29 октомври – Ден на бесарабските българи

Автор: Олга Будникова

На 29 октомври бесарабските българи от Молдова и Украйна честват своя празник. Храмът “Свето Преображение Господне” в Болград

Датата 29 октомври (15 октомври по стар стил) е избрана поради това, че на този ден през 1838 година е осветен храмът “Свето Преображение Господне” в Болград.

Църквата е построена по проект на известния по онова време руски архитект Аврам Мелников, а в строителството ѝ са участвали над 10 хиляди преселници от българските земи. Храмът е осветен от бесарабския владика архиепископ Кишиневски и Хотински Дмитрий Сулима.

Инзов

Болград. Паметник на Иван Инзов – основателя на града / Снимка: bolgrad.od.ua

На освещаването присъства и руският генерал Иван Никитич Инзов, който е оглавявал Попечителския комитет за чуждестранните колонисти в Южна Русия и е изиграл важна роля в организирането на българските колонии в Бесарабия.

По онова време тази част на Бесарабия е в пределите на Руската империя, а българите са със статус на колонисти. Основните бежански вълни на масово преселване отвъд Дунава съвпадат с многобройните руско-турски военни конфликти.

Така в края на 18 в. и през 19 век около 400 000 българи се преселват в княжествата Влашко и Молдова, както и в Бесарабия, която през определени периоди е руска територия. Съгласно дадените им права и привилегии организират свои колонии, основават градовете Болград и Комрат, както и 64 села.

Болград с времето става център на българщината в Украйна, а храмът “Свето Преображение Господне” е най-величественият за времето си храм в Бесарабия.

Въпреки многократното прекрояване на тези земи през вековете бесарабските българи  са съхранили българската си национална идентичност и самосъзнание.

Ден на бесарабските българи

Отбелязване на Деня на бесарабските българи в Одеса / Снимка: rupor.od.ua

 

Многобройни са организациите на българската общност в Украйна и Молдова – дружества, общини, училища, читалища.

Пожелаваме на всички бесарабски българи от Украйна и Молдова здраве, щастие и мир!

Честит празник!

По случай празника публикуваме стихотворение на българския поет от Украйна Нико Стоянов.

Бих, може би, проклел отдавна,
и оня век, и оня ден,
когато прадядо ми бавно
повдигнал своя бял остен.
Когато тръгна, заскрибуца,
през буците от рът на рът,
с дечица пълната каруца –
печална песен – в дълъг път.
Проклел бих неговото име,
ако бях днес уверен аз,
че щеше инак да ме има,
да мога да говоря с вас.
Напуснал свидните Балкани
не за да търси лек живот,
а българин да си остане
и да опази своя род!