Бой за бъдещето на Украйна: 29 януари – Ден за почитане паметта на загиналите в боя при Крути

Преди 97 години, на 29 януари 1918 г. украинците спират настъплението на болшевишката армия към Киев, като проявяват истинска жертвеност и героизъм в името на независимостта на Украйна.

На железопътната гара Крути в Борзнянски район, Черниговска област, около 300 киевски студенти, защитавайки подстъпите към Киев, влизат в неравен бой с шестхилядната болшевишка армия под командването на Михаил Муравьов, която заедно с други армии води настъпление срещу Украинската народна република.

Художник: Леонид Перфецкий / "Боят до Крути", акварел
Художник: Леонид Перфецкий / „Боят при Крути“, акварел

Сраженията с болшевишката армия на гара Крути спират врага за четири дни. По този начин доброволците спечелват време, необходимо за преговори за изготвянето на Брест-Литовския  мирен договор, който де факто води до международно признаване на украинската независимост.

„Много е важно да се помнят героите, защото героите са най-добрите, които губим. Онези, които включва днес украинският национален пантеон, вероятно ще бъдат достатъчни за възпитаване на патриотизъм за векове напред. Но ние не ги знаем или не ги помним, затова търсим нови, смятайки, че не ни достигат герои. Те не липсват в нашата история, участниците в боя при Крути заемат в този пантеон особено място – те едни от първите са дали живота си за новопровъзгласената Украинска държава“, смята ръководителят на Украинския институт за национална памет Володимир Вятрович.

Снимка: Официален сайт на президента на Украйна
Снимка: Официален сайт на президента на Украйна

Президентът Петро Порошенко днес участва в тържествената церемония за полагане на цветя пред Паметния кръст на Героите на Крути на Асколдова могила в Киев, където са пренесени костите на част от загиналите.

Президентът отбеляза, че младите защитниците на Украинската народна република са дали живота си за свободата и независимостта на родната земя.

„Настъпиха нови времена и хиляди нови герои пожертваха живота си за Украйна. Но ние никога няма да забравим курсантите от Първата украинска военна юношеска школа и бойците от Помощния отряд на сечовите стрелци, онези студенти и гимназисти“, подчерта Президентът.

Държавният глава отбеляза, че събитията при Крути са урок за днешна Украйна, който показва, че недооценяването на ролята на армията в гарантирането на независимостта на страната може да доведе до трагични събития.

 

История

Схема на боя при Крути
Схема на боя при Крути

 

В началото на януари 1918 г. болшевиките вече контролират Харковска, Катеринославска и Полтавска губернии и започват настъпление към Киев. На 24-27 януари 1918 г. се водят тежки боеве за гара Бахмач.

Когато украинските войски отстъпват до гара Крути, за подкрепление е изпратена Първа украинска юношеска (юнкерска) школа „Богдан Хмелницки“, която се състои от четири сотни (400-450 курсанти и 20 старшини (офицери), както и първа сотня (116-130 бойци) на новосъздадения доброволчески Помощен студентски отряд на сечовите стрелци. Към тях се присъединяват още близо 80 доброволци от подразделенията на Волното казачество от Нижин.

След последното жестоко многочасово сражение, използвайки тъмнината, украинските войски организирано отстъпват от гара Крути към своите ешелони.

27 студенти и гимназисти, които са били в резерва, са пленени при отстъплението. На следващия ден те са разстреляни или умират от изтезания. След време са погребани на Асколдова могила в Киев.

Тържествено препогребване на студентите в Киев на 19 март 1918г.
Тържествено пренасяне на костите на студентите в Киев на 19 март 1918г.

Според днешни данни при Крути са загинали около 70-100 бойци. Сред тях са и 37-39 убити по време на боя и разстреляни украински студенти и гимназисти.

Днес са точно известни имената само на 20 от тях. Това са студенти от Народния университет и Университета „Свети Владимир“, както и гимназисти от Втора гимназия „Кирил и Методий“.

При Крути болшевишката армия понася значителни загуби – само убитите са около 300 души.

Съветската история или премълчава тези събития, или ги представя превратно.

Едва през 2006 година на гара Крути е открит Мемориал в памет на героите с параклис.

Мемориалът в памет на героите от Крути Снимка: transtour.kiev.ua
Мемориалът в памет на героите от Крути / Снимка: transtour.kiev.ua
kruty
На гара Крути днес / Снимка: Володимир Вятрович

Единственият в света кримскотатарски телевизионен канал прекрати работата си

ATR-00-00

Държавният надзорен орган на РФ в сферата на телекомуникациите (Роскомнадзор) не продължи лиценза на канала въпреки предоставените необходими документи.  

 

http://photo.unian.net

От 25 до 31 март протече протестен маратон „Не убивайте ATR“. Въпреки това единственият в света кримскотатарски телевизионен канал в полунощ на 1 април прекрати работата си поради отказ да бъде регистриран от Роскомнадзор. Сигналът на сателита изчезна.

Освен самия канал работата си прекратяват детският канал Lale и радиостанциите Лидер и Мeydan, които влизат в едноименния холдинг.

Генералният директор на канала Елзара Ислямова споделя, че на канала е отказан руски лиценз за излъчване след многократно подаване на необходимите документи.

ATR 31.03.2015
Екипът на ATR, 31.03.2015 г.

 

На свой ред основателят на медиахолдинга ATR Ленур Ислямов заяви, че върху ръководството се извършва натиск телевизионният канал да бъде продаден.

„Ти или ще го продадеш, или ще го вземем насила. Ние взехме и това, и онова… и това ще вземем – да не мислиш, че някой ще дойде да те защитава или какво?“, цитира Ислямов.

tsn.ua

 

Последните секунди от работата на канала

 

Защо му е на Путин тази война? (Глава І от доклада „Путин. Война“)

От есента на 2011 г. рейтингът на Владимир Путин започна забележимо да се понижава. В навечерието на президентските избори през 2012 г. възникна вероятността той да не успее да постигне победа в първия тур. Такъв сценарий създаваше риск за значително отслабване на позициите на Путин и за компрометиране на легитимността му. Ръководенето на страната в присъщия му авторитарен стил от позициите на „национален лидер“ би станало много по-сложно.

Избирателната кампания изискваше максимална мобилизация на властовите ресурси, за да се осигури победа на Путин в първия тур. Но ключови условия за победата му станаха недопускането до изборите на реални съперници, готови сериозно да се борят за президентския пост, а също тоталният административен контрол над всички значими СМИ. На изборите през 2012 г. не се мина и без преки машинации: фалшиви бюлетини, подмени, преписване на протоколи, многократно гласуване.

След като в резултат на изборите Путин зае президентското кресло, той прие редица популистки решения с надеждата да укрепи рейтинга си. В частност, той подписа т.нар. „майски укази“ от 2012 г., които редица експерти оцениха като разточителни и икономически необосновани. Но дори такъв популизъм не промени тенденцията: рейтингът на държавния глава след изборите се устреми надолу. При това изпълнението на „майските укази“ забуксува и година по-късно Путин публично разкритикува правителството за неефективно изразходване на средствата за осъществяването им.

Към лятото на 2013 г. стана очевидно, че традиционните технологии, осигуряващи популярността на Путин през последните години, не са в състояние да повишат рейтинга му над 40 – 45%. Съдейки по всичко, Кремъл сериозно се разтревожи от отрицателната тенденция и се зае да разработва принципно нови начини за укрепване на електоралните позиции на Путин.

Електорални рейтинги на В. В. Путинпреди и след началото на войната с Украйна
Електорални рейтинги на В. В. Путин преди и след началото на войната с Украйна

Несъмнено сценарият „завръщане на Крим в състава на Русия“ беше планиран и внимателно подготвен от властите на РФ предворително. Мащабите на подготовката днес са очевидни. Още преди нахлуването в Крим руските спецслужби са завербували генерали и офицери от украинската армия, ръководители и сътрудници на силовите ведомства, които в ключов момент се отказаха от клетвата си и преминаха на страната на РФ.

Действията на Русия бяха активно подкрепени от финансираните от Москва местни политици-сепаратисти и СМИ. Лоялност показа и бизнесът в Крим, който получи изгодни кредити от руски банки при непазарни условия. Освен това се предприеха дълготрайни усилия за отслабване на украинската икономика и политическа система като цяло. Започнаха редовни „газови войни“, въвеждаха се и се отменяха ембарго върху хранителни продукти. Осъществяваше се неприкрит натиск върху украинските власти за принуждаването им към участие в различни „интеграционни“ проекти на Кремъл, ограничаващи суверенитета на бившите съветски републики.

Революцията в Киев и бягството от страната на президента Виктор Янукович в началото на 2014 г. за известно време отслаби украинската държава и създаде идеални условия за решителни действия от страна на Кремъл за отделянето на Крим. При поддръжката на руските войски и спецслужби (което година по-късно призна и самият Путин) на територията на полуострова беше организиран референдум, който стана формално основание за включването му в състава на РФ.

Присъединяването на Крим към Русия, активно поддържано от държавната пропаганда, позволи на Путин рязко да укрепи собствената си легитимност. Рейтингът на популярността му достигна рекордни стойности.

Но нещата не се ограничиха с Крим и скоро на територията на Донецка и Луганска област на Украйна започна пълноценна война. Срещу въоръжените сили на Украйна противостояха сепаратисти, които искаха извеждането на териториите, намиращи се под техен контрол, от състава на страната и присъединяването им към РФ по примера на Крим. Както става ясно от материалите на представения доклад, на сепаратистите се оказва активна политическа, икономическа, кадрова, както и пряка военна поддръжка от руската власт. Причините, поради които Путин фактически причини въоръжен конфликт на територията на съседна държава, позволяват да се предположат две възможни трактовки на действията му.

Първата трактовка се състои в това, че кримският успех убеди президента на РФ в готовността на рускоезичните области на Украйна да станат част от руската държава. Фактически ставаше дума за „обединяването на руските земи“, и тази задача привличаше Путин с историческия си мащаб, независимо от възможните отрицателни последствия.

За обосноваването на претенциите на Русия върху тези земи бяха активизирани местните сепаратисти, подкрепени от пристигналите в района на Донбас бойци и политически технолози от Москва и други руски градове. Впрочем, тези усилия осигуриха едва един локален резултат: с изключение на някои райони на Донецка и Луганска област, останалите рускоезични райони на страната след известни вълнения потвърдиха намерението си да останат в състава на Украйна.

Създалата се ситуация мотивира Путин да търси политически изход от кризата, независимо от очевидното военно превъзходство, и до голяма степен допринесе за мирните преговори с новата украинска власт.

Втората трактова се състои в това, че Путин изначално беше наясно: идеята за формирането в района на Донбас на държавно образувание с перспектива за присъединяването му към РФ има много повече поддръжници измежду гражданите на РФ, отколкото на Украйна. Във връзка с това военният конфликт беше провокиран от него с цел да се създаде изгодна позиция за преговори в диалога със западните страни.

Прекратяването на огъня в Донбас, което Кремъл е в състояние да гарантира, може да стане основание за отмяна на икономическите и политическите санкции против Русия, които станаха неизбежни след присъединяването на Крим. Освен това, при осъществяването на този сценарий се снема от дневен ред въпросът за законността на включването на полуострова в състава на РФ, и западните страни признават Крим за руска територия ако не формално, то фактически.

Така или иначе, руско-украинският конфликт е далече от приключване. След като получава явни политически дивиденти вътре в страната си, Путин същевременно запазва значителни рискове.

Първо, руската власт е принудена да продължава подкрепата си за сепаратистите в Донбас, независимо от растящите отрицателни политически и икономически последствия. Отказът от такава подкрепа може да бъде възприет като предателство от сегашните поддръжници на Путин (включително от тези, които са натрупали боен опит в източната част на Украйна) и може да провокира вълна на рязко недоволство от президента вътре в самата Русия.

Второ, продължаването на конфронтацията със Запада, изолацията и санкциите могат да нанесат значителен ущърб на руската икономика. Това създава рискове от социални протести, които могат отново да уронят рейтинга на главата на РФ.

На последно място, отслабването на позициите на Путин на световната арена и ескалирането на руско-украинския конфликт създават за сегашния президент на Русия реална заплаха от наказателно преследване. Промяната в глобалната политическа ситуация за Путин може да завърши с официално обвинение във военни престъпления на подсъдимата скамейка в Международния наказателен съд.

 

Превод: Албена Стаменова

 

 

Бесарабски българин сред наградените за мъжество и героизъм

Сред наградените от Президента на Украйна с орден «За мъжество» ІІІ степен е и нашият сънародник, бесарабският българин Иван Михайлович ПEПЕЛЯШКОВ.

Награденият лейтенант е роден в с. Нови Троян, Болградски район, Одеска област и служи в един от вертолетните полкове на украинската армия. Младежът се е отличил при отбраната на Донецкото летище, като с хеликоптера си е изнасял от бойното поле ранени и загинали под неспиращия огън на противника.

Напомняме, че в края на 2014 г. президентът и Върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Украйна Петро Порошенко подписа Указ № 838/2014 «За награждаване с държавни отличия на Украйна», съобщава сайтът на Министерството на отбраната.

За лично мъжество и героизъм, проявени при защитата на държавния суверенитет и териториалната цялост на Украйна, за вярност на клетвата 204-ма войници и офицери от въоръжените сили на Украйна бяха наградени, както следва:

С орден „Богдан Хмелницки“ II степен – 2 души (един от тях – посмъртно)

С орден „Богдан Хмелницки“ III степен – 44 души (10 от тях – посмъртно)

С орден «За мъжество» ІІІ степен – 130 души (18 от които – посмъртно)

С орден „Даниил Галицки“ – 5

С медал «За военна служба на Украйна» – 19

С медал «За безупречна служба» III степен – 4

Слава на Украйна! Вечна слава на загиналите за свободата на Родината!

 

Вълна от гладни бунтове в Луганска област

В окупираните градове на Луганска област възникват спонтанни митинги с искане да бъдат изплатени пенсии и заплати.

Все по-често се чуват призиви към т.нар. опълченци и дошлите от Русия „казаци“ да оставят хората на мира и да напуснат заетите от тях населени места. Информация за бунтовете предоставя изданието за събитията в Луганск и Луганска област Трибун.

Стаханов

Един от първите разбунтували се градове е Стаханов, където в неделя, на 21 септември, на централния площад са се събрали около 10 хиляди местни жители. Те са издигнали искания да им бъдат изплатени заплатите и пенсиите, както и да се прекрати тероризирането на населението и незаконното изземване на собствеността.

Антрацит

Вчера, на 22 септември, подобен митинг се е състоял и в град Антрацит. Там също са се интересували кога най-накрая ще си получат пенсиите и заплатите, а така наречените „опълченци“ ще прекратят зверствата и мародерството (в града с всеки изминал ден нараства броят на безследно изчезналите, както и случаите на насилствено отнемане на жилища и фирми). Както и в Стаханов, хората са чули в отговор, че пари няма, плащания ще се извършват не по-рано от Нова година. Също така са били посъветвани да не карат чуждестранни коли, тъй като имало указ за изземването им.

antracit

antracit2

Преди няколко дни в Антрацит е била затворена мина «Комсомолска», след като миньорите са отказали да излязат на работа в знак на протест срещу това, че вече няколко месеца не получават заплата.

Алчевск

Подобна е ситуацията и в Алчевск. По думите на местните жители, те вече са принудени да търсят храна в кофите за боклук.

Местните бизнесмени не могат да възобновят работата си, тъй като офисите на много от тях са били „национализирани“, а на останалите е било поставено условие да заплатят по 1000 гривни (около 60 евро – б. пр.) за „патент“, като впоследствие превеждат 50% от печалбата в полза на „опълчението“. В града работи само една бензиностанция от 7:00 до 10:00 ч., в която се продава само бензин 92 с лошо качество и на много висока цена. В Алчевск на практика не може да се види скъпа кола, защото съществува риск тя да бъде отнета „за нуждите на ЛНР“.

Ровенки

Гладен бунт е имало и в град Ровенки, където за последните два месеца са се сменили вече трима коменданти. Всеки от тях е обещавал в скоро време да започне изплащането на пенсии и заплати, без да уточнява откъде точно се планира да се вземат парите. Този път на ровенчани също е било заявено, че „ще се наложи да потърпят“ без уточняване на сроковете. Местната власт тук се състои главно от така наречените „казаци“, много от които са с основно образование, без опит и знания как се управлява един град и как се решават проблемите му.

Луганск

Не е по-добра ситуацията и в столицата на непризнатата република. От известно време в Луганск периодично има ток и интернет, но все още има сериозни проблеми с водата, за която се налага да се чака дълги часове на опашка.

ochered_za_vodoy

Както и в другите градове, в Луганск от няколко месеца не се изплащат заплати и пенсии, хората са уморени от тези условия на съществуване, докато „опълченците“ разполагат  с пари, вода, храна и бензин в неограничени количества. Много хора искат само едно нещо – да престанат да ги „защитават“ от нормалния цивилизован живот, който са имали преди провъзгласяването на ЛНР.