Украйна днес е мястото, където Европа може да се възроди или да допусне да бъде разрушена
Анри-Бернар Леви – писател, философ, журналист, един от главните защитници на Украйна във Франция и личен приятел на френския президент Франсоа Оланд – обяснява защо Европа предаде Украйна и прави дисекция на митовете за Владимир Путин.
През февруари, няколко дни преди разстрела на протестиращите в Киев, той държа на сцената на Майдана реч, която на следващия ден публикуваха водещите френски медии.
След това, в началото на март, той отново застана на най-политическата сцена в украинската столица и произнесе думи, които френската преса тиражира.
“Хора от Майдана! — каза Леви.— Вие накарахте Янукович да избяга. Вие нанесохте историческо поражение на тиранията. Вие сте европейци не само исторически, но и заради пролятата кръв.”
В мнението на този човек, който нарича украинците по-големи европейци от самите европейци, се вслушват най-влиятелните хора на Франция.
Нещо повече: той има достъп до първия човек в страната – президента Франсоа Оланд.
Преди поредното си пътуване до Украйна Леви предвидливо се е срещнал с Оланд. Срещата се е състояла точно в деня, в който на руските моряци е забранено да се качат на борда на френския хеликоптероносач „Мистрал“.
Президентът е уверил Леви, че хеликоптероносачът, произведен по поръчка на Русия, няма да й бъде предаден заради агресивната руска политика. Франция „няма да промени позицията си“, цитира Леви думите на Оланд.
Впрочем, резките политически завои не са нещо ново за Леви: като журналист той е отразявал конфликтите в много горещи точки на света – от Бангладеш до Югославия и Грузия.
За 40 години в професията Леви е написал около двадесет книги. Най-известната от тях – „Врагове на обществото“ – включва кореспонденцията му с известния френски писател Мишел Уелбек и е издадена в Русия.
При едно от поредните си посещения в Киев през тази година писателят даде интервю за интернет изданието NovaUkraina.
— Бяхте в Украйна по времето на Майдана. Защо ви беше нужно това?
— Причината е самата Украйна. Тук минава фронтът на новата метафизична война между Европа и тези, които искат да я разрушат. Днес Киев е центърът на Европа. Нейната столица. Не само защото платихте за това с кръвта си.
Не само защото тук младежи загиваха с европейския флаг в ръце. А защото Украйна днес е мястото, където Европа може да се възроди или да допусне да бъде разрушена.
— Наскоро казахте, че Европа предаде Украйна. Защо?
— Още от първия ден, в който въоръжени мъже започнаха да навлизат в Крим, Европа трябваше да се намеси и да спре анексията. Но това не се случи.
Една страна брутално нарушава всички правила, а Европа не прави нищо. Това аз наричам предателство.
Това, което става в Донбас и което се случи в Крим, няма прецедент. А това, че Европа го позволява, ще има трайни последствия. Като предаваме целостта на Украйна, ние предаваме собствените си ценности и принципи.
— Промени ли се отношението към Украйна в Европа?
— Промени се, но не достатъчно. Срещу Путин бяха въведени някои санкции, които несъмнено вредят на режима му, но това не е достатъчно.
Европа не е единна по този въпрос. Великобритания не иска да губи инвеститори. Германия се страхува от проблеми с доставките на газ. Франция и тя има някакви причини. Европа не излиза като единен фронт.
— Каква е позицията на френските политици по отношение на ситуацията в Украйна?
— Аз разговарям с президента Франсоа Оланд. Впечатлението ми е следното: за него Украйна е много важна тема.
Оланд познава Петро Порошенко много преди той да стане президент.
Именно Оланд инициира „нормандския“ формат на преговорите [проведените през юни преговори за уреждане на конфликта в Украйна, в които освен Украйна и Русия участваха Франция и Германия], където той разговаря доста твърдо с Путин.
Говорих с президента и в деня, в който на руските моряци им беше забранено да се качат на борда на хеликоптероносача „Мистрал“.
Той каза, че Франция ще отстоява позицията си — Русия няма да получи тези кораби.
Може да ги купи Европейският съюз, като по този начин ще бъде поставен първия камък в европейската система за сигурност.
Има вариант да ги продадем на Канада.
Нещо повече, можем да ги предадем на Украйна — това би бил един красив символичен жест.
ЕС може да отпусне на Украйна дългосрочен заем или пък украинските олигарси могат да ги платят.
— А какво е отношението на обикновените французи към конфликта в Украйна?
— У нас са силни традициите на „френския Майдан“, традициите на революцията. Имали сме пет революции. Затова сме склонни да ви подкрепим или поне да ви разберем.
След Майдана симпатията и интересът на Франция съм Украйна нараснаха. Путин се ползва с подкрепата само на крайно десните националисти и фашистите, които впрочем във Франция са повече, отколкото в Украйна.
Но средностатистическият французин знае, че Путин е руската Марин Льо Пен [лидер на френската дясна националистическа партия „Национален фронт”].
Французите добре разбират защо украинците излязоха на Майдана. И се срамуват – в Украйна се преродиха ценности, които ние вече от дълго време пренебрегваме.
Вие ни напомнихте за нашите собствени идеали. А ние сме засрамени, но и благодарни за това.
— Вие отразявахте събитията в Грузия по време на руската инвазия през 2008 г. Смятате ли, че в Украйна върви същият сценарий?
— Грузия си има своя Крим и това е Осетия, която и до днес е окупирана. Само че там Русия направи една крачка повече – танковете на Путин бяха на 60 км от Тбилиси. Представете си руски танкове на 60 км от Киев.
Беше страшно време. Бях в горящия град Гори, видях руските войници с черни униформи, които бяха стигнали съвсем близо до столицата. Сега хулят Михаил Саакашвили, но всъщност тогава той се държа много смело – беше хладнокръвен и реагираше оперативно.
— Защо според вас Путин действа по този начин?
— Първият проблем е егото му. Вторият – жаждата му да вземе реванш от Европа. Той смята, че за разпадането на СССР са виновни Америка, папа Йоан Павел II и Европа. И трето – путинската идеология.
„Той е не просто авантюрист. Путин има своя доста силна идеология и това е евразийството.“
Теорията за историческата роля на руснаците се ражда за първи път преди 80 години в Прага в кръговете на лингвисти като Николай Трубецкой.
Днес тя се поддържа от руския професор Александър Дугин. Тоест путинското евразийство не е само геополитически, а е и философски проект.
Украйна е част от този проект, като в евразийската теория й е отредено особено място. Тя не е някакъв Таджикистан или Казахстан. Украйна е нещо като гнездо, люлка на историята.
Путин работи с митове, но ако базираш политиката на призраци, мъртвите ще изядат живите. Политиците трябва да са прозаици.
— Казвате, че днешната криза е метафизична. В такъв случай преодолим ли е по принцип разривът между европейската и руската идеологии?
— Цял живот съм се смятал за приятел на руския народ. Бях един от тези, които доведоха Александър Солженицин във Франция. Бях приятел с Андрей Сахаров и Елена Бонер. Посещавах ги, докато бяха в заточение. И през цялото време поддържах връзка с руските дисиденти.
„Русия е разделена на читатели на Пушкин и Тургенев — и читатели на Достоевски и Толстой. Това са две различни Русии и се надявам, че първата ще победи втората.“
Да, напълно е възможно да има сблъсък на ценности между Евросъюза и путинския евразийски проект.
Възможно е да ни се наложи да си съперничим много години. Добре, хайде да си съперничим. Сигурен съм, че ще победим. Ние сме по-силните.
— Какъв е днес балансът на силите — ще успее ли светът да се противопостави на Путин?
— Балансът на силите не може да бъде изчислен точно. Но вие доказахте, че сте смели, имате добър президент, големи патриоти сте и разполагате със съюзници. Общественото мнение в Европа е на ваша страна. Затова се надявам, че балансът на силите ще бъде в полза на Украйна.
Путин не е толкова смел, колкото изглежда. Той е един „хартиен тигър”. Когато види икономическата ситуация, падането на рублата и цената на нефта …
Путин няма подкрепата, за която се говори. Социологическите изследвания сочат, че тези, които подкрепят една сериозна военна инвазия на Русия в Украйна, са малцинство.
Путин е слаб и не трябва да се впечатляваме от неговите изхвърляния от рода на фотосесии с гол торс в стил Бенито Мусолини. Всичко това са глупости. Всъщност, кралят е гол.
— А какво ще кажете за ядрената заплаха? Много европейци се боят, че Путин ще прибегне и до това.
— Това не е нищо повече от оправдание за европейците да не предприемат нищо. Ако хората не искат да се съпротивляват, те се оправдават с това, че съпротивата може да разяри съперника. Нарича се мюнхенски синдром — да търсиш възможности за забавяне.
Дори в Русия всички сериозни хора знаят, че да предизвикаш ядрен взрив не е проста работа. Няма никакво ядрено копче. В нито една страна.
Дори в такива диктаторски страни като Русия в този процес участват няколко души, има няколко ключа.
С Анри-Бернар Леви разговаря Елена Трибушная
Снимки: Наталия Кравчук/nvua, EPA/UPG, Bernard-Henri Lévy/Facebook, bernard-henri-levy.com, 4ubuk.blogspot.com, nikcenter.org
Източник: novaukraina.org