецкия окръг е свързана със саботаж на отделни членове на съответните окръжни избирателни комисии, които са отказали да изпълняват своите задължения.

В настоящия момент електронната система „Избори“ показва, че са обработени  99,67 % от протоколите с резултатите от изборите по партийните списъци в общодържавния многомандатен окръг.

Турчинов: Ще върнем Крим така, както го загубихме – без кръв

middle_ed69b1e00eadc1cf536631f02d305ed3Украинската армия в Автономна република Крим (АРК) е получила заповед да открива огън при опит за завземане на военните поделения, но не я е изпълнила.

Председателят на украинската Върховна Рада Олександър Турчинов разказва някои «задкулисни» подробности за загубата на Крим в интервю за списание «Фокус».

«В отговор на въпроса защо нашите войници в Крим не стреляха даже при завземането на военните поделения, Турчинов отбеляза, че повече от 70% от военнослужещите в украинските поделения, разположени на територията на АРК, са били местни жители на контракт, «за които това е било просто възможност да се трудоустроят». «Оттук и липсата на готовност да изпълнят заповедта за използване на оръжие при опитите за завземане. Такава заповед беше дадена веднага, но тогава нямаше кой да я изпълнява.»

Според Турчинов руската агресия в Крим е започнала на фона на фактическата липса в страната както на власт, така и на боеспособна армия. Същевременно Русия е била добре подготвена за военни действия. «Фактически руските войски се намираха в Крим законно. Незаконни бяха действията им на авангард на провокаторите и сепаратистки настроеното население. Но в същото време според договора, чийто срок Янукович удължи, Русия можеше да има на територията на Крим военен контингент до 46 хил. души. Не само в Севастопол – руските войници са имали право да се придвижват по територията на полуострова» – напомня  председателят на парламента.

Освен това са оказали влияние и сепаратистките настроения – руснаците са използвали наличието на Черноморския флот на РФ в Крим за подривна пропаганда сред населението на автономната република. «Без подкрепата на местното население тази провокация никога нямаше да успее» – добавя той.

Въпреки това, според Турчинов времето ще разсее илюзиите на хората, които са се подлъгали по щедрите обещания на кремълските провокатори. Една силна европейска държава, която ще построи украинският народ, колкото и да му пречи Путин, ще бъде силен аргумент за всички. «И това е в основата на връщането на Крим в Украйна – повечето кримчани да разберат какво са загубили. Основният фактор, който ще ни помогне да извършим това без кръвопролитие, е стабилизацията на икономическата ситуация в Украйна и активното движение по пътя на европейската интеграция.»

Петнадесет украински лекари освободени от плена на екстремистите в Либия

Снимка: Reuters
Снимка: Reuters

Петнадесет украински лекари, които са били похитени в Либия от въоръжени лица, свързани с така наречената „Ислямска държава в Ирак и Леванта“ са освободени и върнати в местата на предишното им пребиваване.

Това съобщава в коментар прессекретарят на МВнР на Украйна Евгений Перебийнис, цитиран от УНИАН.

„На 16 март в град Сирт (Либия) група от 15 украински лекари, които работят в либийската болница „Ибн Сина“, е била похитена от въоръжени лица, свързани с така наречената „Ислямска държава в Ирак и Леванта“, и е трябвало да напуснат територията на града поради влошаването на ситуацията с безопасността в региона. Благодарение на оперативните мерки, предприети от Министерството на външните работи на Украйна и Посолството на Украйна в Либия, украинските граждани през същия ден са освободени и върнати в местата на предишното им пребиваване в Либия“, отбелязва той.

По думите на Перебийнис, украинската страна се е обърнала към съответните либийски власти с искане за гарантиране сигурността на украинските граждани по време на пребиваването им на територията на страната и за съдействие за тяхното заминаване в случай, че пожелаят да напуснат Либия.

Жестоки боеве между екстремистите на ИД и правителствените войски за либийския Сирт продължават вече два дни, съобщава Ройтерс. Жителите масово напускат града.

УНИАН