„Боингът“ е бил свален от „Бук“ на 53-а бригада на ПВО на Росия?

Boing

Малайзийският „Боинг“ е бил свален на 17 юли над Украйна от ЗРК „Бук“, който се намира на въоръжение в 53-а зенитно-ракетна бригада (г. Курск) на Московския военен окръг.

Такива са резултати от разследването на росийския фрилансер Игги Останин, публикувани на портала Bellingcat.

„Появи се ново свидетелство, че ракетната система „Бук“, с която на 17 юли беше свален MH17, е дошла от Росия, и най-вероятно е имала росийски екипаж. С помощта на видео, качено от жители на Белгородска област още през юни, ни се получи да опознаем ракетната система „Бук“, забелязана в Украйна на 17 юли в състава на колона с „Бук“-ове. Също ни се получи да определим росийската бригада, в състава на която, най-вероятно е влизал „Бук“, и от която, възможно е бил екипажът на „Бук“ по времето на неговото пребиваване в Украйна“ – се говори в съобщението.

Журналистът  назовава многочислени непреки доказателства и характерни особености, по които той установява принадлежността на „Бук“-а, след анализ на изображенията на фотографиите .

http://www.ukrinform.ua/ukr/news/boiing_zbili_z_buka_53_oii_brigadi_ppo_rosiii_1970940

Кои са мажоритарните депутати в бъдещата Върховна рада? Част 1

Герои, роднини, милионери, корупционери, „диктатори“ и българин.

Централната избирателна комисия на Украйна все още обработва протоколите от гласуването на извънредните парламентарни избори, но вече са ясни повечето от победителите в мажоритарните окръзи.

УД ви запознава с най-интересните от тях.

Олексий Порошенко
Олексий Порошенко

1. Едномандатен избирателен окръг (ЕИО) № 12. Олексий Петрович Порошенко, Партия „Блок на Петро Порошенко“.

Кандидатът не е просто еднофамилец на президента, а е неговият най-голям син (от четири деца).

На 29 години  бъдещият депутат е успял да завърши най-престижния ВУЗ в Украйна – Института за международни отношения при Киевския държавен университет „Тарас Шевченко“ (както и неговият баща, между впрочем), след това – London School of Economics and Political Science и международното бизнес училище във Франция INSEAD.

Работи в компанията на именития си татко „Рошен„, която е най-големият производител на сладкарска продукция в Украйна и Източна Европа. Година и половина работи на отговорни постове в Генералното консулство на Украйна в Китай. Между другото, в същото време, когато Порошенко-младши започва работа като заместник на ръководителя на търговско-икономическата мисия при Генералното консулство на Украйна в Шанхай, Порошенко-старши е министър на външните работи.

Последните няколко години работи като заместник на генералния директор на компания „Подилля“, става депутат на областния съвет на Виницка област (във Виница се намира и една от бонбонените фабрика на „Рошен“).

На 7 юни 2014  г. Алексей не присъства на инаугурацията на баща си по уважителна причина – същия ден неговата съпруга Юлия Алиханова ражда син. Така в един ден Петро Порошенко става едновременно президент и дядо.

В биографията на Олексий Порошенко има и героична страница – той доброволно отива в зоната на АТО. В интервю пред CNN Петро Порошенко казва: „Ние украинците сме готови да се сражаваме с опасността, с агресора. И това не са просто думи – моят син е там. Той отиде там доброволно… Командва артилерийско подразделение. През последните три седмици в неговия отряд има четирима ранени.“

 

Борис Филатов
Борис Филатов. Снимка: Facebook на депутата

2. ЕИО № 27. Борис Албертович Филатов. Заместник на днепропетровския губернатор Игор Коломойский и най-известната фигура в неговото обкръжение.

Историк, юрист, кандидат на юридическите науки, адвокат, бизнесмен, преподавател по гражданско право, правозащитник, журналист, телевизионен водещ, документалист, популярен блогър – страницата му във Фейсбук се следи от почти 102 000 последователи…

Бъдещият депутат има и други, по-екстравагантни интереси: Филатов е световно признат специалист по японска миниатюрна пластика; собственик е на най-голямата в света колекция от фигурки нецке; един от първите се записва за суборбиталния полет със SpaceShipTwo, организиран от Virgin Galactic на Ричард Бренсон, който трябваше да се състои през есента на 2014 г. През януари тази година се готви за този полет в центъра на НАСА.

От 2006 година е сред официалните доларови милионери в Украйна.

Въпреки че почти през цялото време, докато трае киевският Майдан, Филатов е извън страната – отначало в Калифорния, където се подготвя за бъдещия си космически полет, а после в Израел, където избягва заради обвинения в масови безредици и опит за превземане на Днепропетровската областна администрация през януари 2014 година – той активно помага на протестиращите с пари, съвети, лобиране на интересите на протестиращите пред световните лидери. До 23 февруари се крие от украинската прокуратура в Израел, тъй като между двете страни няма договор за екстрадиция. 

Благодарение на губернатора на Днепропетровска област Игор Коломойский и на двамата му заместници – Генадий Корбан и Борис Филатов опитите на проросийските сили да завземат тази част на Украйна са твърдо и решително пресечени.

Тримата настоящи държавни чиновници са стари бизнес партньори. Сега използват собствените си средства за организирането на отбраната на областта: изграждане на фортификационни съоръжения, въоръжаване и снабдяване на четирите батальона за териториална отбрана, на доброволните батальони при МВР като „Днипро“, „Донбас“, „Десен сектор“ и др., за погребване на загиналите воини и помощ на семействата им.

 

Дмитро Ярош
Дмитро Ярош

3. ЕИО №39. Дмитро Анатолийович Ярош, политическа партия „Десен сектор“. През май тази година Дмитро Ярош набра по-малко от 1% на изборите за президент, но на извънредните парламентарни избори той е безспорен лидер в своя избирателен окръг.

Кошмарът на русофилите, бандеровецът, „фашистът“ и „крайният ултранационалист“ е роден в Източна Украйна, в рускоезичния Днипродзержинск, Днипропетровска област. Но вместо да избере професията на металург например (а в града се намира най-големият металургичен комбинат с пълен цикъл в Украйна), той става професионален революционер-националист (да не се бърка c „нацист“).

На 18 години окачва украинското знаме в родния си град. Ако сега дори малките дечица в Украйна ходят окичени със синьо-жълти лентички, то през 1989 година, когато Съветският съюз все още агонизира, такива действия са били криминално преследвани.

През периодите 1996-1999 г. и 2005-2009 г. е лидер на националистическото движение „Тризъбец „Степан Бандера“. По времето на Оранжевата революция през 2004 година членовете на движението охраняват палатковия лагер на Майдана. По времето на така наречения Данъчен майдан в края на 2010 г. (срещу приемането на новия Данъчен кодекс) също охраняват лагера на протестиращите предприемачи, а в края на 2013 – началото на 2014 г., на Евромайдана стават основата на „Десен сектор“. Най-ожесточените сблъсъци по времето на Евромайдана са свързани с тази организация и нейния лидер Дмитро Ярош – на 19-22 януари на улица „Грушевски“ и при щурма на Майдана на 18-20 февруари.

Членовете на другите сотни на Майдана обвиняват „Десен сектор“, че само са провокирали щурмовете, а после са изчезвали от „бойното поле“. Като доказателство привеждат факта, че сред загиналите от Небесната сотня няма нито един член на „Десен сектор“. Ярош отхвърля тези обвинения с аргумента, че всички членове на неговата организация имат военна подготовка и могат да се пазят. На друго сериозно обвинение, че не е известно с каква цел той се е срещал с тогавашния президент Виктор Янукович на 20 януари, когато Майдана дава най-многочислените си жертви за целия период на протестите, лидерът на „Десен сектор“ и до ден-днешен не дава приемливо обяснение. Дори отначало, когато известният украински журналист от пущунски произход  Мустафа Найем съобщава, че е видял в книгата за регистрация на посещенията при Янукович фамилията на Ярош на 20 януари, той отрича този факт.

От началото на агресията на РФ срещу Украйна Дмитро Ярош и членовете на „Десен сектор“ са на фронтовата линия. Вместо да води активна избирателна кампания, Ярош воюва. Три пъти се съобщава за неговата смърт в боевете в зоната на АТО, последния път край Иловайск, но всеки път той излиза невредим. Като визитката си.

Интернет мемът „Визитката на Ярош“ се появи благодарение на пропагандисткия руски канал LifeNews на 20 април, когато руските журналисти твърдят, че представители на „Десен сектор“ са атакували блок-пост на сепаратистите край град Славянск и като доказателство представят визитка на националиста, намерена в напълно изгорялата кола на нападателите.

 

Борислав Береза
Борислав Береза

5. ЕИО № 213. Борислав Юхимович БерезаРъководител на информационното подразделение на „Десен сектор“.

Освен главната си задача остроумно и находчиво да участва в многобройни ток шоу по различни украинските телевизии, той изпълнява и още една много важна функция – да разрушава стереотипите за „Десен сектор“. Кой ще обвини партията в антисемитизъм, русофобство и хомофобия, когато я представя рускоговорящ еврей със специфична обеца на лявото ухо?

Между другото, говорител на „Десен сектор“ е руският журналист Артьом Скоропадский. Представете си за момент как някой с московски акцент разказва за подвизите на „Десен сектор“ в АТО или за тяхното „know-how“ – лустрация с помощта на контейнери за болкук – и ще разберете какъв когнитивен дисонанс настъпва в главите на зрителите.

 

Продължението следва.

Н.Пр. Микола Балтажи: Русия няма право на вето върху европейския избор на Украйна

Години наред спецслужбите в Москва са подготвяли тази военна авантюра и анексирането на Крим
Български журналисти казват, че разбират, че страната ми е жертва на руската агресия, но хранят семейства и спазват редакционна политика, която не позволява да се пише за това

Пропагандната война на Кремъл отравя съзнанието на хората, руският път, означава само танкове и война, педупреждава в специално интервю за Faktor.bg посланикът на Украйна у нас

Интервю на Анелия Димитрова

 

– Ваше превъзходителство, каква е равносметката през тази година и половина след трагичните събития на Майдана?

– Ключовият момент, е че украинският народ излязъл на Евромайдана, защитавайки своето бъдеще и на децата си, плати много висока цена за своята европейска интеграция, пътя към Европа и тази борба за европейски ценности и демокрация продължава и в Източна Украйна. Веднъж завинаги ние получихме отговор – мястото на украинците, на всички хора живеещи в Украйна, в това число и на българите, е в Европа. Алтернативата е постсъветски съюзи, структури. Не за това украинците проливат кръвта си.

Другата поука, която трябва да извлечем е, че все пак по пътя към изграждането на независима държава не всичко е било наред, имало е освен постижения и грешки, нищо не идва изведнъж. Реформите бяха подценявани. Би могло да се фокусира повече внимание върху регионите, включително автономна република Крим, включително Донбас. Има една поговорка – конецът се къса където е по-тънък. Мисля, че новата украинска власт разбира това много добре, като пое курс към извършване на реформи.

За нас основното е да се изтегли държавата от тази дълбока икономическа криза, да се осъществи децентрализация на властта с повече пълномощия за регионите и да се пребори корупцията, чието ниво е безпрецедентно, да се извърши сериозна реформа в правосъдието и правоохранителните структури, данъчната система, да се промени украинската Конституция. Това е второто, което бих искал да отбележа – че курсът към реформи е без алтернативен. Ако ние не успеем това ще бъде не по-малка заплаха за украинската държава отколкото руската агресия.

Третото е, че отношенията с нашите съседи и преди всичко с Руската федерация, с която ние от самото начало когато Украйна стана независима държава държахме да бъдат добросъседски, равноправни и прагматични. Нашият път към Европа никога не е бил за сметка на Русия. Тези отношения трябва да бъдат третирани като равни от другата страна и Украйна да се третира като независима държава. Ето това го няма. Най-простият пример е, че Украйна се разглежда от руските управници – без разлика от управляващите, президента, опозицията, като една провинция, като у-краина, покрайнината, периферията на Русия. И даже самата дума – събитията стават на Украйна, а не в Украйна, означава, че тя не се третира като независима държава, а периферия на руската империя. И този термин се употребява съзнателно. Това е много важно, защото когато Путин каза – няма такава държава Украйна, това са няколко области, които са били част от царска Русия, проектът Новорусия, друга част е била подвластна на Австро-Унгария – това е следващата стъпка. Но всичко започва от възприемането от страна на руските управници към Украйна не като независима държава. Всички сантименти, риторика от руските управници, че те уважават териториалната цялост на Украйна и т.н. – на практика нещата изглеждат другояче.

Тук важното е, че отношенията между Украйна и Русия трябва да бъдат равноправни, Русия е признала това де юре, подписала е редица двустранни и многостранни документи, но на практика това не го признава. Русия няма и право на вето върху европейския избор на Украйна. Украинците са независима и суверенна нация и държава и имат право на избор. Това всичко се игнорира. Всички тези неща, тази авантюра, които се случиха по-късно, започвайки от анексирането на Крим и с хибридната война – това е логическо продължение на това неадекватно възприятие на Украйна в съзнанието на руските управници.

– След събитията на Майдана, очаквахте ли тази агресия от страна на Русия – анексирането на Крим, след това военните без опознавателни знаци, събитията в Донбас?

– Не, не очаквахме, че ще се стигне до такава откровена агресия, безпардонна намеса във вътрешните работи на Украйна, чак до анексирането на Крим – не. Ние добре знаем какво е Русия, добре осъзнаваме това водейки преговорите с Руската федерация. Ще ви дам един пример – преговорите за делимитацията и демаркация на границата продължиха много години и то почти безрезултатно. И за морската граница – също. Логиката е ние сме братски народи, ние сме един народ, не ни трябват граници. А се оказа, че те не случайно са говорели така, те са се подготвяли. Подготвяли са се много години, за тази военна авантюра, за анексирането на Крим – това е подготвяно много години от руските спецслужби.

– Путин призна това.

– Да, той призна. Сега там е много модно да се признават нещата постфактум. Отначало се отрича и манипулира и, простете, откровено се лъже от първите хора в Русия, а след това се признава и даже се поема отговорността за тези престъпления, защото аншлуса на Крим за нас е престъпление. Сега хибридната война в Източна Украйна-това е военно престъпление и има квалификации на ОС на ООН – кое е военна агресия. Русия е агресор, това е истината. Всичко останало, през пропагандната война, жестока и агресивна, и безпардонна, отрича за нейното участие, тяхното участие в доставките на оръжие за терористите. Ето скоро хванаха двама руски войници, горките, загубили се…и това, че Русия не иска да признае, че е част от проблема, тя всъщност го създаде и сега е част от него, но казва, че това е вътрешно украински конфликт, вътрешно украинска война, създадена от украинските бандеровци и фашисти и Русия няма към това никакво отношение. Това е нонсенс, защото всеки човек мислещ, който може да прочете не само това, което пишат руските вестници и дава телевизията им, може да прецени, че истината е в това, че не украинските танкове са в Русия, а обратното.

– Имахте ли опасения, през това време и особено след като започнаха военните действия в Донбас, че Украйна може да се разпадне, че няма да издържи и ще се пречупи под натиска?

– Всъщност, тезата, че Украйна няма държава, че няма да издържи, че няма бъдеще – това беше излъчено от Кремъл и много бързо беше подхваната от Крим, в окупираните територии, в други държави, включително и в България. Вие можете да чуете различни експерти, които говорят точно в духа на руската пропаганда. За нас този въпрос не съществува, Украйна е даденост като независима държава призната през 1991 година от цялата световна общност и призната, в това число от Руската федерация. Фактически Русия е сложила подписа си и под Будапещенския меморандум, като гарант заедно със САЩ и Великобритания, за независимостта на Украйна. Тя отрича сега подписа си и казва, ами вие там имате нова власт и Будапещенският меморандум не е валиден. Това го каза Лавров. Ако всяка държава в международните дела действа по същия начин – докъде ще стигнем…

Този цинизъм не знае граница, той се усеща навсякъде, но тази суфистикирана руска пропаганда е много тежко за един средностатистически гражданин да намери истината, и е много лесно да бъде манипулиран от тези митове измислени от Русия, които се разпространяват навсякъде-това е истината.

– Според вас, българските медии, българското общество, наясно ли са с това, което се случи и продължава да се случва в страната ви?

– Зависи. Аз съм дълбоко убеден, че мнозинството на българското общество, както и журналистите, и експертите, и политиците, обикновените хора – те разбират нещата. Но, нека бъдем откровени, хибридната война продължава и срещу България. И това не е тайна, това можеш да го усетиш навсякъде. Вижте колко е активна част от неправителствения сектор, който работи изцяло за Русия. Колко журналисти, експерти, политолози…впрочем, когато дойдох в България казах, че ме притесняваше, че нямаше украинисти – социолози, политолози, експерти, които познават съвременна Украйна. И се оказа, че след анексирането на Крим е пълно с «експерти», които познават украинската история, държава и си позволяват да правят оценки, но като правило, следват руслото на руската пропаганда.

Така и за медиите, те са различни. Много български медии застават или подкрепят пропагандната кампания на Русия. Дори когато цитираш само руските медии без да се позоваваш на украинските, на демократичните медии, дори когато цитираш мнения на така наречените лидери на Донецката и Луганската републики, които за нас са, извинете, те са марионетки, пълни с плява и лъжа. Какво може да очакваш от тях? И ти се позоваваш на тези хора – т. нар. министър на отбраната на така наречената ДНР и ЛНР, които говорят, че на 9 май те ще бъдат атакувани от украинските войници. Абсурд.

България е демократично общество, тук има плурализъм на мненията, но когато медията съзнателно се позовава на такъв източник тя фактически заблуждава читателите. Ако човекът чете една и съща медия и естествено той няма възможността да прецени нещата.

Аз съм имал случаи когато журналисти са ми казвали: господин Посланик, аз много добре разбирам ситуацията в Украйна, вие сте жертва на руската агресия, но имаме такава редакционна политика, и ние имаме семейства и трябва да се храним. Това съм го чувал от български журналисти, но това не им прави чест, защото става дума за морална отговорност, за кодекс за етика.

Какво ще пишат те, когато нещата в Русия се променят, защото е ясно, че това там не може да продължи дълго време. На лъжата краката са къси и всичко тайно става явно. И руският народ в края на краищата ще научи истината, че е бил съзнателно манипулиран от собствената си власт.

– Да, дори термините имат значение – дали ще напишеш „сепаратисти” или „опълченци”…

– Права сте, ето от тук започва информационната война. Защото руската пропаганда, а там работят професионалисти, добре платени за сметка на руските данъкоплатци и там се харчат, по различни оценки от три до 4 милиарда годишно – руските данъкоплатци плащат, за да ги лъжат и манипулират. И ето оттук почват белите, както казват българите. Ние ги наричаме терористи, еднозначно, Путин просто ги вкара в Украйна, те завзеха държавните сгради и казаха – ние го правим по същия начин както на Евромайдана. Но, има едно „но” – на Евромайдана излязоха хора без оръжие, помня студентите с дървените щитове срещу спецназа, загинаха сто души – „Небесната сотня”, но под украинско знаме. А тук се прави под знаме на съседна държава, това вече е сепаратизъм. Идват руски «туристи» от ростовска област, да закачат руското знаме и да си отидат.

Тези терористи, които идват с калашниците, извършват убийства, мародерства, убиват украински патриоти, рекетират бизнеса-това е безпредел. Но тях ги наричат бунтовници. Руската телевизия говори за герои, за Бандера в Украйна, а те героизират бандити и терористи. Те ги въоръжиха с модерна военна техника, а когато се оказа, че те не са способни, ги подкрепиха и с войски, с редовни войски.

Има и други такива капани на руската пропаганда. Те са митове, които отразяват съдържанието на руската пропаганда и информационната война…те са много.

– Като мита за „украинския фашизъм”…

– Да, за фашизма, за бандеровците, антидържавен преврат. Чакайте, за какво говорите – да не би в Киев да са дошли някакви военни на власт, да са избили опозицията, несъгласните, рускоговорещите?

Нека да си спомним, как измислиха тази приказка за антидържавния преврат? Тя се появи на следващия ден след като Янукович напусна. Техния представител Лукин беше цяла нощ участвал в преговорите – бившият президент, опозиция и европейските министри. Но той не подписа спогодбата. Защо? Защото Русия още тогава си е имала своя сценарий. Тя не е искала да поеме отговорността за мирния процес в Украйна.

Но какво можеше да се направи тогава – Украйна няма закон за импийчмънт, Янукович избяга, има вакуум във президентската власт. И по Конституция избират председателя на Върховната Рада за временен президент и се насрочват предсрочни президентски избори и след това и парламентарни избори. Изцяло легитимна власт. Министър-председател става кой – Арсений Яценюк, както те го наричат „бандеровец”. Преди това е бил и министър на икономиката и външните работи, и председател на парламента. Изцяло легитимна власт. Какъв антидържавен преврат? Гласуването на новото правителство, подкрепено и от частта на бившата управляваща партия, беше извършено в същият парламент, създаден в резултат на избори, признати от всички международни структури за свободни и демократични. Ето го митът за бандеровците и фашистите и антидържавен преврат… Но как старателно се измъква от арсенала, от сандъка на комунистическото минало, тая миризма, която се използва от руското ръководство и пропаганда. И като претекст за откровена военна намеса се използва сезирането от новата власт на закона за езика, че бил забранен руският език. Но това го казват външният министър, вицепремиерът и всички говорят, че така наречените опълченци излизат да се бият, защото е забранен родния им език. Това не е манипулация. Това е груба лъжа!

И другите митове, че се избива от украинските войници собственото население. Коя власт ще стреля по собственото си граждани? Това не може да стане по определение. Когато влязоха изпратени от Русия първите бандити в Донецк, които са до лакът в кръв от предишните конфликти в Чечня и на Балканите – те поставиха пред себе си жени и деца. „Ще застанем зад жени и деца, нека посмеят да стрелят”. Кой го каза това? Путин. Той го каза за Крим! И те го направиха. И украинските войници се изтеглиха. Всеки ден, всеки час, всяка минута по руската телевизия по много агресивен, много безпардонен начин се тиражира тази откровена лъжа, че украинците избиват собствените си граждани. На практика те гинат от обединени руско-терористични сили.

– Руснаците се чувстват горди от „присъединяването на Крим” и наистина подкрепят Путин…

– Да, възможно е. Мисля, че за да извършиш една такава авантюра, трябва много добре да бъде подготвено собственото население. Както направи нацистката Германия преди да извърши аншлуса на Австрия? Какво казваше Хитлер, че Германия сред Версайския мир е била унижена. Какво правят тези, че с разширяването на ЕС и НАТО Русия е поставена на колене, а сега се изправя. Това можете да го чуете и от техните глашатаи тук в България, които говорят, че Русия се изправила, но за сметка на Украйна, за сметка на кръвта на украинските патриоти и на собствените си граждани, които гинат и ги прибират с така наречения „груз-200”, тайно, никой да не знае и ги погребват и това е. Без чест, без нищо. Това е истината.

И това е било много добре подготвено, защото руските управници много добре познават психологията на руския човек. Защо е така – оказа се, че руският човек предпочита ефимерни великодържавни геополитически амбиции вместо по-добър живот. Не ги интересува това! Каква полза има един обикновен руснак от Вологда или Сибир, че Крим е насилствено анексиран и е част от РФ. И сега казват – е, какво толкова, санкции, те ни мобилизират и сплотяват около нашия лидер. И той знае това и на това се държи. Той знае, че всяка една лъжа и манипулация ще бъде подкрепена от обществото. Това е пълният абсурд, който става сега в Русия.

– Споменахте „глашатаите на руската политика и пропаганда” …

– Не искам да им правя реклама, тези хора, които подкрепиха Русия и така наречения референдум в Крим, те са приятелите на Русия и Путин. Тяхното участие беше определено като груба намеса във вътрешните работи и нарушаване на териториалната цялост на Украйна и те са рестриктирани от украинските власти и тяхното присъствие там е нежелателно. Но става дума само за тях. Ние сме отворени за приятели. Ние свалихме визите още след Оранжевата революция – ние искаме повече хора да видят, че украинците са мирна, приятелска, европейски настроена нация.

– Как ще коментирате провокацията на активисти, свързани с „Атака” и измислената теза, че българите в Украйна искат някаква автономия?

-Това беше откровено неприятелски акт. Но да ви кажа, че тази провокация трябва да бъде разглеждана и третирана в общия контекст на тази хибридна и информационна война от страна на Русия, която се води не само срещу Украйна, но и срещу България.

Самата идея за създаване на някакви народни република на етническа основа, „бесарабска република”, бесарабска народна рада”- този фалшив проект се появи след като се провали проектът на Кремъл със защитата на рускоговорещите. Даже бандитите и терористите не говорят вече за това. Голяма част, поне половината от украинските войници, които участват в антитерористичната операция говорят руски, те са рускоговорящи и казват: Ние нямаме нужда от защитата на Путин! Отивайте си, нямаме нужда от вашето военно присъствие.

Тези, които се самоопределят като руснаци в Украйна са малко повече от 8 милиона. Те винаги са били добре, нито са били притеснени, косъм не е паднал от главата им. Редица доклади, омбудсмани, ООН, ОССЕ го потвърждават. Но след като този проект се провали те се заеха с други националните малцинства, чрез тях да дестабилизират ситуацията, да ги скарат с украинците, да обвинят централното правителство, че не може да контролира ситуацията и т.н. И да се върнем на Вашия въпрос-каква е основната цел на Русия? Просто да демонтира украинската държава или поне да създаде едно проруско правителство, което да прави това, което им казват от Кремъл.

Тези хора, които сега излизат пред камерите в Одеса – тях не ги познава никой, националните малцинства се дистанцират от това и говорят еднозначно – ние нямаме нужда от защита отвън!

И това всичко рефлектира тук в България. И пак същите, които правят този проект в Украйна, същите го правят тук в България. Вижте как реагираха руските медии – станахме в епицентъра на тяхното внимание. И пак каква манипулация – идват 30-ина души на протест, а казват – 1 000 души.

Българите в Украйна нямат нужда от защитата на такива самозванци и го казвам с пълната отговорност и тези идеи за т.нар. национално-териториална автономия е с цел да се подкопава Украйна отвътре.

Ние трябва да обединим усилията си, всички – и депутати, и политици, и бизнеса, и Вие, медиите, да дадем решителен отпор на тези провокации.

– Спомням си и лъжата, че Украйна мобилизира масово и предимно българи по време на антитерористичната операция.

-Вижте, руската пропаганда спекулира с тези национални чувства. Те са човешки, нормални чувства. Коя майка иска да прати сина си на фронта? Но става дума за защитата на териториалната цялост на Украйна, за защитата на правата на националните малцинства, тя не ги нарушава, тя ги защитава. Те са в същата ситуация, както украинците, не е ли така?

– Самият факт, че няма бежанска вълна на българи от Украйна е показателен…

– Точно така, но това се прави в кабинети откъдето ни облъчват с информационната война.

Тук пак медиите фокусираха върху мобилизацията, върху тези, които евентуално ще искат да се върнат в България, но не се говореше за българите, които редом с украинците, с руснаците, с другите национални малцинства се борят за независимост и свобода в Донбас. За тях трябва да се говори. Те са чест на Украинската държава и ние се гордеем с тях!

Но когато говорим за българската общност трябва да се мисли как да помогнем на общността в Украйна и това разбиране съществува – има го в правителството, във всички кръгове. Освен, пак в глашатаите, в онези, които бързат да изпреварят паровоза на руската пропаганда.

– Чисто човешки, не като дипломат, как усещате общата нагласа на България, като цяло, към Украйна?

-Човешки искам да кажа, че това е изключително чувствителна тема. Като си помисля, всеки час, почти всяка минута, че родната ти страна е обект на военна агресия, като си представиш, че всеки ден гинат войници, цивилни, естествено, че ти е много мъчно и много чувствително и емоционално възприемаш реакциите на политиците, на хората, на който и да било.

Искам да кажа, че изявленията на българското ръководство – преди всичко на господин президента, на външния и министъра на отбраната и на други държавници, които разбират опасността за всички нас от така наречения руския път, който за нас означава танкове и война, ние високо ценим тази подкрепа на суверенитета, териториалната ни цялост на Украйна и на европейската интеграция. България е четвъртата страна в ЕС, която ратифицира споразумението ни с ЕС за асоцииране и се прояви като достойна европейска държава.

Но в същото време, ако говорим човешки, както питате, криво ми става, когато има хора, които съзнателно изкривяват нещата. Навсякъде има хора, и в Украйна също, особено във временно окупираните територии, които са зомбирани, които не могат да преценят какво става. И тук има такива. Не само заради историческият сантимент към царска Русия, аз говоря за онези, които го правят съзнателно, които разбират нещата, но го правят. Сигурно не поради алтруистични причини. Но ти носиш голяма отговорност щом си политик, журналист, експерт и излизаш пред камерата и манипулираш съзнателно българина, живеещ в една европейска страна – това за мен е неразбираемо. Ние трябва да се противопоставим на тези аномалии, аз го наричам това аномалия.

Как могат тези политици да подкрепят Русия, това, което им казват от „белокаменната”, след като най-голямата българска диаспора е в Украйна? Не виждам тук логика.

И затова трябва със съвместни усилия да спечелим пропагандната война, която отравя съзнанието на хората. Спечелим ли информационната война, ще спечелим войната срещу руския агресор. Но трябва да се действа паралелно. Германия издаде инструкции за дипломатите, те са достъпни, как да противодействат на руската пропаганда и руските митове. Това се прави и в ЕС и в НАТО. Защото не може да се позволи един свободен, достоен човек в 21 век да бъде подложен на лъжлива пропаганда.

Аз съм оптимист и казвам винаги на хората, с които общувам в България: търсете истината и там ще намерите отговорите на всички въпроси.

Защото те ще ви се усмихват, ще ви обещават, ще ви говорят за православие, за славянство, за братски народ. След като Русия прекрачи императивните норми на международното право, погази всички морални норми, цинизмът вече е норма.

Затова казвам на хората – търсете истината.

Фактор.БГ

Анексираният Крим и окупираният Донбас са резултат от информационната война

Украинският експерт по въпросите на информационната сигурност Вячеслав Гусаров: Украйна трябва да разбере, че анексираният Крим и окупираният Донбас са резултат от информационната война. 

Vyacheslav Gusarov
Вячеслав Гусаров

С него разговаря Константин Николаев.

­– Къде е границата между култивираната у нас и на Запад свобода на словото и необходимостта от водене на информационна война, в която, като във всяка друга война, всички средства са позволени, както Русия вече го доказа?

– Свободата на словото и информационната война са различни понятия, въпреки че в основата и на двете стои използването на информация.

Ако разгледаме информационната война като начин за постигане на някакви цели, то тя може да означава просто мероприятия за ограничаване свободата на словото. Вземете нашия опонент – Русия. Две десетилетия информационните механизми за създаване на изкуствено понятие за руските имперски амбиции бяха култивирани и имплантирани в обществото. Да, постигнаха някакъв успех – много руснаци вярват, че Русия постъпи правилно, когато анексира част от украинската територия. На тях просто не им бе подавана друга информация, освен разрешената от Кремъл.

Фактически всички новини и техният анализ минават през държавния филтър. Ако се случва някакво събитие, почти всички новинарски канали показват едни и същи новини с еднакви видеорепортажи и коментари, „извадени от калъп“.

Спомнете си, например, трагедията с Боинга. Многократно повтаряната по телевизията еднотипна информация изгради у руския зрител устойчивия стереотип, че вината е на украинската страна. Помните ли фразата на Гьобелс: една лъжа, повторена сто пъти, се превръща в истина.

Друг пример – опитите да бъде регулирана ситуацията, когато „хуманитарните конвои“ пресичат границата, в Русия се тълкуват като намерение на украинските власти да уморят от глад и да оставят без лекарства населението на окупираните територии.

В тези примери има една обща гледна точка и тя е тази на Кремъл. Алтернативна информация за едно или друго събитие просто няма и на хората не им остава нищо друго, освен да вярват на многократно чуваната версия.

Затова свобода на словото по московски – това е възможността да обсъждаш само чутото по телевизора.

– Във връзка с тази свобода на словото, как могат да се обединят нашите и западните медии, за да противостоят на агресора (за това недвусмислено намекват в Украйна)?

– Всъщност, това вече се случи. По мои наблюдения, това стана след трагедията от 17 юли 2014 г. – след свалянето на Боинга. До тогава информационната подкрепа на западните медии за Украйна не беше толкова активна. Пък и украинската медийна среда работеше некоординирано. Информационната позиция на Украйна беше мъглява.

Очевидно е, че след случилото се всички списания, вестници, канали или сайтове изразиха отношението си към събитието. Плюс важната реакция на международните организации. Така възникна една общност от украински и западни медии, които да се изправят срещу руския агресор.

В действителност, след юли 2014 г. се оформиха достатъчно ясно два вида медии – проруски и проукраински.

Kiselyov
Дмитрий Кисельов

 

– Защо според вас Украйна и до ден днешен си няма своите Кисельов, Толстой, Соловьов (руски журналисти и телевизионни водещи, обществени личности; символи на гласа на Кремъл  – бел. прев.)? Дори и по Първи канал на украинската национална телевизия?

– Предполагам, отговорът на този въпрос обяснява информационната ни политика. И недейте да вярвате на онези, които се възхищават на „таланта“ им и смятат, че в Украйна такива журналисти изобщо не могат да се намерят.

Тук въпросът е другаде. Политиката на държавата, която тези пропагандисти представляват, е агресивна по своята същност. Значи и информационната политика на Русия има такъв характер.

Забележете как Дмитрий Кисельов работи в ефир. Спокойно и премерено убеждава, после може да премине към унизителни сравнения, след това привежда специално подбран пример и призовава – „Вижте!“. Това е една от най-простите схеми, по които работи.

Ние от „Информационно съпротивление“ не веднъж сме анализирали изпълненията му. Всяко издание на „Новини от седмицата“ е просто един моноспектакъл. Майсторски подбраните фрази, музикалният съпровод, жестикулирането и креативните видеосюжети превръщат тези програми в един пропаганден видеопродукт. Средно образованите зрители нямат друга алтернатива. Те гледат предаването от начало до край. И вярват на Кисельов.

Пьотр Толстой в своето токшоу „Толстой. Неделя“ акцентира върху разговорите със скандални политици в студиото. Тук се крие една тайна – Толстой разрешава в предаването му да се разиграват сценки на тема „критика на властта“. Но само не и на Путин. Никой не говори лошо за Путин. Жириновски и Зюганов (руски политици – бел. прев.) са чести негови гости и това се харесва на руските зрители. В общи линии предаванията на Толстой представляват словесни престрелки, от които човек запомня само скандалните прояви на някои политици.

Solovyov
Владимир Соловьов

 

Владимир Соловьов преследва горе-долу същите цели като Толстой, само форматът на предаването му е малко по-различен.

Всичко това са примери за агресивна информационна политика – това, към което Кремъл се стреми. Това не е характерно за Украйна, даже и по Първи канал на националната телевизия.

Днес нашата аудитория е достатъчно разтърсена от нестабилната военно-политическа ситуация и смятам, че скандалите с пяна на уста в телевизионния ефир не са подходящи за Украйна.

– Могат ли днес украинските медии достойно да се противопоставят на медийните атаки? Или отдавна са изостанали, а най-голямата битка за умовете на украинците, особено на тези, които живеят в Крим и Донбас, е вече загубена?

– Що се отнася до медийните атаки само като противопоставяне в медиите, то да – определено се научихме да даваме отпор на противника. Текущите събития намират отражение в медиите и нашите журналисти работят достойно.

Но ако говорим за широкия спектър на руската информационна война срещу Украйна, то тук засега сме в по-неизгодна позиция. В началото на юли нашият сайт „Информационное сопротивление“ разкри готвещата се руска информационна операция срещу Украйна под условното название „хуманитарна катастрофа“. Колоната от бели КАМАЗи беше всъщност нейното продължение. Ответната реакция на украинското ръководство бе неефективна.

После бяха разкрити намеренията на руската страна да превърне в една огромна говорилня трагедията с Боинга и пак успяха. И до ден днешен виновните не са намерени.

info war

 

Освен това разобличихме информационните операции за срива на лятната фаза на мобилизацията. Бяха предприети контра мерки, но със закъснение.

А в началото на октомври анализът на информацията ни показа, че спецслужбите на РФ готвят подривни действия във вътрешността на страната. След седмица 500 войници от националната гвардия се събраха на митинг пред президентството.  Отново неефективно.

Украйна не може да разбере, че Крим и окупираният Донбас са резултат от информационната война. Но дори и днес по някаква незнайна причина не бързаме да задържим информационната инициатива в завзетите региони на Луганска и Донецка области. Хората там вече цяла година се намират под мощната преса на руската пропаганда. Наши медии там няма. Ние ги изгубваме с всеки изминал ден. А трябват спешни мерки за възстановяването на украинското информационно поле в Донбас.

– Може ли министерството на информацията да помогне с нещо в тази връзка или това е мъртвородено дете?

– Министерството на информационната политики в Украйна е нова структура, която трябва да реагира на информационните предизвикателства. Засега то е на етап формиране, затова за реални резултати е рано да се говори.

Приоритет на новото министерство трябва да бъде информирането на аудиторията на окупираните територии, провеждането на мобилизацията, информационна подкрепа за реформите в Украйна и други въпроси.

– Какви нови форми, методи и начини на информационно и психологическо влияние използва РФ във военния конфликт с Украйна? Вас лично какво Ви изненада?

– Методите на информационно-психологическо въздействие си остават традиционни, но се променят сценариите за прилагането им. В началото информационните мероприятия много приличаха на прилаганите по-рано в Абхазия и Южна Осетия. После, обаче, започнахме да забелязваме отлив от „грузинските шаблони“. Очевидно това бе свързано с факта, че украинската страна отхвърли помощта на Русия относно въвеждането на руски миротворчески  контингент.

info war

 

Според мен най-интересните особености на информационните мероприятия на Русия са следните:

Първо: изключително широкото използване на мерки за дезинформация. Незаконното присъствие и участие на руски военен контингент в бойните действия в окупирания регион на Донбас се маскира като учения на границата, използва се демонстративно придвижване на техника, преобличане на военнослужещите от въоръжените сили на Русия в униформата на „опълченци“ или използване на маркировката на украинските антитерористични сили върху своя техника.

Второ: руските спецслужби предварително се бяха подготвили много добре за информационната агресия в интернет и още в самото начало на активните действия в Източна Украйна масово активизираха десетки информационни ресурси  в мрежата. При това информационните сайтове открито си сътрудничеха и обменяха информация. Анализът на десетки такива интернет източници потвърди, че всички те са свързани с един общ замисъл и обща цел. Те са свързани в единна система и оказват определено влияние.

Трето: не може да не ни учудва информационната позиция на руското ръководство. В отговор на призива на Украйна и световната общност за изтегляне на руските войски от територията на Донбас и прекратяване на подкрепата за терористите, Путин, Лавров и останалите руски лидери в един глас отричат всички доводи и искат да им се предоставят доказателства. Впрочем, доказателствата, които бяха показани на целия свят, тях някак си не ги устройват. В руското информационно пространство са възприети определени механизми за реагиране на „украинските претенции“.

Четвърто: широкото използване на слухове – от политическите намеци на Жириновски, Захарченко и Стрелков до хорските разговори на автобусните спирки в окупираните градове. Слуховете са източник на паника. И ако в условията на война си способен да управляваш паниката, значи вече си победил.

– Журналистиката и новините (като неин продукт) днес вече са в сферата на интересите на военните. Как трябва да бъде формиран правилният новинарския поток в Украйна, за да може непрекъснато да се дава адекватен поглед върху действителността и да се печели информационната война?

– Това е въпрос на дълга дискусия. Ще се опитам да го обясня накратко.

Има няколко фактора, които определят информационния поток. Първо трябва да се види общата информационна ситуация и да се определят източниците на информация, задействани в медийната игра. При това се взимат предвид резултатите от мониторинга на вече съществуващия информационен поток и тенденциите за по-нататъшното му развитие.

След това трябва да разберем към кого искаме да се обърнем и какво да му кажем. Ние наричаме това целева аудитория и теза. И чак тогава определяме източниците си на информация и създаваме информационния продукт.

Но най-важното се случва след това. Имам предвид, че се изучава как аудиторията реагира на информацията и какви са информационните средства на противника. След това информационните съобщения могат да се засилват, коригират или направо да се спрат.

Няма да разкривам подробности. Разбирате, че не за всичко може да се говори открито.

– Социалните мрежи доказаха, че могат както да съберат хиляди хора на мирни демонстрации, така и да всеят паника сред хората и, още по-лошо, да предоставят на врага информация за нашите военни подразделения. Какво да правим със социалните мрежи? Трябва ли да бъдат под държавен контрол (поне във военно време) като в РФ, Китай и някои други страни?

info war

 

Блоговете, социалните мрежи или другите електронни средства за общуване могат да се превърнат в информационна заплаха за обществото. Например, вълненията във Великобритания през 2011 г. бяха организирани и координирани чрез есемеси, изпращани от BlackBerry телефони. По-късно специалистите по информационни войни ги нарекоха блекбъри-война. През същата тази година в Египет и Тунис бяха използвани Facebook и Twitter. В Хонконг през 2014 г. – социалните мрежи и смартфон приложения.

Затова социалните мрежи и другите начини за обмен на информация могат да представляват потенциална информационна заплаха.

Мисля, че държавата трябва да изършва мониторинг на социалните мрежи, но блокиране или друга намеса трябва да има само в изключителни случаи.

Държавата трябва да защитава информационното си пространство – това е принцип на информационната сигурност.

– Има ли нещо, което искате да кажете, но за което не Ви попитах?

– Искам да кажа, че Русия въвлече Украйна в информационна война, но Украйна не е загубила тази битка, въпреки продължаващия значителния натиск на Кремъл.

От друга страна, Русия загуби културния конфликт с Украйна. А той е компонент на информационната война. Как да го разбираме? Ако някога Украйна бе за Русия братски народ, то днес между двете страни бе изкопана дълбока пропаст. Образно казано. В Украйна отричат всичко руско – от изкуството до стоките в магазина. Русия се превърна в някакво национално табу. На Русия ще й трябват десетилетия, за да върне предишното положение.

sprotyv.info

снимки: Интернет

 

Позор за Обзор? България – сигурно място за обектите на декомунизацията на Украйна

Петолъчка на фасадатаСело Червеноармейское  в Украйна, населено предимно от бесарабски българи, планира да предаде на своя град-побратим Обзор паметника на вожда Ленин, съобщава кореспондентът на информационна агенция „Трасса Е-95“.

Трябва да се отбележи, че в Червеноармейское и досега са се съхранили много остатъци от съветския период – наименования на улици, петолъчки върху сградите – символика от този период, както и два паметника на пролетарския вожд.

Местните жители не горят от желание да се избавят от всичко това – все пак, по времето на СССР селото е било едно от най-богатите в региона – две училища, Дворец на културата, винзавод, болница, колхоз с милиони печалба.

Въпреки това, Червеноармейское е готово да приложи Закона за декомунизация.

В подкрепа на новия кмет, младият Петър Кисса, работи инициативна група, в чийто състав влизат историци и старейшини.

Паметник на ЛенинЗа най-приемлив вариант за преименуване на селото те считат връщането на изконното му име Кубей (от тюркски – купол). Съществуват исторически факти, свързващи етимологията на това име с географското разположение на селото – там се намира най-високата точка на Болградския район.

Съдбата на паметниците на Ленин е решена по много интересен начин. По думите на ръководителя на селската община, ако бъдат демонтирани, единият от тях ще бъде поставен в местния музей, а другият – предаден на града-побратим от България – Обзор, който е заявил готовността си да приеме паметника.

Открит, обаче, остава въпросът, дали наистина жителите на града и градското ръководство са наясно с плановете на побратимите си от Украйна.