Нов „Път на коприната“: От днес европейските и китайски стоки няма да зависят от руските железници

 

Днес, 15 януари, от Украйна за Китай, по маршрута на „Пътя на коприната“, заобикаляйки Русия, се отправи експериментално товарен влак. За това съобщи министърът на инфраструктурата Андрей Пивоварский по време на тържественото отправяне на влаковата композиция.

„След като бъдат отработени всички технически нюанси, за две-три седмици ще успеем, ако всичко бъде нормално, да преминем в нормален работен режим на експлоатация на новия алтернативен път за превозване на стоки от Европа в Китай, от Украйна в Китай и в други азиатски страни.“ – подчерта Пивоварский.

Украйна, Азербайджан, Казахстан и Грузия подписаха протокол за създаването на преференциални тарифи за конкурентоспособен товарен превоз по т.нар. Транскаспийски международен транспортен маршрут.

Протоколът беше подписан от директорите на ЗАО „Азербайджански железници“ Джавад Гурбанов, на казахстанските железници Аскар Мамин, на грузинските – Мамука Бахтадзе и и.д. председателя на „Украински железници“ АД Александър Завгородний.

Споразумителният протокол беше подписан вчера, 14 януари, по време на среща в Баку, на която присъстваха още и генералният директор на Бакинското международно търговско морско пристанище Талех Зиядов и председателя на азербайджанското каспийско морско параходство Рауф Велиев.

Документът предвижда създаването на конкурентни преференциални тарифи за превоз на товари по Транскаспийския маршрут и приемането на комплексни мерки за улесняване на движението на влаковете по маршрута, както и за увеличението на товарооборота.

Видео от откриването днес в Одеса на новия Път на коприната

Напомняме, че от 1 януари в Русия влезе в сила приетия в Думата закон за закриване на зоната за свободна търговия с Украйна. А Транскаспийският транспортен маршрут обезпечава транспортната връзка между Китай и Европа – през Казахстан, Азербайджан, Грузия и Турция, заобикаляйки Русия.

Роднините на пътниците на сваления малайзийски „Боинг-777“ с иск към бившия „министър на отбраната“ на Донецка народна република Игор Гиркин

Останки от Боинга. Снимка: Rob Stothard/Getty Images
Останки от Боинга. Снимка: Rob Stothard/Getty Images

Семействата на пътниците на малайзийския самолет „Боинг-777“, свален в Източна Украйна през лятото миналата година, са подали иск към бившия „министър на отбраната“ на самопровъзгласилата се „Донецка народна република“  Игор Гиркин (Стрелков) с искане на компенсация, съобщава Telegraph. В представените в съда документи се казва, че по време на конфликта в Източна Украйна руският гражданин Гиркин с псевдонима „Игор Стрелков“ е действал с разрешението на Кремъл и е ръководил военните операции на сепаратистите. В хода на една от тези операции, се твърди, е свален малайзийският „Боинг“, а Гиркин е „дал нареждане, съдействал и/или подстрекавал към извършването на това нападение и/или е встъпвал в заговор с тези, които са изстреляли ракетата“.

Отговорни за случилото се ищците смятат и руските власти: „Ответникът Гиркин е действал под пряко или очевидно ръководство на правителството на Русия“. Авторите на иска смятат, че ракетата, с която е свален самолетът, е докарана от територията на Русия.

Членовете на семействата на 18 пътници на самолета изискват изплащане на компенсация в размер 900 млн. долара. Адвокатът на роднините на жертвите на трагедията Флойд Уиснер се позовава на американския „Закон за защита на жетвите на изтезанията“, който позволява да бъдат съдени чужди граждани. Той разказа на изданието, че „не става въпрос за пари, ние се опитваме да получим отговори от Гиркин и на упражним натиск върху Русия, за да сътрудничи тя с международния трибунал“.

Също така е подаден иск против авиакомпанията Malaysia Airlines, която се обвинява в небрежност при планирането на курса на самолета над обхванатата от въоръжен конфликт източната част на Украйна. Искът е подаден от лицето Рейне Далзел – съпруга на единия от пътниците на рейса.

Игор Гиркин напуска поста на „министъра на отбраната на ДНР“ през август миналата година. Оттогава той живее в Русия и дава заявления по повод действията на ръководствата на самопровъзгласилите се републики и руските власти.

„Боинг-777“ на малайзийските авиалинии, излетял от Амстердам в Куала-Лумпур, е свален в района на Донецка област, Украйна, на 17 юли миналата година; 298 пътници и членове на екипажа загиват. По това време в този район има сражения между украински военни и сепаратистите от „народните републики“. Разследване на обстоятелствата на падането се провежда от холандски следователи, които трябва да представят резултатите през октомври. По предварителна версия, самолетът е свален от ракетен комплекс БУК от земята.

Представители на Малайзия с подкрепата на Нидерландия и други държави представиха проект на резолюция на Съвета за сигурност на ООН за провеждане на международен трибунал по делото за сваления „Боинг“. Против свикването му се обявява Русия, имаща право на вето в Съвета за сигурност.

Телеканал „Дождь“

В зоната на АТО са ликвидирани близо 15 хиляди руски наемници и военнослужещи

111055
Полковник Валентин Федичев

Терористите са загубили над 14 600 души личен състав от началото на Антитерористичната операция (АТО) в Източна Украйна.

Това заяви заместник-командващият АТО полковник Валентин Федичев на 16 март  в Информационния център на Донецката областна държавна администрация, временно разположена в гр. Краматорск.

„От началото на АТО екстремистите загубиха над 14 600 души личен състав, близо 260 танка и 340 бойни бронирани машини, близо 170 РСЗО и 190 артилерийски системи, 16 самолета и хеликоптера, 10 безпилотни летателни апарата, до 360 автомобила“, разказа Федичев.

Той подчерта, че почти цялата спомената военна техника е пристигнала в Украйна от територията на РФ.

„Само от началото на 2015 година екстремистите от така наречените Първи и Втори армейски корпус на „ДНР“ и „ЛНР“ загубиха повече от 6 400 души личен състав, в това число на Дебалцевското направление – 1 995 души, сред които десантчици и морски пехотинци на ВС на Русия“, отбеляза заместник-командващият АТО.

Валентин Федичев припомни, че от началото на примирието, след 15 февруари 2015 г., в резултат на непрекъснатите опити на екстремистите да атакуват позициите на АТО и ответния огън на техните провокации, противникът е загубил близо 1 300 души личен състав, в това число на Дебалцевското направление – над 600 души.

„Това е истината за необявената война. Надяваме се потокът от „товар 200“ /загинали – б. ред./ за Русия да вразуми руските политици и излъгания от тях руски народ“, каза в заключение полковник Федичев.

 

Център за информационната политика и връзки с пресата на Донецката областна държавна администрация

 

Какво недоизрича Наришкин

Анализ на Виталий Портников* за liga.net

Изявлението на Сергей Наришкин – Председател на Държавната дума (бел. прев.: долната камара на парламента) на Русия за „фактическата анексия“ на Крим от страна на Украйна в началото на 90-те на пръв поглед изглежда обикновен публицистичен прийом – опит да се защити руската окупация на многострадалния полуостров и тя да бъде изведена извън рамките на преговорния процес, призван да смекчи санкциите срещу потъващата в икономическото небитие Русия.

Ни най-малко не се съмнявам, че Председателят на долната камара на руския парламент говори всъщност това, което мисли. Това, което чувства не само той, но и средностатистическият руснак – от президента Владимир Путин до последния фашист – „доброволец“, изтезаващ украински пленници в някое мръсно мазе, което руските спецслужби са взели под наем от „ДНР“.

Всъщност идеята за „фактическата анексия“ на Крим за първи път е изразена на 24 август 1991 година в изявлението на прессекретаря на руския президент. След като научава за обявяването на независимостта на Украйна, Павел Вошчанов незабавно поставя „кримския въпрос“ – но темата не получава реализация в действията на руското ръководство, ако и въпросът за териториалната принадлежност на Крим и Севастопол да продължава да се обсъжда на сесиите на Върховния съвет на Русия чак до разтурването му от Борис Елцин през 1993 година. А развитието на руско-украинските отношения неизменно е поставяно в зависимост от споразуменията относно Черноморския флот.

През 1991 година в обкръжението на Елцин пробладава друга тема – не Крим трябва да е наш, а цяла Украйна. Провъзгласяването на независимостта на съседната съюзна република, както и последвалият парад на декларациите за независимост, се възприема от Елцин като възможност да се отърве окончателно от губещия подкрепа свой конкурент – Михаил Горбачов. Няколко дни преди украинския референдум от 1 декември Елцин убеждава съветничката си Галина Старовойтова, че Горбачов ще възпрепятства отделянето на Украйна. Когато обаче настъпва 1 декември, а Горбачов се ограничава само с пространно интервю за украинската телевизия, Елцин разбира, че неговият час е настъпил и отлита в Минск да се договаря с Леонид Кравчук и Станислав Шушкевич за новата, „безгорбачовска“ форма на съществуване на съюза.

Споразумението за асоцииране на Украйна с ЕС, възприемано от руската власт като юридическа спънка пред бъдещото поглъщане на Украйна и присъединяването на цялата й територия към РФ.

Това, което за Кравчук и по-голямата част от съгражданите му е само инструмент за развод, за Елцин и повечето руснаци е промяна на името на държавата: било е СССР, станало е СНГ. Претенциите на бившите съветски републики за независимост се възприемат като глупава шега: ще се наиграят и ще се върнат обратно с подвити опашки. С времето в Москва започва да зрее усещането, че са излъгани от бившите си партньори – макар да е очевидно, че Русия лъже сама себе си. Така заедно със СНГ възниква още една концепция – идеята за разноскоростната интеграция, съюзната държава Русия-Белорусия, Евразийската икономическа общност, и най-накрая – Митническият съюз. Но всичко това има една-единствена посока – към съюзна държава със столица Москва и руски президент за суверен.

В Русия отдавна са решили, че „разчленяването на държавата“ през 1991 година е било в резултат на значителното ѝ отслабване и на заговор на Запада, а когато страната укрепне, ще си възвърне загубените територии. Вероятно Кремъл не би се задействал точно сега, а би изчакал окончателното съсипване на икономическата, военната и политическата инфраструктура на съседните страни – с което всъщност се занимават високопоставените му агенти в Украйна през последния мандат на управлението на Янукович. Но Споразумението за асоцииране на ЕС и Украйна, възприето от руските власти като юридическа спънка за бъдещото поглъщане на Украйна и присъединяването на цялата ѝ територия към РФ, както и Майдана, квалифициран от същата тази руска власт като успешно продължение на „онзи“ заговор на Запада, насочен към разчленяване на „живото тяло на Русия“, принуждават Владимир Путин да вдигне войската.

В този смисъл в Кремъл възприемат Крим като „очевидно“ руска територия, предадена за управление на по-малките братя – просто защото така е по-удобно, пък и само временно – докато малките братя се завърнат у дома. И тъй като възникна опасност, че ще се наложи завръщането на малките братя да става „на порции“ – първо Новорусия, после Малорусия, а след това и всичко останало, Крим просто беше изведен от този процес, за да бъде превърнат във военна база, обезпечаваща това завръщане. Путин и по-голямата част от неговите поданици са абсолютно убедени, че никой и никъде, включително и Украйна, не се съмнява в правото на Русия да отмъкне Крим и тези, които оспорват това, са просто платени от Държавния департамент.

Това, че през последните 23 години Крим е бил в състава на Украйна, не означава, че Русия се е съгласила с „фактическата му анексия“ – самата Русия се е готвила за „фактическо анексиране“ на останалата част от територията на Украйна.
Точно това е нещото, което Наришкин не изрича докрай и то не защото го крие. А защото е абсолютно сигурен, че никой не се съмнява, че Украйна е също Русия и рано или късно ще „се завърне у дома“. Дори и за целта да се наложи да бъдат изравнени със земята нейните градове и села.

А тези, което твърдят друго – ами те просто са платени от Държавния департамент.

* Виталий Портников е украински журналист и публицист. Политически наблюдател на радио «Свобода» и постоянен автор на аналитични статии за украински и руски издания.

Свой сред чужди, чужд сред свои или номинация за наградите „Дарвин“

Преподавателят по приложна математика в Кримския федерален университет (КФУ) Валерий Подъячий, борил се за присъединяването на Крим към Русия и получил присъда за това от украински съд, все пак е практикувал любимата си професия, докато Крим все още не беше анексиран от Русия. Във вече руския Крим, в навечерието на 2016 година, е изгонен от работа за това, че е осъждан.

Валерий Подъячий пред входа на ЖП-гарата в Симферопол. Снимка: Иван Жилин/«Новая  газета»
Валерий Подъячий пред входа на ЖП-гарата в Симферопол.

На жителите на Крим Валерий Подъячий е известен отдавна. Още през 2007 година той създава движението „Севастопол – Крим – Русия“, което провъзгласява за своя цел присъединението на Кримския полуостров към РФ.

„Членски книжки нямахме и не мога да кажа точния брой на активистите на движението, но имахме клонове във всичките осем по-големи града в Крим: Симферопол, Севастопол, Керч, Феодосия, Саки, Евпатория, Бахчисарай и Ялта.“ – разказва Подъячий. „Навсякъде организирахме акции. Най-голямата, според мен, беше тази в Севастопол, през 2007 година, когато нашия поддръжник, адмиралът от ВМС на СССР Алексей Усолцев спусна бяло знаме над входа на Щаба на ВМС на Украйна. По такъв начин символично „разиграхме“ капитулацията на украинските войски и настояхме за извеждането им от Крим.“ – продължава разказа си преподавателят по математика.

Така нареченият „фронт“ не се ограничава само с улични акции, активистите на движението се опитват да реализират целта си и по съдебен път.

Киев изтърпява провокациите на „фронта“ цели четири години. Последната капка е прес-съобщение на движението от януари 2011 година, в което се казва: „За да бъдат предотвратени драматичните за жителите на полуострова събития, кримският парламент е длъжен <…> да обяви полуострова за територия под юрисдикцията на РФ и да задължи всички местни органи на властта в Крим и другите подведомствени учреждения да поставят на сградите си държавния флаг на Русия.“

СБУ еднозначно определя това като призив за нарушаване на териториалната цялостност на Украйна – част 2, чл. 110 от НК и Валерий Подъячий и неговият съратник Семьон Клюев са задържани. А на 28 февруари същата година симферополският апелационен съд ги осъжда на 3 години лишаване от свобода условно, с 1 година изпитателен срок.

В затвора двамата не престояват нито ден.

„След произнасянето на присъдата, се завърнах към преподавателската си работа, работех в Кримския филиал на Европейския университет.“ – продължава Подъячий, потвърждавайки с това факта, че дори и с присъда за сепаратизъм, украинските власти му позволяват да преподава в Украйна.

На естествено възникналия въпрос какво все пак не го е устройвало и защо е искал Крим да се отдели, отговаря: „На първо място, това е езиковият въпрос. Цялата документация трябваше да се води на украински език: университетските документи, съдебните актове, даже свидетелствата от ГРАО. Втората причина, това са евроатлантическите стремления на Украйна – по този път страната върви отдавна, това е ясно определен вектор, но за Крим е неподходящ – ментално ние сме част от Русия.“

Разказа си Подъячий завършва така: „Безработен съм само от седмица. До 31 декември 2015 година работех като старши преподавател в Академията по биоресурси и използване на природата към КФУ – преподавах приложна математика. Че ще бъда уволнен разбрах още през ноември, когато във ВУЗ-а решиха да се проведе конкурс за преназначаване. Всички кандидати трябваше да представят свидетелства за съдимост. Аз съм осъждан, а в справката, която МВР на РФ ми издаде беше вписано, че решения на украинските съдилища, произнесени до 18.03.2014 г. остават в сила, съгласно ФЗ N91. Това означава, че си оставам сепаратист.
Междувременно, докато чакам се реши моя проблем, бих могъл да поработя и като портиер.“

Източник: „Новая газета“